***
Изглеждаше, че е минала цяла вечност, докато Кейн Райт пристигне, но в действителност не беше много дълго. Просто с всяка секунда, в която Кенеди не знаеше къде е Истън, усещаше как стените около нея се затварят.
Мисълта, че може да бъде наранен или убит, беше почти непосилна за нея.
Но накрая Кейн почука на вратата и влезе в стаята, със също силно присъствие, като на Ред, по свой собствен начин. Беше по-възрастен, достолепен и спокоен на пръв поглед, но в очите му се криеха повече пакост и его, отколкото в очите на Ред.
Кейн Райт веднага направи впечатление на Кенеди като човек, който иска да спечели на всяка цена, без значение кого трябва да нарани или как ще постигне целта си.
Обикновено такъв човек би я отблъснал, но в този случай беше облекчение да го има на своя страна.
Когато двамата мъже си стиснаха ръцете, те се погледнаха и се усмихнаха и нещо премина между тях. Кейн се ухили.
– Знаех си, че няма да мине много време и отново ще имаш нужда от помощта ми, Джеймисън.
Ред поклати мощните си рамене.
– Не обичам да си цапам ръцете, Кейн. Но знам, че на някои хора им харесва да се валят в калта, затова ги викам, когато имам нужда от такова нещо.
– Туше – отвърна Кейн и се засмя. Имаше лек акцент, който Кенеди не можа да определи. Сега погледна към нея, острите му очи се впиха в нея и я накараха да се почувства малка. После погледът му се насочи към Ред и Никол.
– И така, моля ви, запознайте ме с настоящия проблем.
Ред му разказа по-голямата част от него, но от време на време правеше паузи, за да позволи на Кенеди да допълни някои от подробностите, които той не знаеше. Разказът не отне повече от няколко минути и Кейн предимно слушаше, но когато се спомена името на Джими ДеЛука, цялото изражение на Кейн Райт се промени.
Той сякаш стана по-голям, устните му се стегнаха, а режещият му поглед стана още по-остър.
– Сигурна ли си, че това е името на човека, замесен в изчезването на приятеля ти? – Попита я Кейн. – Абсолютно сигурна ли си?
Тя кимна, намери снимката на ДеЛука в телефона си и му я подаде.
Когато Кейн видя снимката на Джими ДеЛука в мобилния ѝ телефон, той се обърна към Ред.
– Това е много, много сериозно – каза му той. – Трябва да поговоря с теб насаме.
Ред кимна и направи жест да се качат заедно на горния етаж. Двамата изкачиха стълбите и изчезнаха.
Кенеди се загледа след тях. Цялото ѝ тяло беше изтръпнало.
– Какво се случва? – Попита тя.
Никол потърка утешително ръката на Кенеди.
– Те ще разберат това, обещавам ти.
– Но аз не разбирам. Какво могат да направят?
– Не знам точно. Но Ред и Кейн познават много хора, а Кейн Райт има някои много странни приятели и съмишленици. И има достатъчно пари и власт, за да дърпа конците, когато е необходимо.
Кенеди погледна Никол и си помисли, не за първи път, колко изключително красива е сестра ѝ. Но красотата на Никол далеч надхвърляше повърхностните качества (които тя притежаваше в изобилие). Нейната доброта, грация и състрадание озаряваха кожата ѝ. Беше почти прозрачна – реши Кенеди.
Но после мисълта на Кенеди се върна към ужасната причина, поради която Никол беше там с нея.
– Иска ми се никога да не бях идвала в Ню Йорк – каза Кенеди и гласът ѝ се пречупи.
Никол изведнъж се усмихна.
– Знаеш ли колко пъти си мислех това, когато за първи път се преместих в града и започнах работа за Ред?
– Ти беше естествена тук – отвърна Кенеди.
Това накара сестра ѝ да отметне глава назад и да се засмее.
– Шегуваш ли се с мен? Надали съм била естествена. Всичко, което правех, беше тромаво, глупаво и наивно. Ред и аз преминахме през толкова много неща заедно – толкова много пъти си мислех, че няма да успеем. Толкова много пъти бях сигурна, че ще бъда победена от този ужасен град и закоравелите хора, които живеят тук.
– Но те не те победиха.
– Не – каза Никол и погледна Кенеди право в очите. – Не ме победиха и в крайна сметка намерих своето място. Намерих себе си.
Очите на Кенеди се напълниха.
– Иска ми се да можех да го направя. Търсила съм. Опитвала съм се, но изглежда, че просто не съм създадена за този живот.
– Ти си. Виждам го – усмихна се Никол. – Не бъди толкова строга към себе си.
– Ако Истън е тежко ранен или по-лошо…
– Ред и Кейн ще го върнат жив и здрав.
– Не можеш да знаеш това, Никол.
– Но аз го знам – каза Никол и Кенеди разбра, че сестра ѝ напълно вярва в това, което казва.
– Надявам се да си права.
– Просто ни се довери. Ние ще ти помогнем, Кенеди. Ще се погрижим всичко да бъде наред.
Кенеди облиза устни, чувствайки се виновна и засрамена от всичко в себе си. Никол беше толкова безкористна, толкова красиво и без усилие съвършена, дори сега, в този момент на стрес. Тя сякаш винаги се съобразяваше с другите, докато Кенеди сякаш мислеше само за себе си.
– Не разбирам как можеш да ми помагаш след всичко, през което те прекарах – каза Кенеди накрая.
Устните на Никол се стегнаха за миг и по лицето ѝ сякаш проблесна смесица от емоции.
– Няма да те излъжа и да ти кажа, че това не ме е наранило. – Каза тя тихо.
Кенеди кимна, а в гърлото ѝ се образува буца.
– Никога не съм искала да те нараня.
– Не искам да се чувстваш отговорна за чувствата ми. Това, което се случи, се случи. Не съм точно танцуваща в ефир, но баща ми – нашият баща – е допуснал грешки и трябва да носи отговорност за тези грешки.
Кенеди се замисли за целия хаос, който сигурно се случва зад кулисите в живота на Никол, как родителите ѝ трябва да са абсолютно безпомощни сега, след като в таблоидите се появиха историите за миналото на бащата на Никол.
– Надявам се, че това не е изострило отношенията им до краен предел. – Каза предпазливо Кенеди.
Никол затвори очи.
– Родителите ми са много ядосани, много наранени. Особено майка ми. Това е било нож в сърцето ѝ.
Като чу това, Кенеди имаше чувството, че в сърцето ѝ е влязъл нож.
– Кога ще свърши всичко това? – Кенеди не попита никого конкретно.
– Ще свърши, когато хората престанат да не обръщат внимание на последствията от собствените си действия.
– Знам, че допринесох за страданието, когато безразсъдно разказах на приятеля си Блейк за всичко – каза Кенеди на Никол. – Мислех, че мога да му се доверя, но почти не го познавах. А той се обърна и предаде живота ми на вестниците, за да угоди на собствените си планове.
– И какви бяха неговите планове?
– Искаше да накара Истън да ме намрази.
Очите на Никол се свиха.
– Този твой приятел даде историята ти на таблоидите, за да накара Истън да те намрази? Страхувам се, че не разбирам. Истън няма нищо общо с всичко това.
Кенеди въздъхна.
– Този… приятел… той има чувства към мен и аз му казах, че имам някакви чувства към Истън. Приятелят ми не одобрява връзката ми с Истън и мисля, че вярваше, че като накърни авторитета ми пред Истън и агенцията, може по някакъв начин да ми позволи да видя истината или поне неговата версия за нея… Не знам. Той си мисли, че ме защитава по някакъв странен начин.
– Това е много странно – каза Никол и поклати глава.
– Оказва се, че вкусът ми за приятели е почти толкова погрешен, колкото и вкусът ми за мъже – каза Кенеди, но после осъзна какво е казала и се почувства зле.
Истън можеше да се окаже в истинска беда заради нея, а тя се държеше цинично.
– Знаеш, че двамата с Ред не бяхме за това Истън да продължи връзката си с теб. Въпреки че се намерихме на работа, не ми се струваше много добра идея да насърчаваме подобно нещо.
– Знам. Това е просто още един начин, по който те подведох – каза Кенеди.
– Но явно между вас двамата има нещо – каза и Никол. – Мога да призная това. Сгрешихме, като се опитахме да ви разделим.
– Е, сега изглежда, че така или иначе ще ни разделят – каза Кенеди. И усети, че сълзите се връщат.
Ако нещо се беше случило с него, тя не знаеше дали изобщо щеше да може да живее със себе си.
Скоро отново се разплака, а Никол беше плъзнала стола си и я прегръщаше силно, казвайки ѝ, че всичко ще бъде наред.
Назад към част 2 Напред към част 4