Зодиакална Академия – Книга 2 Безмилостни Феи-Част 31

ТОРИ

Гледах мача с широко отворени очи и смях, който се късаше в гърлото ми. Сякаш не беше достатъчно да гледам как Наследниците се разпадат напълно, за да ми е хубав денят, а имах място на първия ред, за да видя как Лайънъл Акрукс и останалите от Небесния съвет също стават жертва на унижение. Беше прекалено хубаво, по дяволите. Прекалено поетично.
Ах, сладка справедливост.
И макар че тази лека форма на мъчение се свеждаше само до срам, тя все пак ме накара да се почувствам отново силна. След това, през което бяха прекарали мен и Дарси, това беше най-малкото, което тези боклуци заслужаваха, и се надявах, че се наслаждават на ястието с карма, което вкусваха.
Смехът се изтръгна от устните на Дарси и аз проследих погледа ѝ, за да видя как Сет се чеше по дупето, сякаш е загубил нещо там. Не можах да се сдържа и аз да не избухна в смях и усещах смъртните погледи, които ми спечелваше от съветниците в отговор. Лицата им бяха перфектните маски на заможни горди родители, които въплъщаваха тук днес, но напрежението в позата им говореше истинската история. Те бяха потресени от нещата, които се разиграваха тук. Репутацията беше всичко за хора като тях и точно пред цял куп оператори и репортери техните скъпоценни наследници се бяха изложили.
Бързи стъпки привлякоха вниманието ми към редицата зад мен и за миг извърнах глава от играта, за да видя как Уошър се промъква между тълпата, викайки името на директор Нова.
Директорът се обърна раздразнено, когато стигна до нея, и извика, за да бъде чут над тълпата, позволявайки на думите му да се понесат към мен.
– Картите ми дадоха видение, госпожо директор!- Каза той настоятелно, като обичайният лежерен тон в гласа му за първи път липсваше, докато очите му се издуваха, разкривайки твърде много от бялото.
Блъснах Дарси с лакът, за да привлека вниманието ѝ към него, и тя също наклони глава, за да слуша.
– Не сега, Уошър – каза Нова, опитвайки се да му махне с ръка, докато директорът на академията „Звездна светлина“ се оглеждаше любопитно.
– Но там имаше ужас, огън и смърт!- Уошър настоя, като гласът му трепереше на последната дума.- Тук не е безопасно, това място е маркирано…
– Опитваш се да намериш начин да се откажеш от играта ли?- Подигра се директорът на академията „Звездна светлина“, когато веждите на Нова се смръщиха от загриженост.- Само защото виждаш, че „Звездна светлина“ ще спечели?
Очите на Уошър бяха диви от страх, но бузите на Нова пламнаха при намека на другия директор.
– Със сигурност не – отвърна тя.- За днешния ден не са правени други подобни прогнози, а нека бъдем честни, в миналото сте правили много неточни прогнози, нали професор Уешър? Помните ли времето, когато бяхте убеден, че племенникът ви ще бъде изяден от Немейския лъв на рождения си ден?
– Това беше различно – помоли Уешър.
– Или пък когато казахте на професор Персей, че ще хване фаеонска чума? Той нямаше да дойде на работа цяла седмица!
– Знам, но…
– Ще обсъдя това с вас, след като мачът приключи, професор Уешър – каза тя твърдо.
– Но аз…
– Достатъчно, нямаш право повече да ме разсейваш от мача – заповяда тя.
Уошър се отдръпна, сякаш го беше ударила, и погледът му кацна върху мен и сестра ми, докато започна да се отдалечава. Преди тълпата да успее да го погълне, той ни промълви една-единствена дума, от която по гръбнака ми преминаха тръпки.
Бягай.
Размених поглед с Дарси.
– Мислиш ли, че той наистина знае нещо?- Въздъхнах, оглеждайки се за някакъв знак, че нещо тук е на път да се обърка ужасно.
– Не знам – каза тя бавно.- Но звучи така, сякаш често прави грешни прогнози.
Повдигнах рамене пред нея. И двете знаехме, че аз съм по-скептичната от двете ни и ако Нова не изпитваше незабавна нужда да бяга, тогава може би нямаше за какво да се притесняваме. Какви бяха шансовете нещо да се случи, докато бяхме заобиколени от толкова много хора все пак?
Преди да успея да се замисля, вниманието ми се спря на Дариус, който се втурна през игрището като препускащ носорог и удари един член на другия отбор толкова силно, че чух как нещо се пропука.
Дъхът ми заседна в гърлото, когато играчът на „Звездна светлина“ изстена на земята, а Дариус му изтръгна топката и я изстреля през игрището със силата на торпедо.
Таймерът отброяваше времето, докато играчът на „Звездна светлина“ не успяваше да се изправи и Дариус се отдалечаваше от него, без да погледне назад. Знаех, че това е част от играта, но беше безумно брутално. Макар че, ако трябва да съм напълно честна, да гледам как всички те се бият така и да виждам силата, която излъчват, дори когато губят, също беше напълно горещо.
Мускулите на Дариус се напомпваха яростно, докато спринтираше далеч от мен, а аз се взирах в краката му, които бяха опръскани с кал и някак си изглеждаха още по-добре заради това.
– Олеф, ти си аут!- Изкрещя Престос, но играчът на „Звездна светлина“ все още не помръдваше. Двойка медици изтичаха на терена и му направиха бърз преглед.
– Счупен гръбнак!- Изкрещя единият от тях.- Това е дълго лечение, повикайте заместник, след като изтече времето му за почивка.
Устните ми се разтвориха, гледах шокирано и не можех да повярвам на това, което чух.
– Току-що не казаха ли, че Дариус е счупил гръбнака на онзи човек?- Попитах невярващо.
– Това е рискът, който поемаш, когато играеш – мрачно каза Орион, докато минаваше покрай мен, за да се върне на място.
Дарси вдигна вежди към мен и аз върнах погледа си към мача точно когато Джералдин разкъса терена с грохот от извиваща се земна магия, събори от краката си водохранителката от Звездна светлина и я принуди да пусне топката. На таблото на „Звездна светлина“ светкавично се появи огромен знак -5 и аз скочих от мястото си от вълнение, за да аплодирам приятелката си.
– Върви, Джералдин!- Изкрещях, а тя ми се усмихна, тъй като някак си успя да ме чуе.
Сет едва не изпусна топката, тъй като тя беше хвърлена към него в следващия момент, докато той се разсейваше, чешейки се по главата. Той успя да я улови с порив на въздушна магия и започна да спринтира към Ямата, докато таймерът над нас намаляваше до десет секунди.
Тълпата започна да отброява:
– Девет! Осем! Седем…
Сет скочи във въздуха, задвижвайки се напред с магията си, но двамата въздушни елементали от противниковия отбор хвърлиха собствените си магии, за да му противодействат.
– Три! Две…
Сет стисна зъби и вложи още повече сила в задвижването си, но нямаше време.
Кълбото в ръцете му се взриви във вълна от чист въздух, която отметна главата му назад и го прати да падне от небето. Той се удари тежко в земята, а тълпата изпищя разочаровано. Цели три секунди сърцето ми изобщо не биеше, докато се взирах в прегърбеното му тяло в калта, чудейки се дали е мъртъв.
Сетне се закашля, като се изтласка в седнало положение, точно когато Дариус се появи, за да му предложи помощ да се изправи. Той поклати глава, за да я прочисти, и веждите ми се вдигнаха чак до линията на косата му.
– Тази игра е луда – въздъхна Дарси, а очите ѝ бяха разширени от тръпката.
– Мисля, че я обичам – съгласих се аз.

Назад към част 30                                                         Напред към част 32

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *