ТИДЖАН – Картър Рид ЧАСТ 13

Глава 13

Когато Ноa спря до Инфинити, телефонът ми извибрира. Щом видях, че беше Картър, почувствах се приятно и щастлива. Тереза беше настояла да се облека подобаващо за излизането. Тя ми подари бяла рокля. Не очаквах много, но когато я облякох, беше перфектна сякаш купувана за мен. Подгъва стигаше до пръстите на краката ми, а горната част беше разделена на две. Всъщност май това дори не беше рокля, а две отделни парчета плат. Тереза ги подреди така, че всеки от тях да покрие гърдите ми и да ги увие около кръста ми. Тя твърдеше, че съм богиня, и право да призная се чувствах така. Сега наистина се радвах, че се вслушах в съвета й. Бях обзет от нетърпение и вълнение, но когато прочетох съобщението, се замаях от страст.
[― Ще се върна тази вечер. Имах време да свърша всичко днес. Вече летя на обратно. Ти къде си?]
Отговорих му:
[[― Скоро ще бъда в Инфинити. С приятелката ми, която познава твоят приятел. Ноа Томлинсън.]]
[― Томас и Майк къде са?]
[[― В колата зад мен. Аз Пътувам с Ноа и Тереза.]]
[― Бъди близо около Ноа. Той знае как да те защити ако се наложи.]
[― А в клубът момчетата ще се погрижат за вас.]
― На кого пишеш, Ема?
Погледнах нагоре и едва не изпуснах мобилния си телефон. Тереза се намръщи. Погледът ѝ падна върху телефона ми и аз се изчервих, Побързах да скрия екрана. Осъзнах, че съм по-червена от рак. Тереза се усмихна и повдигна вежда многозначително.
― Имаш си гадже Ема, така ли? Цяла седмица работим заедно, а не си го споменавала. Разкажи ми веднага! – Ехидна усмивчица се появи по устните й.
Погледнах Ноа който в момента шофираше и явно личеше, че беше напрегнат.
― Ами ти също не ми спомена нищо, за теб и него. – Кимнах към Ноа.
Тя притвори устни и розовина изби по бузите й, а усмивката и изчезна.
― Добре се измъкна, браво. Признавам хвана ме. – Тя отново се усмихна и се обърна към мен. – Но аз все пак искам да знам всичко за него. До най малките подробности.
Не, не искаш. Повярвай ми.
Погледнах в огледалото за обратно виждане и видях изражението на лицето на Ноа. Той ясно споделяше неизказаната ми мисъл. Съдейки от това, което чух, Тереза не би била доволна ако разбереше, за отношенията ми с Картър. Аз се намръщих и сведох глава. Да. Току-що признах, че между нас има нещо. Поех си рязко дъх и ръцете ми започнаха да треперят. Явно беше, че имаше нещо, което се заражда между мен и Картър. Той не казваше нищо директно, но… той ме искаше. Знаех. Усещах го, въпреки че той не беше направил никакъв ход все още.
Когато се прибирах от работа, той винаги си беше вкъщи. Всяка вечер вечеряхме заедно. След онази първата нощ, никога не спах в моето легло. Той винаги ме водеше при себе си. Той ме държеше и ме галеше по гърба, докато не заспях. Няколко пъти се събуждах посред нощ, а той вече не беше там. Първия път погледнах в залата, но там също го нямаше. Останах будна до пет сутринта, когато той се върна. Картър не включи осветлението, но го чух да влиза в стаята и да ляга в леглото. Той отново ме придърпа към гърдите си и ме прегърна силно. Скоро усетих по дишането му, че спеше дълбоко. Когато дишането му се успокои, аз също заспах спокойна.
Вторият и третият път, когато се събудих и не го намерих до мен, не отидох да го потърся. Отново заспивах и се събуждах, когато той се връщаше. Винаги се свивах в прегръдките му, а той се будеше с мен, когато на сутринта се приготвях да отида на работа. Изглеждаше сякаш никога не се уморява. Винаги беше на линия, правеше ми кафе и закуска, преди още да стигна до кухнята. И после ме караше на работа. Всяка сутрин ме целуваше, преди да сляза от колата, но никога, когато бяхме вкъщи или в леглото.
[―Ще дойда и ще те намеря в клуба.]
Прехапах устните си. Стана ми страшно да си представя реакцията на Тереза.
[[― Не, не трябва.]]
[― Защо не?]
[[― Тереза се тревожи за Ноа. Тя не те харесва.]]
[― А тя въобще познава ли ме?]
Не успях да сдържа усмивката си. Той дори не знаеше.
[[― Не, но репутацията ти говори сама за себе си.]]
[―Тя може и да не ме види. Аз ще те намеря, бъди спокойна.]
Накрая въздъхнах. О, Боже. В последното му съобщение имаше обещание, а дали не беше заплаха! Нервите ми бяха опънати до краен предел. От първото съобщение започнах да треперя. Но последното вече ми дойде твърде много. Картър ме побъркваше цяла седмица. Аз го исках. Отчаяно имах нужда от него. И просто си губих ума при всяка мисъл за него.
― Пристигнахме.
Когато погледнах през прозореца, с изненада установих, че сме спрели в алеята до Инфинити. И после си спомних за двойката, която бях наблюдавала от улицата как влязоха в клуба през задния вход.
Вратата се отвори и се появиха двама охранители. Ноа отвори вратата и се отдръпна, за да може Тереза да излезе. Моята врата беше отворен от един от пазачите.
Когато излязох, се огледах и видях, че Майк се приближи до един от охранителите. И се сля с тях.
― Хайде да вървим, Ема – подкани ме Тереза.
Майк ми кимна да вляза и аз влязох. Той ме последва заедно с още трима служители. Когато се присъединих към Ноа и Тереза в малкия коридор, видях още двама охранители. Приятелката ми изкрещя щастливо и ме прегърна. Тя се тресеше от вълнение.
― Ще бъде страхотно – прошепна тя в ухото ми. – Никога няма да го призная на Ноа, но понякога се радвам, че той познава собственика. Винаги получаваме първокласно обслужване, а мястото е невероятно. Просто не искам да са толкова близки, колкото са сега. Страхувам се от собственика.
Хванах за миг ръка й и поклатих положително глава. Преди седмица нямаше да повярвам, че Тереза ходи в клубове като Инфинити. Много неща щяха да ме изненада преди седмица. А също и започнах да й се ядосвам, защото тя бълваше твърде много глупости за Картър. Но все пак я разбирах. Очевидно знаеше за връзките му с мафията, но никога не го беше срещала. И от тази мисъл изпитвах ново чувство на тревога. Как би реагирала, ако го срещнеше и разбереше за нас? Дали след това все още ще иска да бъде моя приятелка? Или може би ще поиска да има нещо повече с Картър? Не съм глупачка. И съм наясно, че част от реакцията ѝ се дължи на мистериозния образ на Картър създадени от медиите. Беше като гангстер от филмите. Атрактивен, но недостижим. Той беше твърде силен.
― Госпожице.
Подскочих при краткото подканване на Майк. Улисана в мислите си бях изостанала от Ноа и Тереза, които следваха другите двама охранители по коридор. Те спряха на половината път надолу и, учудени, ме зачакаха. Майк и другите трима охранители застанаха зад мен. Аз поклатих нервно глава и продължих напред. Вечерта обещаваше да бъде наистина интересна.
Бяхме въведени във един от ВИП салоните с достъп до дансинга, споделен с два други VIP салона. Охранители заеха местата си до стената и скоро дори ми се стори, че ги няма. Но Тереза от време на време поглеждаше към един от тях, най-големия. И прошепна в ухото на Ноа с учуден глас.
― Твоят приятел се е престарал днес.
Тя се усмихна лаконично, а Ноа не каза нищо само погледна в моята посока. И двамата знаехме истината. Охранителите бяха тук заради мен.
В този момент в салонът ни влезе някакъв мъж в делови костюм и се приближи до Ноа. Изглеждаше изключително злобен и вулгарен. Косата му беше блестяща и лъскава. С перфектно бели зъби. Той беше от типа мъже, към които причислявах шефа си. Двамата с Ноа си стиснаха ръцете и се потупаха по рамото. Скоро Ноа направи жест към Тереза да се приближи. Тримата разговаряха няколко минути, а двама сервитьори ни донесоха напитки. Тогава Тереза хвана мъжът под ръка и му направи жест да се наведе. Тя прошепна нещо на ухото му, като през цялото време се усмихваше на Ноа, който отново посърна. А Тереза и другият се засмяха шумно.
По някаква причина ми се прииска да се слея със стените, явно не се чувствах на място. Неволно отстъпих назад. Лакътят ми беше леко докоснат от някой. Подскочих, обърнах се и видях Майк. Той направи леко се поклони.
― Госпожице, всичко наред ли е!?
Въздъхнах:
― Майк, можеш да ме наричаш и по име.
Той кимна по посока на Тереза.
― Страхувам се, че приятелката ви ще ревнува.
Усмихнах се, но може би беше прав. Надали щеше да ревнува, но със сигурност щеше да е много любопитна. Майк беше чул мнението й за Картър. Всички охранители също го бяха чули.
― Ема, ела тук.
Вътрешностите ми се свиха, но не можех да откажа на Тереза. По необяснима причина не исках да се доближавам до новодошлият. Но тя се приближи, хвана ме за ръка и ме поведе към тях като сложи ръка на раменете ми.
― Това е моята приятелка Ема. Ема, това е Скот. Той е управител на Инфинити.
Той ми протегна ръка със съблазнителна усмивка.
― Ема, много ми е приятно да се запознаем.
Ноа изхърка зад мен.
По гърба ми пробягаха тръпки. Стиснах ръката му, но я пуснах веднага. Опитах се да се усмихна, за да прикрия неловката ситуация и пак усетих неприятните тръпки.
― Приятно ми е да се запозная и с вас, мистър.
― Ема!
Какво? Погледнах Тереза. Тя отвори уста и изцъкли очи. Какво толкова е станало?
― Мистър? – Скот направи тъпа гримаса, без да спира да се усмихва. – Никой до сега не ме наричал така, освен приятелчетата на малката ми племенница. Те ме наричаха мистър Греъм. Моля те, казвай ми просто Скот.
Кимнах и направих крачка назад.
В този момент Ноа пощипа Тереза отстрани по хълбока. Тя замахна към него, но той успя да пресече ръката й, засмя се и направи крачка настрани, заставайки между мен и Скот. Веднага разбрах, че го направи умишлено. И му бях благодарен.
Той веднага придърпа Тереза към себе си и обгърна с ръка кръста й. И след това отпи от чашата си. После се извърна към Скот.
― Чух, че сега за теб работи моята по малка сестра. Как се е случило това?
― О, да – засмя се Скот и наклони глава назад. – Тя дойде при нас за интервю. Как можех да откажа на сестрата на великия Ноа Томлинсън? Тя е добър работник, Ноа. Трябва да се гордееш се с нея.
Ноа се напрегна.
― Това е първата й нощ.
― Тя се справя чудесно между другото. Сигурен съм, че след няколко месеца ще бъде една от най-добрите. И скоро ще може да обслужва частните салони.
― Надявам се, че тя ще работи само зад гишето, Скот!
В гласа му прозвуча ледено предупреждение.
― Да, да, разбира се – Скот вече не се смееше. – Ти какво си помисли? Как бих могъл да постъпя така с малката ти сестра?
― Ааа, Картър знае ли, че Бриана работи тук?
― Защо Големият шеф трябва да знае това? Това е моята работа.
Всички са напрегнаха. Тонът на Скот беше станал язвителен.
― Аз наемам и уволнявам хора – каза той тихо. – Ти не искаш да уволня сестра ти още първия ден, нали, Ноа?
― Тереза каза, че си дошъл да провериш Бриана и да се увериш, че си върши добре работа. Но сякаш целта ти е друга. Сигурен съм, че Бриана щеше да се разстрои ако разбере.
По време на разговора отново се оттеглих на по-безопасно разстояние. Аз подсъзнателно застанах близо до Майк, около него се чувствах по-спокойна.
Тереза се усмихна напрегнато.
― Стига толкова, момчета. Искам да пия. Скот, ще ни поръчаш ли вино? Обещах на Ема да пием вино тази вечер и да се забавляваме.
― Вече е поръчано – отвърна Скот, без да му мигне окото. – Бутилката е на подноса зад теб.
И те двамата продължиха да се взираха един в друг, без да отвръщат поглед. Стана непоносимо и тягостно. Обърнах се към Майк.
― Не го искам този тук. – посочвайки с глава към Скот.
Той кимна и докосна слушалката в ухото си и измърмори нещо, и в този момент на входа като по команда някой се изкашля.
― Г-н Греъм.
Скот се обърна учудено.
― Джин? Как ти… – той направи пауза, взирайки се в дъното на салона: – Картър се е върнал?
Пристъпих напред, за да видя Джийн, но Майк ме хвана за лакътя и ме задържа.
― Моля… Ема.
Отпуснах се и останах на мястото, където бях.
― Можете ли да дойдете с мен, г-н Греъм?
― Защо? – Скот се намръщи и погледна въпросително към Ноа. – Аз съм тук с приятели, Джийн. Всичко може да почака до утре, стига господин Рийд да не е тук.
― Можете ли да дойдете с мен, г-н Греъм? – Джийн повтори въпросът си с повече енергия.
Скот сви рамене. Краткият конфликт беше приключил. Той се усмихна извинително на Тереза и Ноа и кимна.
― Извинете ме, имам малко работа, но ще се опитам да се върна преди края на нощта.
Той се погледна към мен и се намръщи, когато видя ръката на Майк върху лакътя ми.
― Беше ми много приятно да се запознаем, Ема.
Усмихнах се леко, а Майк все така не пусна ръката ми.
Скот стоеше и ме гледаше втренчено. Неловка тишина се възцари за няколко секунди, които ми се сториха цяла вечност. Тогава Джийн отново се закашля, привличайки вниманието му.
― Г-н Греъм.
Скот поклати глава и излезе. Веднага щом си тръгна, Майк пусна ръката ми и аз най-накрая успях да си поема въздух. Не знам какво беше това, но присъствието му ме накара да се стресна.
Погледнах нагоре.
― Майк, би ли ми казал… – замълчах, преди да довърша въпроса. Той се усмихна и аз разбрах, че Картър е тук. Ето защо Джийн се появи. Личният телохранител на Картър.
― Значи Картър вече е тук?
Но Майк вече беше заел обичайната си позиция до стената, давайки да се разбере, че не смята да отговаря на въпроса ми.
― Това беше… странно… – Тереза се намръщи и взе чаша вино от подноса, оставен от сервитьора. Тя поклати глава. – Ема, мога ли да ти предложа нещо за пиене?
Кимнах с облекчение и се върнах при тях. Коленете ми леко потрепериха. Час по-късно, след две бутилки вино и танци на малкия дансинг, Тереза тръгна да търси дамската тоалетна. А аз тръгнах към нашата маса. Ноа ми подаде бутилка вода и потупа стола до себе си. Седнах с облекчение, без изобщо да очаквам това, което щеше да се случи след това.
― Благодаря ти – той се огледа, за да се увери, че Тереза не ни чува. – Мразя този човек. От него ме побиват тръпки, но не знам дали трябва да кажа на Картър това което научих случайно. Знам, че го няма сега благодарение на теб.
Потръпнах, спомняйки си страховития смях на Скот.
― Просто не го харесах.
― Не съм изненадан. Казват, че е набирал проститутки за семейството на Маурицио.
Потръпнах:
― Защо Картър го е наел, тогава?
Той сви рамене.
― Не знам, може би за услуга? Но ако те плаши, той няма да е тук вече. Сигурен съм. И ти благодаря. Нямаш си представа, през последните шест месеца той се навърташе постоянно около Бриана. Сигурен съм, че той има пръст в новата й работа за нея.
Кимнах. Няма да се изненадам.
― А защо тогава толкова се вълнувахте да го видите?
― Никога не бива да позволяваш на такъв човек да разбере какво мислиш всъщност за него. Освен ако не си в състояние да промениш нещо, а това никога не е било в моята власт.
Кимнах. Разумна позиция.
― Но Тереза изглежда го харесва.
― Повечето жени го харесват – Ноа ме погледна подигравателно и ми хвърли бърз поглед. – Ти май изглежда си изключение. Слава Богу.
В съзнанието ми изведнъж изплува образът на Джереми, който изнасилваше Мелъри. Аз закрих устата си с ръка, като се сдържах да не повърна.
― Ема?
Преглътнах едвам и поклатих глава.
― Всичко е наред – почувствах се зле за миг. – Виждала съм и по-лоши мъже от този. Ако ми се отдаде възможност, бих убил Джереми Дънван отново, но този път с удоволствие.
― Госпожице? – Майк се приближи до нас, а когато привлече вниманието ми се поправи. – Ема.
― Да?
― Колата ти е тук.
― Моята кола? – Картър. – Ау!
Ноа се ухили.
― Отивай. Тереза ще иска да остане тук по-дълго. Знам го от опит. Ще й кажа, че си се прибрала у дома. Поздрави Картър, от мен.
Когато осъзнах какво казва Майк, ме обхвана радост и вълнение. Едва си спомнях как станах, разтрих рамото на Ноа с благодарност и излязох. В коридора бързо последвах Майк. Дори не забелязах другите четирима охранители, които ме последваха през лабиринта от коридори в Инфинити. Този път светлините бяха изгасени и един спомен се върна към мен. Спомних си за нощта, в която отидох в клуба със съквартирантката си, в студентските ми години. Беше тръгнала да си търси гадже, а аз останах да танцувам сама, докато някой не ме хвана през кръста. В тази нощ се поддадох на изкушението и не устоях на докосването на непознатия. Не го видях дори, но усетих страстта му и оттогава не бях усещала нищо подобно, докато не срещнах Картър. Усетих тази страст онази нощ и всеки път, когато си мислех за случилото се тогава, тя се разпалваше в мен с нова сила.
Когато ме покани в тъмната стая, не можех да се контролирам вече. Не можех и да мисля трезво. Когато видях сянката и усетих ръката му на кръста си, точно както в онази нощ, аз се обърнах към него. И се отдадох изцяло на докосването му. Дори преди да кажа каквото и да било, знаех и усещах, че непознатият онази нощ беше Картър. Никой друг мъж не ме беше карал да се чувствам така.
Сега го желаех още повече.

Назад към част 12                                                                   Напред към част 14

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *