Глава 12
ЗОУИ
– Здравей, Ронан, – казвам, когато той влиза в кабинета ми. Много бързо се върнах към работата си, откакто съм тук, и има част от мен, на която ѝ липсваше да ръководи клуба ми в продължение на пет години.
– Къде беше снощи? – Пита ме той, сядайки на стола от другата страна на бюрото ми.
– Навън.
– Навън? Знаеш, че този отговор няма да мине, Зозо – казва ми той, а аз спирам да правя това, което правя, и го поглеждам.
– Ронан, оценявам, че се грижиш за мен, откакто се върнах, но ти не си ми брат и нямаш право да ме следиш.
– Той може и да не е, но аз съм – казва един глас – глас, който познавам много добре – преди да влезе в кабинета ми с усмивка на лицето.
– Нейт? Какво, по дяволите, правиш тук? – Питам, напълно зашеметена, че той стои срещу мен точно сега.
– Мислех, че ще се върна на гости – казва той и свива рамене.
– На гости ми е задникът – промълвявам, когато Ронан става и подава ръка на Нейт, като същевременно го потупва по гърба по онзи мачовски начин, по който го правят мъжете. – А къде са Кат и Грейси?
– В къщата – казва Нейт, сякаш са прелетели половината свят, за да дойдат тук на изненадващо посещение, и това е напълно очаквано.
– Ами, а ти за колко време точно си тук? – Питам, като кръстосвам ръце на гърдите си и почуквам с крак по пода.
– Не съм сигурен. Толкова, колкото ни се иска.
– А какво ще кажете за Грейси, която трябва да бъде на училище – нали знаете, на онова място, където започна да учи преди две седмици?
– За какво са ти всички въпроси? Не ти ли е приятно да ме видиш? – Казва Нейт, като протяга ръце от двете си страни.
Извръщам очи и дори не се опитвам да спра усмивката, която си проправя път по лицето ми, докато отивам при него и го прегръщам.
– Разбира се, че съм, това е просто шок, това е всичко. А ако си тук само за да ме провериш, тогава нямаше нужда да се притесняваш, защото съм напълно наред.
– Виждам това – казва той, като ми се усмихва. – Както и да е, вечерята е у нас тази вечер, в седем вечерта.
– Чакай… ти си тук на гости, но ме каниш на вечеря?
– Разбира се.
– Грейси няма търпение да види леля си Зоуи – казва той, а аз се смея на шибаняка.
– Добре изиграно, брато – казвам, връщам се до бюрото си и сядам. – Сега, ако това е всичко, и двамата можете да си тръгнете.
– Очарователно – казва Ронан и отива до вратата на офиса, а Нейт го следва.
Обръщам вниманието си обратно към документите на бюрото си, когато Нейт казва:
– О, и по време на вечерята ще си поговорим за това къде, по дяволите, си била снощи. – И след това си тръгва, затваряйки вратата на кабинета ми след себе си.
Дреболия.
***
През последния половин час Грейси беше прикрепена към бедрото ми. Явно и е липсвала леля ѝ Зоуи и трябва да призная, че се радвам, че са тук. Това, че идвам тук сама, не ме е отървало точно от вината и демоните, които все още ме преследват от всички тези години, а присъствието на семейството ми напомня, че трябва да превъзмогна това, с което се боря, и най-накрая да продължа живота си.
– И така, разкажи ми – започвам аз, сядам на масата за хранене и поставям Грейси на стола до мен. – Защо Нейт наистина искаше да се върне? – Питам Кат, докато тя се занимава с подреждането на храната на масата. Часът е четвърт до седем, а Нейт все още не се е появил и предполагам, че все още е с Ронан.
– Знаеш какъв е той, Зоуи – казва Кат с въздишка. – Той никога нямаше да се отпусне с теб през половината свят, така че сме тук. – Тя дори не се опитва да го захаросва и аз обичам това в нея. Кат няма да ми натяква глупости и за това има моето уважение още от първия ден.
– Но Грейси току-що е започна училище…
– И още няколко седмици, в които няма да е в училище, няма да ѝ навредят. Освен това взехме със себе си учител, така че тя не пропуска нищо.
– Ти се ебаваш – казвам, а после очите ми се разширяват, когато чувам Грейси да казва:
– Лельо Зоуи! – Изпищява за момент, в който лицето ми се свива.
– Съжалявам, момиченце – казвам ѝ, докато Кат поклаща глава и носи още храна на масата. Грейси скача от стола си и излиза от стаята, без да каже и дума, но няколко секунди по-късно се връща, протягайки към мен буркан.
– Паунд за буркана.
– Сериозно? – Казвам невярващо.
– О, тя е сериозна – казва Кат със смях. – Чула е Нейт да казва една палава дума онзи ден и сега имаме буркан.
Усещам, че се усмихвам, докато бъркам дълбоко в джоба си за монета, но имам само банкнота от пет лири.
– Нямам дребни, Грейси – казвам и свивам рамене.
– Няма страшно, лельо Зоуи, петте лири ще стигнат. – И с това тя взема банкнотата от пет лири от мен и я пуска в буркана. Устата ми се отваря, докато тя бяга от стаята и минава покрай Нейт, който отива в кухнята.
– Уау, забави се, тикво – казва той, докато тя тича по коридора. – Какво е накарало Грейси да избяга оттук, сякаш задникът ѝ гори? – Пита той, докато се приближава до Кат и я целува по бузата.
– Тя просто спечели пари за буркана с мръсни думи – казва му Кат.
– Да, и направи лихви по плащането, без дори да се опитва – казвам аз. – Нямах дребни пари, така че тя взе банкнота от мен.
– Това е моето момиче – казва Нейт и всички избухваме в смях. Боже, толкова много ми липсваха. – Всичко това изглежда вкусно – казва Нейт, сяда и взема от кошницата топло хлебче. Грейси отново се присъединява към нас, без буркана, и всички се нахвърляме на храната, а след това разговаряме удобно за това, което се е случило, откакто съм се върнала тук, и притеснението ми, че ме разпитват къде съм била снощи, изчезва от съзнанието ми, т.е. докато Нейт не извинява Грейси от масата, за да отиде да си играе с играчките си, обръща се към мен и казва: – И така, с кого беше снощи?
Дрън-дрън. Трябваше да знам. И все още нямам отговор, защото няма как да му кажа, че съм била с Джакс.
Обръщам очи и с лъжица слагам в устата си последната част от десерта. Кат се усмихва зад чашата с вода, която поднася към устните си, а аз свеждам очи към нея – разбира се, по нежен начин.
– Бях заета и това не е твоя грижа – казвам, когато преглъщам пълната си уста и вдигам чашата си с вино, отпивам няколко глътки, знаейки, че ще имам нужда от повече от една чаша, ако той продължи да ме разпитва.
– Хубав опит, но няма да се получи – казва той.
– Нейт, за бога, аз съм възрастна и нямам нужда да ме разпитваш за това, което правя – казвам му, а раздразнението ми се покачва. – Това ли е всичко, за което си дошъл тук? Да ме разпитваш?
– Зоуи, престани да реагираш прекалено…
– Не реагирам прекалено остро – прекъсвам го аз.
– Донякъде прекаляваш – казва Кат и все още се усмихва.
– Не започвай – казвам, като се обръщам, за да я погледна за кратко. Тя слага чашата си и вдига ръце нагоре като в знак на капитулация, но аз знам, че обича да се гаври с мен, и обратното. Такива сме си, а единствената причина, поради която съм толкова раздразнена, е заради Джакс. Искам да кажа, че Нейт, който ме разпитва, е адски досаден, но той просто е такъв и винаги ще бъде такъв. Това е в природата му и предполагам, че връщането на старото поле за игра ще го накара да бъде по-бдителен от обикновено. Проблемът не е в Нейт, знам го, но нямам представа какво да му кажа, затова изричам първото нещо, което ми идва наум.
– Ако трябва да знаеш, имах връзка за една нощ.
Кат не може да се въздържи от подсмърчането, което я напуска, а Нейт изглежда така, сякаш би предпочел да му кажа нещо друго.
– За бога – казва той, като вдига бирата си и отпива глътка.
– Виждаш ли? Невинаги е толкова добра идея да поставяш всичко под въпрос. – Казва Кат, а в тона ѝ се долавя забавление.
– Ще се разправям с теб по-късно – казва той на Кат и аз се смразявам, когато тя тихо казва:
– Ще го чакам с нетърпение.
Уф.
Знам, че се обичат, но за бога.
– А сега, ако сте приключили с разпитите ми, отивам в Чистота – казвам, докато се изправям и бутам стола си малко агресивно назад, от което краката заскърцват шумно по пода.
– Зоуи – казва Нейт, когато стигам до вратата.
– Какво? – Казвам, докато се въртя.
– Бъди внимателна – казва той с въздишка, а аз въздъхвам.
– Разбира се, правило едно-о-о-първо от Наръчника на престъпния лорд – винаги бъди внимателна и не се доверявай на никого, нали?
И с това тръгвам по коридора и отварям входната врата, като я затръшвам след себе си.
Не би трябвало да съм толкова ядосана на Нейт, но той е лесна мишена за моето разочарование, защото е мой брат и знам, че няма да ми го причини. И, разбира се, ще се извиня по-късно, но точно сега имам нужда от една минута. Главата ми е пълна с Джакс и трябва да се справя с това, което означава това, по-скоро рано, отколкото късно. Но първо, текилата е в ума ми.
Назад към част 12 Напред към част 14
