Глава 16
КАСИДИ
Пени се стресираше. Това беше най-добрият начин да се опише настроението, в което се намираше в момента.
– Какво имаш предвид, че не си поръчал тортата?! – Изкрещя тя на Купър. Той се намръщи. – Ти имаше една работа, Купър – една! – Изкрещя тя.
– Виж, бейби, съжалявам – извини се той. – Просто ще отида да купя една и ще видя дали някой може да сложи…
– Няма да е същото! – Изкрещя тя. – Дъщеря ти поиска конкретна торта. Тя няма да се направи за три шибани часа – изригна тя.
– Пени – обадих се аз, като я накарах да извърне към мен гневните си очи – имам идея.
– И това ще бъде? – Попита ме тя, като контролираше силата на гласа си, докато ми говореше.
– Какво ще стане, ако Купър намери пекарна, която е готова да направи услуга на клуба? – Попитах я. – Знам, че няма да е готова в началото на партито, но винаги можем да накараме момчетата да планират голямо влизане с тортата.
Тя размисли за момент, преди да кимне и да се обърне обратно към съпруга си.
– Направи го, Купър – изръмжа тя към него.
– Да, мадам. – Той натисна целувка на челото ѝ. – И още веднъж, красавице, наистина съжалявам.
Тя въздъхна, настроението ѝ се понижи.
– Просто те моля да го направиш, Купър.
– Вече отивам – увери я той. Той се измъкна от къщата и миг по-късно чух как моторът му изръмжа.
Все още беше малко странно да видиш колко лесно се подчинява на Пени. Човек би си помислил, че мъж като Купър контролира всеки аспект от брака им, но беше ясно, че Пени държи юздите.
Пени въздъхна.
– Добре. Стримове. Къде са проклетите стримери? – Зачуди се тя, като се завъртя в кръг.
Влязох в кухнята, взех чаша за вино и бутилка червено вино и ѝ налях една чаша. Занесох ѝ я.
– Изпий това – казах ѝ. – След като изпиеш това, ще довършим украсата.
Тя ми се усмихна леко.
– Обещавам, че не винаги съм толкова луда – каза ми тя. – Купър си отвори голямата уста и обеща на Джейла огромно парти за рождения ден, а не можа да свърши дори единствената задача, която му дадох.
– Изпий виното – казах ѝ отново. – Аз ще започна да украсявам. Скайлар и Оливия ще дойдат скоро.
– Бейби – каза Деймън, като нахлу в къщата – с Логан трябва да отидем да вземем още няколко маси от клуба. Ще взема Емили с нас. Добре ли си?
– Добре – казах му. Приближих се до него, взех лицето му в ръце и притиснах устни към неговите. – Бъди внимателен.
Той ми хвърли онази усмивка, която разтопи душата ми.
– Винаги, скъпа.
Той се измъкна от къщата, а аз отидох до масата в трапезарията и взех панделките, за да започна да ги закачам. Пени бързо изпи чашата си с вино, което успокои нервите ѝ, и скоро започна да ми помага да продължа украсяването, като накара къщата да изглежда така, сякаш е избълвала розово и лилаво.
След като приключихме, Пени се намръщи.
– Не знам как се озовах с малко момиченце, което обича всичко момичешко, сред куп мъже.
Засмях се.
– Много е розово и лилаво – признах аз. Надявах се, че Емили никога няма да стане такава.
Пени сви рамене.
– Купър каза, че може да си го вземе. – Тя поклати глава. – Райкър ще получи пристъп, когато види тази бъркотия.
– Не – каза Деймън, обявявайки присъствието си, докато влизаше през задната врата. Дори не бях разбрала, че са се върнали. – Решихме да направим нещо малко за Райкър в разгара на всичко това – каза той на Пени. – Купър беше толкова загрижен да угоди на малката си принцеса, че някак си забрави, че другото му дете има общ рожден ден с нея.
Пени извъртя очи.
– Знам. И така, какво направихте вие?
Той махна с ръка в знак на мълчалива заповед да го последваме. Бях приятно изненадана, когато излязохме навън. Докато вътрешността на къщата беше момичешка, отвън беше момчешка, пълна с къщичка за скачане. Всичко беше украсено с различни супергерои, а всички подаръци на Райкър бяха подредени на една маса, точно както бяхме направили с тези на Джейла вътре.
– Деймън! – Възкликна Пени, докато се разплакваше. Тя хвърли ръце около врата му. Той стрелна паникьосания си поглед към мен, докато бавно увиваше ръцете си около нея, прегръщайки я в замяна, като нежно я потупваше по гърба. Прикрих устата си, за да сдържа смеха си. – Благодаря ти – подсмръкна тя.
Тя се отдръпна, бършейки бузите си. Той се озърна, като пъхна ръце в джобовете си.
– Мога да кажа, че те е притеснило това, че Купър не е оставил място за нищо за Райкър.
Логан се засмя.
– Той разкъса и президента за това – каза ѝ Логан. Той плесна с ръка по рамото на Деймън. – Забравила си, че този човек винаги мълчаливо те е подкрепял, Пени.
Тя подсмръкна.
– Знам. – Емили стана от мястото, където си играеше, и се запъти към мен, протягайки ръка към мен. С усмивка се наведох и я вдигнах, като настаних едрото ѝ тяло върху бедрото си. Деймън се приближи до нас и се наведе, като притисна нежна целувка към устните ми, преди да погъделичка нежно Емили, карайки я да изпищи.
– Добре ли си? – Попита ме той.
Кимнах му.
– Добре съм – уверих го. Наведох се и го целунах по устните. – Ще ѝ сменя памперса и ще я нахраня.
Той я вдигна от хълбока ми.
– Имам я. Вземи чаша вино и я изпий. – Той погледна часовника си. – Не ни остава много време, преди всички да дойдат и да настъпи хаос.
Засмях се.
– Тексаската харта все още пътува, нали?
Той кимна.
– Да. Затова ти казах да пиеш малко вино, защото всички идват. Това включва и децата.
Очите ми се разшириха.
– О, момче.
Деймън се усмихна, като ми хвърли кокетна усмивка, която накара всеки нервен край в тялото ми да се свие и да се нагорещи от нуждата за него.
– Не се притеснявай, бейби. Ако стане непосилно, мога да успокоя тревогата ти вместо теб. – Той ми намигна.
Зяпнах го, докато влизаше в къщата, говорейки мило на Емили, сякаш не беше обещал току-що бърза любов насред детско парти.
Назад към част 15 Напред към част 17
