Т.О. Смит – ИНК – Част 7

Глава 7
ИНК

– Обадих се и се отчетох на Саботаж. – Грим ме информира, когато влязох в колибата. – Уведомих го, че сме стигнали до мястото.
Кимнах веднъж в знак на разбиране. С моите и на Рейна куфари в ръце влязох в стаята ни, като очите ми веднага попаднаха на спящата ѝ фигура на леглото. Не можех да помогна на малката усмивка, която наклони устните ми, докато я обхождах с очи.
Господи, тя беше красива. И наистина изглеждаше адски добре в моите дрехи.
– Тръгвам за провизии, братко. – Тор се приближи зад мен. Той изсвири ниско. – Тя е адски хубава жена, Инк.
Обръщайки се към него, чертите на лицето ми се изкривяват от злоба. Той отстъпи крачка назад, вдигайки ръце в предателски жест, докато се усмихваше.
– Знам, че си казал, че е забранена, но ти твърдиш ли това, братко?
По дяволите, да, твърдя. След като я държах в ръцете си през всичките тези часове по пътя дотук, а после я целунах? В никакъв случай, по дяволите, нямаше и да си помисля да позволя на друг мъж да има възможността, която имах аз.
Тя беше моя.
Кимнах му веднъж.
– Да, шибано забранена е, и по-добре да го имаш предвид, Тор. Следващия път, когато направиш още една глупава забележка, ще ти избия зъбите, ясно? – Изревах тихо, без да искам да събудя Рейна.
– Разбрах, братко. – Каза ми Тор, а изражението му вече беше сериозно. – Имаш ли нужда от нещо от града? – Попита той, докато вървеше към входната врата.
– Не. – Казах му. – Бъди внимателен, братко.

***

Вечерта, докато отпивах от бирата си, Рейна излезе на верандата и се загледа в планините, които ни заобикаляха, докато слънцето започваше да залязва. Грим и Тор дремеха, за да се подготвят да стоят на стража тази нощ. Бях предложил да съм аз, но Грим беше дал ясно да се разбере, че моята работа е да бъда с Рейна всяка вечер, за да бъда този, който ще я изведе на безопасно място, ако нещата тръгнат на зле.
Бяхме доста сигурни, че тук сме в безопасност, но единственото нещо, което Дивите врани не правеха, беше да рискуват, особено когато ставаше дума за невинни животи.
– Добре ли си? – Попитах я грубо, докато тя се подпираше на стената на колибата, а красивите ѝ, широки кафяви очи бяха вперени в мен.
Тя кимна, оглеждайки района около нас, докато бавно отместваше погледа си от мен.
– Имаш ли представа колко време ще бъдем тук? – Попита тя.
Повдигнах рамене.
– Не съм съвсем сигурен, честно казано. Саботаж и момчетата ще ни съобщят кога ще е безопасно да се приберем. Дотогава се крием – преместваме се, ако се почувстваме застрашени или ако усетим, че местоположението ни е компрометирано.
Тя ме погледна, като при това езикът ѝ се подаде, за да оближе устните си. Пенисът ми се оживи, като си представих как тези красиви, удобни за чукане устни се увиват около члена ми.
– Рейна. – Изрекох тихо, като стиснах ръката си около бирата, за да не се протегна и да я хвана. Ако си позволя да я докосна, всичко щеше да свърши оттук нататък. Ако го направех, щях да я взема за себе си тази вечер.
– Инк. – Прошепна тя, приближавайки се до мен, докато гърдите ѝ се притиснаха към гърдите ми. Това беше всичко, което ми трябваше.
Самообладанието ми се пречупи и с проклятие захвърлих бирата настрани, обгърнах с ръка врата ѝ и притиснах устни към нейните. Не бях нежен. Целунах я грубо, с натиск. Устните ѝ мигновено се отвориха под моите и със стон я повдигнах, а краката ѝ моментално се увиха около бедрата ми.
Тя изстена тихо, когато пенисът ми се притисна към влажния ѝ център, и се притисна към мен, а хленчене от нужда изпълни иначе тихия въздух около нас, докато пръстите ѝ се заплитаха в косата на тила ми.
Чукай ме.
Някак си успях да се върна обратно в колибата, без да падна на пода, докато проследявах устните си по челюстта ѝ и надолу по шията ѝ, хапейки и смучейки кожата ѝ. Знаех, че в този момент Грим и Тор със сигурност я чуват, но познавах братята си достатъчно добре, за да знам, че те ще се държат далеч от погледа и ще ме оставят да си прекарам времето с нея.
Изритах вратата на спалнята зад нас и отидох до леглото, а нуждата да я вкуся се надигаше във всяка част на тялото ми. Трябваше да я гледам как се разпада, да я гледам как става моя.
Трябваше да покажа на Рейна, че в секса има нещо повече от това един мъж да я чука за собствено удоволствие.
Веднага щом я поставих на леглото, вдигнах ризата ѝ над главата и разкопчах сутиена, който носеше. Гърдите ѝ се освободиха от ограниченията и аз изстенах на глас, а членът ми пулсираше болезнено. Боже, циците ѝ бяха съвършени.
– Ебаси, тези цици. – Въздъхнах, навеждайки се, за да вкарам едно зърно в устата си.
От устните ѝ се изтръгна силен стон, а тя се хвана за косата ми и леко дръпна кичурите.
– Инк, ебаси, да. – Извика тя, пръстите ѝ се стегнаха върху кичурите ми, докато аз използвах ръката си, за да издърпам и завъртя другото ѝ зърно. – Инк, моля те, не спирай. – Хлипаше тя.
Внимателно я бутнах по гръб и проследих с целувки корема ѝ, докато не достигнах ръба на панталоните, които беше облякла. С едно бързо дръпване свалих и панталона, и бикините от краката ѝ, оставяйки я гола пред мен.
Честно казано, не бях подготвен за шибано красивия шедьовър пред мен.
Чувствено прокарах поглед по нея, запаметявайки всяка нейна красива извивка и следа.
Путката ѝ блестеше, когато погледът ми най-накрая премина между бедрата ѝ. Облизах устните си в очакване.
– Инк – започна тя, а бузите ѝ почервеняха от притеснение, докато свиваше крака.
Поклатих глава към нея.
– Искам да те видя, бейби – цялата. – Изревах. Тя изсмука рязко въздух. – Ти си шибано красива. Тук сме само аз и ти, Рейна, и знам, че си най-сексапилната шибана жена, която някога съм виждал.
Срамежлива усмивка наклони устните ѝ, което накара сърцето ми да се разтупти в гърдите. Защо, по дяволите, тя беше толкова съвършена?
– Разтвори краката си за мен, Рейна. – Нежно ѝ заповядах.
Бавно отпусна краката си и се оголи пред мен. Не губих време да коленича между краката ѝ. Щом устните ми обгърнаха клитора ѝ и засмукаха нежно, тя се развика, а името ми се изтръгна от устните ѝ, докато тя извиваше гръб на леглото.
Не спрях дотук. Всъщност не спрях, докато тя не свърши още два пъти. Беше толкова шибано сладка – имаше толкова добър вкус.
– Не мога повече, Инк. – Издиша тя, когато се изправих, събух ботушите си и разкопчах дънките си. Усмихнах и се. – О, можеш, бейби, и ще го направиш. – Казах ѝ. – Още не съм приключил с теб.
Очите ѝ се разшириха веднага щом свалих дънките, а дъхът ѝ я напусна. Тя облиза устните си в очакване, а аз изстенах, докато обгръщах с ръка члена си, поглаждайки го веднъж – два пъти – отчаяно, за да освободя известно напрежение.
– Все още ли си под влияние на инжекцията? – Попитах я. – Няма ли да премине скоро?
Тя кимна с глава.
– Спокойно, Инк. – Отговори тя задъхано, тъй като се нуждаеше от това толкова, колкото и аз.
Въздъхнах и коленичих между краката ѝ. Хванах бедрата ѝ, повдигнах я и се вмъкнах дълбоко в нея.
– Майната му! – Извика тя, а ръцете ѝ се вкопчиха в чаршафите.
– Господи. – Въздъхнах, изхлузих се и отново се вмъкнах. Чувстваше се шибано невероятно. И знаех, че съм съсипан – напълно унищожен по най-добрия възможен начин.
Рейна беше моя.

***

Събудих се от усещането, че Рейна скача от леглото, а босите ѝ крака се удрят в дървения под, докато бърза към банята. Изхвърчах от леглото мигновено и се втурнах след нея.
– Рейна, какво, по дяволите, не е наред? – Поипитах.
Рейна не получи възможност да ми отговори. Тя падна пред тоалетната точно преди да изпразни стомаха си. Клекнах до нея, като държах косата ѝ да не ѝ пречи, докато разтривах нежно гърба ѝ, изчаквайки стомахът ѝ да се успокои достатъчно, за да се раздвижи и да ми говори.
– Чувстваш се зле ли? – Попитах я.
Тя сви рамене.
– Малко ми се гади, но съм сигурна, че е само от стреса, че бягам от Джордан. – Каза тя.
Седнах на пода в банята, придърпах я в скута си, като я гушнах нежно в ръцете си. Знаех какво вероятно е било. Контролът на раждаемостта беше ефективен само толкова. Преглътнах гнева си при следващата ми мисъл, като си напомних, че тя нямаше голям избор по въпроса. Беше ѝ наложен.
– Рейна, мисля, че трябва да си направиш тест за бременност. – Казах ѝ тихо.
– Какво? – Тя се задави и се отдръпна, за да ме погледне с широки, уплашени очи. Сълзи изпълниха красивите им дълбочини и накараха гърдите ми да се свият болезнено. Не можех да приема сълзите ѝ. – Не мога да бъда бременна, Инк. – Задави се тя.
– Шшш. – Казах тихо, като придърпах тялото ѝ обратно към моето и леко прокарах върховете на пръстите си нагоре и надолу по гръбнака ѝ. – Ще го разберем, скъпа. Но засега наистина ми се струва, че трябва да направиш един. Ще помоля Тор или Грим да отидат до магазина.
Тя преглътна трудно.
– А ако съм? – Попита тя. – Какво тогава?
Въздъхнах тихо.
– Ще разберем това, когато стигнем до него. – Казах ѝ.
Но знаех едно нещо със сигурност. Нямаше да я оставя в безизходица. Ако беше бременна, щях да постъпя правилно с нея, макар да знаех, че това не е моето дете.
Дълбоко в себе си знаех, че Рейна е за мен, и щях да поема какъвто и багаж да дойде с нея. Рейна беше моя и аз се грижех за това, което беше мое.

Назад към част 6                                                            Напред към част 8

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!