СЕЙДИ
Сам се беше сгушил до мен и спеше непробудно, докато аз седях на дивана в къщата на майка ми, която беше купена и платена от Джакс Стоун. Беше малка къща с три спални в хубав, безопасен квартал в Морски бриз. Не му бях позволила да я настани в нещо по-голямо от това. Нямаше смисъл. Бяха само тя и Сам. Тя държеше третата спалня да е оправена за случаите, когато Джакс и аз я посещавахме, макар че рядко оставахме да нощуваме тук.
Бях оставила телефона си при Барбара. Това беше още едно нещо, което ми беше дал Джакс Стоун. Нямаше да задържа телефона, за който той плащаше. Щях да се обадя на Аманда утре, когато бях достатъчно силна. Точно сега трябваше да позволя на Сам да ме разсейва. Беше ми показал как може да напише своята буква и беше изпял националния химн за мен. Оцветихме няколко страници от книжката за оцветяване „Костенурките нинджа“, която му изпратих по пощата миналата седмица.
Той няколко пъти попита кога ще дойде Джакс. Всеки път, когато произнасяше името му, това беше като нож в сърцето. Първите няколко пъти Джесика му беше обяснила, че няма да се виждаме повече с Джакс, но той беше загрижен и продължаваше да ме пита. Той обичаше Джакс.
Най-накрая се принудих да погледна малкия си брат и да му обясня, че с Джакс сме се разделили и вече не сме приятели. След това облекчих удара, като му казах, че това означава, че ще се преместя в тази къща с него и мама. Той се беше разстроил, че не вижда Джакс, и продължаваше да го споменава. Но беше много развълнуван, че ще остана тук с тях.
– Трябва да го сложа в леглото. Той трябва да стане рано за училище – каза Джесика, докато се приближаваше, за да го вземе на ръце.
– Добре. Благодаря, че му позволи да остане и да ме разсее. Той ми липсваше.
Тя се усмихна.
– Той е най-доброто лекарство наоколо – каза тя и го целуна по челото, преди да се върне в коридора, който водеше към спалните.
Появата на Сам на бял свят беше драматична и разрушителна, но майка ми се беше съвзела и беше потърсила медицинска помощ благодарение на Джакс. Тя се беше превърнала в майката, която никога не съм имала. Когато я видях със Сам, ми стана топло. Обичах да ги виждам щастливи и двамата.
Свалих завивката от облегалката на дивана и се увих в нея, преди да се облегна назад и да затворя очи. Не бях спала през нощта и събитията от последните четиридесет и осем часа започнаха да ми тежат. Не бях пускала телевизора през целия ден. Не бях сигурна кога щеше да дойде новината, че сме се разделили. Помислих си, че това ще стане, когато снимката му с някоя нова жена бъде разлепена по всички медии. Не бях готова да видя това.
Джесика беше разбрала това.
– Как се чувстваш? Готова ли си да си лягаш? – Попита тя, връщайки се в стаята.
Кимнах и отново отворих очи.
– Да, готова съм.
Джесика се приближи и седна до мен, след което ме придърпа в прегръдките си.
– Мразя да виждам момичето си толкова съкрушено – прошепна тя в косата ми, докато се свивах в прегръдките ѝ.
– Мамо – казах шепнешком. Не възнамерявах да ѝ кажа за бебето, но имах нужда някой да знае.
– Да, скъпа – каза тя и ме притисна до себе си.
– Бременна съм.
Тя спря да ме гали по главата и чух как вдишва рязко, а после издишва.
– Той знае ли?
Щях да му кажа.
– Вчера щях да го изненадам с новината. Бях планирала всичко. Щях да накарам Барбара да ни направи пикник в стаята долу, където имаме онази невероятна гледка през нощта към светлините навън на хълмовете. Дори бях поставила навсякъде свещи, които Барбара ми помогна да запаля. Не ѝ казах за какво правя всичко това. Исках първо да му кажа. Но тогава той не се прибра вкъщи и не отговори на телефона си. Три часа по-късно духнах свещите, оставих пикника долу и се отправих към стаята ни. Там той ме намери.
Спрях и затворих очи. Не бях готова да повторя това, което беше казал.
– Той ми изкрещя. Каза ми, че съм като всички „тях“ и го използвам, за да получавам неща. После ме нарече лъжкиня и ми каза, че всичко е приключило, преди да си тръгне.
Тялото на Джесика се беше напрегнало. Знаех, че се е разстроила заради това.
– Обясни ли ти защо?
Поклатих глава.
– Не. Когато го попитах, той каза, че съм знаела. После ми каза да млъкна. Никога не ми е казвал да млъкна. Така и направих.
Ръцете на майка ми се стегнаха около мен.
– О, бебе. Толкова ми е жал. Той обаче ще съжалява за това. Помни думите ми, той ще съжалява за това. Това ще го преследва и той ще разбере, че е направил грешка, и ще се върне да се оплаква. Ще го накараш да се моли в краката ти дълго време, преди да отстъпиш. Чуваш ли ме? Не му прощавайте лесно за това. Но му прости. Защото е направил ужасна грешка.
Съветите за взаимоотношенията бяха нещо, което никога нямаше да взема присърце от майка ми. Джесика не беше най-умната жена, когато ставаше въпрос за мъже. Въпреки че Сам я беше променил и в това отношение. Но все пак тя беше направила толкова много грешки в живота си. Аз бях една от първите ѝ грешки.
– Не мога. Никога повече няма да се доверя толкова много на мъж. Особено на него – прошепнах аз.
Мама въздъхна и подпря брадичката си на главата ми.
– Тогава той наистина е прецакан, нали? – Каза тя с тъжен тон.
ДЖАКС
Сънят така и не дойде. Цяла проклета нощ. Дори бях станал и отишъл в друга спалня и се опитах да заспя там. Не се получи. Единственото, което виждах, беше обляното в сълзи лице на Сейди, която ме молеше да ѝ кажа какво се е случило. Нито веднъж в очите ѝ не проблесна разбиране. Беше толкова добра в това да се прави на невинна.
Колко дълго, по дяволите, моята Сейди беше манипулативна лъжкиня?
Насочих се към кухнята, защото не ми се ядеше в трапезарията сам, само за да си спомня всеки хубав спомен със Сейди, който имах там. Щях да си взема малко храна и след това да се махна от тази къща. Барбара излезе от кухнята с намръщено лице. Тя не се усмихна, когато ме видя. Дали жената беше забравила за кого работи?
– Извинете ме, господин Джакс – отвърна тя официално. – Трябва да приключа с почистването на пикника, който Сейди беше приготвила за вас долу, но за който така и не се появихте.
Пикник?
– Какво? – Попитах, раздразнен от факта, че служителите ми застанаха на страната на Сейди, след като аз бях изгорял.
– Пикникът, който беше приготвила със свещи и други подобни неща за теб онази вечер. Тя също беше толкова развълнувана от него. Беше прекарала дни в подготовка на това. Но не ми каза за какво става въпрос. Не беше нужно да я питам, наистина. Вече знаех. Глупавото момиче забравя, че съм наясно с всичко в тази къща. Знам какво има в кофата и за боклук.
Объркан, стоях там, докато Барбара се промъкваше покрай мен, изглеждайки още по-ядосана от преди.
– За какво, по дяволите, говориш? – Изкрещях, като накарах гърба ѝ да се изправи, преди да се обърне и да ме стрелне с очи.
– Говоря за изненадата, която Сейди ви приготвяше, сър.
– Каква изненада? – Попитах, бесен, че ме кара да играя тази глупава игра.
Барбара сбърчи една от белите си вежди и наклони глава, докато ме изучаваше.
– Не е моя работа да ви го казвам, сър. Това беше изненадата на Сейди. Не е моя.
Майната му на това! Не исках да живея в къща с хора, които не уважават факта, че съм подписал шибаните им чекове за заплати.
– Наясно си, че не работиш за Сейди, нали, Барбара? Работиш за мен.
Тя се намръщи, а после сви рамене.
– Реших, че не съм сигурна, че искам да работя за вас, сър. Ако искате да ме уволните, ще си събера багажа и ще си тръгна.
Гневът кипна и аз посрещнах погледа ѝ със свой собствен.
– Гледахте ли новините вчера? Взехте ли си вестник? Влизате ли изобщо в шибания интернет?
Барбара изръмжа, после ме погледна с отвращение.
– Да, сър, гледах. И съм сигурна, че и Сейди го е правила. И все пак тя никога не ти се обади. Въпреки че телефонът ѝ е тук, в офиса, сигурна съм, че е можела да намери друг телефон, за да ви се обади. Работата е там, сър, че тя не го е направила. Моето мнение по този въпрос е, че ако Сейди беше виновна за това, в което я обвинява тази снимка, и се опитваше да ви манипулира, тогава щеше да си измисли извинение и да ви се обади, молейки ви да я изслушате. Щеше да е готова да те чуе как и крещиш и се нахвърляш върху нея, ако имаше надежда, че може да си те върне. – Барбара направи пауза и посочи с пръст към мен. – Но тя не го направи. Нали? Не ти се обади, нито веднъж. Защото ти и каза да си тръгне. Крещяхте ѝ и я наричаше с имена, които никога през живота си не съм си представяла, че това мило момиче е било наричано. Ти я пречупи. Тя няма да ти се довери отново и никога не би ти дала нов шанс. Така че не, тя нямаше да се обади и да се опита да обясни. Тя не смята, че заслужаваш обяснение.
Барбара развърза престилката около кръста си, след което се приближи и ми я подаде.
– Реших, че съм приключила тук. Осъзнавам, че съм права и красивата душа, която унищожихте, никога няма да се върне тук. Тя си отиде. И не мисля, че мога да издържа да остана тук и да гледам как животът ти излиза извън контрол. Защото това ще се случи. Изгубил си светлината си.
Барбара се обърна и си тръгна. Стоях там и слушах как тя говори със служителите, а после чух как дава ключовете си на някого. Не помръднах. Не бях сигурен, че мога. Защото това, което тя каза, имаше смисъл.
Какво, по дяволите, бях пропуснал?
Когато най-накрая се раздвижих, не отидох в кухнята. Апетитът ми беше изчезнал. Вместо това отидох в офиса. И точно там беше новият iPhone на Сейди. Най-новата версия беше излязла едва миналата седмица и аз и го взех, когато се събуди онзи ден. Беше казала, че току-що се е разбрала с предишния и не е готова за новия, но ми се беше изсмяла.
След това прекарахме един час под душа заедно.
Без нея животът ми не означаваше нищо. Тази празнота никога нямаше да изчезне. Какво искаше да ми каже Сейди? Дали си е намерила работа? Не бях сигурен какво друго би било достатъчно важно, за да планира голяма вечер, за да ме изненада.
Освен ако…
По дяволите… не.
Тя щеше да ми каже. Нямаше да си тръгне.
„Ти я разби. Тя няма да ти се довери отново. . . .“ Думите на Барбара се върнаха към мен.
Извадих телефона от джоба си и набрах номера на Джесика. Той иззвъня три пъти, преди майката на Сейди да отговори.
– Имаш пет секунди – беше поздравът ѝ.
– Тя там ли е? – Попитах.
– Къде другаде мислиш, че ще бъде? – Отвърна тя.
– Дали е… дали е… бременна? – Попитах, усещайки как в гърдите ми се бори смесица от надежда и страх.
Джесика се разсмя силно.
– Извинявай, шибаняк. Петте ти секунди изтекоха. Разбери това нещо сам.
След това ми затвори.
Загледах се в телефона в ръката си и се замислих дали да не се обадя обратно. Но каква полза от това? Джесика нямаше да отговори на въпроса ми. Което ме накара да мисля, че съм бил прав.
Отидох до задната част на къщата, където знаех, че ще намеря някой, който знае. Служителите ми знаеха нещо. Жан-Клод, камериерът, ме погледна раздразнено. Дори той ми се сърдеше.
– Бременна ли е? – Попитах го.
Той сви рамене.
– Какво значение има това за теб? Може да е на всеки, така или иначе. Нали? – Изръмжа, сякаш идеята го отвращаваше и беше разочарован от мен, че мисля лошо за Сейди.
После си тръгна. Тръшнах се през вратата на кухнята, но там нямаше никой. Зачудих се дали Барбара е уволнила всички, преди да си тръгне. На този етап не бих се учудил.