***
През останалата част от нощта Кали почти не спа. Мислите ѝ се блъскаха и тя продължаваше да препуска през всевъзможни сценарии – повечето от тях смущаващи катастрофи, които завършваха със сълзи на очи, извинения към Хънтър и бедния Брайсън Тейлър, който си мислеше, че вече има професионалист, който работи от негово име.
Алармата на Хънтър се включи малко преди шест и той се измъкна от леглото, наметна панталон и тениска и слезе по стълбите.
Кали се плъзна в леглото и го наблюдаваше как си отива. Не след дълго щеше да и се наложи да предприеме някакви действия. Щеше да и се наложи да каже на Хънтър какво е направила и да го помоли за помощ.
Той щеше да е бесен, осъзнаваше тя. Абсолютно ядосан.
Първо, тя влезе под душа и се облече. Заради глезена си (който се беше подобрил значително, така че вече можеше да го натоварва за кратки периоди от време), душът и преобличането и отнеха повече време.
В крайна сметка слезе долу и си взе чаша от безумно силното кафе на Хънтър. Вкусът му беше такъв, сякаш го правеше от ядрени зърна.
Докато пиеше кафето и хапваше препечена филийка, тя препрочиташе сценария на Брайсън, като през цялото време се опитваше да реши как да продължи напред с обещанието си да се опита да направи това нещо.
И тогава се появи късмет.
Около час или два по-късно Хънтър излезе от уединението си и ѝ подаде телефона си. Отначало Кали се уплаши – предположи, че Брайсън ѝ се обажда обратно от мобилния телефон на Хънтър.
Но Хънтър не беше раздразнен или ядосан.
– Никол е на линия за теб – каза той просто.
Усмихвайки се лъчезарно, Кали взе телефона от него, а той се обърна и се върна в офиса си, за да продължи да работи.
– Никол?
– Ред и аз току-що си говорихме. Трябва да ти помогнем да си купиш нов телефон, ако още не си се сдобила с такъв. Говорила ли си с някого от семейството си след… инцидента?
Кали се замисли.
– Не, не съм. Просто бях толкова съсредоточена върху лечението и всичко останало.
– Е, днес ще ти донесем нов телефон. Не бива да оставаш без такъв толкова дълго време. Освен това – каза тя – как ще те притеснявам, ако нямаш такъв?
– Добре, сега вече знам истинската причина, поради която искаш да го имам. – Кали се разсмя и Никол се присъедини към нея.
Прекараха няколко минути в разговори за малката Райли, която очевидно процъфтяваше, беше щастлива и се развиваше перфектно. Никол спомена, че предишния ден е отишла да посети майката на Ред в болницата и че Ерика е изглеждала дрогирана и в някакъв вид ступор.
– Всъщност ми стана жал за тази жена – довери Никол.
– Имам чувството, че ще се върне към нормалното си състояние – или толкова нормално, колкото Ерика може да стане – каза Кали. – И когато това стане, сигурно ще копнееш за дните, когато е била в наркотичен ступор.
Никол се засмя.
– Вероятно си права за това.
– Просто се радвам, че нещата за теб и Ред се върнаха в нормално русло.
– А ти, Кали? Как са нещата при теб?
По някаква необяснима причина Кали се пречупи и разказа на Никол за сценария. Практически шепнейки, тя ѝ разказа всичко – как се е влюбила в сценария на Брайън, как Хънтър не се е заинтересувал и затова тя се е заела да се обади на писателя. Беше смущаващо, ужасяващо да го каже на глас. Когато свърши, се почувства така, сякаш току-що е била на изповед.
– Е, предполагам, че си получила повече, отколкото си искала, когато си попитала как съм – каза Кали.
– Мисля, че е страхотно, че правиш това – каза Никол. – Наистина, наистина.
– Проблемът е, че всъщност не познавам никого в сферата на киното, с изключение на Хънтър. А той вече ми каза, че не се интересува от сценария.
Никол замълча за момент.
– Нека поговоря с Ред за това. Той е приятел с много актьори и режисьори – сигурна съм, че познава и един-двама продуценти. Нека го попитам какво мисли и после ще се свържа с теб.
– Никол, не е нужно да правиш това…
– Трябва да дойдем до къщата, за да ти донесем новия телефон. Тогава ще поговорим повече. Добре?
– Добре – каза Кали и очите ѝ отново се наляха със сълзи, тъй като беше толкова трогната от всичко, което Никол беше направила и продължаваше да прави за нея.
Когато влезе в кабинета на Хънтър, за да му върне телефона, го намери с глава в ръцете.
– Добре ли си? – Попита тя.
Той се завъртя на стола си и я погледна.
– Какво? Да, добре съм – каза той пренебрежително. Но тя разбра, че всъщност не е добре. Торбичките под очите му бяха по-тъмни от всякога – изглеждаше толкова измъчен и уморен, сякаш наистина не беше спал изобщо.
– Може би трябва да си вземеш почивка от писането – каза тя.
– Не. Това е последното нещо, от което имам нужда. Знаеш ли колко време ми отне да стигна дотук? Почти съм завършил първата чернова… – той махна с ръка, сякаш не искаше да продължава да разкрива мислите си пред нея.
– Говори с мен, Хънтър.
– Слушай, добре съм – каза той и взе мобилния телефон от нея.
– Никол и Ред ще се отбият по-късно и ще ми донесат нов мобилен телефон – каза му тя.
– Добре – отвърна той и отново се обърна към компютъра. – Може би ше работя, когато те дойдат. Добре ли е?
– Както искаш – каза тя, поклати глава и излезе от стаята.
Беше ѝ омръзнало да се опитва да разбере Хънтър – особено когато той изглеждаше толкова решен непрекъснато да възстановява стените, които бяха разрушили заедно. Сякаш наистина не искаше да бъде разбран – сякаш наистина беше по-щастлив да бъде нещастен и сам.
Кали се върна в телевизионната зала и си направи бележки по сценария. Искаше да го знае отзад напред. Освен това започна да пише по-ясен текст – нещо, което можеше да запомни и да повтаря на всеки, който я попита за какво става дума във филма.
Тя толкова се увлече в работата си, че изгуби представа за времето и преди да се усети, на вратата се позвъни. Кали се изправи бавно на крака, взе патериците си и излезе от телевизионната зала и се запъти по коридора към входната врата. Докато минаваше покрай кабинета, тя чу как Хънтър продължава да пише на клавиатурата, сякаш дори не беше забелязал, че са дошли посетители.
Когато Кали отвори вратата, тя се зарадва да види Никол и Ред с бебето Райли и те се прегърнаха и поздравиха, докато тя ги водеше към всекидневната.
– Не можем да останем твърде дълго – каза Никол, сядайки с бебето, докато Ред стоеше с ръце в джобовете и се усмихваше на малкото си момиченце.
Кафявите очи на Райли бяха широко отворени и тя се усмихна на Кали, сякаш разпознаваше стар приятел.
– Това леля Кали ли е? – Провикна се Никол. – Дали е?
– Здравей, сладурче – каза Кали и погъделичка коремчето на Райли. Малките ѝ крачета ритаха. – Боже мой, тя вече е толкова силна – каза Никол и поклати глава. – Това е нелепо.
– Планът ми е да я накарам да започне да вдига тежести възможно най-скоро – пошегува се Ред. – Някой ден тя ще стане олимпийска шампионка със златен медал. Нали, Ри-Ри?
Райли само изсумтя в отговор.
– Виждаш ли? Тя вече е готова за това – каза Ред.
– Скъпи, вземи Райли – каза Никол на Ред. – Имам телефона на Кали в чантата си. – Тя подаде бебето на Ред, който я взе на ръце и я завъртя. Райли започна да се кикоти и да пищи. Той отново я завъртя.
– Спокойно, татко – каза Никол, докато преглеждаше чантата си и най-накрая измъкна мобилния телефон, който предаде на Кали. – Ето ти го. iPhone 5. Най-новият наличен модел.
– О, Никол. Наистина не трябваше да го правиш.
– Давай, имаш нужда от него. И искам да се обадиш на семейството си. Добре?
– Добре – каза Кали.
– Обещай ми, Кали. Ще им се обадиш веднага щом си тръгнем?
– Обещавам, обещавам. – Тя погледна чисто новия си телефон и отблъсна една-две сълзи. – Хора, не знам какво щях да правя без вас.
Ред се огледа наоколо.
– Къде е Хънтър?
– Работи. Напоследък само това прави.
Очите на Ред се свиха.
– Какво работи?
– Не знам. Предполагам, че върху книга.
Никол и Ред си размениха погледи.
– Сигурна ли си, че не искаш да се върнеш сега с нас? – Каза Никол. – Ще се радваме да те приемем и не очакваме от теб да бъдеш бавачка, докато не се излекуваш напълно.
– Не знам. Струва ми се, че трябва да издържа още малко тук – каза тя. – Мисля, че е важно – искам да дам шанс на това.
– Разбирам – каза Никол. – Трябва да отидеш там, където ти подсказва сърцето.
Ред притисна бебето до гърдите си.
– И очевидно сърцето ти подсказва, че имаш в ръцете си горещ имот.
Кали поклати глава.
– Горещ имот?
– Сценарият. Никол ми каза, че си доста развълнувана от него.
– О, сценарият. Наричат го имот?
Ред се засмя.
– Някои от тях.
– Е, предполагам, че наистина имам горещ имот. И въпросът е, че Хънтър не смята, че романтичните комедии са добри за продуцентската му компания. – Тя прехапа долната си устна. – Предполагам, че се надявах, че може би ще намеря някой друг, който да го погледне.
Ред кимна, а изражението му стана сериозно.
– Имам приятел – каза той. – Казва се Макс Вайсман и е ръководител на „Вайсман продакшънс“. Те направиха „Мръсни кучета“ и „Самотна звезда“, а също и „Три сестри“.
Кали се изправи. Три сестри беше един от любимите ѝ филми и беше станал огромен хит. В него бяха участвали Рийз Уидърспун и Райън Гослинг и беше точно в същия дух като сценария на Брайсън.
– Ти си приятел с ръководителя на компанията? – Попита тя, задъхана.
– Приятел съм. Добри приятели. И така, когато Никол ми каза за сценария ти, се обадих на Макс и го попитах дали търси романтични комедии.
– Не беше нужно да го правиш!
– Исках – усмихна се той. – Накратко казано, Макс Вайсман ще говори с теб по телефона този следобед. Позволих си да вкарам номер му в новия ти мобилен телефон. Това е единственият контакт там в момента. И може да се окаже най-важният, който някога ще получиш. – Той ѝ намигна.
– Не я изнервяй – подкани го Никол.
– Твърде късно – каза Кали, отиде в контактите си и видя името там черно на бяло.
Ред провери часовника си.
– Очаква обаждането ти точно в един и трийсет.
– Какво да кажа, когато му се обадя?
– Просто бъди себе си. Макс е твърдоглав, но под твърдата му външност…
– Той е просто задник – каза Никол.
– Не, някъде там е приятен човек – усмихна се Ред. – Дълбоко, дълбоко в себе си.
– Чудесно – каза Кали, опитвайки се да подреди разпръснатите си мисли. – Сигурна съм, че това няма да ме накара да се притесня още повече, отколкото вече бях.
Ред върна бебето на Никол и се приближи до Кали. Той се наведе близо до нея.
– Слушай. Филмовият бизнес е трудна работа, а Макс Уайсман е твърд шеф, но е и справедлив. Той ще ти даде справедлива възможност, така че просто се довери на себе си и на сценария си. Вярвай в него, Кали.
Тя кимна.
– Благодаря ви много. Няма как да ви се отблагодаря.
– Не е нужно. Ти си семейство.
Назад към част 10 Напред към част 12