„Е, моля, при всички положения се обадете на полицията“
ГЛАВА 9
ТАЛУЛА
– По дяволите, защо е тук? – Промълви Аса, като отвлече вниманието ми от Неш и насочи вниманието ми към мястото, където изглежда гледаха всички останали.
Новият ми учител по английска литература, г-н Дейс. Познат още като треньора Д. В този клас бях с няколко футболисти. Те го наричаха така. Той не изглеждаше и не се държеше като другите футболни треньори. Беше по-млад, изглеждаше по-добре и имаше малко ботаническа, готина персона. Наслаждавах се на урока му днес. Беше предимно въведение в това, което предстоеше, но той изглежда обичаше идеята да преподава.
Последният път, когато имах треньор за учител, беше шофьорският курс в десети клас. Това беше различно. Господин Дайс беше първият треньор, който преподаваше нещо, за което се изискваше солидна диплома в нашето училище. Видях го да говори с Райкър, който изглеждаше бесен, че е тук. Това беше земята на Лий. Дядо им и бащите им знаеха за партитата. Беше им позволено. Никой възрастен не се беше появявал тук, доколкото ми беше известно. Но от друга страна, това беше и моето първо парти.
– Защо треньорът Д е тук? – Попита Хънтър с нотка на загриженост в тона си. Сякаш вместо с треньора си щеше да се сблъска с полицай с онази чаша бира в непълнолетната си ръка. Зачудих се дали Хънтър някога се е забърквал в големи неприятности. Не изглеждаше да е така. Но от друга страна, не знаех много за Хънтър, нито пък за някой от отбора. Ако трябва да бъда честна, знаех много малко за когото и да било в нашето училище.
– По дяволите, ето го Неш – каза Аса, като се изправи от задната врата, на която беше седнал.
– По-добре да отида да помогна. – Той ме погледна. – Хайде да вървим.
Не исках точно да остана тук с тези хора, които не познавах, затова направих, както ми каза. Тръгнах с него. Господин Дейс изглеждаше спокоен, докато слушаше разговора на Райкър, но после веждите му се вдигнаха точно когато се приближихме достатъчно, за да ги чуем.
– Мислиш ли, че това ще спечели някоя игра? Това поведение? Разбирам, че това е нормално в петък вечер след мач. Но да започнем това в понеделник, когато имаме седмица, за да се подготвим и да подготвим съзнанието си? – Господин Дайс махна с ръка към тълпата, която сега наблюдаваше разговора.
– Това, което мисля, е, че това е начинът, по който се справяме с нещата. Треньорите никога досега не са ни притеснявали тук – каза Райкър, като тонът му все още беше уважителен, но твърд.
– Прав е – гръмко каза Неш, като вдигна червена пластмасова чаша, пълна с бира. Тя се разля по ръба. – Ако всички искате да побеждавате, не е нужно да сте тук и да ми целувате задника. Да се опитвате да се държите така, сякаш шибаният ми свят не е свършил. Слушайте човека – каза той на Райкър. След това обърна поглед към господин Дейс. – Що се отнася до теб, махай се. Това е частна собственост. Не си бил поканен на нея. Сега си тръгнете. Не се връщайте.
Спрях крачките си. Тонът на Неш се беше променил от приятен в неприятен за част от секундата. Той се взираше в господин Дейс, сякаш той беше виновен тук. Не полето, пълно с непълнолетни тийнейджъри, които пият бира. Не бях толкова сигурна, че не се пушеха и някакви неща. Не знаех как изглежда или мирише това, така че не бях сигурна.
– Може и да е частна собственост, но ако се обадя на полицаите, те ще се погрижат само за тийнейджърите, употребяващи алкохол, и за миризмата на трева във въздуха.
Райкър измърмори нещо, след което се обърна и застана между господин Дейс и Неш с гръб към господин Дейс.
– Просто го остави. Последното нещо, от което се нуждаем, е полицията да се появи тук.
Неш се засмя гръмко.
– Мислиш ли, че наистина ще дойдат? По дяволите, тези партита се провеждат, откакто бащите ни са били тийнейджъри. Полицаите знаят. Не им пука. Искат само футболният отбор да спечели. Това е по-важно от това някакви тийнейджъри да пият бира. – Той се наведе настрани и се усмихна на г-н Дейс. – Не сте ли съгласен? Не? Е, моля ви, непременно се обадете в полицията. Разберете как работи този град.
– Замълчи – изръмжа Райкър на Неш.
Неш го погледна с усмивка. Широка фалшива усмивка, която не означаваше нищо.
– Защо? Ти искаше да изляза и да се забавлявам. Това е забавление. Най-доброто време, което съм имал през цялото лято. Да го видя как се обажда на ченгетата ще е още по-забавно.
Гласът на Неш вече беше силен. Знаех, че всички могат да го чуят. Погледнах наоколо и видях, че хората си тръгват. Някои бързо. Други се опитваха да го направят тихо. Хънтър Маклай си беше тръгнал. Предполагам, че куотърбекът не искаше да се забърква с това.
– Ти ги плашиш. По дяволите, предполагам, че сега всички трябва да се приберем вкъщи – каза Неш, изглеждайки всичко друго, но не и разочарован.
– Той е изпил повече от своя дял бира. Кой е достатъчно трезвен, за да го закара до вкъщи? – Попита господин Дейс.
– Всички са пили – каза Неш със смях. – Това е първата ми чаша, а съм отпил една глътка. В момента аз съм най-безопасният шофьор тук.
Господин Дейс се намръщи, сякаш не беше толкова сигурен в това. Но аз бях видяла Неш да пристига. Не изглеждаше щастлив, че е тук. И дори не беше изпил онази чаша бира, когато господин Дейс пристигна. Беше я грабнал точно преди да разбера, че господин Дейс е тук. Сякаш искаше да изглежда така, сякаш му е приятно.
– Той не лъже – чух се да казвам. – Дойде тук точно преди вас.
Всички погледи се обърнаха към мен. Господин Дейс се намръщи; после в погледа му се появи познаване. После изненада. Той не беше очаквал да ме види тук. Не ме познаваше. Бяхме се запознали едва днес. Но предполагам, че все пак не приличах на момиче, което би било на полско парти. Загубата на тегло не можеше да промени всичко за теб. Отвътре си бях същата.
– Талия? – Попита господин Дейс.
– Талула. Та-лу-ла. Господи, какво е това с учителите и шибаното ѝ име. Не е толкова трудно за произнасяне – поправи го Неш, явно раздразнен. Това ми напомни за времето, когато си мислех, че той е моят герой. Бях го обожавала отдалеч. Вкопчвах се във всяка негова усмивка или дума, която ми подхвърляше.
– Съжалявам. Просто тази сутрин ми беше първия клас Талула. Още не съм запомнил имената. – Той не погледна Неш, докато го казваше. Той погледна мен.
– Всичко е наред – уверих го аз.
– Значи все още си мила с него. На мен току-що ми се беше развикала? – Попита Наш. Игнорирах това.
– Господи, Неш – каза Аса, като звучеше разстроено.
Неш просто се засмя. В смеха му нямаше никаква радост. Но имаше болка. Нима всички те не чуваха това? Виждаха ли я такава, каквато беше?
– Имаме тренировка в седем сутринта. Искам всички да сте в съблекалнята на игрището в шест. Ако искате да играете в петък. Талула, ще те закарам до вкъщи. Неш, ти закарай останалите до вкъщи. Никой, който е пил, не трябва да шофира.
– Талула ще дойде с мен – каза Аса, преди да успея да реагирам.
– А ти пил ли си?
Аса въздъхна, после кимна.
– Тогава аз ще я закарам до вкъщи. Изглежда, че останалите са се изчистили. – Той се огледа, за да види, че наоколо стоят много малко хора. – Партито свърши – извика той, след което отново насочи вниманието си към Райкър. – Искаш ли да поиграем? Ти ще се погрижиш всички да се приберат благополучно.
Когато той обърна глава, очите му срещнаха моите.
– Хайде да вървим.
Не чаках да споря. В края на краищата той беше възрастният. Погледнах към Аса.
– Довиждане – беше всичко, което успях да кажа.
– Ще се видим утре – отвърна той.
Без да мога да се сдържа, погледът ми се насочи към Неш. Той се усмихна, после поклати глава.
– Това са глупости. – Не знаех какво има предвид и не чаках да го разбера. Последвах господин Дейс до колата му. Тази нощ не се беше развила така, както очаквах. В главата си бях изградила този свят, в който те живееха, но реалността беше много по-различна. Животът ми насаме с книгите беше по-привлекателен сега, когато знаех как изглежда това.
Назад към част 10 Напред към част 12