ГЕЙБРИЪЛ
– Не мога да ти повярвам – измърмори ядосано Леон, когато пристигнахме в зимната хижа, където бяхме прекарали Коледа, а звездният прах ни запрати точно на прага.
Снегът покриваше покрива и ни заобикаляше в бял свят, а малки люспички се полюшваха от лекия вятър. Искахме да прекараме няколко дни насаме заедно преди края на пролетната ваканция и да дадем на майката на Данте почивка от готвенето и чистенето за нас. Бях ѝ помогнал, доколкото беше възможно, но жената беше твърдо решена да ни бъде майка. И колкото и да беше мило, след толкова време в домакинството ѝ, когато при всяка възможност върху нас скачаха вълчета, всички имахме нужда от малко глътка въздух. Особено след като тази сутрин една глутница кученца нахлу в банята, където Райдър се бе изсрал. Той не беше доволен, макар че беше смешно като дявол.
– О, престани вече, стронзо – каза Данте на Леон в раздразнение.
Данте беше взел обратно медальона от Леон, докато той беше припаднал пиян снощи, и той беше адски ядосан за това.
– Той. Беше. Мой – изръмжа Леон.
– Не, той е мой и ти си го взел – изръмжа Данте, докато Леон се опитваше да разбие заклинанията за прикриване и аларма на вратата на хижата, преди да отвори вратата с трясък и да влезе вътре.
Елис сподели неловък поглед с мен.
– Има ли шанс да видиш начин да излезе от настроението му? – Прошепна тя.
– Чух го! – Обади се Леон с гняв, а Елис въздъхна с досада, и се отправи навътре след Данте.
Райдър се държеше отстрани на мен, като толерантността му към драмата беше абсолютно нулева.
Ръката му се допря до моята и аз се намръщих, усещайки краищата на фино прикриващо заклинание върху него.
– Какво криеш? – Промърморих, като хванах ръката му и се опитах да я обърна, за да видя китката му.
– Нищо. – Той дръпна ръката си, когато забелязах татуировката Скорпион, която го бях подмамил да си направи, сигурен, че там има още нещо, което крие. Но Зрението не ми даваше никаква представа какво е то, а лицето на Райдър казваше, че абсолютно не е в настроение да ми го покаже, така че трябваше да го оставя настрана.
Изритах вратата, докато влизахме вътре, като помолих звездите за малко насоки за нашия разгневен Лъв, но те мълчаха и кълна се, че усещах забавлението им. Понякога бяха малки задници.
– Престани, стронзо – излая Данте, когато закрачих към хола и открих Леон да хвърля неща от пътната чанта на Данте във всички посоки.
– Къде си го скрил? Ще го намеря, знаеш, че ще го намеря – изсумтя Леон и погледна Данте със стеснен поглед. – Аз съм най-добрият крадец в Солария.
– А сега си вторият най-добър. – Усмихна се Данте и аз усетих предстоящата експлозия, преди да настъпи.
– Ти ме ограби, когато бях припаднал в една канавка пиян – можех да умра, ами ако мечките бяха дошли и ме бяха завлекли в гората, за да ме изядат? – Изръмжа Леон.
– Това не беше канавка, Леоне, а яма за огън на два метра от къщата ми, в която ти пропълзя, докато още гореше, защото каза, че краката ти са студени – избухна Данте. – И половината ми глутницата така или иначе спа там с теб.
– Па, ти нищо не знаеш – каза Леон пренебрежително. – Просто го върни. Това беше подарък. – Той протегна ръка в знак на искане.
– Дадох ти медальона си, защото ти умря – мрачно каза Данте. – А ти не си мъртъв. Така че, освен ако не искаш да забиеш кинжал в гърдите ти точно сега, тогава няма да ти го върна.
Леон изтръпна от ужас, държейки ръка на сърцето си.
– О, сега искаш да се самоубия? – Той се извърна, за да погледне Елис. – Чу ли това, малко чудовище? Каза ми да забия кинжал в гърдите си!
– Лео… – Каза с раздразнение Елис. – Това е медальонът на Данте, ти прекаляваш с реакциите.
– Преувеличавам? – Изпъшка той, грабна масичката за кафе и я хвърли през цялата стая, където тя се разби в стената. – Как да реагирам прекалено?!
– Ще си взема душ – промълви Райдър и се измъкна през вратата на банята, за да избяга.
– Защото току-що хвърли масата в стената – каза Елис, посочвайки разрушението с надувка.
– О, значи сега не мога да се разстройвам, когато най-добрият ми приятел ми казва, че трябва да се самоубия? – Избухна Леон.
– Не съм казал това, Стронзо! – Изръмжа Данте и от него се разнесе електричество към Леон, което го накара да изкрещи, когато го удари.
– Видяхте ли това? – Извика Леон. – Той се опита да ме довърши сам!
– Достатъчно ми е от това – промълви Данте.
– Ами тогава просто ще отида и ще умра, нали? – Избухна Леон, нахлу в спалнята и затръшна вратата толкова силно, че хижата се разтресе. Отпуснах уморена въздишка.
– Как да го успокоим, Гейбриъл? – Попита ме отново Елис и аз се съсредоточих върху разярения Лъв, а звездите ми дадоха проблясък на отговор.
– Ами… можеш да му върнеш медальона, Данте…
– Не – отсече той.
– Или… – Намръщих се и поклатих глава. – Не си заслужава.
– Какво? – Натисна Данте и аз сгънах ръце.
– Или всички можем да изпеем „Хакуна Матата“, но ако не включва Райдър, няма да се получи, а шансът той да се съгласи е едно на милион.
Което е само малко повече, отколкото би било необходимо, за да убедя и себе си да го направя, затова казвам, че му връщаш медальона. – Хвърлих чантата си на дивана и закачих ръката си около кръста на Елис, като я придърпах в скута си в креслото. Тя се усмихна, прокарвайки пръсти по гърдите ми в мека ласка и вече усещах как напрежението в крайниците ми намалява.
– Dalle stelle. – Потърка очи Данте. – Няма ли да се успокои сам, ако му дадем достатъчно време да се отпусне?
– Хм… не – казах уверено, докато проверявах със звездите. – Той ще бъде в това настроение поне две седмици.
– Дори ако отида да се съблека пред него и се намажа с шоколадов сос? – Предложи Елис и аз стиснах дупето ѝ през дънките, докато се усмихвах.
– Дори и тогава, но ако го направиш за мен, обещавам, че ще забравиш всичко за настроението му – казах с тих тон и тя се усмихна палаво.
– Никой няма да се чука с никого, докато не се справим с Леоне – каза решително Данте. – Няма да прекарам следващите колкото и да е дни с дявола Леон. Той е шибан кошмар, когато е в това състояние.
– Ами дадох ти варианти – казах просто, пръстите ми се плъзнаха по гърба на камито на Елис, за да погалят копринената ѝ кожа.
Не обичах да ми казват да не правя нещо, а особено не обичах да ми казват да не чукам момичето си. Тя се усмихна, наведе се и бутна главата ми на една страна.
– Гладна ли си, ангелче? – Попитах задъхано, когато кътниците ѝ се показаха.
– Гладна – издиша тя, след което захапа дълбоко врата ми, предизвиквайки стон от устните ми.
Райдър излезе от банята, като навлече риза върху дънките си.
Късата му коса беше влажна, а от нея се носеше аромат на сапун.
– Успокои ли се вече?
– Не, но какво мислиш да му изпееш „Хакуна Матата“? – Попита Данте сериозно, а Райдър се засмя сухо.
– По-скоро бих си изтръгнал очните ябълки, Инферно. – Той се отправи към кухнята, взе буркан с макарони и изсипа в една купа от тях, преди да хвърли един в устата си и да го захрупа.
– При звездите – проклех, докато Елис изваждаше кътниците си от врата ми и лекуваше ухапването. – Ще ни направя закуска.
– Ооо, палачинки? – Попита гладно Елис.
– Каквото искаш, ангелче. – Поставих я на крака и се отправих към кухненския бокс, като изтръгнах купата с макарони от ръката на Райдър и му поклатих глава.
– Ако искаш да сготвя, просто трябва да ме помолиш.
– Напълно съм щастлив да ям това.
– Ти дори не знаеш какво е това, нали? – Свих очи.
– Това е зърнена закуска – каза той и сви рамене.
– Дори не е близо. – Изхвърлих макароните обратно в буркана и взех необходимото от хладилната ни чанта, усещайки как любопитният малък буреносен дракон се приближава, докато Райдър отиде да седне с Елис.
Научих Данте как да прави палачинки, докато той наряза малко банан към тях, като не бързаше за да ги реже перфектно, а после ме погледна за одобрение. Вълчата кръв в него се проявяваше, тъй като той ми се усмихваше по кучешки всеки път, когато го хвалех. Подредих палачинките в пет чинии, залях ги със сироп и оставих Данте да подреди специално нарязания си банан върху всяка от тях, докато отивах към вратата на спалнята.
Почуках тихо, но Леон не отвори.
– Направих закуската – обадих се аз.
Все още нямаше отговор, затова свих рамене и се отправих към кухненския остров, където всички се бяха събрали да се хранят.
Елис седеше до мен и поглъщаше храната си с толкова сексуални звуци, че членът ми се подръпна с надежда в панталоните.
– Ако продължаваш така, ще ти натъпча още нещо в устата, бейби – подиграваше се Райдър, преди да пъхне между устните си огромна хапка палачинки с банан. Беше трудно да не си спомня за шибания празник, в който всички бяхме участвали последния път, когато бяхме тук по Коледа, и споделих с Данте и Райдър поглед, който подсказваше, че мислят за същото.
На вратата се почука и всички се огледахме объркано.
– Кой, по дяволите, е това? – Запита Елис точно когато Зрението ми даде представа кой е той.
Измъкнах се от стола, изражението ми беше строго, когато дръпнах вратата и открих Леон навън, носещ голяма купчина дърва в ръцете си, със сняг на раменете и вълнена шапка на главата.
Златистите му очи паднаха върху палачинките и по чертите му премина ужас.
– Аз се измъкнах през прозореца и отидох да сека дърва, за да ни е топло на всички, а ти си тук и закусваш без мен. – Той хвърли дървените блокчета в краката ми и се втурна покрай мен с ръмжене. Влезе отново в спалнята и затръшна силно вратата. Искаше си драма, човекът беше огнен елементал заради звездите, нямахме нужда от дърва.
– Този шибан лъв трябва да порасне. – Избута се от мястото си Райдър, пръстите му се свиха в юмруци, докато се запътваше към вратата на Леон. Преместих се на пътя му, преди да успее да стигне дотам, и той ми изръмжа.
– Махни се от пътя ми, Голяма птицо.
– Не. – Сгънах ръце. – Само ще влошиш нещата, ако влезеш там.
– Ами какво ще правим? – Поиска той.
– Трябва да има нещо, Габриел? – Попита с надежда Елис.
– Освен ако Райдър не е готов да пее… – Започнах, но погледът, който Райдър ми хвърли каза, че това никога няма да се случи и възможната съдба се разтвори пред очите ми.
– Ще направя всичко друго, но не и да пея – изсъска той и аз усетих как пред нас се открива нов път.
– О – издишах аз, след което започнах да се смея. – Наистина ще направиш всичко.
– Какво трябва да означава това? – Изръмжа Райдър.
– Ще позволиш на Леон да ти направи фотосесия в онези малки шапки, които ти купи.
– Какви малки шапки? – Изплю се Райдър.
Вратата се отвори зад мен и Леон надникна през малката пролука.
– Какво става? – Попита той с любопитство.
– Райдър ще ти позволи да направиш змийска фотосесия с костюми и прочие – казах аз и Леон се замисли.
– И с фонове? – Попита Леон през нацупена уста.
Всички се вгледахме в Райдър с надежда, а устните му се стиснаха от гняв.
– Той няма да го направи – промърмори Леон и се канеше отново да затвори вратата.
– О, за любовта на Луната – изсъска Райдър. – Добре. Можеш да имаш десет минути с мен във формата ми на василиск и ако някой от вас промълви и дума за това на някой друг, ще ви изкормя. – Той свали ризата си, захвърляйки я гневно далеч от себе си, а Елис се стрелна със скоростта си с писък на вълнение. Тя му разкопча панталоните, като ги свлече до глезените заедно с боксерките му, и той се превърна в змия с размерите на питон.
Леон изтича от стаята си и взе Райдър на ръце, като уви опашката му около врата си и вдигна глава, за да му говори.
– По-малък – заповяда той, а веждите му рязко се свиха.
Райдър изплези яростно език срещу него, след което се сви наполовина на размера си.
– По-малък – изрече Леон грубо и Райдър изсъска, но се сви до най-малкия си размер и се сви в дланта на Леон. Усмивка разцъфна по лицето на Леон и той внимателно подаде Райдър на Елис, след което се отби в спалнята със смях.
– Аз ще взема костюмите!
– Не забравяй пиратския – обади се Елис и аз се засмях, докато Данте изръмжа от смях.
– Ще бъде интересно. – Усмихна се Данте, хвърляйки се на дивана, за да получи място на първия ред на представлението.
Поправих счупената масичка за кафе с едно махване на ръка и скоро всички се събрахме около нея, докато Леон поставяше цял миниатюрен фон на пиратски кораб, преди да сложи малка пиратска шапка на главата на Райдър и да залепи малко колче на края на опашката му.
Леон направи безброй снимки, докато Елис сменяше декорите и сменяше костюмите на Райдър. Той трябваше да седне на малко пластмасово конче, носейки каубойска шапка, да се свие на парче изкуствена трева, заобиколен от великденски яйца, носейки уши на зайче. След това имаше малък пожарен автомобил с жълта каска и истински работещ маркуч, шезлонг с шапка за слънце, амур с шапка с любовно сърце и малък златен лък и стрела. Любимият ми модел вероятно беше астронавтската каска с фон, включващ всички планети и малка ракета, и, разбира се, миниатюрната шейна, шапката на Дядо Коледа и подаръците, които бяха поставени с кофа сняг, която Леон взе отвън. Толкова много се смях, че едва не си пръснах белия дроб, а след точно десет минути Райдър се преобрази отново в огромен гол мъж, откъсна от главата си блестяща шапка и я смачка в юмрука си.
– Сега доволен ли си, Симба? – Той грабна боксерките си от пода и ги навлече, докато Леон се усмихваше от ухо до ухо.
– Много. Имам дванайсет готови настройки и достатъчно снимки, за да правя от тях календар всяка година поне през следващите десет! – Той обърна поглед към Данте. – Ще си върна този медальон, приятелю. Играта започва.
– Няма игра, Леоне – отвърна той мрачно. – Той е мой.
– Разбира се. – Намигна му Леон. – Няма „никаква игра“. – Цитира думите той с въздушни кавички с още едно намигване и Данте се намръщи.
Очите ми се насълзиха, когато ме завладя видение и видях Орион да пристига тук, в хижата. Докато примигвах от изненада, на Атласа ми се появи съобщение от него и аз го взех, прочитайки думите.
Орион:
Мисля, че открих нещо, което може да помогне на кралския ти проблем.
Сърцето ми се разтуптя и бързо показах съобщението на Елис, докато останалите се събраха наоколо, за да го прочетат и те.
– Покани го тук! – Извика развълнувано Леон, грабна моя атлас и натисна обаждане на номера на Орио, преди да го поднесе към ухото си. – Познай кой? – Той натисна бутона за високоговорител, така че по линията се чу сухият тон на Орион.
– Това най-добрият ми приятел ли е? – Измърмори той и Леон притисна Атласа към гърдите си, докато ни викаше шепнешком.
– Чухте ли това? Той ме нарече най-добрия си приятел. – Той придърпа Атласа до ухото си с котешка усмивка на лицето, след което скочи на дивана с лице надолу, като изрита краката си зад себе си и ги размаха напред-назад.
– Нокси там ли е? – Попита Орион.
– Тук е, пич – мърмореше Леон. – И Елис също е тук. Нали знаеш, моята приятелка с очите и нацупените устни. Тя е секси, нали?
– Разбира се – каза Орион подозрително. – Така че можеш ли да ме предадеш на Нокси?
– Тя има едно малко дантелено бельо, което и купих. То е люляково, точно като косата и адски прозрачно, не искаш ли да я видиш в него? – Попита Леон.
– Леон – изръмжа Елис, за да го ритне в задника, но той само я изблъска.
В гърдите на Райдър избухна дрънкалка, а в очите на Данте заискри електричество.
– Тя би изглеждала толкова добре, разстлана върху легло от мъжки гърди. Четири от тях. Докато аз записвам всичко – изръмжа Леон. – Влизаш ли?
– За бога, Лео. – Елис изтръгна Атласа от ръката му и ми го подхвърли. Хванах го плавно и го поднесох към ухото си, като все още се мръщех на Леон.
– Съжалявам за това – промълвих аз и изключих високоговорителя. – Има ли шанс да дойдеш? Ще ти изпратя местоположението.
– Да, разбира се, стига приятелят ти Лъв да не се опита да ме покани на още някоя оргия. Освен това се опитах да се отпиша от бюлетина му, но той просто продължава да се появява всяка седмица. Знаеш ли как мога да се отърва от него? Не мога да избягам от него, човече.
– Какъв бюлетин? – Промълвих, поглеждайки към Леон, който само ми се усмихна.
– Нарича се „Седмична оргия“ – каза Орион. – В него има предимно снимки на Елис в оскъдно бельо, но понякога има рубрики за плюсовете на полиаморията и за ползите от оргиите за здравето на играчите на „Питбол“. Доста е напрегнато, Нокси. Предположих, че и ти го имаш.
Ръката ми се стисна около Атласа, докато погледът ми се стесняваше върху Леон.
– Не, но ще се погрижа да не го получиш никога повече – казах през зъби.
– Оценявам го. Изстреляй ми адреса и скоро ще дойда.
Свърших и се запътих към Леон, хванах го за ризата и го издърпах на крака, така че да е с лице към мен.
– Изпращал си снимки на нашето момиче по бельо на друг мъж? – Изригнах, а яростта се разля в гърдите ми.
– Каква ебавка?! – Изръмжа Райдър, докато Елис се стрелна към мен с изтръпване, а Данте изруга цветисто на своя език.
– Лео? – Поиска тя. – Вярно ли е това?
– Е, не е, не е вярно – каза той, отклонявайки вниманието си, като я погледна виновно. – Но ме изслушай, малко чудовище. Ланс Орион може да донесе много на нашия харем. Очевидно е секси като дявол, ще стане звезда на Питбол, така че ще имаме куп допълнителни пари, а освен това ще може да ни осигури места за всички професионални мачове в Лигата – Лигата, Елис. Интервюирах няколко момичета, с които се е чукал, и те казаха, че ги е накарал да свършат толкова силно, че не са могли да дишат. Обича да го прави грубо и също така си пада по хапането. Вие сте се захванали с този фангър, представете си какво секси кърваво парти бихте могли да си спретнете заедно? – Очите на Леон блеснаха от идеята, а аз изръмжах притежателно над Елис.
– Мислиш ли, че ще позволя на някой друг да я докосне? – Изръмжах. Цяло чудо е, че позволих на всички тях да го направят.
– Мислиш ли, че някой от нас ще го направи, Леоне? – Изцепи се Данте.
– Не искам никой друг – съгласи се Елис с ръмжене. – Искам вас четиримата и това е всичко. Не можеш просто да вербуваш феи в харема ми, идиот – отсече тя и го плесна по бузата, но това не направи нищо, за да изтрие усмивката от лицето му. Разтърсих го, като го накарах да ме погледне мъртвешки в очите и усмивката най-накрая се изплъзна от устните му.
– Ако изпратиш бюлетин със снимки на Елис на някого извън тази група, ще ти счупя ръцете, после краката, а след това и всичките ти пръсти – предупредих, докато Райдър се приближаваше до мен с тъмно намерение в очите.
– И ще съм точно там и ще чакам да те изкормя жив след това – съгласи се Райдър.
Леон погледна между нас, а по чертите на лицето му най-сетне се появи чувство за вина.
– Добре, ще отменя абонамента на Орион за „Седмична оргия“, но само ако вие се запишете вместо него. Имам нужда от публика за моите материали.
– Кога изобщо имаш време да съставиш бюлетин? – Поиска Елис. – Ти си с нас през цялото време и спиш по дванайсет часа в денонощието.
Освободих ризата на Леон от юмруците си и той сви рамене, сякаш не знаеше.
Но бях сигурен, че знае.
– Заради звездите, това са Минди, нали? – Извика Елис и Леон отново сви рамене.
– Така ли е? – Настоя тя и той въздъхна.
– Аз просто им изпращам гласови бележки за съдържанието на списанието, а те ги преписват и сглобяват всичко заедно със снимките, които им изпращам. – Той я погледна виновно и тя изръмжа.
– Ако искаш да изпратиш на харема ни бюлетин, в който съм по бельо, Лео, тогава добре. Но го прави сам. Не ти давам разрешение да изпращаш снимки на група случайни феи.
– Те не са случайни, те са Минди – защити се той.
– Дори не знаеш истинските им имена – изсъска Елис. – Името на една, пълното име на една Минди и ще ти позволя да правиш каквото си искаш. – Тя сгъна ръце и зачака, а Леон смръщи вежди.
– Пф, лесно – каза той, после направи пауза, прочисти гърлото си и очите му обходиха всички ни. – Дан… тридър… Габел… исе – каза той. – Тя е чужденка от далечно… място.
– Dalle stelle, можеше да си измислиш каквото и да е име, но се спря на това? – Въздъхна Данте и поклати глава на приятеля си.
– Фийин – отстъпи Леон, когато Елис изви вежди към него. – Аз сам ще направя бюлетина.
Леон придърпа Елис за целувка и тя се стопи върху него, докато се помиряваха, но аз не се чувствах толкова снизходителен. Какво, по дяволите, си беше помислил да праща снимки на нашето момиче на друг мъж?
– Не е достатъчно добре – казах мрачно и Райдър кимна в знак на съгласие, приближавайки се до Леон.
– Трябва да бъдеш наказан – изръмжа той.
– Пфф, какво ще направиш, Райдикинс? Да ме напляскаш? – Засмя се Леон.
– Ще бъде по-лошо от това, Леоне – предупреди Данте, като се намръщи на приятеля си.
Леон тръгна да се движи, когато се приближихме към него, но откри, че краката му са замръзнали на място, тъй като използвах водната си магия, за да го задържа на място. Позволих на леда да пълзи по тялото все по-високо и по-високо и очите му се разшириха.
– Хм, момчета? – Той погледна към Елис за помощ, но тя просто сгъна ръце и наблюдаваше шоуто.
– Предлагам да го замразиш и да го оставиш на снега за цял ден – каза ми Райдър, а аз се усмихнах жестоко.
– Мога да хвърля и един електрически ток в обвивката на целия този лед, така че да подскача там с него цял ден – добави Данте.
– Хайде, момчета – опита се да каже Леон. – Нека просто да се прегърнем.
– Знам какво ще направим – казах аз, когато ме осени една идея, заговорих с останалите и го игнорирах. Начертах балон за заглушаване около мен, Райдър, Данте и Елис, като им казах плана, а Елис се разсмя диво, преди да се стрелне към чантата на Леон и да намери люляковото дантелено бельо, което той беше купил за нея. Изстреля се обратно към него и го закачи на пръста си пред лицето му, докато аз разпръсквах балона за заглушаване.
– Ще го облечеш, Лео – мърмореше Елис и очите му се разшириха.
Той си пое дъх и погледна между всички нас.
– Ако го направя, всички ли ще бъдете щастливи тогава?
– Да – казахме в един глас и той сви рамене, хвана дантеленото бельо и аз го освободих от леда, за да може да се съблече от дрехите си и да се пребори с него. И той наистина се бореше. Нещото беше миниатюрно и аз побързах да изляза напред, преди той да успее да го разкъса, като му направих заклинание за уголемяване, така че размерът му се удвои. Той все още трябваше да се вмъкне, но материалът беше достатъчно разтеглив, за да го пусне в него, а когато свърши, приличаше на курва на пиян мъж.
– Перфектно – засмя се Райдър, докато всички ние също се разпаднахме. Отидох до дрехите на Леон, като извадих атласа му от джоба и го вдигнах, за да направя снимка.
– Усмихни се, Леон – подигравах се аз.
Той извъртя очи, след което ми се усмихна широко и щастливо, докато снимах снимката, след което размазах члена му, преди да я публикувам в профила му във FaeBook. Момчето можеше да се изложи на всичко, буквално не му пукаше.
Леон Найт:
Чувствах се сладък, може би ще изтрия по-късно. #наистинаизбутвадобретопкитеми #обичамначинапокойтосевкарвавпукнатинатами
#искамдаусещамтозифабулусвсекидневно #далиесъщественочемоитеябълкиизлизатотнапред
Потокът от коментари заваля мигновено и аз изругах от изненада от количеството последователи, които имаше, явно всички бяха абонирани за актуализациите му.
Лора Мец:
УАУ! Наистина се кефиш, кралю мой! Това е
#пееееррррфектнооооо
Бри Грациано:
Ще ти купя това във всеки цвят, за да имаш по едно за всеки ден от седмицата, Леон!
#дъгаЛъв
Таша Макгукин:
Не знаех, че си толкова напредничав, Леон, толкова е достойно за подражаване. Ще купя на гаджето си цяла гама от тях! #мъжетесъщомогатдабъдаткрасиви
Е, това малко се провали.
Погледнах нагоре, за да открия, че Елис пощипва зърната на Леон и стиска гръдните му мускули.
– Харесва ли ти, малко чудовище? – Попита той с ръмжене, а аз нямах представа как успя да се справи с тази глупост, но тя наистина се изчерви.
– Добре, добре, стига си гледал как пенисът ти е натъпкан в това нещо, Леоне. Сваляй го – заповяда Данте и Леон се засмя, преди да се съблече от него и да навлече дрехите си обратно.
Изпратих местоположението ни на Орион и след малко на вратата се почука. Отворих и му се усмихнах, докато го пусках вътре.
– Здравей, човече.
– Здравей, Ланс! – Затича се към мен Леон и аз забих ръка в гърдите му, за да го спра да оближе Орион, което го накара да свие устни към мен.
– Здравей, Леон – каза Орион намръщено.
– Нека уважаваме границите на всички днес, да?
– Разбира се, разбира се – съгласи се Леон, след което го хвана за ръката и го повлече през стаята, като го бутна на дивана, докато останалите също го поздравяваха. Той взе една възглавница и я набухна, преди да я пъхне зад гърба на Орион.
– Имаш ли нужда от нещо? Кафе? Шоколадче? Вена, която да смучеш?
Той предложи китката си и Елис изръмжа свирепо, гмурна се пред него и оголи кътници към Орион.
– Добре съм – каза Орион твърдо и се усмихна на Елис. – Току-що се нахраних, диво момиче.
– Добре, защото ще ти изям топките, ако се опиташ да го направиш. – Тя се отдръпна, но очите ѝ все още бяха сведени предупредително към него.
Обожавах, когато моят малък ангел се превръщаше в обладан звяр, беше толкова шибано горещо.
– Дай ми твоя Атлас – изведнъж изръмжа Леон на Орион и започна да крачи напред-назад зад Елис.
– Какво? – Намръщи се Орион.
– Дай ми го, човече, не знам какво ще направя, ако не го получа – каза той през зъби и аз видях как ще стане психопат, ако не го получи, а веждите ми се извиха от изненада.
– Всичко е наред, дай му го – казах твърдо на Орион и той се намръщи, доверявайки ми се, докато предаваше своя Атлас на Леон.
Нашият приятел Лъв го прелисти, след което въздъхна с облекчение и го подхвърли обратно на Орион с широка усмивка.
– Всичките ти стари копия на „Седмична оргия“ са изчезнали. Сега не е нужно да те убивам.
– Какво? – Олюля се Орион. – Ти ми ги изпрати и аз се опитах да ги изтрия, но върху тях имаше някакво магическо кодиране, което ме спря.
– Е, сега проблемът е решен и трябва никога повече да не гледаш нашето момиче по бельо. Не си част от този харем – изръмжа той предупредително и Орион оголи кътници от гняв.
– Никога не съм искал да бъда част от…
– Шшшшшшш – успокои го Леон, а чертите на лицето му омекнаха. – Всичко е наред. Все още можеш да бъдеш най-добрият ми приятел. Прощавам ти.
Орион отвори устни, за да протестира, но аз прочистих гърлото си, за да привлека вниманието му, като поклатих глава. Да се справяш с дивите промени в настроението на Леон беше изкуство само по себе си, а Орион нямаше нужда от главоболието да се опитва да го прави точно сега. Той изпусна дъх на раздразнение, доверявайки се на преценката ми и изоставяйки линията на разговора, като извади от джоба си книгата Magicae Mortuorum и шпионката в скритите им каменни форми, поставяйки ги на масичката за кафе.
– Както и да е… – Изсумтя Орион, когато Елис дръпна Леон след себе си, бутна го в креслото и седна в скута му в явен ход, за да защити Източника си. – Имам някои новини.
– Какво намери, вампире? – Попита Данте, сядайки до него, докато Райдър се приближаваше.
– Значи, първо прекарах векове в разглеждане на една страница, която явно е била четена много, но не мислех, че е от значение. Реших да проверя и да видя дали има някакъв смисъл, тъй като е била четена от Кинг отблизо. – Орион свали заклинанията за прикриване от камъните и се появи Magicae Mortuorum. Той я отвори, прелисти страниците, докато стигна до една и посочи изображение на мъж с три лица. – Това заклинание тук е за прикриване, но от това, което описахте, изглежда, че не е същото, което използва Кинг. По-скоро прилича на… създаване на съвсем нова самоличност. Но това, което е прецакано, е, че лицето на когото и да вземеш, трябва да умре.
– Мерда Санта – прокле Данте, когато Елис се пресегна да вземе шпионката и погледна страницата през нея, а аз разбрах какво си мисли, тъй като надеждата прекоси чертите ѝ. Гарет беше имал тази книга.
– Защо мислиш, че тази страница е била четена много? – Попита тя любопитно и Орион посочи черната, петолъчна звезда, нарисувана в горната част на страницата.
– Това е маркер – каза той. – Ако прокараш палеца си по него, можеш да усетиш колко пъти е четена тази страница. – Той насочи ръката ѝ към нея и Леон изръмжа предупредително, което накара Орион да я пусне и да му предложи поглед, който казваше наистина? Явно бързо беше променил мнението си за присъединяването на Орион към харема, сега, когато той наистина беше тук, близо до нашето момиче. Видях желанието за убийство в очите му и изпуснах дъх на забавление към глупака. Все пак разбирах този поглед, петимата бяхме това. Не знаех защо се чувствах правилно, но беше така. Мисълта някой друг да се присъедини към нас сега беше отвратителна.
– О, това е много – въздъхна Елис, докато прокарваше палец по маркера. – А това какво е? – Тя докосна с пръст няколко цифри, изписани под него.
– Не знам – каза Орион и се намръщи. – Написано е като дата, но числата нямат смисъл.
Тя се наведе по-близо, за да ги прочете, и очите ѝ се разшириха, докато си поемаше дъх.
– Това не е дата. Това е подсказка. – Тя се стрелна през стаята в размазано движение, отвори пътната си чанта и изхвърли неща от нея, докато търсеше нещо. Червата ми се свиха и споделих загрижен поглед с останалите момчета. Повече от всичко исках да вярвам, че Гарет е някъде там и чака Елис, но ако това беше вярно, защо досега да не се е появил, за да я намери? Защо изобщо не се беше свързал с нея? Идеята, че сърцето на моето момиче ще бъде разбито отново, беше немислима. Но също така знаех, че ако съществуваше и най-малката възможност той да е жив, щях да направя всичко, за да ѝ помогна да го намери. Искаше ми се само Зрението да ми бъде по-полезно в този случай, защото досега не ми беше предложило нищо.
Елис се стрелна обратно към дивана с дневника на Гарет в ръка, прелиствайки го, докато не спря на една страница близо до края на книгата. Тя имаше химикалка в ръката си и аз се преместих зад дивана, поглеждайки през рамо, за да мога да видя какво прави.
На страницата бяха нарисувани осем квадратни полета и нищо друго, но в горната част имаше написано.
„Под звездата ще намериш пътя.“
Елис написа по едно число във всяко квадратче, като ги копираше от Magicae Mortuorum. Затаих дъх, докато всички се тълпяха по-близо, а осемте кутийки се разтваряха на страницата, за да разкрият дълъг списък с имена, които не разпознавах. В него обаче имаше Оскура, затова погледнах към Данте, когато главата на Елис също се завъртя.
– Кой е този? – Тя му подаде дневника с отчаяние в очите и Данте се намръщи, докато четеше името.
– Един братовчед, почина много отдавна, почти не го познавах, Бела.
– Разпознаваш ли някое от другите имена? – Настоя Елис и Данте бавно прочете всяко от тях, преди да поклати глава и да подаде книгата на Райдър. Ние се редувахме да я изучаваме, но всички останахме без отговор за другите имена.
– Ето, дай ми да фейлетонирам някои от тях – предложи Орион и вдигна атласа си, докато вземаше дневника от Леон.
Изчакахме в мълчание и Елис прехапа устни, докато седеше близо до Орион, за да може да наблюдава как той въвежда имената в търсачката.
– Всички са мъртви – въздъхна Елис разбирайки, след като той въведе няколко.
– Тя е права – каза Орион и Елис се разсмя развълнувано, като посочи
отворената страница в книгата Magicae Mortuorum.
– Опитвал се е да получи нова самоличност от някой, който вече е бил мъртъв – каза тя осъзнато, а очите ѝ се напълниха със сълзи.
– Елис… – Казах нежно, страхувах се да не би тя да възбуди надеждите си само за да ги види разбити, но не можех да отрека, че тук има следа, дори и да е малко вероятна. Възможно ли е той наистина да е някъде там? Може би това заклинание беше причината да не мога да го видя.
– Все още не знаем достатъчно.
– Но знаем нещо – настоя тя. – Знаем, че брат ми се е опитвал да избяга, а това доказва, че се е опитвал и да се скрие много добре.
– Дори и да успееше да го направи, щеше да има ново име, нямаше да можем да го потърсим, малко чудовище – каза Леон. – Тогава как да го намерим?
– Ами магията на кръвта? – Поиска Райдър от Орион. – Чувал съм, че има начини да шпионираш хората, ако се даде кръвна жертва и имаш важен предмет, принадлежащ на този, когото търсиш.
– Да… – Каза бавно Орион и Елис го погледна с надежда, докато червата ми се свиха. – Но това е опасно, а ти не си обучена. Не бих могъл да го направя за теб, защото трябва да си свързана с човека, така че… просто не мисля, че е жизнеспособно. Можеш да умреш, ако се опиташ да го направиш, Елис.
– Но… – започна тя и аз я прекъснах.
– Не – изръмжах аз. – Няма да рискуваш живота си за това, ангелче. Кръвната магия не е шега.
– Не съм казвала, че е така – въздъхна тя, но Леон стисна ръката ѝ, за да привлече вниманието ѝ.
– Моля те, малко чудовище. Недей да правиш това. Твърде опасно е. Не мога да те загубя. Никой от нас не може.
Тя се разтопи под погледа му, кимна, докато се предаваше, и възелът в гърдите ми се облекчи.
Елис зарови ръка в косата си.
– Може би Гарет ме чака да измисля нещо. Може би има още отговори, следа, която трябва да намеря – каза тя в поток от думи, изправи се на крака и започна да крачи. – И това има толкова много смисъл. Ако е приел самоличността на някой, който е умрял в Алестрия, тогава, разбира се, не би могъл да остане в града. И не би могъл да дойде и да ме вземе, защото някой би могъл да го разпознае.
– Това не би му попречило да се обади по телефона или да изпрати имейл, или дори да използва заклинания за прикриване, докато дойде тук лично – казах аз, а веждите ми се навъсиха.
– Защо си толкова против това да е вярно? – Заобиколи ме тя гневно и аз потърсих помощ от момчетата.
– Не е това, ангелче… – Замълчах, не исках да и се противопоставям. Не това се опитвах да направя, просто се страхувах колко малко доказателства имаме в действителност. А ако тя започнеше да преследва сенките, докъде щеше да стигне това?
– Той се притеснява да не те нарани, ако грешиш, бебе – намеси се Райдър и вместо това тя насочи погледа си към него.
– Но ако той е там, трябва да го намеря, нали разбираш? – Поиска тя.
– Всички го разбираме, amore mio – каза Данте тихо. – И ще направим каквото можем, за да проследим тази следа, но ако тя не води до него…
– Ами ако доведе? – Избухна тя. – Той не би се отказал от мен, ако мислеше, че съм там и го чакам, така че и аз няма да се откажа от него. Ами ако има причина да не може да дойде при мен? Ами ако има проблеми?
– Тя е права – каза Леон твърдо. – Гарет може да има нужда от нас и ние не можем да го разочароваме, както направихме всички, когато той имаше най-голяма нужда от нас.
Сведох глава, срамът от това, което бях направил последния път, когато го видях жив, ми тежеше. Не бях сигурен, че някога наистина ще преодолея вината за това, въпреки че Елис ми беше простила. Просто не можех да се отърва от чувството на съжаление, че брат ѝ ме познава като чудовище и нищо друго. Човек, който трябваше да бъде част от живота ни сега, човек, с когото можех да се сближа и да обичам като свой собствен брат, а той винаги бе изпитвал само омраза към мен.
– Дай ми имената – казах решително. – Ще ги изпратя на Бил. Той ще разбере дали е имало съобщения за нарушени гробове или откраднати документи, свързани с тези феи.
– Благодаря ти. – Елис направи снимка на имената на своя атлас, препрати ми я и аз прекарах момент в набиране на съобщение до Бил, докато му ги изпращах. Приближих се до нея, обгърнах я в прегръдките си и я целунах по главата, докато тя си поемаше треперещ дъх.
– Ако е жив, ще го намерим – обещах ѝ и тя кимна, като се задържа за миг в прегръдките ми, преди да се съвземе и да погледне към Орион.
– Е, какво още намери? – Попита тя и той се усмихна тъжно, поглеждайки обратно към книгата.
– Ами, след като се отказах да разглеждам тази страница, реших да се върна към заклинанието, което кралят е използвал за жертвоприношенията им. – Той прелисти страниците, след което се спря на една с изображението на четирите елементарни триъгълника, заобиколени от символи, които беше невъзможно да се разчетат.
– Отговорът на въпроса как да унищожим силата на Кинг е тук. – Орион посочи част от текста в долната част на страницата, който винаги е бил неразчетен, независимо от шпионския поглед. – Но… – Той въздъхна. – За да го прочетеш, е необходимо жертвоприношение.
– Никой няма да дава кръв – казах веднага. Това нещо можеше да отнеме парче от нечия душа, ако му дадем възможност, а аз не исках да рискувам това с никого в тази стая.
– Не, не иска кръв – каза Орион, но очите му все още бяха тъмни. – Това е болката на една жена, която страда под властта на четирите елемента. Използвах няколко тъмни заклинания, за да разкрия това, но не можах да стигна по-далеч.
– Това е ужасяващо специфично – промълви Леон.
– Ще го направя – каза просто Елис и се изправи на крака.
– Не – отсякох аз по същото време, когато го направиха Леон и Данте.
– Това не е опция – изръмжа Елис. – Ще направя всичко, за да победя Кинг, а в живота си съм се сблъсквала с далеч по-страшна болка. Това ще бъде малка жертва, която ще направя. – Тя ме гледаше в очите, искаше да отстъпя, но как можех? Не можех да хвърля силата си срещу нея. Не бих могъл.
– Тя може да се справи – каза Райдър с тих глас, приближи се до нея и взе ръката ѝ, като я целуна по гърба. – Нашето момиче може да премине през огъня на ада и да стигне от другата страна цяло и невредимо. За нея това е детска игра.
– Не я наранявам – изръмжа Данте.
– Защо точно това? – Изстена Леон и погледна към Орион. – Няма ли друг начин, пич?
– Не – каза Орион и се намръщи, след което погледна към Елис. – Съжалявам, но това е отговорът, ако искаш да намериш начин да отмениш силата на Кинг.
Елис свали ризата си и хвана ръката на Райдър, като я притисна към гърдите си над бледорозовия спортен сутиен.
– Нарани ме – заповяда тя и той веднага се подчини. От дланта му се изви лоза, която се уви около ръцете и краката ѝ, стягайки се по плътта ѝ, докато тя не изохка. – Всички вие – настоя тя, като погледна от мен към Данте и към Леон. – Мога да се справя с това. Казвам ви да го направите.
– Това беше заповед от шибаната ти кралица – изръмжа Райдър и ръцете ми се стегнаха в юмруци, докато Леон отиде при нея, целуна я силно по устните в знак на извинение, преди да отвори дланта си и да остави пламъците да се търкалят по тялото ѝ като втора кожа. Тя извика и шумът накара сърцето ми да се разтупти, а ужасът да ме прониже. Изтичах напред, за да ги отблъсна, но очите ѝ се обърнаха към мен в отчаяна молба.
– Колкото по-бързо го направиш, толкова по-скоро ще свърши – изсъска тя, после Данте открадна гласа ѝ с въздушната си магия и тя се задави, очите ѝ се насълзиха, докато той изсмукваше всеки грам кислород от дробовете ѝ.
– Сега, Гейбриъл – изръмжа Райдър, а Леон ме погледна умолително, искайки да приключим.
Проклех се, вдигнах ръка и се намразих, когато хвърлих лед по ръцете и дланите ѝ, леден, хапещ студ, който се вряза в нея.
В очите ѝ пламна болка, а Орион се стрелна напред с книгата, взе ръката ѝ и я притисна към страницата. Гледах в агония как секундите минават, но изведнъж текстът се разобличи, видим за всички ни.
Пуснах ръката си, разтваряйки магията точно в момента, в който останалите я освободиха от своята. Хванах я, когато тя увисна напред със стон от болка, и опрях ръце на голия ѝ гръб. Ръцете на Леон, Данте и Райдър се присъединиха към моите върху кожата ѝ. Лечебната магия пламна между нас и ние откраднахме цялата ѝ болка толкова бързо, колкото можехме.
– Съжалявам – издишах в ухото ѝ и я целунах, докато болката от това, което бях направил, оставяше следа в сърцето ми. Знаех, че е силна, но от това, че обърнах магията си срещу нея, ме заболя стомахът.
– Няма за какво да съжаляваш – изпъшка тя, когато кожата ѝ заздравя и тя се изправи, като прокара ръце по всеки от нас и се усмихна. – Благодаря ви.
– Това е то – издиша Орион и ние се обърнахме, за да прочетем думите, докато той протягаше книгата.
Беше изложено заклинание, което да лиши Краля от новопридобитите Елементи, отговорът беше точно там, пред нас. Трябваше ни вампирска кръв, за да го направим като част от отвара, за която Райдър веднага започна да записва съставките. За да се ускори процесът, един вампир можеше да се нахрани със съда, след като елементите са били отнети, докато заклинанието се пееше, за да извлече по-бързо откраднатата магия от тях, но това не беше необходимо. Но ако вампирът не го направеше, тогава изтръгването на откраднатата магия от гостоприемника щеше да отнеме много повече време, а това щеше да даде на Кинг повече време за отпор. Един поглед към Елис ми подсказа, че тя напълно планира да изцеди и последната капка открадната сила от Кинг в момента, в който успее, и аз преглътнах страха, който искреше в мен.
– Тук има едно предупреждение – каза Орион сериозно, като посочи малка бележка под линия в основата на страницата. – В него се казва, че макар вампирът да може да изцеди откраднатата сила по-бързо, той трябва да действа бързо, за да я освободи в небето, където ѝ е мястото. В противен случай силата ще ги поквари, ще подхрани жаждата му за кръв и ще го превърне в демон.
– Не бива да рискуваме – казах аз и посегнах към ръката на Елис. – Можем просто да задържим Кинг и да използваме заклинанието, за да принудим магията да излезе от него, без да го изцеждаш.
– А какво ще стане, ако това отнеме твърде много време? – Поиска Елис.
– Нашето момиче няма да бъде покварено от силата – уверено каза Леон и протегна пръсти през косата ѝ.
– Просто трябва да я освободя в момента, в който я открадна. Просто – съгласи се тя, но като хвърлих поглед към Орион, той изобщо не изглеждаше убеден.
– Тъмната магия те примамва за разлика от всичко, което би могла да разбереш, без да си я изпитала – предупреди той. – Бих помислил много добре дали да го направя, преди да се впусна и да го опитам.
– Добре – съгласи се Елис и вдигна ръце в знак на капитулация. – Няма да захапя шибаняка, за да го изцедя, освен ако всичко не започне да се разваля и нямам друг избор.
– Мисля, че така е най-добре, Бела – съгласи се Данте.
Райдър остана мълчалив и беше трудно да се каже какво си мисли.
– Добре – казах твърдо. – Тогава това е решено. Ще изтръгнем откраднатата енергия от Кинг заедно, като използваме заклинанието.
Всички кимнаха в знак на съгласие и аз се отпуснах от облекчение. Щях да направя всичко по силите си, за да се уверя, че всичко ще се развие по този начин. И щях да бъда проклет, ако позволя на Елис да се доближи толкова близо до гадняра, освен ако не можехме да си помогнем.
– Предполагам, че тогава знаем защо задникът никога не е искал вампири да се присъединят към Черната карта – промърмори Райдър. – Ти си криптонитът на Кинг, бейби.
Елис се усмихна, сякаш изобщо не ѝ беше неприятно да чуе това, след което замахна и ни прегърна силно.
– Това е нашият отговор. С това можем да победим Кинг.
Притиснах я до себе си, срещнах погледа на Орион през рамо и му кимнах решително в знак на благодарност.
– Сега ни трябва само възможност – каза Данте, а очите му искряха от нетърпение.
– Ако можех само да видя Кинг по-добре, да зърна движенията му… – Замълчах разочаровано, когато Елис се отдръпна и взе книгата от Орион, за да прочете отново пасажа.
– Знаеш ли от какво имаш нужда, братко? Усилвателна камера. Наистина страхотна – каза Леон с усмивка, която подсказваше, че е замислил нещо. – Затова предлагам да построим една точно тук.
***
Създадох купол от лед под замръзналото езеро до хижата, а Райдър използва земните си сили, за да направи кръстосани арки от метал, които да го поддържат във формата на пчелна пита. Той покри пода с мъх, а Леон хвърли вечни пламъци по краищата на камерата, а аз изградих седалка от сложно дърво в центъра ѝ, която се накланяше, за да мога да гледам право нагоре към звездите. Елис и Данте се постараха да направят заклинания за прикриване извън купола, така че той да е невидим за всички, освен за нас.
Вече усещах силата на това място, тъй като водата в леда усилваше небесните сигнали, които ни заобикаляха. Това вероятно беше най-добрата идея на Леон. В комбинация със снега и леда и факта, че в радиус от километри нямаше други феи във всяка посока, това място беше перфектно настроено към звездите. Нямаше други магически знаци освен нашите, които да пречат на Зрението и количеството вода на това място беше идеален канал за съобщения от звездите. А аз вече бях толкова свикнал с нашата група, че знаех как лесно да настройвам сигналите им, за да се съсредоточа върху виденията, дарени ми от небесата.
– Мислиш ли, че ще можеш да виждаш тук? – Попита с надежда Елис, докато се промъкваше през ледената врата и се усмихваше.
– Вече едва мога да удържам виденията – казах с усмивка. Не искам да съм маниак или нещо подобно, но това място беше шибано страхотно. Беше като къщичка за игра за моите проклети дарби и ми отнемаше всичко, за да се задържа в настоящия момент.
– Тогава да вървим – каза Райдър и подкани всички да излязат от камерата в ледения тунел, който водеше обратно към повърхността. – Той трябва да се съсредоточи.
– Аз просто ще седя в ъгъла тихо – прошепна Леон.
– Не, Муфаса – изръмжа Райдър, приближи се до него и го дръпна към вратата.
– Ооо, но аз ще бъда тих като мишка – обеща Леон и ме погледна с големи очи.
– Не би могъл да бъдеш тих като мишка, ако се обзаложа с два милиона аури, за да го направиш – засмя се Данте.
– За две аури мога да бъда по-тих от мравка, пич – каза Леон с усмивка, но Райдър го избута през вратата преди него.
Елис се стрелна към мен, хвана ме за тила, като се изправи на пръсти и ме целуна силно.
– Намери този задник – прошепна тя срещу устните ми и аз кимнах, притискайки челото си към нейното за момент, преди тя да се изстреля през вратата и да я затвори плътно.
Преместих се и седнах на дървения стол, който всъщност беше по-скоро трон, защото защо, по дяволите, не? След това се облегнах назад и се загледах в блестящия мразовит таван и оставих очите си да се забулят, докато се съсредоточавах. Бяха необходими не повече от няколко секунди, за да се спуснат звездите върху мен и аз засмуках дъх, докато се разкъсвах във вихрова маса от неконтролируеми видения, простиращи се далеч в бъдещето, после утре, следващата седмица, месец, година. Беше размазано от всичко и хиляди пътища, които имаха потенциала да бъдат следвани, някои от тях по-установени от други, неконтролируемата мъгла от съдби караше ума ми да се върти бясно.
Постарах се да се съсредоточа и видях огромен каменен трон, изграден от ръмжащи глави на хидра на дълги шии, всички те се извиваха заедно в чудовищно същество, което почти изглеждаше живо. Кръвта го оцвети в червено и на мига видях феи след феи да седят на него – от самия Див Крал до всеки от наследниците на Съвета като възрастни мъже, до Лайънъл Акрукс и две момичета близначки с дълбоки зелени очи, чиито ръце бяха стиснати една в друга. След това тронът се разцепи на две и се разпадна на парчета, докато видението се променяше, карайки червата ми да се свиват, а сърцето ми да се разтуптява.
Орион беше по-възрастен, бореше се с врагове, които не можех да видя, със сребърно острие в ръка, а Дариус Акрукс летеше над него в златистата си драконова форма. Отново видях близначките, тормозени и сломени от Наследниците. Усетих болката им. Чух ги как страдат и видях как световете им се рушат, преди изведнъж да се издигнат в ревяща кула от пламъци, която ме заслепи.
Опитах се да се съсредоточа, хващайки се за дарбите си и принуждавайки ги да вървят в посоката, в която исках, тъй като бъдещето продължаваше да се разпростира в твърде много посоки. Видях как светът се срива, а смъртта и разрухата обхващат кралството като чума. Чувствах загуба и душевна болка и не можех да разбера дали тя е моя или на близначките, на Орион, на Дариус, на Лайънъл или на целия свят. Имаше толкова много пътища, толкова много болка и смърт, само проблясъци на надежда по пътя и аз се разбивах в отчаянието на всичко това, опитвайки се да потърся светлината.
В нагнетяващата се тъмнина я намерих, завесата сякаш се вдигна, докато търсех пътищата през скръбта към сияйната възможност за сладко, мирно бъдеще отвъд. Но после тя изчезна и аз отново бях сляп, повлечен в дълбините на толкова тъмнина, че не можех да видя нищо. Чувствах се така, сякаш стоя пред непробиваема стена, блокираща даровете ми, нещо, което не можех да възприема точно пред мен. Единственото, което знаех, беше, че е неизмеримо могъщо, разрушително, ужасно, носител на пълна и окончателна гибел, което може да завърти всичките ни съдби в себе си и никога да не ни пусне.
Молех звездите да ме върнат в настоящето, чувствах се като хвърлен в бездната на смъртта, откъдето никога няма да мога да се върна, и накрая те ме дариха с това желание.
Побутнах нежно звездите и открих, че те са по-отзивчиви към моите капризи, когато ги насочих към Кинг. И накрая те ми позволиха да го видя. Беше само размазана сянка, но знаех, че е той, от студеното усещане, което преминаваше през костите ми. Стоеше като тъмен господар в Алестрия, улиците бяха червени от кръв, тъй като магията се вливаше в тялото му и го превръщаше в създание с невъзможна, ужасяваща сила.
Отново видях трона, сенчестата форма на краля, който го заемаше, докато феи се виеха из целия дворец около него, предлагайки живота си, силата си. Кралят се хранеше с всичко това, превръщайки се в най-могъщата Фея, която някога е ходила по земята. Той управляваше с железен юмрук, смазвайки всеки, който се обърнеше срещу него, използвайки масите на Черната карта, за да контролират кралството. По улиците патрулираха стражи с качулки, които следяха всяка фея и се уверяваха, че спазва законите на краля.
Опитах се да принудя звездите да ми покажат лицето на Краля и сенките започнаха да се отдръпват, докато гледах чудовището, седящо на трона си. Лайънъл Акрукс ме гледаше от качулката си и сърцето ми се разтрепери, но лицето му се промени също толкова бързо, показвайки ми хора, които познавах, скрити зад маската на сянката. От Орион до Юджийн, Грейшайн, Скарлет, Марс, Титан, Синди Лу и накрая… Гарет. Устата му движеше думи, които не можех да чуя, и аз се опитах да се приближа, лицето му се изкриви, докато крещеше и крещеше и изведнъж гласът му се разнесе в главата ми.
– Спаси я, Гейбриъл – спаси я. Силата ще унищожи нея и всичко, което обича, остави я да те ухапе, това е единственият начин!
Опитах се да отговоря, но гласът ми не работеше и протегнах ръка към него, исках да го помоля за прошка, но лицето му отново изчезна в сянка, погълнато от мрака в качулката. Не разбрах какво искаше да каже, но записах думите в паметта си, сигурен, че са важни по някакъв начин. След това насочих силата си натам, опитвайки се да го потърся за моето момиче, но звездите не ми го показваха, колкото и да се опитвах. Просто не бях достатъчно свързан с него, за да го намеря, и това ме нарани, тъй като не успях да го намеря за момичето си и се откъснах в друго видение.
Стоях на един паркинг, покривът над мен се пукаше и разцепваше, мястото беше на път да се срути. Ревът на тълпата прозвуча откъм сградата и аз изтичах до един заграден прозорец, поглеждайки навън, където Лунното братство се бунтуваше. Райдър беше влачен през тях и аз се борех с решетките, за да се опитам да се измъкна, а магията ми не ми достигаше, докато ревях името му. Те го пробождаха с нож, крещяха предател, докато го караха да кърви, и го влачеха до огромна каменна статуя на кентавър, който се издигаше и сочеше към звездите.
Преплетоха една лоза през протегнатата му ръка и закачиха Райдър, а тълпата се зае да го разкъса на парчета в кървава екзекуция.
– Не! – Изкрещях, паниката ме погълна, докато търсех други пътища, начини да избегна тази съдба, но те се приближаваха, толкова много от тях завиваха обратно към този.
– Как да го спася? – Попитах звездите, докато се опитвах да намеря изход.
– Този ден ще дойде – прошепнаха те в главата ми.
– Как да го спра? – Умолявах.
– Не можеш – отговориха те.
– Моля ви, ще направя всичко – казах отчаяно.
– Ще видиш как това се сбъдва, Гейбриъл Нокс, сине на съдбата – отговориха те.
– Не мога, няма да позволя това да се случи – настоях, докато сърцето ми започна да се пука в гърдите ми.
– Как мога да направя така, че той да не умре?
– Задаваш грешните въпроси – отговориха те, а гласовете им сякаш се изгубиха в далечината.
– Кой е правилният въпрос? – Умолявах, усещайки как ме оставят с тежестта на тази немислима съдба, изложена пред мен. Те изчезнаха от съзнанието ми като умиращ вятър и тревогата ми се разпали.
– Как да го спася? – Изкрещях, но те бяха изчезнали и аз стоях сам в безкрайната бяла шир, твърде ярка, за да видя нещо отвъд нея.
Примижах срещу светлината, мъчейки се да фокусирам, и изведнъж светът се промени.
Стоях в подножието на тъмна планина в Алестрия, а пред мен имаше фигура с качулка, която водеше Черната карта зад себе си по скалиста пътека. Можех да усетя точното време и дата, на които това щеше да се случи. До него оставаше една седмица на пълнолуние. Кинг щеше да проведе ритуал, по-голям от този, който някога са провеждали досега.
И това щеше да е нашият шанс да ударим. Но ако не успеехме, не хранех особена надежда за народа на Солария.
Назад към част 31 Напред към част 33