КСАВИЕ
Въздухът гръмна с очаквана енергия, а звездите в небето сякаш зазвучаха в една-единствена, красива музикална нота, от която ми се прииска да заплача.
Не бях сигурен какво се случва, тъй като близначките се изгубиха в ефирната светлина, която се бе пръснала от небето, толкова ярка, че заслепяваше погледа. Знаех обаче едно: звездите бяха тук, сред тази небесна магия, и имах чувството, че духовете на мъртвите също наблюдават, ставайки свидетели на мелодията на съдбата, която се променя завинаги с възкачването на нашите нови кралици. Може би все още не бяха седнали на законния си трон, но не можеше да се отрече силата на синовете и дъщерите на най-могъщите феи в Солария, които се кланяха в краката им.
Ръката на Тайлър беше стисната в ризата ми, а лицето ми беше мокро от блестящи сълзи. Погледът ми се премести към единственото същество сред хаоса, което беше по-здраво от земята под мен. Брат ми беше коленичил там, сега беше обърнат с гръб към мен, но нямаше как да опровергая съществуването му, когато беше пристъпил през тълпата. Трябваше да е дар от звездите, които му позволиха да се върне за миг тук, на земята, но времето му можеше вече да изтича.
Всички започнаха да се изправят на крака и аз също скочих, като побутнах Тайлър назад, преди да се запътя към брат си. София изръмжа обнадеждено, докато тичах през тълпата, бутайки хората настрани, за да се приближа, тъй като всички искаха да видят наследниците. Сърцето ми туптеше хаотично, а умът ми се въртеше около толкова много въпроси без отговор, че не можех да ги преброя. Просто трябваше да го видя. Трябваше да го погледна в очите и да открия това, за което душата ми копнееше най-много. Един безценен миг с моя изгубен брат.
Наследниците се надигаха на крака и Кейлъб дръпна Дариус в прегръдките си, а Макс се стовари върху тях като следващ. Сет скочи на гърба на Макс, за да може да се наведе и да зарови лице в средата им, целувайки Дариус по челото. Чу се вълнение, вълна от зрители, които се бутаха да се приближат, за да се опитат да видят падналия наследник. Но това се дължеше най-вече на мен.
Паниката заля гърдите ми, докато се движех по-бързо, отблъсквайки хората настрани с хъркане на ярост и тропане на крака, трошейки пръсти в бързината си да стигна до него. Не можех да го видя сега, когато телата отново се приближаваха, а какво щеше да стане, ако той изчезнеше в момента, в който се разделяха, ако времето му тук, в нашия свят, намаляваше и нито миг от него не беше прекаран с мен?
– Дариус! – Изкрещях отчаяно, отблъсквайки хората от себе си с вода и отказвайки се да проявявам каквато и да е любезност към тях.
Пътят беше разчистен и хората ме проклинаха, като се мъчеха да се изправят отново, но аз тичах през центъра им право към групата на наследниците.
Сет се надбягваше в кръг около тях, виеше диво и не позволяваше на никого да се приближи. Забелязах Орион, който стоеше точно отвъд тях, стиснал юмруци и вперил очи в наследниците, докато чакаше и той да се приближи, изглеждайки на ръба да откъсне Дариус от приятелите му и да го вземе за себе си. В следващата секунда решимостта му се пречупи и той се втурна с пълна сила в тях, като почти ги събори от краката им.
Сет отново се сблъсна с тях, а ръката на Орион едва не го прати в полет, докато я провираше около Дариус, но Орион улови вълка, като го повлече обратно в прегръдката.
Кейлъб стисна ръката на Орион и дори Макс го придърпа по-силно, петимата бяха заключени заедно с Дариус по средата. За миг видях как можеше да бъде, ако политиката и баща ми не бяха прецакали всичко, принуждавайки Орион да спазва дистанция, карайки наследниците да се свържат като братя и втвърдявайки ги към всички, освен един към друг.
Сет се откъсна отново, обикаляйки всички толкова бързо, колкото можеше да тича, а Орион се отдръпна от групата, давайки им отново пространство. Но беше ред на моята проклета звезда.
Втурнах се към брат си с протегнати ръце, но Сет ме блъсна с пълна сила, поваляйки ме на земята. Очите му се разшириха и той се засмя весело, но само за да прекъсне, когато замахнах с юмрук в лицето му.
– Остави ме – изръмжах аз.
– Ау – изръмжа той и ми намигна шокиран.
– Дай ми да го видя! – Изръмжах, а той се намръщи, кимна бързо и побърза да се изправи.
– Хайде, братче. – Протегна ръка Сет, за да ми помогне да се изправя на крака, но аз я отблъснах, след което паднах рязко неподвижен.
Зад гърба му стоеше Дариус, който избутваше Сет, за да ме погледне надолу, тъмните му очи бяха пълни с любов, а ръката му беше протегната към мен.
Поклатих глава, а в гърдите ми се разнесе ридание.
– Ти не си истински.
– Аз съм истински, Ксавие. И ще остана – обеща той.
Дишането ми се задъхваше в гърдите, нито грам кислород не попадаше в дробовете ми.
– Това не е трик? – Изсъсках, а изгарящата болка от непрестанната ми скръб почти ме разкъса.
Нямаше да преживея да го загубя два пъти, а тази частица надежда, тази гледка към него пред мен щеше да е твърде тежка за понасяне, ако беше само илюзия.
– Няма измама. Никаква лъжа. – Сложи ръка на гърдите си Дариус. – Сърцето ми бие. Аз съм тук. Напук на всички шибани шансове. А сега се изправи и ми позволи да те прегърна.
Посегнах към ръката му, пръстите ми трепереха, когато той стисна дланта ми и ме издърпа на крака. Запътих се към гърдите му, вдишвайки аромата на кедър и дим и твърдото усещане на тялото му срещу моето. Той беше тук, жив, реален, противоречащ на всички възможности, на всички реалности, които бях изучил.
Той ме притисна в прегръдките си, а аз го притиснах обратно, без да мога да си поема дъх, но нищо не изглеждаше по-жизненоважно от това да прегърна изгубения си брат. Сърцето му туптеше в гърдите ми, мощно и говорещо за всички години живот, които баща ни беше откраднал от него.
– Как? – Погледнах към него, а блестящата звездна светлина все още обграждаше близначките и ни къпеше в неземно сияние. Звездите сякаш ги бяха поискали, може би им говореха за тяхното възнесение, но пред лицето на тази невероятна истина не можех да се съсредоточа върху нищо друго освен върху Дариус.
– Ще ти разкажа всичко. – Очите му прескочиха нагоре към близначките, които все още бяха изгубени в тази светлина. – Веднага щом се върнат.
Сякаш в отговор на думите му, светлината намаля, докато двете не се появиха отново ръка за ръка, огнените им криле се развяваха на гърбовете им, а огнените корони вече не бяха на веждите им.
– Обезопасете академията! – Извика към тълпата Тори, усилвайки гласа си с магия до хор от лай, вой и рев.
– Това е нашият дом и ние оставаме тук – добави Дарси яростно, след което двете прелетяха над тълпата, оглавявайки въстанието, докато Ордените от всички разновидности се преместваха и тичаха, за да се подчинят на думите им.
Забелязах Гейбриъл да тича през тълпата, сблъсквайки се с огромен Немейски лъв, който нададе оглушителен рев, притисна главата на Гейбриъл и мъркаше силно. Данте Оскура скочи от гърба на лъва, блъсна се в Гейбриъл и двамата се държаха близо един до друг, преди лъва да премине обратно във формата си на фея, разкривайки, че е Леон Найт. Гол до кръста и усмихнат от ухо до ухо, той измъкна Гейбриъл от ръцете на Данте и го притисна в прегръдка, която разбиваше костите му.
Размениха си няколко думи, след което Леон кимна, хвана Гейбриъл за ръка и го поведе към тълпата, а Данте се втурна след тях. Изгубих ги от поглед в масите и знаех, че Гейбриъл търси жена си и детето си, сигурен, че Зрението ще го отведе до тях за нула време.
Дариус ме пусна и Орион застана точно зад него, а челюстта му изкърца от сдържаност при стискането.
– Кажи ми, братко, колко звезди трябваше да прецакаш, за да получиш още един шанс за живот? – Попита Орион.
Дариус се обърна към него, а по лицето му се прокрадна усмивка.
– Няма звезди, Ланс. Но баща ти го прие като професионалист.
– Ти, майкопродавче – каза Орион през широка усмивка, а очите му горяха ярко от облекчение, объркване и любов към този мъж пред него.
– Бащинско копеле – поправи го Дариус през още по-голяма усмивка и двамата се запътиха напред, като се хванаха в яростна прегръдка и се разсмяха гръмогласно.
– Липсваше ми всеки проклет ден, Дариус Акрукс – изръмжа Орион, стискайки Дариус за тила.
– Беше ад – въздъхна Дариус и притисна приятеля си по-силно. – Отвъд Завесата няма такъв задник като теб – макар че Хейл Вега полагаше прилични усилия. Но ще ти разкажа повече за това, когато получа студена бира в ръката си.
Орион поклати глава в страхопочитание и го пусна неохотно, докато наследниците и аз се събрахме по-близо, а погледът на Макс преливаше от цялата радост, която ни обземаше. Собственото му щастие се изливаше от него заедно с трясък на сиренната му сила, усилвайки чувствата на всички десетократно. Някои от намиращите се наблизо феи изпищяха от радост, омагьосани от силата на Макс, а аз се оставих тя да обхване и мен, като от еуфорията ми се завъртя главата.
– О, радостен ден, звездите със сигурност са обърнали късмета си към нас! – Изрева Уошър, вдигна ръце във въздуха и се спусна по хълма, а собствените му сирени привлякоха голяма група феи, които го последваха, подсвирквайки си и смеейки се с повишено въодушевление.
Кейлъб не можеше да спре да се усмихва, а Сет опря брадичка на рамото му, докато поглеждаше към Дариус със сълзи на очи.
– Това е дело на Тори – каза Кейлъб многозначително, а Дариус кимна.
– Кой друг? – Каза той. – Жена ми има начин да получава това, което иска.
Крясък, подобен на блъскане на папагал в прозорец, изпълни въздуха и всички се обърнахме, за да открием Джералдин, която се влачеше по земята като ранен тюлен, ревейки толкова силно, че явно не виждаше добре.
– Заведи ме при Драгуна – умоляваше тя през поредното си разкъсващо ридание.
София се втурна зад нея, помагайки ѝ да се изправи на крака, а Джералдин махна с ръка пред себе си, сякаш беше сляпа. Протегнах ръка, като я насочих към бузата на Дариус с весел смях.
Джералдин се разтрепери цялата, мигайки срещу него през сълзите си, после изръмжа като ранена гъска и се срина назад, докато припадаше. София се задъха, опитвайки се да я задържи, а Макс се стрелна да я хване, като я издърпа нагоре, така че тя увисна срещу него, примигвайки, докато се връщаше към живота.
– Макси, момче, заведи ме при него. Сложи ме върху могъщата му форма – не! Хвърли ме на колене пред него и ме удари с камшика на бръснача – изпъшка тя и Макс внимателно я поведе към Дариус, който се смееше ниско в гърлото си.
– Ела тук, безсмислена доведена сестро – каза той, а Джералдин изпищя при това, препъна се в ръцете му и напълно се разпадна, а краката ѝ се отпуснаха, така че Дариус трябваше да я държи изцяло.
– О, скъпи, скъпи, нещастен братко – изхриптя тя. – Ти си пътувал през тревните стъбла на съдбата и си бродил из вътрешността на отвъдното. Но нито едно от тези места не беше достатъчно далече, за да не те намери съдбовната ти душа. Една от моите кралици – не – нашите кралици е направила това. – Тя се обърна към наследниците, намести се на краката си, когато Дариус я освободи и погледна между всеки от тях. – Глутниците най-накрая приеха своята глутница. Всеки от вас е намерил своето място и то е на гърдите ви пред великите и всемогъщи Феникси.
– Знаех си, че накрая ще клекнат – подигравателно изрече Орион, а аз го стрелнах с развеселен поглед, когато всички наследници се разкрещяха от думите ѝ.
– По-малко говорене на глупости, Джери – предупреди Макс.
– О, но скъпата ми сьомга, не виждаш ли? Свалил си твърде големите си ботуши и си сложил зърната на пръстите си в чехли, които най-сетне прилягат на гузните ти крака – каза Джералдин, като му изпърха с мигли. – Това е най-подходящо.
– Аз… – Макс изглеждаше така, сякаш искаше да спори, но се поколеба. – Става ли?
– Да, ти, глупако, моята Петуния никога не е треперела толкова много, колкото сега заради теб! Джералдин се затича към него, притисна устата си до неговата и те изпаднаха в техния свят, което не ми се искаше да гледам.
– Хайде да издирим К.Н.П.Т. След това ще прегледаме всички гадости, които ме доведоха обратно тук – каза Дариус, очите му искряха от глад, докато гледаше към надигащата се тълпа, а ръката му се протягаше към дръжката на брадвата.
– Залагам на Хайспел – мрачно каза Орион. – Ще ловуваш ли с мен, братко? – Попита той Дариус с надежда, но Кейлъб вече го дърпаше настрани, а Сет също се втурна шумно край него и заглуши въпроса. Изглежда, че само аз го бях доловил.
Лицето на Орион помръкна, а аз му се усмихнах притеснено и погледнах към София и Тайлър, които ме подканяха да отида.
– Аз ще… – Посочих към тях и брат ми, като исках да остана с групата и да бъда там в момента, в който Дариус обясни цялата тази лудост.
– Да – промълви Орион, като ми се усмихна. – Върви на свобода, малък Пегас.
Засмях се, харесвайки идеята, която ми даде, докато свалях дрехите си и ги хвърлях на Тайлър. Скочих напред и преминах във формата си на люляков пегас с див рев, който беше изпълнен с безкрайно щастие.
Дариус ме погледна и аз го настигнах, като сведох глава в знак на покана, когато го достигнах. Той се усмихна, като хвана гривата ми и се качи на гърба ми, вдигна брадвата си и нададе боен вик, който ме разнесе чак до сърцето ми.
В душата ми отново се разгоря огън, който беше угаснал в момента, в който го бях загубил, и той пламна по единствения начин, по който можеше да пламне любовта ми към брат ми. Пълна с детски спомени и шеги, които разбирахме само двамата. На този свят нямаше нищо друго като него, никакъв заместител, и всички копнежи, които бях изпитъл за него в негово отсъствие, се отмиха като вода, която се стича в канализацията. Ние съставлявахме части един от друг, които бяха неразделна част от същността ни, и без него знаех, че никога повече няма да бъда съвсем цялостен.
Но сега Дариус се беше върнал, а по звездите, луната и вечно наблюдаващото слънце изглеждаше, че и аз съм се върнал.