„Господи, ти си глупак“
ГЛАВА 32
НЕШ
Чух ги да си говорят и Талула се засмя на нещо, което каза пичът. Тя се наслаждаваше на престоя си там. Изобщо не се притесняваше, че ще пропусне съвместния ни следобед. Защо той не беше на шибаната футболна тренировка? Беше след три. Трябваше вече да я е оставил. Бях дошъл да поговоря с нея, да се извиня за по-рано. Тя беше права. Не беше смешно това със змията.
– Сега ги преследваш ли? – Попита ме Хейгън зад гърба ми. Обърнах глава, за да го погледна, и видях онази проклета камера.
– Махни я от мен – измърморих, след което погледнах обратно към класната стая. Треньорът Д се беше навел над нея и сочеше нещо на компютърния екран пред нея. Беше твърде близо. Ако някой друг учител беше видял това, щеше да се съгласи, че е извън рамките на допустимото. Мъжът харесваше Талула. Държеше я тук, за да не е с мен.
– Изглежда, че се заражда романс между ученик и учител – прошепна Хейгън. След това се приближи с камерата.
– Казах да я изключиш – изсумтях аз.
Той се усмихна.
– Каза да я махна от теб. А не да я изключа. Освен това това може да се окаже най-доброто изнудване в света. Знаеш ли какви оценки мога да получа от това? Звездни, приятелю. Звездни, шибани оценки. – Хейгън се приближи до прозореца на вратата.
Не исках никой от тях да ни види. Особено Талула. Тя и без това ми беше ядосана, а да види Хейгън там с камерата нямаше да помогне.
– Сериозно, премести се. Не искам тя да те види.
Той ме игнорира.
– Мисля, че ще направи крачка. Искаш ли да отидеш там и да го удариш в гърлото? Ще стане фантастичен материал за влог.
Избутах го от погледа им.
– Престани – предупредих аз. Не защитавах глупавия учител, който трябваше да се среща с момичета на неговата възраст и да остави моето на мира. Правех го заради Талула. Тя беше толкова наивна, че нямаше представа какво се случва. Наистина си мислеше, че е там, за да помогне на човека.
– Господи, ти си глупак. – Накрая той спусна камерата и я изключи. – Добре. Ако не искаш да заснемаме това, нека да си намерим нещо по-интересно за правене. Да ги гледаш как танцуват един около друг е скучно, ако не успея да го запиша.
Започнах да му казвам да си върви. Нямаше да отида никъде с него. Неговата тъпа гумена змия ме накара да пропусна времето с Талула. Хейгън нямаше да ми развали това. Животът му се въртеше около тази камера. След като видях гадостите, които притежаваше, и разбрах колко пари изкарва от тях, разбирах. Но аз не исках това. Исках само нея.
Треньорът Д сви колене и падна на хълбоците си, докато не се озова на нивото на очите ѝ. Тя обърна глава, за да го погледне, а той казваше нещо много сериозно. Веждите ѝ се смръщиха, но тя слушаше. Това не приличаше на това тя да му помага. Нищо в оценяването на документи не беше толкова сериозно.
Ръката му се вдигна и захлупи лицето ѝ, а аз направих крачка към вратата. Ръката на Хейгън веднага беше на ръката ми.
– Чакай. Не влизай още там – каза той с тих глас до мен. Ако отново извадеше този шибан фотоапарат, щях да го счупя.
Треньорът Д се наведе по-близо и не можех да разбера дали говори, или не, но със сигурност изглеждаше така, сякаш се канеше да я целуне. Първата ми реакция беше да вляза и да го спра, но направих пауза. Защото Талула не се отдалечаваше. Не се навеждаше по-близо, но и не се отдръпваше. Дали щеше да му позволи да направи това? Харесваше ли и този мъж? Дали през цялото време съм пропускал нещо?
– О, щрак – промълви Хейгън точно когато треньорът Д затвори пространството между тях. Замръзнах. Не можех да говоря. Да се движа. Или да дишам.
– Света Богородице, защо изключих добрата си камера? Камерата на този часовник няма да е толкова добра, но и тя ще свърши работа. – Продължи да говори той. Аз просто стоях там. Като във филм на ужасите или кошмар, наблюдавах го, но не вярвах.
След това започнах да вървя. Далеч от него. Далеч от всичко, което бях видял. Талула не беше това момиче. Тя не целуваше учители. Не бяхме изключителни, предполагам. Или бяхме? По дяволите, не бях свикнал с добри момичета. Не знаех какво Талула смяташе за изключително. Но в главата ми тя беше моя. Бях я държал топлес в ръцете си. Нима това не означаваше нещо за нея? Можех ли да сгреша? Дали това нещо, което имахме, беше шега? Талула си отмъщаваше? Дали тя ме беше изиграла? Не можеше цялата тази мила и любезна глупост да е само игра. Но тогава аз бях инвалид. Тя беше прекрасна. Защо щеше да избере мен?
– Няма ли да останем, за да видим дали ще направят още нещо? Той може да я чука на бюрото. Твоето отмъщение може да е да му вкараш задника в затвора.
Не отговорих на това. Но цялото ми тяло се напрегна. Гърдите ме боляха. Главата ми се замая. Всичко, което мислех, че е… не беше. Талула не беше това, което си мислех. Тя беше там и се целуваше с един шибан учител. Дори не ми изневеряваше с момче на нашата възраст. Беше с учител. По дяволите!
– Трябва да пуша. Знам, че имаш малко – казах, докато бутах вратата и се измъквах от училището.
– Искаш трева? Наистина? – Хейгън звучеше развълнувано. Сякаш светът му беше пълен със слънце и дъги. Да види как Талула се целува с учител, не беше изкривило червата му.
Отидох директно в поршето му. Беше ново, напълно заредено и той беше платил за него в брой. И всичко това заради онзи фотоапарат, който имаше през цялото време. Светлините примигнаха и аз дръпнах пътническата врата, след което се качих вътре.
След като влезе вътре, той се пресегна, отвори жабката и там намери пакетче с трева.
– Хайде да се напушим. – Това не беше предложение. Беше сериозен. И аз реших, че е така.
– На паркинга на училището? – Попитах, оглеждайки се наоколо, въпреки че прозорците бяха затъмнени и никой не можеше да ни види.
– В тази сграда се провежда сеанс по целуване между ученици и учители. Наистина ли мислиш, че това, че пушим по малко, ще е основният проблем тук?
Като си припомних какво бях видял, кимнах.
– Добре, но искаш ли да пушиш в тази кола?
Той вдиша дълбоко и след това се засмя.
– Вдишай дълбоко, пич. Тук се е пушило много пъти преди.
Беше прав. Бях прекалено разстроен, за да мисля за това как миришеше скъпата му кола, когато се качих вътре. Очевидно не се притесняваше за стойността на препродажбата или за това, че майка му ще я помирише.
– Ами ако майка ти се качи в тази кола и усети това? – Родителите ми щяха да ме убият.
Той само се ухили и отиде да си свие цигара. На шибаното табло. На Порше. Беше луд.
– Купих и къщата. Какво, по дяволите, мислиш, че ще каже?
Уау. Не бях осъзнал това.
– Първо ти – каза той и ми я подаде, след като беше готова.
Погледнах го само за миг, после реших какво пък толкова и я взех.