ГЕЙБРИЪЛ
Видях как Елис прочиства цялото кралство от най-жестоките феи, които можеше да намери, как мъртвите шепнеха в ушите ѝ и я подтикваха към тяхното унищожение. Но силата щеше да я поквари, ако останеше в нея твърде дълго, а ние вече губехме твърде много време.
– Трябва да тръгвам – казах на останалите, докато те яздеха на гърба на Данте, а аз летях до тях. – Мога да стигна до нея преди вас. Просто следвайте заклинанието за проследяване.
– Върни я при нас – обади се отчаяно Леон и аз кимнах с обещание в погледа си, преди да набера скорост и да се откъсна от тях.
Елис имаше единствения шибан звезден прах, който имахме със себе си, защото бях хвърлил запасите си към Орион, за да спася проклетия му живот. Смъртта му беше неизбежна тази вечер, ако не се бях отървал от него така напълно, а Зрението ми беше показало, че няма да успее да се добере до друг запас от звезден прах навреме, за да се върне в битката.
Звездите си играеха с нас и вместо това тръпката от победата ни се превърна в отчаяние, когато видях опасностите, пред които беше изправена Елис. Ако не успееше да намери начин да се закотви и да освободи тази сила, душата ѝ щеше да бъде покварена.
Щеше да спре да издирва кръвта на виновните и да започне да убива сляпо, докато силата я поглъщаше. Трябваше да стигна до нея, трябваше да намеря начин да я спася, преди да е станало твърде късно.
Прелетях през Алестрия, светът беше размазан, докато не се фокусирах върху нищо друго освен върху проследяващото заклинание, което ме свързваше с нея.
Тръгнах към покрайнините на града, а погледът ми се спря на светкавично движение под мен на тъмната улица. Елис се носеше по нея с бясна скорост и аз стиснах решително челюст, докато се гмурках от небето, вперил поглед в моето момиче.
– Елис! – Извиках към нея, но вятърът открадна гласа ми, докато летях все по-силно и по-бързо, за да я хвана.
През погледа ми преминаха проблясъци на Зрението и аз изгубих представа за света, докато ми се показваше бъдещето. Кътниците на Елис бяха в гърлото ми, тя имаше нужда да се нахрани с мен, имаше нужда от вкуса ми, за да си спомни коя е, да я приземи, преди силата да стане прекалено голяма и да ни я отнеме завинаги. Молбата на Гарет към мен във видението изведнъж отново прозвуча силно в главата ми, смисълът му изведнъж стана ясен.
„Силата ще унищожи нея и всичко, което обича, позволи ѝ да те ухапе, това е единственият начин!“
Виденията ми показаха какво ще се случи, ако тази съдба се сбъдне, светлината ще изчезне от тялото ми, смъртта ще ме открадне отвъд завесата. Съществуваше реална възможност да умра в това начинание. Но трябваше да спася душата ѝ от това да бъде завинаги почернена от тази сила, живееща в нея. Тя трябваше да се освободи от нея. И ако моята смърт беше отговорът, то нека бъде така.
Зрението ме освободи и аз се озовах на два метра от Елис, без да мога да спра, тъй като се сблъсках с нея. Ударихме се в земята, падайки яростно по асфалта, и аз обвих крилата си около нея, за да я предпазя от най-тежките удари, омекотявайки земята с магията си малко късно. Най-накрая спряхме, а аз я притиснах към земята, като останахме в пернатия пашкул на крилете ми.
– Ангелче, аз съм тук – казах задъхано, но очите и бяха диви и блестящи от тъмнина и по нищо не личеше, че ме е разпознала.
Беше боядисана в червено от кръвта и нуждата от още от нея изгаряше в погледа ѝ. Тя се хвърли нагоре и аз не се борих, когато кътниците ѝ се забиха във врата ми докато я притисках към себе си в прегръдка.
– Обичам те – казах ѝ, докато тя пиеше от мен дивашки, като драскаше с нокти по гърба ми, докато се хранеше като гладна. – Нямаш нужда от тази сила, ангелче. Върни се при мен.
Тя се размърда, преобърна ни и ме блъсна в земята, докато продължаваше да се храни, с напускащи я гладни стонове.
– Обичах те всеки ден. Колкото повече се борех с това, толкова повече те исках. – Стиснах ръката ѝ, усещайки как по нея капе кръв, и заздравих раната с проклятие, докато тя се стичаше по китката ѝ, покривайки гривната там в червено. – Ако можех да те срещна отново за първи път, щях да направя всичко по различен начин. Щях да те обичам така, както заслужаваш да бъдеш обичана от първия ден – изсъсках, докато тя поглъщаше глътка след глътка кръв от мен, и се молех думите ми да стигнат до нея, тъй като започнах да отслабвам. – Щях да направя така, че никога да не се чувстваш сама, и още от самото начало щяхме да работим заедно, за да намерим Кинг. Прецаках се, ангелче. Не съм ти равен, не съм ти партньор. Но те обичам с цялото си сърце и няма сила на този свят, която да може да промени това. Просто го разбрах твърде късно и съжалявам за начина, по който се отнесох с теб. Съжалявам, че ти причиних болка. Но сега съм тук и няма да отида никъде. Ако съм предопределен за някой друг, нека той да чака вечно, защото аз никога няма да напусна твоята страна, Елис.
Храненето ѝ започна да се забавя и аз си поех дъх, който сякаш изобщо не ми даваше въздух. Усещах как съдбата се променя, как за Елис отново се отваря живот с милион красиви пътища, които да следва. Но също толкова много без мен в тях. Сърцебиенето ми се забави и видях смъртта си да идва за мен, ясна като ден, като одеяло от мрак, което ме прибира във вечен сън. Страхувах се, че тя ще ме открадне от любовта ми. Сърцето ми със сигурност щеше да бъде изтръгнато, оставено тук с нея. Сега то не можеше да съществува никъде без нея.
Прокарах пръсти по бузата ѝ, докато мракът се спускаше над мен, а звездите блестяха ослепително ярко в периферията ми. Но не исках да ги гледам, единствената богиня на този свят, която исках да погледна, беше точно пред мен. И щях да я гледам, докато не можех да гледам повече.
Назад към част 54 Напред към част 56