„Няма нищо лошо в това“
ГЛАВА 38
БРЕЙДИ
Гънър не беше казал нито дума през целия ден. Държеше се нормално. Едва след тренировката той се приближи до мен и каза:
– Кога ще ми кажеш за Райли Йънг?
Бях се счупил и му казах, че това не е негова проклета работа. Тогава очаквах да се скараме, но той само се съгласи, че животът ми е моя работа, но че ако я крия заради него, значи трябва да поговорим.
Позволих му да говори и той беше на мнение, че Рет не е този, за когото някога го е смятал, и дори тогава му е било трудно да повярва, че Райли може да е толкова зла. Тя винаги е била честна и мила. Щом аз и вярвах, значи и той и вярваше.
Единственото нещо, за което си дръпнах от разговора, беше въпросът му дали Райли може да му позволи да се запознае с Брайъни. В края на краищата тя беше негова племенница, но след всичко, което се беше случило, той искаше много от Райли. Не исках тя да се чувства застрашена по какъвто и да е начин.
Казах му го, а той ме помоли просто да поговоря с Райли за това. Ще го направя, когато почувствам, че тя е готова. Точно сега обаче не беше това време. Тя трябваше да се приспособи към факта, че Гънър Лоутън ѝ вярва. Не бях сигурен колко добре ще се справи с това. Тя беше наранена от него и семейството му и ако не можеше да му прости, щеше да се наложи да се справи с това. Той го заслужаваше.
Не бях сигурен колко удобно ще се чувствам в дома на баба ѝ тази вечер. Не знаех какво мислят родителите ѝ за мен и дали ще са съгласни с присъствието ми там, но исках да бъда с Райли.
Тя беше майка и имаше отговорности. Бях готов да направя всичко, което е най-добре за нея и Брайъни. Това беше то, така че щях да бъда там. Ако родителите ѝ не се интересуваха от мен, щяха да видят, че наистина ме е грижа за дъщеря им и искам тя да е щастлива. Това, надявам се, щеше да промени мнението им.
Телефонът ми светна и това беше Уила. Отдавна не бях получавала обаждане от нея.
– Здравей – казах аз, любопитно.
– Благодаря ти – каза тя.
– За какво точно?
– За това, че повярва на Райли Йънг. Харесвам я. Тя не заслужаваше това, което се случи с Рет. Мисля, че това, че и повярва, помогна на Гънър да се освободи от омразата си. Тя трябва да живее в този град, а не да бъде отричана. Тя се възползва от една ужасна ситуация и извлече най-доброто от нея. Това малко момиченце е щастливо и обичано. Райли е добър човек.
Съгласих се. Напълно.
– Тя е специална. Аз съм този, който трябва да е благодарен.
Уила замълча за момент, после каза:
– Да, трябва да бъдеш. Кажи и, че ще се видим в петък вечер. Запазвам и място до мен.
– Ще го направя.
Взехме си довиждане точно когато спрях на ялеята пред Райли. Искаше ми се приемането на Гънър и шансът на Райли за женско приятелство да решат всичките ми проблеми. Преди седмица това щеше да е всичко, от което се нуждаех.
Но не и сега. Проблемите ми бяха по-дълбоки. Непоправими.
Райли отвори вратата, преди да стигна до нея, а Брайъни беше в краката ѝ и ми махаше, докато вървях към тях.
– Мама подрежда още едно място на масата. Тя е щастлива, че си тук. Но бъди готов за баба. Не се знае какво ще каже или за кого ще те помисли.
На лицето ѝ имаше усмивка, докато го казваше, сякаш се забавляваше с баба си и я обичаше.
– С нетърпение очаквам вечерята със семейството ти. Благодаря, че ми позволихте да избягам тук. Да се прибера у дома ми се струва невъзможно.
Усмивката ѝ избледня и тя кимна.
– Здравей – каза Брайъни весело.
Обърнах внимание на малкото момиченце, което ме гледаше.
– Здравей, Брайъни. Добър ли беше денят ти?
Тя кимна.
– Направих царчен аб. – Предположих, че това е царевичен хляб.
– Нямам търпение да хапна от него. Обзалагам, че ще е вкусен.
– О, много е вкусно. Вече ми донесе две филийки с масло. Тя продължава да ме храни – каза Райли със смях. – Влизай – каза ми тя, като се отдръпна, за да мога да вляза в къщата.
Баща ѝ седеше на стола с вестник в ръце и очила на носа. Той ме погледна.
– Здравей, Брейди. Радвам се, че можеш да се присъединиш към нас тази вечер. Винаги съм превъзхождан от жени.
– Благодаря, че ме поканихте в такъв кратък срок – отвърнах аз.
Той махна с ръка, сякаш искаше да каже, че няма проблем.
– Нищо подобно. По всяко време. Харесва ни компанията.
– Не мога да намеря жълтата си чиния за масло. Използвахте ли я? – Попита баба, влизайки в стаята от кухнята.
– Не, госпожо – отговори Райли.
Тя се намръщи.
– Ще ми трябва, ако искам да направя рулцата за печеното в гърнето. – Тя се обърна и се върна в кухнята.
– Цял следобед се опитваше да готви. Лайла е изтощена от нея – каза господин Йънг, след като тя излезе от стаята.
От малкото, което бях видял, тя приличаше на човек, който се грижи за дете.
– Ще отида да видя дали мога да помогна. Брейди, искаш ли да отидеш в моята стая и да започнеш да пишеш домашните до вечеря? – Тя се опитваше да ме накара да се чувствам удобно и да не ме оставя сам с баща си. Оценявах го, но трябваше да се разбирам добре с баща ѝ. Исках той да ме одобри.
– Мисля, че ще поседя с баща ти и ще гледам новините. Да видя какво се случва в спорта – казах и.
Тя не ме прегърна, но изражението на лицето ѝ говореше, че иска да го направи. Изглежда, че решението ми току-що ми беше спечелило няколко точки.
– Добре, тогава. Не би трябвало да се бавя много дълго – каза тя, преди да побърза да отиде в кухнята.
Брайъни остана точно зад нея, като подскачаше, докато тя вървеше.
– Това момиче обича майка си. Райли се е превърнала в прекрасна майка. Не бих могъл да се гордея повече с нея – каза господин Йънг, когато те изчезнаха в другата стая.
– Наистина е впечатляваща – съгласих се аз.
– Това е така. Силно момиче. Животът не е бил справедлив към нея, но тя изглежда намира радост в малките неща. И, разбира се, в Брайъни. Тя е най-малко егоистичната тийнейджърка, която познавам.
Кимнах.
Той постави вестника в скута си и свали очилата си за четене, след което ги постави на масата до себе си, преди да ме изравни с поглед.
– Ти си добро дете. Винаги съм смятал така. Имаш мечти и талант. В това няма нищо лошо. Възхитително е – започна той и въпреки че това звучеше добре, се притесних от тона, който беше възприел спрямо мен. – Но това момиче там е моето дете. Никога не ме е боляло толкова силно, колкото когато и отнеха детството. Мечтите и надеждите за бъдещето ѝ бяха изтръгнати изпод краката ѝ. Това почти ме съкруши. Но тя показа на мен и на майка си, че е силна и че мечтите и надеждите ѝ могат да се променят. С това се промениха и нашите. Но нейното бъдеще не се вписва във вашия свят.
Той направи пауза и ме изучи, за да се увери, че слушам.
– Не искам момичето ми да бъде наранено отново. Тя не е имала приятел, откакто напуснахме това място. Наличието на теб ѝ помогна. Оценявам това, което правиш. Но не я оставяй да си мисли, че може да има нещо повече за двама ви, когато не може да има. Тя е майка, но също така е просто седемнайсетгодишно момиче.
Да я нараня беше последното нещо, което някога щях да направя. Мечтите ми също не бяха това, което бяха някога. Баща ми беше променил това. Кимнах с глава, че разбирам.
– Да, сър, последното нещо, което искам, е да я нараня. Говорихме за бъдещето и за това накъде ще се насочи животът ни. Тя е различна от другите момичета. Тя е по-зряла и отговорна. Грижи се за нещата, които са от значение, и честно казано, точно сега мисля, че имам по-голяма нужда от нея, отколкото тя от мен.
Баща ѝ не отговори веднага. Той просто седеше и мислеше за това, което бях казал. Не можех да му обещая, че ще ни е лесно. Можех обаче да му обещая, че ще я предпазя от мен. Никога нямаше да я нараня. Ако някой беше наранен, когато това свърши, това щях да бъда аз.
– Добре, тогава. Добре. Харесвам те, Брейди Хигенс. Мисля, че сте добри един за друг.
Дишах малко по-леко.
Назад към част 38 Напред към част 40