„Тя трябва да е нещо специално“
ГЛАВА 25
РАЙКЪР
Стоях в кухнята, където баща ми ме беше повикал още щом влязох в къщата. Сестра ми не се виждаше никъде, което означаваше, че той я е изпратил в стаята ѝ за това. Нахла обичаше клюките и беше адски любопитна. Тя щеше да слуша от коридора.
Мама готвеше нещо на печката и ме погледна със загрижено изражение, преди да разбърка това, което трябваше да е чили в онази голяма тенджера, защото не готвеше много други неща в нея. Загрижен от факта, че майка ми готви, преместих погледа си към баща ми. Той стоеше със скръстени на гърдите ръце, облегнат на плота, и ме изучаваше внимателно.
– Обясни ми тези глупости – каза той, след което ми посочи кухненската маса, за да седна. Ако той не седеше, значи и аз щях да остана прав. Обичаше да се извисява над нас, когато имахме проблеми, но сега, когато бях достатъчно голям, за да го гледам в очите, искаше да седна. Не.
– Аса не беше наред. Трябва да си гледа тъпата уста. Аз го поправих. – Знаех, че вече е получил подробностите от треньор Рич. Това беше безсмислено. Той просто искаше да знае защо ме е грижа за това, че Аса е казал нещо за Аурора.
– Харесваш ли момичето на Маклай? – Попита той, като тонът му беше равен. Нямаше ядосано острие в него.
– Да, харесвам я.
Мама отново се обърна, за да ме погледне. За миг хвърлих поглед към нея, а след това отново към баща ми. Сега тя изглеждаше още по-загрижена, а аз не виждах защо да е така.
– Тя е глуха. Ти не знаеш езика на знаците. Ще бъде трудно да общуваш с нея. Това казваше Аса, според моето разбиране за ситуацията. Това беше извън границите на позволеното?
Напрегнах се.
– Това беше начинът, по който го каза. Тонът на гласа му – отвърнах аз, без да мога да не звуча ядосано.
– Тонът му? Ударил си не само приятел, но и съотборник до шибаното шкафче заради тона му? Бъдещето ти зависи от тази игра, сине. Ако не играеш в нея през цялото първо полувреме, това привлича вниманието. Лошото. Мислиш ли, че скаутите няма да разберат защо не играеш? Мислиш ли, че искат да привлекат момче с шибана гореща глава, което избухва заради глупости?
– Не беше глупост. – Спрях го и осъзнах, че съм направил крачка в неговата посока.
Веждите му се вдигнаха от движението ми. Може и да бях с неговия ръст, а раменете ми да бяха широки за възрастта ми, но неговите бяха по-широки. От него черпех ръста си, но бицепсите ми не бяха толкова големи, колкото неговите.
– Райкър. – Гласът на майка ми ме предупреди, почти паникьосано.
– Тя те прави на глупак. Срамота. Това се случва за първи път – каза татко, след което поклати глава невярващо. – Момче, трябва да се съсредоточиш върху кариерата си в колежа. Ако искаш да се измъкнеш от този град и да станеш някой, имаш таланта и размерите да го направиш. Но едно момиче, което те кара да се държиш като идиот, ще спре това. Сложи край на всичко това.
– Аурора разбира всичко това. По дяволите, нейният брат е най-запаленият спортист, когото някога съм познавал. Това е всичко, с което се занимава, по дяволите. Тя разбира, че това е важно за бъдещето ми. Тя няма да се опита да застане на пътя ми.
Татко побутна гърдите ми с големия си пръст.
– Ти. Ти си този, който ще го потопи. Заради нея. Футболът е на първо място. Преди жените. Винаги си го знаел. Не позволявай на тази да ти обърка главата. Целите ти.
– Тя не е – отвърнах му аз.
– Тя го направи днес. И дори не искаше да го направи.
Знаех, че реакцията ми към Аса е била грешка. Не исках да го призная, но го знаех. Бях избухнал и не можех да се спра. Нуждата ми да я защитя ме беше контролирала. Фактът, че в крайна сметка някой можеше да каже нещо много по-лошо, не беше изгубен за мен. Не знаех дали ще мога да се спра да реагирам на това. Днес не успях да го направя.
– Скъпи, искаме да имаш връзки. Ти си млад и фактът, че харесваш това момиче толкова много, ме прави щастлива. Това ми дава надежда, че съзряваш в това отношение. Но баща ти е прав. Първо трябва да мислиш за бъдещето си. Не можеш да позволиш на тази твоя гореща глава да избухне заради всичко, което някой каже за нея. – Майка ми се беше преместила по-близо и татко знаеше също толкова добре, колкото и аз, че тя се премества, за да ме защити, ако се наложи. Татко никога не беше злоупотребявал или нещо подобно, но и аз никога не бях се изправял срещу него, както преди малко.
– Има и още нещо. Не знам дали вече си се замислял. Тя е бяла. – Татко го каза така, сякаш това беше голяма работа. Аз се бях срещал с много бели момичета. По дяволите, леля ми беше бяла.
– И какво – казах аз, недоверчиво, че той изобщо е повдигнал въпроса за цвета на кожата.
– Треньорът Рич спомена, че баща ѝ може да има проблем с това, когато говорих с него днес. Нещо, което Хънтър му казал, че не трябва да казва нищо на баща му за това. Искаше той да му го обясни.
По дяволите. Не се бях замислял, че баща ѝ ще разбере. Аурора не беше споменала за това, когато ѝ бях писал. Но Хънтър вече беше дал да се разбере, че това, че съм чернокож, ще бъде проблем с баща му.
– Аурора не е съгласна с Хънтър за това как ще реагира баща ѝ. Но неговото мнение не я интересува. Не виждам защо интересува теб – казах аз.
Тогава той се засмя, но и това не беше смях, изпълнен с чувство за хумор. Аз бях този, на когото каза:
– Ти си глупав ебач. – Ръцете ми се свиха в юмруци, които никога не бих използвал върху баща си, затова останаха до мен.
– Ако таткото на това момиче не иска тя да се среща с чернокож, значи няма да го направи. Той ще и затвори задника във вкъщи. Виждал ли си начина, по който контролира сина си? Човекът стои отстрани и казва на Хънтър какво да прави. Момчето се подчинява като проклет робот. Ако ти крещя така, накрая ще се скараме на проклетото футболно игрище, защото волевият ти задник ще се вбеси. Хънтър прави това, което му казва този човек, а това не е здравословно. Мислиш ли, че няма да направи същото с дъщеря си?
– Тя няма да му позволи. Ти не я познаваш. Не си я срещал. Тя не прилича на Хънтър. Първата вечер, в която ми се наложи да прекарам време с нея, беше, защото баща ѝ я беше ядосал и тя напусна къщата. След като ми писа да дойда да я взема. Тя сама прави своя избор.
– Как говориш с нея? – Прекъсна ме майка ми. Обърнах погледа си обратно към нея и заедно със загрижеността видях и любопитство. Тя се опитваше да разбере. Но аз очаквах това от майка си.
– Тя чете добре по устните и ми се доверява достатъчно, за да използва гласа си с мен. Тя не прави това с никой друг освен с брат си и родителите си. А аз уча езика на знаците от няколко видеоклипа, които намерих в YouTube. Талула ще ме научи на повече след края на футболния сезон, но засега се уча сам малко по малко.
Очите на майка ми се разшириха, а гордата усмивка на лицето ѝ изтри притеснението.
– Ти сам се учиш да изписваш? – Попита тя, но не се нуждаеше от моя отговор. Това беше по-скоро впечатлена констатация. Нещо, което тя не би очаквала от мен.
– По дяволите – промълви баща ми. – Това момиче се премести тук едва миналия уикенд. – Той не беше впечатлен. Беше раздразнен.
Знаех, че всичко това се случва бързо. Тази седмица ми се струваше, че е минала много по-дълго. Не харесвах себе си, какъвто бях през предните седмици. Не исках да бъда отново него. Защото този човек не знаеше какво е да видиш усмивката на Аурора и да знаеш, че той е бил този, който е причинил това.
– В понеделник сутринта, в първия момент, в който я видях, нещо си дойде на мястото.
Татко изстена и удари с длан по плота.
– Ами това е просто шибано красиво. – Не звучеше никак щастливо. Беше саркастичен. – Предстои ти кариера в колежа! Недей да се влюбваш в това момиче, когато ще се наложи да го напуснеш това лято.
Майка ми протегна ръка, докосна ръката ми и я стисна нежно. Тя не каза нищо. Баща ми излезе от кухнята, без да каже нито дума повече. Когато вратата на мъжката му пещера се затвори шумно зад него, мама ми се усмихна.
– Той ще се успокои. Просто се притеснява, че си загубил шанса да играеш футбол в Комисията по американски футбол. Знаеш го. – Тя се изправи на пръсти, а аз се наведох достатъчно, за да може да ме целуне по бузата. – Нямам търпение да се запозная с това момиче. Тя трябва да е нещо специално.
Усмихнах се.
– Тя е.
Назад към част 25 Напред към част 27