Ан Райс – Принц Лестат
Светът на вампирите е в криза… Стари вампири, събудени от дълбока дрямка в земята, изпълняват заповедите на Глас, който им заповядва да изгарят безразборно своите роднини в градове по целия свят – от Париж до Мумбай, от Хонконг до Сан Франциско. Оставайки с малко свободно време, множество познати герои, сред които Луи дьо Поан дю Лак, Арманд и дори вампирът Лестат, трябва да се впуснат в пътешествие, за да открият кой – или какво – управлява това мистериозно същество.
Генезис на кръвта
В началото бяха духовете. Те били невидими същества, които се чували и виждали само от най-могъщите магьосници или вещици. Някои от тях били смятани за злонамерени, а други – за добронамерени. Те можели да намират изгубени предмети, да шпионират враговете си и от време на време да влияят на времето.
Две велики вещици, Мекаре и Махарет, живеели в красива долина откъм планината Кармил и общували с духовете. Един от тези духове, великият и могъщ Амел, можел да взема кръв от хора, когато правел пакости. Малки парченца кръв влизали в алхимичната тайна на духа, макар че никой не знаел как. Но Амел обичал вещицата Мекаре и винаги се стремял да ѝ служи. Тя го виждала така, както никоя друга вещица не го е виждала, и той я обичал за това.
Един ден се появили вражески войски – войници на могъщата египетска кралица Акаша. Тя искала вещиците; искала техните знания, техните тайни.
Тази зла владетелка унищожила долината и селата на Мекаре и Махарет и отвела сестрите насила в собственото си кралство.
Амел, яростният познат дух на вещицата Мекаре, искал да накаже кралицата.
Когато тя умирала, пробождана отново и отново от заговорници от собствения си двор, духът Амел влязъл в нея, слял се с тялото и кръвта ѝ и ѝ придал нова и ужасяваща жизненост.
Това сливане довело до раждането на нова същност в света: вампира, кръвопиеца.
От кръвта на тази велика кралица на вампирите, Акаша, през хилядолетията се раждат всички останали вампири по света. Кръвосмешението е било средство за размножаване.
За да накаже близначките, които се противопоставяли на нея и на новата ѝ власт, Акаша ослепила Махарет и откъснала езика на Мекаре. Но преди да бъдат екзекутирани, настойникът на кралицата, Хайман, сам новоизлюпен кръвопиец, предал на близначките могъщата Кръв.
Хайман и близначките повели бунт срещу Акаша, но не могли да спрат култа ѝ към боговете кръвопийци. В крайна сметка близначките били заловени и разделени – изпратени като отхвърлени – Махарет в Червено море, а Мекаре – в големия океан на запад.
Махарет скоро намерила познати брегове и процъфтявала, но Мекаре, пренесен през океана към все още неоткрити и неназовани земи, изчезнала от историята.
Това се случило преди шест хиляди години.
Великата кралица Акаша и съпругът ѝ, крал Енкил, онемели след две хиляди години, поддържани като статуи в светилище от старейшини и жреци, които вярвали, че Акаша съдържа Свещеното ядро – и че ако тя бъде унищожена, всички кръвопийци на света ще умрат заедно с нея.
Но по времето на Общата епоха историята на Кръвопийците била напълно забравена. Само неколцина възрастни безсмъртни предали историята, макар че не вярвали в нея дори когато я разказвали. И все пак кръвни богове, вампири, посветени на старата религия, все още царували в светилищата по целия свят.
Затворени в издълбани дървета или тухлени килии, тези богове на кръвта гладували за кръв до свещените празници, на които им били принасяни жертви: злодеи, които да съдят, осъждат и пируват.
В зората на Общата ера един старейшина, пазител на Божествените родители, изоставил Акаша и Енкил в пустинята, за да ги унищожи слънцето. По целия свят младите кръвопийци загинали, изгорени в ковчезите си, в светилищата си или по следите си, докато слънцето огрявало Майката и Бащата. Но самите Майка и Баща бяха твърде силни, за да загинат. А много от най-старите също оцеляха, макар и силно обгорени и с болки.
Един новоизлюпен кръвопиец, мъдър римски учен на име Мариус, слязъл в Египет, за да намери Краля и Кралицата и да ги защити, така че никога повече да не се случи холокост, който да опустоши света на Неживите. И след това Мариус ги превърнал в своя свещена отговорност. Легендата за Мариус и онези, които трябва да бъдат пазени, се запазила почти две хилядолетия.
През 1985 г. историята на този Кръвен генезис беше разказана на всички Неживи по света. Това, че Кралицата е жива, че тя съдържа Свещеното ядро, беше част от историята. Тя се появи в книга, написана от вампира Лестат, който също така разказа историята с песни и танци във филма и от сцената, където се изявяваше като рок певец – призовавайки света да опознае и унищожи собствения му вид.
Гласът на Лестат събуди кралицата от хилядолетното мълчание и сън. Тя възкръсна с една мечта: да властва над света на човешките същества чрез жестокост и клане и да стане за тях Кралица на Рая.
Но древните близначки излязоха напред, за да спрат Акаша. Те също бяха чули песните на Лестат. Махарет се обърна към Кралицата с призив да спре суеверната си кръвожадна тирания. И отдавна изгубената Мекаре, излязла от земята след неизброими еони, обезглави великата Кралица и взе в себе си Свещеното ядро, докато поглъщаше мозъка на умиращата Кралица. Мекаре, под закрилата на сестра си, става новата Кралица на прокълнатите.
Лестат отново написа историята. Той е бил там. Беше видял със собствените си очи преминаването на силата. Той даде своето свидетелство на всички. Светът на смъртните не обръщаше внимание на неговите „измислици“, но разказите му шокираха Неживите.
И така историята за произхода и древните битки, за вампирските сили и вампирските слабости, за войните за контрол над Тъмната кръв станала общоизвестна за племето на Неживите по целия свят. Тя стана притежание на старите, които от векове бяха изпаднали в кома в пещери или гробове, на младите, погрешно родени в джунгли, блата или градски бедняшки квартали, които никога не бяха сънували за своите предшественици. Става собственост на мъдри и потайни оцелели, които са живели в изолация през вековете.
Тя стана наследство на всички кръвопийци по света, за да знаят, че имат обща връзка, обща история, общ корен.
Това е разказът за това как това знание променя племето и неговата съдба завинаги.
