Глава осемнадесет
Първоначалното начало на:
„На ръба на гроба“ книга 3
Бележка на автора: За пореден път се наложи да съкратя първите няколко глави на романа си, за да започна с повече „действие“. Затова сцените по-долу не са наситени с драма на живот и смърт. Вместо това в тях има много взаимодействия между героите. Те показват как Кат се опитва да разгърне способностите си, как се справя с някои вампирски предразсъдъци от страна на екипа си, както и една допълнителна секс сцена между нея и Боунс. Парадоксално е: най-честите оплаквания, които чувам от читателите, са, че имам твърде много секс сцени или че те са недостатъчни. За тези от вас, които попадат в първата категория, всъщност не публикувам много от секс сцените, които съм написала, така че това, което е в книгите, Е версията с по-малко секс. За тези от вас, които попадат във втората категория, ами, приятно четене.
О, и за да не копирам материали, които не са се променили много спрямо публикуваните, пропуснах някои сцени в този раздел, като например сцената, в която Боунс се съгласява да превърне Тейт във вампир.
Вятърът развяваше косата ми в различни посоки, докато се взирах в земята петнайсет етажа по-долу.
– Не скачайте, госпожо! – Извика един мъж от улицата. До него стоеше брюнетка и дори оттук горе можех да видя, че погледът и е широк и тревожен.
– Не е нужно да го правиш, нали знаеш – каза мъжът само на десет метра от мен. – Можеш просто да слезеш от перваза и да се спуснеш по нормалния начин.
– Откога нормалният начин се отнася за мен? – Попитах и отново насочих вниманието си към бетона долу. Господи, наистина беше дълъг път надолу.
– Ще скочиш ли, или трябва сам да те хвърля оттам? – Английски акцент украсяваше думите на друг мъж, който се намираше долу. – По дяволите, коте, реши се. Навън е студено.
След едно дълбоко вдишване събрах смелост. Нищо не се получи.
Скочих от перваза като от дъска за скокове във вода, като запазих тялото си изправено дори при свободното падане към бързо приближаващата се улица. Очите ми залепнаха от нахлуващия въздух, а мигновеният прилив на адреналин накара сърцето ми да забие. Оставаха ми само още пет етажа. Четири… три…
С прилив на вътрешна енергия си наложих да забавя ход, като си представих вълни от сгъстяваща се вода между мен и неизбежния удар. Етажите, които преминавах, престанаха да се размиват и се разделиха на отделни форми с намаляването на скоростта ми. Когато се ударих в земята, се приземих тежко, но успях да остана изправен на двата си крака.
– Свята работа, Кат, ти го направи!
Денис, най-добрата ми приятелка, се хвърли към мен. Когато стигна до мен, тя ме обгърна с ръце.
– Това беше най-страхотното нещо, което съм виждала!
Аз се засмях и я прегърнах. Все още се чувствах странно да я чуя да ме нарича с истинското ми, макар и съкратено, име. Години наред тя ме познаваше като Кристин. Майка ми завинаги щеше да ме нарича с рожденото ми име Катрин. А за английския вампир зад нея винаги щях да бъда Коте – името, с което за пръв път ме нарече, за да ме подразни.
– Не искаш страничните ефекти, които идват с това да си полувампир, Денис. Въпреки че напоследък предимствата са повече от опасностите.
Боунс, съпругът ми вампир, се засмя.
– Щастлив съм да наклоня везните за теб, котенце.
Прехвърлих се от топлите и ръце в хладните му, без да се притеснявам от промяната в температурата.
– Този път не беше нужно да ме хващаш.
– Казах ти, че можеш да се справиш сама. Просто трябва воля и практика.
– Нямаше да знам, че това е възможно, ако не беше ти.
Това със сигурност беше вярно. Преди него изобщо не знаех много за вампирите, да не говорим за това какви способности съм наследила от моя много мъртъв баща.
– Не можеш ли да държиш ръцете си далеч от нея дори за минута??? – Попита един раздразнен глас, сигнализирайки, че Тейт и останалите ми колеги най-накрая са слезли от покрива, за да се присъединят към нас.
Боунс дори не вдигна поглед.
– Не – каза той и ме целуна.
Няколко дълги мига по-късно познатата кашлица зад мен ме накара да го отблъсна.
– „Много впечатляващо – каза Дон, моят шеф и чичо. – Трябва да призная, Кат, че уменията ти се разшириха значително, откакто Боунс се присъедини към екипа.
Боунс изпусна гърлен смях.
– Нямаш представа, старче.
Блъснах го с лакът, борейки се с изчервяването, което сега идваше толкова лесно. С ъгълчето на окото си забелязах как Тейт се намръщи на Боунс.
– Ако си приключил с прегръдките, имаме да обсъждаме истинска работа.
Не обърнах внимание на заядливостта на Тейт, както и на Боунс.
– Веднага ще влезем, но обещах нещо на Денис. Тя чакаше, а съм сигурен, че двамата с Ранди искат да се приберат у дома. Боунс? Готов ли си?
Той се отлепи от мен и направи театрален поклон на Денис, а коженото му палто се отърка по земята. Тя се захили и пусна ръката на съпруга си, за да обгърне с ръце врата на Боунс.
– Дръжте се здраво, мадам. Едно пътуване в увеселителен парк, нагоре.
Боунс ги запрати право във въздуха, сякаш ги дърпаше за въже. Денис изпищя, но не от уплаха.
Тейт поклати глава.
– Излагация – промълви той.
Боунс я издигна толкова високо, че бях единствената, която все още можеше да ги види в тъмнината. Той прелетя в кръг около целия военен комплекс, преди да се приближи към нас и след това да се спусне с бърз полет, от който краката и се размахаха. Боунс приземи и двамата чинно на земята и след това подаде Денис на съпруга и, който го зяпна. Ранди никога преди не го беше виждал да лети.
Денис се смееше, докато избърсваше сълзите си, предизвикани от вятъра.
– Беше толкова забавно! Ако бях на твое място, Кат, щях да го карам да прави това всяка вечер! Хайде, Ранди, да вървим. Кат, обади ми се утре, след като станеш.
Те ми помахаха за довиждане и аз ги гледах как си тръгват с усмивка. Тя знаеше, че обаждането ще дойде чак следобед. Това, че съм полувампир, означаваше, че не съм сутрешен човек.
– Можем ли вече да продължим с работата? – Каза Тейт, като ме дръпна за ръката, за да акцентира.
Боунс погледна ръката му върху мен и след това се усмихна.
– А, по дяволите – промърмори Хуан, един от другите ми капитани.
юВ следващия миг Тейт бе изхвърлен право нагоре в нощта, сякаш бе изстрелян от оръдие.
Чичо ми прочисти гърлото си.
– Ами? – Каза той остро.
– По-добре го хвани – казах на Боунс, като говорех по-силно, за да се чува над писъците на Тейт.
– Ще хвана тъпака – отвърна Боунс и грабна Тейт в прегръдката си точно преди другият мъж да се пръсне на земята. След това Боунс го изправи на крака, без да прояви грижата, която беше проявил към Денис.
– Дръж ръцете си далеч от нея, иначе следващия път ще забравя къде се приземяваш.
– Ебати… боклука от гробницата. – Изпъшка Тейт, като се мъчеше да си възвърне дъха. Той мразеше височините и Боунс знаеше това.
Дон погледна укорително Боунс.
– Това наистина ли беше необходимо?
– Човек би си помислил, че досега се е научил – бе краткият отговор на Боунс.
Извъртях очи. Дон също трябваше да се научи. На Боунс не му пукаше, че чичо ми не одобрява това, че хвърля Тейт като фризби. Що се отнася до вампирите, това беше лек отговор на продължаващото дуднене на Тейт.
– Беше страхотно, но нямам търпение да се прибера у дома – казах аз.
– Всъщност, Котенце, няма да се прибираме вкъщи – каза Боунс, като ме изненада. Обикновено той нямаше търпение да се махне от комплекса, който служеше за база на тайната ни операция „Вътрешна сигурност“. – Трябва да замина за няколко дни. Има нещо, което трябва да взема в Австралия.
Сам?
– Не искаш ли да отида с теб?
Той ме дръпна настрани, докато никой от екипа ми не можеше да ни чуе.
– Този път не.
Веднага бях нащрек.
– Защо? Какво е толкова важно, че трябва сам да отидеш там, за да го получиш?
Лицето му не издаваше нищо. Повече от два века учене как да контролира чертите си бяха направили Боунс и непобедим играч на карти.
– Ще ти кажа след това. Ще ми се довериш ли и няма да питаш защо?
– Зависи. Опасно ли е?
– Съвсем не. Ще ти разкажа всичко, когато се върна, обещавам. Като предпазна мярка казах на Чарлз да се грижи за теб, докато ме няма. Дон е наясно, че никой от екипа ти не трябва да се опитва да го набие на кол.
Той звучеше развеселен от тази мисъл. Чарлз, или Пик, както го познавах, беше един от най-старите приятели на Боунс. Освен това беше и майстор вампир в собственото си семейство. Моят екип щеше да има адски много работа, ако се опиташе да свали Спейд.
– Ти си толкова параноичен.
– Да. – Накратко. После с по-мек тон: – Остани в комплекса, Котенце, там е по-безопасно. Макс може и да знае приблизително къде е, но никога не знае кога ще бъдеш тук.
Направих гримаса. Макс, моят баща, беше наел убиец, който да ми отстреля главата, когато разбра за съществуването ми. Въпреки че новият ми вампирски брак с Боунс означаваше, че сега съм под негова защита, и двамата знаехме, че един ден баща ми ще ме потърси. В края на краищата се бях заклела в лицето му, че ще го убия. Логично беше да предположим, че ще се опита да ме победи в играта ми.
– Ще остана тук – казах аз, като се опитах да не позволявам на нежеланието си да си проличи. – Обади ми се, когато кацнеш.
Той ме придърпа в прегръдките си.
– И още нещо. Не ходи на работа. Ако се появи нещо, то може да почака, докато се върна.“ю
– Добре. Не ми харесва потайността на всичко това, но… няма да питам за него, докато не се върнеш.
Той се усмихна.
– Благодаря ти.