Глава втора
Инцидентът във фризьорския салон.
„На крачка от гроба“ книга 1
Бележка на автора: Първоначално тази сцена се е случила в глава 5, точно след като Боунс казва на Кат, че тя е достигнала момента в обучението им, в който той ще я превърне в съблазнителка. Забавлявах се, докато я пишех, но в крайна сметка тя беше премахната в опит да се запази по-бързо темпото. Освен това до този момент предполагах, че читателите са готови да стигнат до романтичния аспект на романа, а тази сцена го удължаваше, макар да показваше, че Кат започва да смята Боунс по-скоро за човек, отколкото за чудовище.
Спа център Гореща коса беше салон за цялостно обслужване. Лицеви процедури, масаж на цяло тяло, разкрасителни маски, педикюр, всички възможни процедури за коса и епилация. Боунс поздрави рецепционистката по име, усмихна се очарователно и попита за семейството и. Тя почти се препъна, за да ни въведе вътре, като му хвърляше открито възхитени погледи, докато ни водеше из модерния козметичен лабиринт. Бях недоверчива към поведението и. Боже мой, не можеше ли да разбере, че той не е човек? Очевидно не, а и тя даде ясно да се разбере, че ще му предложи услуги, надхвърлящи обявените в спа центъра.
– Откъде познаваш тези хора? – Изсъсках, когато заобиколихме поредния ъгъл с цвят на морска пяна.
Той ме погледна така, сякаш бях луда.
– Косата ми, разбира се. Нали не си мислиш, че е естествено руса?
– Не, не мислех, че е естествено руса. Мислех, че просто всяка вечер изсипваш бутилка перхидрол на главата си! Нервността ми ме накара да бъда заядлива. Е, и по-непохватна от обикновено.
– Скъпи, колко е хубаво да те видя. – Изпищя перфектно изрусена възрастна жена, докато прегръщаше Боунс.
– Марлена, мила моя, винаги е приятно да те видя – отвърна той.
Тя го потупа по гърдите по подигравателен начин.
– Какво мога да направя за теб, скъпи? Каза, че е спешно.
Стрелнах го със зъл поглед, като чух това, но Боунс ме игнорира.
– Призовавам твоя гений да направи чудо. С моята братовчедка тук… – Той направи жест в моя посока и главата и се завъртя към мен. – Братовчедка ми отчаяно се нуждае от помощта ти. Тя има безброй разцепени краища, ноктите и са срамни, веждите и се нуждаят от скубане, а за ноктите на краката и дори не искам да ви казвам.
Марлена ме погледна така, сякаш току-що съм изпълзяла от най-дълбокото, най-тъмното блато и имам покритие от водорасли, за да го докажа. Лицето ми пламна и за пореден път си фантазирах за мен, Боунс и един дълъг, заострен сребърен кол.
– Ах, скъпи мой, разбирам какво имаш предвид. Но каква хубава кожа има тя. Сигурна съм, че можем да я спасим.
Да я спасим? Защо тази арогантна, възгордяла се…
– Ако някой може да го направи – каза той, прекъсвайки мисления ми влак от обиди, – то това си ти. Не жалете средства. Искам да е ослепителна, когато си тръгне.
Марлена хвърли съмнителен поглед първо към мен, а после към него.
– Върни се след пет часа. Ще видим какво можем да направим.
***
Когато Марлена-Злодеида-Чертоположка приключи с мен, имах точна представа какво е да минеш през пералнята и сушилнята. Бях измита, епилирана, оскубана, подстригана, изсушена, маникюрирана, педикюрирана, боядисана, изгладена, ексфолирана, накъдрена, изгладена и накрая покрита с различни нюанси грим. Главата ми се замая убийствено, когато тя приключи, но Марлена пляскаше с ръце с радостта на дете.
– Вижте се! Възхитителна си.
Тя завъртя стола ми към огледалото и аз най-накрая погледнах образа, който бях избягвала цял ден.
– Изглеждам… фалшиво – успях да кажа, като се взирах в огледалото в перфектната си коса, грим, вежди и еднакви нокти на ръцете и краката.
– Глупости – каза тя и отметна косата от мен, тъй като ножицата и беше отрязала пластове от дългите ми коси. – Изглеждаш прекрасно. Сега трябва да запомниш всичко, което Шарлийн ти каза за това как да нанасяш правилния контур на бузите и очите си. Боунс беше много конкретен – искаше да е сигурен, че ще знаеш как да го правиш, когато приключим. О, нямам търпение да те види. Ще бъде толкова доволен.
– Доволен съм.
Гласът му ме накара да скоча почти от стола си, когато се появи в огледалото зад мен. Да, вампирите хвърлят отражение. Той ме гледаше по най-необичайния начин, прокарвайки език по вътрешната страна на устните си, както правеше, когато обмисляше нещо опасно. Срещнах очите му и после отвърнах поглед, без да искам да видя какво има в тях.
– Марлена, ти си богиня. – Похвали я той, като целуна ръцете и, а после и всяка буза. Тя грейна, когато той свърши, а лицето и се зачерви.
– Под всички тези селски атрибути се криеше едно красиво момиче, което чакаше да се разкрие. Дори не се наложи да избелваме зъбите и.
За първи път в живота си горещо пожелах да имам чифт вампирски зъби. Щях да изгриза самодоволния поглед от лицето и.
– Вече се разбрах с Лиза на бюрото. Твърде скъпернически се отнасяш към хонорарите си. За работата, която свършихте върху нея, трябваше да ми вземете двойно повече.
Свиня! Помислих си. Марлена или беше забравила, или не се интересуваше от очевидното ми неудобство, че ме обсъждат, сякаш съм буик, на който току-що са направили някакъв ремонт.
– Знаеш, че ти дадох специална цена. В края на краищата, ако не беше ти, все още щяхме да сме на червено от тези кражби.
– Нищо подобно, мила – увери я той. – Просто децата си мислят, че са силни. Поговорих им добре и те разбраха, че са сгрешили.
Чудех се дали Марлена има представа каква е неговата версия на „добър разговор“. Тези деца вероятно бяха умрели от ужасна, крещяща смърт.
– И не забравяй чантата си, Боунс. Не можем да оставим това прекрасно момиче да си тръгне без всичките си нови приятели, нали? – Тя му подаде голяма чанта с размерите на универсален магазин, натъпкана с Бог знае какво.
Той и благодари отново, а тъмните му очи се разтреперваха от кокетна енергия. Той почти я накара да се разтрепери на крака. Стана ми жал за нея.
– Ела скоро. Липсваш ни.
С тези прощални думи Марлена ни изпроводи през вратите на салона си. Вече се смрачаваше, а аз усещах как неземните му вибрации се засилват градус по градус. Беше прав, че нощта увеличава силата на вампира. През деня той се чувстваше почти нормално, когато бях близо до него.
– Доволна ли си от новата си визия? – Попита той, когато се върнахме в пикапа ми, избягвайки мотоциклета му по очевидни причини.
Хрумна ми, че последния път, когато бяхме в пикапа ми през нощта, се опитвахме да се убием един друг. Внезапен спомен за това как разкопчава панталоните си и проблясъкът на този стегнат, блед корем премина през ума ми, преди да успея да го потисна.
– Пени за твоите мисли? – Устните му се извиха лукаво, което ми даде да разбера, че може доста добре да отгатне какво съм си мислила. Е, за някои неща.
Включиш пикапа на скорост и заговорих, без да го поглеждам, концентрирайки се върху пътя.
– Просто си спомням последния път, когато бяхме в този пикап след тъмно. Ти почти проби дупка в главата ми. Този път може би няма да искаш да го направиш. Ще съсипе косата ми, а ти току-що плати много за това.
Той се засмя ниско.
– Все още те боли за това? Боже, трябваше да видиш как изглеждаше онази вечер пред мен. Беше разтреперана като змия в кутия, пълна с мангусти. Мислех, че ще изскочиш от кожата си, когато си свалих панталоните. Нищо чудно, че те смятах за невинна. Срещал съм монахини, които са били по-разпуснати.
Кокалчетата на пръстите ми побеляха върху волана, докато строго си повтарях, че не е разумно да набивам спирачки насред движението. Виждайки реакцията ми, той отново се засмя.
– Единственото нещо, което някога съм искала да правя с вампир, е да го убия, Боунс. Може и да съм принудена да ги целувам и да им позволя да ме почувстват, но единственото, за което мисля, е моментът, в който ще заровя кола си в тях.
– Забавно е да кажеш това. Сигурен съм, че и те мислят точно по този начин.
Няма да се изчервя, няма да се изчервя, толкова го мразя, няма да се изчервя.
– Да, ама нека най-добрият да прокара пътека, нали?
Очите му блеснаха, когато погледнах, за да видя ефекта от думите ми, и той цъкна с език.
– Е, добре, любима. Може би все още ще направим от теб пропаднала жена. Ще трябва да свикнеш с много мръснишки приказки и да умееш да им отвръщаш. Простото „Искаш ли да се чукаме?“ няма да ти свърши работа, колкото и странна да е тази фраза.
– Мога да се справя с това. – За да прикрия неудобството си от това, че ми хвърли в лицето предишните ми думи, се концентрирах върху това да се включа в магистралата.
– Радвам се да го чуя. През следващите шест дни ще те обличаме по начина, по който един вампир очаква да се облича лекомислена мадама. И ще поработим върху уменията ти да флиртуваш. И накрая ще се научиш как да разговаряш с най-развратените, обзети от похот, немъртви мъже там. Ще те накарам да кажеш неща, за които дори не си си помисляла. Премиерата е следващия петък и ти ще бъдеш готова.
Назад към част 4 Напред към част 6