ГАРЕТ
Девет месеца преди метеоритния дъжд на Соларидите…
Данте знаеше, че му дължа много. И подозирах, че всеки момент щеше да се обади за услугата. Той ме наблюдаваше през Кафетерията, докато разговарях с приятелите си и симулирах смях, когато всички останали се смееха. Не знаех дали това, което Харви току-що беше казал, беше смешно или не, защото не можех да се съсредоточа достатъчно, за да го чуя.
Данте дръпна глава, подканвайки ме да се присъединя към него, и аз се измъкнах от ступора си, обърнах се към Синди Лу и я целунах по устните.
– Ще се върна след малко.
– Добре, скъпи. – Тя се усмихна и аз се задържах там още секунда, докато я прегръщах, попивайки сладкия аромат на кожата ѝ. След това станах и се отдалечих.
Бях сериозно благодарен на Данте, че спаси лъскавия ми задник от Райдър. Но в този живот нищо не е безплатно. Щеше да ми се наложи да му се отплатя. И изглежда, че беше дошъл моментът да го направя.
Данте се надигна от мястото си, преди да стигна до масата на „Оскура“, и излезе направо от двойните врати, а аз забързах след него. Когато излязох навън, Данте вече беше изминал половината от пътя и аз се намръщих, като ускорих крачка, за да го настигна.
Той ме поведе през кампуса, а аз подтичвах, за да се опитам да го настигна, и когато завих зад следващия ъгъл и излязох пред Мъртвешкия навес, него вече го нямаше.
Огледах се.
Изведнъж се откъснах от краката си и в гърлото ми се задуши хленчене, докато Данте ме понесе на порив на въздуха и ме пусна до себе си. На върха на проклетия Мъртвешки навес.
Той хвърли заглушителен мехур около нас и се намръщи към мен.
– Погледни там долу, кабайо. Какво виждаш? – Посочи задната част на навеса и сърцето ми се разтуптя, докато се придвижвах към ръба и поглеждах надолу.
Лоренцо беше там сред шепа други Блейзъри, всички се смееха и се търкаляха по земята.
– Тревата е като мънички, мънички дръвчета – разсъждаваше Лоренцо, докато се взираше в стъблата под себе си, след което се наведе и захапа право в земята, дъвчейки през пълна уста кал. Покрай звездите.
Данте ме дръпна обратно за яката и ме погледна.
– Никога няма да може да се върне в клана, ако не поправи този навик. Колко често прави тези глупости?
– Аз… е… – Погледнах го виновно. Беше невъзможно да наблюдавам Лоренцо през цялото време и винаги, когато го виждах добре, той беше нервен и очевидно се стремеше към следващия си удар. Не знаех как да се справям с навика му към наркотиците. Въздъхнах, раменете ми се отпуснаха. – Килблейз е толкова пристрастяващ, че не мога да го спра да го прави. А дори и да го направя, той ще си изгуби ума. Чувал съм, че Блейзърите, които са откъснати от него, могат действително да умрат, ако това не се прави бавно.
Данте седна на покрива, а аз се спуснах до него, търсейки изражението му, докато във въздуха около него пукаше електричество.
– Тогава трябва да бъде откъснат от него – каза той замислено, като ме погледна с усмивка. – Така че просто ще го отрежа от дилърите му и ще се погрижа ти да си единственият, от когото може да получи Килблейз. – Той ме потупа по рамото и аз усетих как кръвта се оттича от лицето ми.
– Аз?
– Да, ще накарам Киплинг да ти донесе лекарството и ще се уверя, че няма да отиде никъде другаде за него. Могат да го разрежат с амбърграс, за да го отслабят, и бавно, малко по малко, като намалим дозата на Килблейз, ще прекъснем зависимостта му.
– Не знам, Данте… не искам да бъда дилър на наркотици. – Изтръпнах, когато електрическата му аура ме удари в тила.
– Това ще бъде просто Лоренцо, не е като да те моля да създадеш наркогрупа, кабайо. И ще е в негова полза. Можеш да мислиш за себе си като за ангел-хранител на Лоренцо. – Той ме дръпна под мишницата си в желязна хватка и заговори на ухото ми. – Ти си най-добрият шанс, който той има. Имам нужда от теб.
Кимнах, освобождавайки въздишка, когато осъзнах, че нямам избор в това. Все пак той ме беше спасил от насилствена смърт в ръцете на Райдър. И предполагах, че оттогава непрекъснато ме спасява от това, само като ми е приятел.
– Не мога да помоля клана да ми помогне с това. Трябва да е тайна – каза сериозно Данте и се обърна към мен с намръщена физиономия. – Ще направя така, че да си заслужава, amico mio. Може да не съм близък с братовчед си, но той беше част от моята глутница. Трябва да защитя онези, които го обичат, от съдбата, към която върви. – Той разроши косата ми и аз се усмихнах леко. Понякога можех да видя как с Данте разцъфтява истинско приятелство. Но това принадлежеше на друг живот. Такъв, в който не ми се налагаше да работя тайно, за да връщам пари на Стария Сал всеки месец, такъв, в който не планирах да избягам с Ела и да я отведа възможно най-далеч от този град.
Може би той щеше да ми липсва, когато ме нямаше. Но после си спомних, че вече официално съм наркодилър на краля на клана Оскура и се съмнявах, че изобщо ще ми липсва нещо в този живот. Нямах търпение да живея, без да се оглеждам постоянно през рамо, без сърцето ми да бие постоянно и сънят да ми убягва всяка нощ. Не, когато всичко това свърши, никога нямаше да погледна назад. Щях да гледам само напред към бъдещето, в което с Ела щяхме сами да градим съдбата си. И никога повече нямаше да се налага да отговаряме пред когото и да било.
***
Лежах в леглото си със Синди Лу, по краищата му висеше чаршаф, за да не може никой да вижда вътре, имах на мястото и заглушителен балон. Не че това беше спряло люлеенето на леглото и мърморенето на проклятия от Ейми от горното легло. Моя грешка.
Държах се за Синди, без да искам да ставам от леглото, докато се придържах към този момент. С нея нещата не бяха толкова лоши. Стресът, на който бях подложен, се отдалечаваше и можех просто да се насладя на спокойствие за известно време в прегръдките ѝ. И тъй като редовно имах нужда да не се занимавам с бушуващата буря, която представляваше животът ми, с удоволствие се криех в леглото с нея толкова дълго, колкото можех да се измъкна.
Прокарах ръка по гладката равнина на голия ѝ гръб и тя въздъхна доволно, докато рисуваше кръгове по гърдите ми. Черната ѝ коса падаше като водопад около нас, а ароматът на ший и мед се носеше от нея и ми помогна да се отпусна поне веднъж.
– Планираш ли да се присъединиш към „Оскура“? – Попита тя, като посегна да целуне врата ми.
– Не, защо ме питаш това? – Попитах задъхано, когато ръката ѝ се пъхна под чаршафите и се уви около члена ми.
– Винаги скачаш насам-натам, когато Данте те погледне.
– Той има това влияние, като е лидер на клана Оскура – измърморих аз.
– Да – въздъхна тя и прокара език до ухото ми. – Той е лоша фея. Някога фантазирал ли си какво би било да ръководиш такъв клан? Да бъдеш дракон, който може да изяде някого целия?
– Хм… – Тя започна да помпа пениса ми и аз се мъчех да се съсредоточа върху този въпрос.
– Какво ще кажеш да направим една малка ролева игра? – Тя сбърчи вежди, като се наведе над мен и целуна ъгълчето на устата ми. – Ти можеш да се преструваш на голям страшен дракон, а аз да съм лошият малък кентавър, когото той трябва да накаже.
– Е, трябва ли? – Погалих дупето ѝ, докато се опитвах да я издърпам върху себе си, но тя се съпротивляваше, надувайки се надолу към мен.
– Ще бъде забавно – подкани ме тя. – Ти се качи отгоре.
– А… добре. – Преместих се, за да се изправя, а тя падна в моето пространство, като се претърколи отпред.
Намръщих се надолу към нея, докато тя повдигаше дупето си и хленчеше, сякаш щях да я нараня. Беше абсолютно шибано странно, но тя изглеждаше гореща като ебало, така че може би можех да се забавлявам.
– Ще имаш големи неприятности – опитах се и ужасно се провалих да звуча страшно.
– Може би опитай с неговия акцент – предложи Синди, като се въртеше в чаршафите. – И ме задръж.
– Добре… – Опитах се да пренебрегна колко неловко се чувствах и да се съсредоточа върху това колко много исках Синди, особено когато тя се извиваше така и ме изкушаваше. Можех да се опитам да доминирам над нея, предположих. Хванах ръцете ѝ и ги издърпах рязко зад гърба ѝ.
Тя изкрещя и аз веднага я пуснах.
– По дяволите, добре ли си? – Попитах.
– Не спирай! – поиска тя и от мен се изтръгна тревожно хленчене, докато бързах да хвана отново китките ѝ и да ги заключа в основата на гръбнака ѝ. – Направи гласа.
По звездите, какво ще направя, за да си легна.
– Имаш проблеми, Бела – направих преувеличен акцент, който определено граничеше с обидата, но Синди издаде стон, който казваше, че ѝ харесва, така че майната му. – По-добре приеми наказанието ми, иначе ще те… накажа още повече.
– Оооо, как ще ме накажеш Драконов Алфа? – Тя се задъхваше, докато притисках твърдата си дължина към дупето ѝ.
– С моето голямо… оръжие. – По дяволите, защо съм толкова гаден в това?
– Ооо, какво е това? Опиши го – помоли тя, търкайки дупето си обратно към мен и карайки ме да стена.
– Това е хм… голям… – тя изстена възбудено – дебел… – задъхах се – твърд… – тя измърмори нещо във възглавницата – Драконов член… – По дяволите, това сякаш отиваше на по-добро място.
– Да! – Извика тя и аз започнах да я чукам, докато тя крещеше. Хванах я за косата и я принудих да се спусне под мен, докато тя ме молеше да ръмжа като Дракон – което напълно направих. Тя свърши по-бързо и по-силно от всякога, а аз я последвах в блаженството, докато тя се стягаше около мен.
– О, Данте – изпъшка тя и веждите ми се сключиха плътно, когато ефектът от оргазма ми премина. Обърнах я под себе си, като се намръщих към нея.
– Ти наистина не искаш Данте, нали? – Сърцето ми се сви и тя бързо поклати глава, придърпвайки ме за целувка.
– Това е само игра, глупако, следващия път можем да разиграем фантазията ти – каза тя.
– Моята фантазия си ти – промърморих аз, надувайки се като малка кучка, когато разбрах, че тя си фантазира за някой, който няма нищо общо с мен.
Тя ме удари по гърдите, преди да вземе бельото си и да го навлече.
– Не бъди мрачен, Гарет. Това е просто малко забавление.
– Добре – промълвих, докато тя придърпваше роклята си и се измъкваше изпод чаршафа. Трябваше да е почти обяд и тъй като беше събота, се надявах да прекарам остатъка от деня с нея.
Навлякох боксерките си и я последвах от леглото, като установих, че съквартирантите ми отсъстват. На Ейми сигурно ѝ е писнало леглото ѝ да се люлее като лодка по време на морска буря.
Синди ме целуна по устните и беше на вратата, преди да успея да обуя крака си в дънките.
– Ще се видим по-късно! – Извика тя и изчезна, преди да успея да я помоля да обядва с мен. Чудесно.
Отказах се да си обуя дънките, като вместо това реших да си взема душ, и взех свежи дрехи от гардероба с кърпа, преди да тръгна по коридора.
Когато се измих и облякох, се запътих към долния етаж, а стомахът ми къркореше за храна. Тази сутрин бях изработил сериозен апетит и бях готов да си взема няколко закуски и да седна на Дяволския хълм, за да гледам мача на „Блушийн“ на моя Атлас този следобед. Звучеше като блаженство за мен. Но явно това не беше в звездите ми, защото Лоренцо се запъти към мен по пътеката, след като изскочи от един чудовищен храст.
Той ме хвана за ръцете, а пръстите му се впиха в тях. По кръвясалите му очи и маниакалното му изражение можех да кажа, че е нависоко като харпия на възходящ поток. Бях направил, както каза Данте, като му давах постоянни доставки на наркотици през последните няколко седмици, докато Киплингите се уверяваха, че дозата се разрежда бавно. Но се кълна, че това само го правеше по-избухлив.
– Имам нужда от още един удар – помоли той. – Слизам надолу, надолу, надолу. Ще се пръсна. Не ме карай да се пръсна, Гарет. – Той падна на колене, прегърнал краката ми, а аз го отблъснах, като се отдръпнах и хвърлих балон за заглушаване около нас. Наблизо нямаше учители, но беше посред бял ден и не исках да ме хванат с Блейзър на колене пред мен, който се оплакваше, че иска да получи следващата си доза.
– Не можеш да имаш повече днес. Вчера изпи две дози – изсъсках аз, хванах го за яката и го издърпах от пътеката зад един храст.
– Няма я. Замина за звездите, за луната, за малките пикси, които живеят в дъгата. Тези малки гадове. Те го отнеха. – Той се засмя диво, след което започна да ридае. – Мразя, когато то си отива. Тогава всичко е тъмно и сиво. Няма цвят, Гарет. Дори не е черно, просто нищо, нищо, нищо! – Той хвана ризата ми в юмрук, разтърси ме и от косата ми се разхвърчаха блясъци. Той прокара пръст през част от тях, които паднаха на рамото ми, и ги изсмука. – Ооо, ти си направен от него, ти си направен от Килблейз. – Той се наведе напред, за да се опита да оближе блясъка от мен, а тъмната му коса падаше в отчаяните му очи. Отблъснах го отново с ръмжене и той изгуби опора, падайки върху дупето си. – Моля те! – Извика той. – Трябва да отида да ги видя днес и не мога да се съсредоточа без него. Моля те, Гарет.
– Кого да видиш? – Намръщих се, когато той започна да се търкаля в тревата, ритайки с крака като малко дете.
– Тях! И човекът със силата!
– Каква сила? – Поисках.
– Силата на вуду.
– Вуду? – Намръщих се.
– Ти го правиш! – Той се засмя като луд, издърпа стръкове трева между пръстите си, след което ги загледа, докато ги държеше над главата си. – Аз ги убих! Аааа! – Той се опита да засади отново тревата, а аз въздъхнах, като прокарах ръка през косата си.
– Може би трябва да се върнеш в стаята ми. Можем да се отпуснем, да гледаме заедно мача на Блушийн? Това не звучеше като най-добрия ден, но може би след като Лоренцо се успокои, той отново щеше да се държи нормално.
– Не. По-добре да тръгвам. Много съм закъснял за важна среща. Черната карта няма да хареса закъснението ми – каза Лоренцо и изведнъж изглеждаше притеснен.
– Черната карта? – Попитах, несигурен дали отново не бълва глупости, но той кимна сериозно.
– Загубих семейството си, затова си намерих ново. Те не говорят много, но ми позволяват да седя с тях. Хубаво е. Хубави са. – Той кимна няколко пъти и червата ми се свиха.
– Присъединил ли си се към тях? – Попитах. Доколкото можех да разбера, „Черната карта“ не бяха нищо друго освен банда странни сектанти и това беше последното място, където Лоренцо щеше да остане извън неприятностите.
– Да. Трябваше да направя някои неща. Странни неща. Но сега те са ми приятели. Хубаво е да имаш приятели. – Той се слюноотделяше. Което потвърждаваше, че тази ситуация определено не може да бъде пренебрегната.
Извадих атласа си, надявайки се, че Данте няма да има нищо против да му се обадя за това, но не знаех какво друго да направя. Отбиването му от нещата не даваше резултат.
Вдигнах го до ухото си и Данте отговори след няколко позвънявания.
– Кабайо?
– Имаме проблем с Лоренцо. – Казах му къде се намирам и бързо затворих слушалката, като набърчих нос, когато Лоренцо намери жаба под един храст и започна да я ближе. Малкото създание примигна яростно, сякаш беше леко обидено, но не отскочи.
– Лоренцо, не мисля, че трябва да ближеш това, може да е отровно.
– Но това е късмет. Ако днес оближеш жаба, проблемите ти ще изчезнат. – Лоренцо изведнъж започна да се дави и жабата отскочи, докато момчето се претърколи по гръб и се свлече в спазми на тревата.
Повърна върху нея.
Паднах по тревога, като притиснах ръце към гърлото му и оставих лечебната магия да се излее от тялото ми, свързвайки се с магическата му сила и насърчавайки я да работи срещу отровата. Зад мен прозвучаха тежки стъпки и лицето на Лоренцо възвърна нормалния си цвят точно когато Данте се появи, помагайки на мен и Лоренцо да се изправим на крака.
– Братовчеде! – Лоренцо се втурна към него, като обгърна Данте с ръце и го притисна силно.
Данте не го прегърна дори за секунда, въздъхна тежко и прокара ръка по косата си, преди да го отблъсне.
– Разкарай се, Лоренцо – заповяда той и братовчед му наведе глава, преди да се отскубне с болезнено хленчене в гърлото.
Данте се обърна към мен, като положи ръка на рамото ми, а изражението му беше сериозно.
– Какво става?
– Лоренцо не се справя добре с излизането от Килблейз. Той е отчаян от него. И… е, каза, че се е присъединил към Черната карта.
– Dalle stelle(От звездите) – въздъхна той и разтърка очите си, докато мислеше върху това за момент.
– Може би е време да му се помогне. Може би съветник? – Казах аз.
– Той вече се среща с Найтшейд два пъти седмично и това явно не води до промяна – изръмжа Данте. – Не, той има нужда от защитник. Искам да го наблюдаваш по-отблизо, кабайо.
– Аз? Аз вече го наблюдавам. Правя всичко по силите си.
– Знам, amico mio, но винаги може да се направи още нещо. Имам нужда да се присъединиш към Черната карта…
– Не – казах веднага, а в гърлото ми се появи хленчене. Картата бяха изроди и то опасни изроди. Напоследък в града често изчезваха хора и се носеха слухове, че това е свързано с онзи странен задружен култ. Не исках да имам нищо общо с тях.
– Ще ти плащам по хиляда на месец – предложи Данте. – Това е само за да го наглеждаш. Това е всичко. Ще поговоря с Киплинг за дозата му, може би сме я намалили прекалено бързо… – той се измъкна, изглеждайки загрижен.
Стоях и се взирах в него, шокиран от това, което току-що беше казал. Хиляда на месец? Това щеше да е всичко, от което се нуждаех, когато се съчетаеше с това, което получавах от Гейбриъл Нокс. Със сигурност щях да мога да измъкна Ела от Алестрия, нямаше да ми се налага да се ужасявам толкова всеки път, когато дойде краят на месеца и ми липсват пари. Ако просто изсмучех всичко и се присъединя към тези чудати сектанти, в края на годината можех да летя към залеза със сестра си без проблеми. И за това бих направил всичко. Дори да се присъединя към Черната карта.
Назад към част 12 Напред към част 14