***
Боунс ме заведе в ресторант от верига. Умно, тъй като щеше да има обекти в цялата страна. Тъй като беше час за вечеря, имаше дълга опашка от хора, които чакаха да влязат, но Боунс просто хвърли поглед към домакинята и ни дадоха следващата маса.
Не погледнах менюто. Нито пък колите на паркинга, чиито регистрационни номера съдържаха твърде много информация. Държеше да се концентрирам върху него, а той правеше това лесно. Седеше до мен, вместо срещу мен, докосваше крака, гърба или ръката ми по непринудени начини, които ме караха едва да дъвча, и нито веднъж не позволи разговорът да спре. Почти бях забравила колко чаровен може да бъде. Това не убягна от вниманието и на няколко жени в близост, които постоянно му хвърляха заинтересовани погледи. Напомних си, че няма нищо лошо в това да гледаш. Да хвърля вилицата си в челото на някоя мацка заради това, че го е погледнала, беше незаслужено. А и беше твърде крещящо. Определено щеше да се наложи да съкратим вечерта си, ако го направех.
Боунс не ядеше, тъй като твърдата храна не беше негово предпочитание, затова пиеше уиски и ме насърчаваше да изяждам всичко в чинията си. Въпреки възраженията ми, той поръча и десерт и ме подкани да ям и него. Тъй като това беше брауни със сладолед и шоколадов сос, не се нуждаех от много убеждаване. Когато най-накрая сложих вилицата си, той изпусна забавно хъркане.
– Леко затворени очи и усмивка от преяждане. Не е начинът, по който си представях, че ще те видя, но въпреки това е прекрасно. Остава една хапка.
Бях прекалено натъпкана, за да направя нещо повече от това да я погледна.
– Хубаво е, трябва и ти да го опиташ.
– Добре – каза той веднага.
Може би не отгатнах намерението му, защото бях в леко замаяно състояние от преяждането. Или може би бях замаяна от лекия му чар. Това, което трябваше да запомня, беше, че това беше Боунс. Само дотолкова можеше да издържи целомъдрието му.
Устата му се спусна върху моята, а ръката му на тила ми не ми позволи да се отдръпна от изненада. Задъхах се при контакта, а той прие разтворените ми устни като покана. Езикът му премина покрай устните ми, задълбочавайки целувката с умела чувственост, която ме накара да се задъхам по друга причина. Главата ми се отметна назад, докато той изследваше устата ми с безметежна задълбоченост, а когато плъзнах езика си по неговия, той го засмука с еротичен глад.
Чувствата завладяха чувствителността ми. Вкусът на уиски върху езика му. Ръката му върху врата ми, която ме придърпваше по-близо. Зърната ми се втвърдиха, когато телата ни се срещнаха. Пулсът ми се ускоряваше с всяка секунда. И гърленият му стон, когато ръката ми се придвижи по-нагоре по бедрото му…
Изтръпнах, изтръгвайки ръката си, докато цветът нахлуваше в лицето ми. Бях на около три сантиметра от това да го опипвам в претъпкан ресторант. Какво ставаше с мен?
Очите на Боунс се отвориха, когато се откъснах, и показаха, че са се променили от тъмнокафяви в яркозелени. – Какво става?
– Какво става? – Повторих. – Аз съм мръсница, ето какво не е наред!
Няколко глави се обърнаха. Упс, казах това твърде силно. Потънах по-ниско в седалката си, като ми се искаше земята да ме погълне.
Боунс се засмя, ниско и гърлено.
– Нарушавам твоето правило, Катрин, защото отново ще ти направя комплимент. Още по-красива си, когато се изчервяваш. Ще ме накараш да си блъскам главата, за да измисля начини да те накарам да го направиш отново.
– Повярвай ми, вече си го правил – промълвих аз, проклинайки разгорещените си бузи.
Сервитьорката се спря с чека и хвърли неодобрителни погледи и към двама ни, преди да побърза да се отдалечи. Първо се целувахме на масата, а после аз изревах липсата си на морал. Надявах се, че Боунс и е оставил голям бакшиш.
– Хайде да вървим, добре? Мисля, че нанесохме достатъчно щети.
Очите му се бяха превърнали отново в кафяви, но в този момент проблеснаха в зелено.
– Да почувствам отговора ти означава за мен повече от всеки друг на това място, така че да ми се сърдят. Страхувах се, че действията ми са убили всяко истинско желание, което си имала към мен. О, знаех, че харесваш външния ми вид, но това не е същото. Не мога да реша дали съм поласкан, или облекчен, и повярвай ми, любима, никога не съм бил толкова възбуден.
Почти прошепна последното изречение. Не заради благоприличие, тъй като, както беше посочено, това не го интересуваше, а защото думите бяха по-категорични по-меки. През цялото време погледът му се впиваше в моя, докато не се почувствах оголена както физически, така и емоционално, и се помъчих да се овладея.
– Добре, ами можем да си тръгнем. Ако си готов да си легнеш.
Боунс се облегна назад, като сега ме гледаше с пресметливост.
– Мислиш ли, че ще ме държиш на разстояние, като ме чукаш? Грешно. Искам те, не само плътта ти, макар че признавам, че имам силно желание и за това. Ще изчакам да се сдобия с теб, когато това си ти. Няма да ме накараш да се задоволя с нещо по-малко.
– Сигурен ли си, че не си е върнала паметта? – Изригнах. – Защото звучиш точно както в деня, в който ме напусна!
Веднага щом думите ме напуснаха, притиснах устата си с ръка. Току-що бях разкъсала рана, която едва се бе заличила, и по незабавното му мръщене личеше, че той го знае.
– Между нас не беше само Грегор, нали? Правеше ли го и преди? Да се пазиш от мен?
– Хората чакат за тази маса. – Замълчах, оглеждайки се, за да избегна погледа му.
Не се получи.
– Ти не искаш да водиш този разговор в къщата с дузина подслушвачи повече от мен. Тук и сега, Катрин, нека решим този въпрос.
Никога нямаше да го остави да си отиде. Не и Боунс, кралят на нещата докрай.
– Ще ми трябва галон джин за това – измърморих, докато се опитвах да се отдалеча от него. Поне можех да се отдалеча малко физически, ако той се канеше да разкъса емоционалните ми бариери.
Боунс ме изгледа, преди да удари пари на масата. После хвана ръката ми.
– Галон джин, казваш? Знам точното място.
Той ме изведе от ресторанта и аз затворих очи, щом стигнахме до паркинга, следвайки дърпането на ръката ми към колата. След като се качих в нея, се концентрирах върху песента, която звучеше, вместо върху шумовете от близките заведения. Беше стара, „Under Pressure“ на Queen, и можех да се свържа с текста и. Аз също бях под напрежение и то щеше да се влоши.
Боунс не караше дълго, преди да спрем. Той отвори вратата и отново ме хвана за ръка. Дори тези малки докосвания ми въздействаха, предизвиквайки парещ копнеж. Беше толкова странно да ти липсва някой, когато е точно до теб.
– Отвори очи – каза той, след като ме въведе вътре.
Първото нещо, което видях, беше неоновият надпис „Будвайзер“. Намирахме се в шумен, нощен бар. Поне не се чувствах недостатъчно облечена, както на вечерята. Ризата с копчета и дънките ми се вписваха точно тук.
Боунс ни заведе до бара.
– Джин, от най-висок клас, цялата бутилка.
Парите, които се разменяха, изчистиха възражението на бармана. Бях прекалено нервна заради предстоящата ни дискусия, за да се смущавам от тази малка сцена. Когато Боунс ме заведе до една маса в далечния край на бара, взех бутилката от него и започнах да пия.
Боунс изчака третата ми дълбока глътка, преди да заговори. – През цялото време, докато бяхме заедно, ти се отдръпваше от мен нали?
Ръцете ми трепереха върху бутилката, която стисках като спасително въже. Все пак отказах да излъжа.
– Да, до голяма степен.
– Защо?
Толкова прост въпрос. Толкова невъзможно да се отговори.
Въздъхнах.
– Различни причини за различни обстоятелства. Когато се срещнахме за първи път, беше защото мразех вампирите, а ти беше един от тях. Години по-късно, след като ме откри, имах страхове за работата си, за майка си и за това, че искаш да се преобразя. След това разбрах, че съм била тридесетхилядната жена, с която си спал. Винаги да се сблъсквам с бившите ти беше малко трудно за преглъщане и…
– Кой ти е казал този номер? – Прекъсна ме той, учудено.
Отпих още няколко глътки, преди да отговоря.
– Ти ми го каза.
И двете му вежди се вдигнаха.
Кимнах в потвърждение.
– Попитах, а ти каза, че около три-четири жени седмично е било средното ти ниво преди мен. Умножи това по възрастта си и ето ти го.
– Дрън-дрън – прокле той. – Не знам какво съм мислел, като съм разкрил такова нещо на жена си. – Той ме погледна още веднъж, като че ли измерваше какво го е накарало да ми каже това.
Зарадвах се на смяната на темите и продължих напред.
– Каза също, че смяташ девствеността си за загубена на четири етапа.
Веждите му се повдигнаха.
– Казал съм ти и това? Една нощ си ме напомпала със серум на истината ли? Така ли ме накара да говоря като тийнейджърю?
– Някои от нещата, които ми каза, не бяха за вярване, но ти се кълнеше, че са истина. Като онова време, когато си бил курва и след особено натоварена нощ си симулирал ерекция с нов клиент, като си използвал пръстите си, за да държиш члена си изправен. Сега това мога да си го представя, но ти казваше, че жената никога не е знаела…
– Явно съм се отворил пред теб по много личен начин. – Той ме прекъсна, като решителността замени недоверието в изражението му. – Всички ми казват, че съм бил дълбоко влюбен в теб. Нещата, които знаеш, като парфюма на майка ми и други истории, които никога не съм споделял, само затвърждават това. И все пак признаваш, че си ме държала на една ръка разстояние, и все още не си казала защо.
Почти се задавих с джина си. Светлината на прожекторите се върна върху мен с подкрепление.
Боунс ме гледаше в очакване. Около нас хората пиеха, танцуваха, биеха се и имаха свои собствени проблеми. В голямата схема на нещата един разклатен брак нямаше значение, освен за двамата души в него.
– Не знам защо – казах накрая, много тихо. – Изглеждаше, че всеки път, когато се отварях, се случваше нещо лошо и имах нужда от щитовете си, за да премина през него. Почти скочих от една скала, когато мислех, че си мъртъв, и Влад трябваше да ме уговори. Ето какво се случва, когато се отпусна. Не мога да понасям да се нуждая толкова много от теб, затова… се сдържам. Само колкото трябва. Тогава, ако те няма, все още мога да функционирам, независимо от причината, поради която те няма.
Малка, изкривена усмивка се появи на устата му.
– Никога не цени нещо с повече, отколкото можеш да си позволиш да загубиш. Да, разбирам това много добре. С него съм живял през всичките тези години, така че изглежда съм се оженил за някой точно като мен. Предполагам, че това е подходящо.
Няколко минути не си казахме нищо. Пиех, докато тези кафяви очи се впиваха отегчено в моите всеки път, когато ги срещах, което не беше често. Накрая той плъзна ръката си по масата с длан нагоре.
– Нека се съгласим да спрем, и двамата. Хвани ръката ми, Катрин. Вече няма да има предпазна мрежа, няма да има щитове. Ще се допуснем един до друг, макар че това ще означава да живеем толкова опасен живот, колкото е възможно. Ти с мен ли си?
Първият ми импулс беше да бягам, доколкото краката ми могат да ме отведат. Погледът на Боунс обещаваше да ме държи при всеки обет, който давам, и не ми се струваше, че ще мога да се справя със загубата на всичките си защити. Той също не предлагаше гаранции. Не можеше да го направи. В живота нямаше такива.
Погледнах бледата му кожа, широката длан, заострените пръсти и късите нокти. Знаех много от историята зад тази ръка и повечето от тях не бяха хубави. Насилието в миналото му беше надхвърлило само разпуснатостта, а може би и повече. Може би наистина не исках да разбера всичко за Боунс.
И все пак в крайна сметка нито едно от опасенията ми нямаше значение. Това беше Боунс, а аз никога не бях в състояние да си помогна, когато ставаше дума за него.
Ръката ми покри неговата като стомана на магнит. Дори и да ме унищожи – а по дяволите, вероятно щеше да го направи – все още не можех да направя нищо друго.
Боунс извади нож с другата си ръка. Погледнах го въпросително, докато го притискаше към дланта ми.
– Не си спомням да съм правил това преди, а докато не си върна другите спомени, искам нещо свое.
Ножът се заби в дланта ми, а в разреза се появи кръв. Той ме пусна и след това разряза ръката си по същия начин.
– Приеми ме за свой, Катрин.
Предложение и искане. Срещнах очите му, докато хващах ръката му с моята, усещайки как кръвта му започва да ме лекува при контакта.
– С моята кръв ти си мой съпруг – казах тихо.
Ръката му се стегна върху моята.
– С моята кръв ти си моя съпруга. Завинаги.
Подарих му малка, почти срамежлива усмивка.
– Искаш ли да целунеш булката?
Той не отвърна на усмивката. Вместо това изражението му беше много сериозно.
– Да.
Този път целувката му беше сдържана. Аз бях тази, която прокара езика си в устата му, жадувайки за вкуса му. После аз бях тази, която обви ръцете си около него и го придърпа по-близо.
Сдържаността му изчезна. Той заплете ръката си в косата ми, отметна главата ми назад и отвори устата ми още повече, докато я изнасилваше отвътре. Притиснах го и изведнъж се почувствах замаяна. Другата му ръка се спусна по гърба ми, като ме премести, докато бедрата ни се изравниха. После ме целуна по-дълбоко, докато издутината в панталоните му попадаше на най-чувствителното ми място.
При усещането, че е там, онази отричана, гладна част от мен се надигна и каза:
– Сега. – Не по-късно, не в къщата. Точно така. Сега.
Ръцете ми се спуснаха по гърба му, по гърдите му, по корема му – не можех да спра да го докосвам. Боунс нададе тежък стон и ме повдигна. Краката ми се сблъскаха с няколко души, докато той се промъкваше през тълпата към изхода, но той стигна дотам толкова бързо, че те вероятно не разбраха какво ги е ударило.
Назад към част 59 Напред към част 61