***
Когато се събудих, Боунс го нямаше. Сигурно наистина бях изпаднала в безсъзнание. Известно време останах в леглото, вдишвайки аромата му върху чаршафите, докато се чудех какво ли прави. Дзен-медитация или тотална битка, за да изпробва уменията си? Вероятно и двете. Като говорим за умения…
Обещанието му от снощи ме изтръгна от леността ми. Ако Боунс е решил да направи нещо, той го е постигал. Като прибавим към това и отслабващата ми воля, може и да го чакам с разперени ръце. Мисълта да правя любов с него ми вдъхна смесени емоции. Разбира се, винаги е било страхотно, но както му бях казала, бяхме влюбени. Не исках сексът с мен да е една огромна прозявка за него, а той никога да не си признае, ако е разочарован. Само ако нямаше толкова много други жени, с които да ме сравнява.
Имаше няколко начина, по които можех да се справя с това. Първо, да се тревожа за постоянното си въздържание. Никаква връзка, никакви страхове дали това е добре за него.
Това не изглеждаше осъществимо, затова го отхвърлих. Второ, изчакай, докато всеки секс стане страхотен секс. Нищо не е по-хубаво от дългата суша, за да направи първия дъжд много ценен. Отново обаче не изглеждаше, че това е на дневен ред. Още няколко нощи, в които да спя с Боунс, докато беше гол, и щях да го разпъна на кръст. Освен това това нямаше да доведе до по-близки отношения, а това беше целта.
Добре, оставаше третата възможност. Това щеше да боли.
Върнах се в стаята си, изкъпах се, облякох се и след това тръгнах надолу. В съзнанието ми звучеше погребален марш, защото се чувствах така, сякаш отивам към разстрел.
– Анет.
Твърде веселият ми глас я накара да вдигне глава предпазливо. Беше пила чай в салона със Спейд и Денис.
– Кат. – Отговори тя.
– Ние с теб никога не успяваме да си поговорим – продължих аз с весела усмивка. – Какво ще кажеш да донеса малко вино и да си направим малък пикник в двора, само ние двете, а?
Сега тя беше повече от предпазлива. Погледът и се стрелна към Спейд по начин, който ясно подсказваше, че трябва да помогне. Анет обаче беше всичко друго, но не и страхливка.
– Сигурна съм, че ще е прекрасно… ако настояваш.
– Готово! – Хвърлих още една широка, фалшива усмивка. – Червено или бяло вино?
Тя се засмя.
– Наистина ли, скъпа, как мислиш?
– Червено. Ще се видим след двайсет минути? Има едно хубаво сенчесто дърво зад басейна. Ще се разположа там.
Отново хвърли поглед към Спейд, но той само сви рамене, сякаш искаше да каже: нямам и най-малка представа какво е намислила.
Денис наблюдаваше тази размяна с невярващо набръчкано чело. Когато се отправих към компютъра в другата стая, за да набера заявките си за напитки и храна, тя ме последва.
– Всичко наред ли е? – Попита тя.
– Знаеш ли кое е първото нещо, което правиш, преди да планираш мисия? – Отговорих, като в мен се настани бодър манталитет. – Проучване на терен.
Лешниковият и поглед се разшири от разбиране. После се засмя.
– Щях да ти предложа да дойда с теб, но мисля, че ще остана настрана от това. Дните ми на полеви изследвания приключиха.
– Да, добре. Мислех, че и моите са приключили.
***
Анет се облегна на одеялото, сякаш то беше кадифено кресло. Дори обстановката на открито не намаляваше изтънчеността и. Можеше да е в най-луксозния ресторант и да чака следващата си чаша Кристал. А не на земята, където между нея и мръсотията имаше само одеяло.
– Добре, Кат. Ти ме изкара навън в тази ужасна жега, какво искаш? – Каза тя, след като допи първата си чаша.
Отпих една здрава глътка от виното си, преди да отговоря. – Тази вечер ще правя секс с Боунс и искам да съм сигурна, че съм покрила всичките му изисквания.
Чашата почти падна от ръката и.
– Наистина?
– Не си поканена да се присъединиш – продължих приятно аз. – Бих искала да направиш един великодушен жест, Анет. Такъв, от който няма да получиш лично удовлетворение.
И двете и перфектно оформени вежди се повдигнаха.
– Не разбирам, скъпа.
– Добре, ще премина към същината. Никой не знае повече от теб за шибания Боунс, а аз искам той да е щастлив. Тъй като той няма любов, на която да се опре, ако сексът с мен е прозаичен, искам да съм сигурна, че натискам правилните бутони при него. И така, ще ми помогнеш ли или не?
Анет остана безмълвна за няколко мига, преди да се засмее, силно и весело.
– О, Кат! Това, което не осъзнаваш, е, че точно сега си точно като Криспин. Точно така би постъпил и той при подобни обстоятелства.
– Това означава ли „да“?
Тя потисна смеха си, но в очите и все още имаше онзи блясък.
– Най-ефективният метод за обучение е демонстрацията.
– В деня, в който ми пораснат топки – казах сладко. – Само вербално. Да или не?
– Да. – Устните и продължаваха да потрепват. – Ти започваш. Кажи ми какво правите двамата обикновено, а после ще ти кажа какво си пренебрегвала.
И ето как в крайна сметка описах подробно сексуалната си история на бившата приятелка на Боунс, като използвах кратки описания и не пропусках нищо. След петнайсет минути забавлението я беше напуснало и очите и бяха започнали да избледняват с изумруд.
– Е? Какво пропускам?
Анет допи виното си, преди да си налее още едно. Докато пиеше, продължаваше да ми хвърля странични погледи, докато накрая просто се загледа.
– Знаеш ли, че бях останала с впечатлението, че си свита? Държиш се така и макар да знаех, че си страстна – все пак имам уши, – не знаех, че си толкова мръсна лисица!
Тя го каза обвинително, сякаш съм я държала настрана. Отпих още една глътка от собственото си вино и свих рамене.
– Ти познаваш, Боунс. Преди бях свита. Той се справи с това.
– Така изглежда. – Тя поклати глава. – Фейт, това няма да отнеме много време. Ти не се интересуваш от начините да му доставиш удоволствие с друга жена, така че мога да ти предложа само три неща…
Елементите, които тя изброи, почти ме накараха да се изчервя. Първото не бях обмисляла, тъй като той беше вампир и не мислех, че се отнася за него, второто беше направо смущаващо, а третото… ами. Ще видим.
– Хммм – беше всичко, което казах.
Тя ме погледна приятелски.
– Пробвай така.
Не казахме нищо още минута, като и двете пиехме вино.
Изведнъж започнах да се смея.
– Представяш ли си какво би казал, ако на Боунс му се върне паметта и той се натъкне на нас двете, които обсъждаме най-добрите начини да правим секс с него?
Анет също се засмя.
– Той щеше да се закълне, че съм дрогирала виното ти. Толкова те защитава.
Също толкова бързо очите ми се напълниха със сълзи. Да, той ме беше обичал толкова много, че някога беше безумно защитен. Понякога това беше досадно. Сега бих убила, за да го имам отново.
Тя остави чашата си и се плъзна по малкото одеяло. Дори когато и махнах с ръка, тя ме обгърна с ръце.
– Горкото ти момиче – каза тя тихо. – Въпреки различията ни, знам колко много го обичаш. И някъде дълбоко в него, отвъд тази блокада, той също го знае. Няма заклинание, което да може да заличи това.
След това направих второто най-необичайно нещо, което някога бях правила с Анет. Позволих и да ме утеши, докато плачех.
***
Следващия път, когато Боунс се прибра вкъщи, аз не се скрих на горния етаж. Бях на един стол до фоайето, а до мен – наполовина пълна чаша джин с тоник. Отпивах по-малко, което не беше това, което исках да правя. Бих изпила две бутилки чист джин, оставена сама на себе си, но миризмата на алкохол не допринасяше за романтично настроение.
Той ме видя, докато сваляше палтото си, приближавайки се с него, преметнато през ръката му, вместо да го сложи в гардероба. Носеше кралскосиня риза, дълбокият цвят подчертаваше кремавата му кожа. Панталоните му бяха черни, но това беше неговата норма. Преди години ми беше казал, че си имал по-добри занимания, отколкото да съчетава ризи с панталони.
– Катрин.
Само начинът, по който произнесе името ми, накара сърцето ми да ускори ритъма си. Когато се наведе и прокара устни по бузата ми, то се ускори още повече.
Където и да ходеха двамата с Менчерес през деня, там имаше душове. Той беше прясно измит и миришеше на сапун, мъж в собствения си естествен аромат. Комбинацията беше по-добра от одеколон.
Зад него Менчерес ми кимна бързо, одобрително. Вероятно току-що беше изфилтрирал от съзнанието ми какви са намеренията ми. После египетският вампир се стопи по стълбите, без да каже нито дума. Спейд и Денис бяха от другата страна на къщата, а Анет беше излязла да гледа филм. Кой е казал, че тя не може да бъде милостива от време на време?
– Аз, ах, исках да поговоря с теб – казах, като се изправих и посочих близката стая.
– Разбира се.
Той сплете пръстите си в моите, докато вървяхме. Само ако това не беше толкова неловко. Или пък ако бях ужасно пияна.
– Приятно ми е да те видя – продължи Боунс. – Мислех за теб през целия ден, както обикновено.
– Спри. – Освободих ръката си, докато затварях вратата на стаята зад нас.
– Какво да спра?
– Не е нужно да казваш това. Искам да кажа, че не е нужно да се опитваш да ме съблазниш. Реших да те пусна от кучешката колиба.
Част от мен си мислеше, че ще чуе това, ще ме прехвърли през рамо и ще избяга към най-близкото легло. Или, както се беше случвало преди, просто да се заеме с това, което бяхме. Боунс не направи нито едното, нито другото.
Вместо това на устата му се появи усмивка.
– Размахваш бялото знаме, нали?
Вдигнах ръце.
– Просто ми се струва справедливо. Можеше да умреш заради това, че си се задържал с мен, и ти много добре знаеш това. По дяволите, на твое място щях да поискам някаква компенсация. И знам, че не спазваш безбрачие от предпочитание, така че… барът е отворен.
Това предизвика откровен смях. Докато го обуздае, кракът ми потропваше от раздразнение.
– Извинявам се, любима, но това беше безценно. Барът е отворен? Ще го имам предвид. Гладна ли си?
Кракът ми престана да потропва.
– Нима се държиш гадно и метафорично?
Той не избухна отново в смях, но по треперещата му уста личеше, че е близо.
– Не, имах предвид буквално. Вече вечеря ли?
– Ами, не. – В цялото си притеснение бях пропуснала това.
Той ме погледна преценяващо, а езикът му проследи долната му устна.
– Добре, тогава да тръгваме.
Той ме хвана за ръка и ме изведе от стаята. Когато стигнахме до входната врата, спрях.
– Какво правиш?
Той ме погледна спокойно.
– Дори не можеш да си спомниш кога за последен път сме излизали да се забавляваме, нали? Нищо чудно, че изглеждаш толкова объркана. Водя те на вечеря, Катрин. Насаме.
Последната дума на практика беше предизвикателство за всеки в къщата да се опита да го спре. Така че аз изиграх ролята на Пик и Менчерес.
– Не можем, не е безопасно. Някой може да ни забележи и да каже на Грегор, да не говорим, че аз не мога да знам къде сме. Господи, ако не си в настроение, просто ми кажи! Не е нужно да полудяваш.
Той отново се засмя, но този път беше изпълнен с нещо повече от хумор. Зеленото се точеше в очите му и той се приближи, докато отстъплението ми не беше блокирано от вратата.
– Скъпа моя, мила съпруго, искам те ужасно много. Що се отнася до опасностите, които крие излизането, ти си станала добра в това да държиш очите си затворени. Ако има непосредствени проблеми, имам мобилния си телефон и няма да отидем далеч. Освен това – усмивката му стана лукава – все още дори не сме имали подходяща среща. Кой мъж си ляга без това? Боже, не знам за какъв ме смяташ.
Назад към част 58 Напред към част 60