Глава 41
Зашеметяващата тишина беше нарушена от ръмженето на Иън.
– Кучи син! Ето защо си отишъл в онази друга горичка. Знаеше къде е магическата линия на пътуването!
– Виновен – каза Ашаел и погледна извинително към мен. – Наистина те обичам, но шансът да управляваш цялото западно полукълбо беше твърде добро, за да се откажа. Разбираш ли?
Позволих на цялата омраза, на която бях способен, да изпълни гласа ми.
– Разбирам, че никога, ама никога не трябваше да се доверявам на демон.
– Знам! – Сега Ашаел се засмя. – И сега знаеш как демоните подмамват хората да продават душите си, въпреки че всички знаят, че това не е изгодно за продавача. Казваме ти онова, което искаш да чуеш, като се преструваме, че правим изключения от правилата заради теб, защото си толкова специална за нас. – Още един смях. – Работи всеки път, независимо дали става дума за хора, гули, вампири . … или друго.
Морана се приближи, а на лицето ѝ се появи заинтересовано изражение.
– Недей. – Гласът на Руаумоко беше твърд. – Ние не го познаваме, а той току-що показа какво се случва с всеки, който му се довери.
За пореден път доказваш, че си най-умният, помислих си аз.
– Не е нужно да ми се доверяваш – отвърна Ашаел с усмивка. – Аз вече доказах стойността си, като ти предадох враговете ти и като дадох на другия демон грешното място, на което да се появи с подкрепленията си, така че сега те са съвсем сами.
– Ще ти откъсна крайниците и ще използвам собствените ти кости, за да ти избода очите – казах аз, а от мен се изля мрак.
Ашаел изскочи от пътя му.
– Не позволявайте и на това да ви докосне – каза той на Морана и Руаумоко. – Да попадне върху вас нещо от това е като лош киселинен трип в комбинация с парализиращо средство.
– Прав е – каза Фанес и погледна Ашаел с изненада.
Сега вече всички даваха на ширналия се мрак широко разстояние. Опитах се да се протегна още повече и не успях. По дяволите.
Ашаел намигна на Фанес.
– Винаги съм прав и ако приятелите ти не се откажат от наградата ми, дори ще ти подхвърля как Иън е победил твоя домашен любимец Минотавъра. Спойлер: използвал е тайна магия.
– Знаех си! – Каза Фанес, удряйки с юмруци по бедрата си. – Как го е направил? Как Иън ме измами?
– Замълчи, демоне – каза Иън със смъртоносно ръмжене.
– Досаден е, нали? – Промърмори Ашаел с пръсти по посока на Иън. След това ги задвижи по краищата на крилата на Фанес, докато другото божество не го погледна с огорчение. – Но, дразнещ или не, Иън носи невероятна магия в себе си – продължи Ашаел. – Сигурно не си в състояние да я видиш, иначе щеше да знаеш това. Вероятно защото тази магия е съществувала дори преди теб. Жалко, че не я виждаш, защото ако знаеше колко е мощна…
– Ашаел, недей! – Казах, напрягайки се срещу мрежата.
– …щеше да искаш да използваш тази своя вкусна способност да изтръгваш магии от хората, за да я вземеш за себе си – продължи Ашаел, игнорирайки ме, докато минаваше покрай Фанес.
Фанес се взираше след Ашаел с интензивността на отритнато дете, което наблюдава как кварталната камионетка за сладолед се отдалечава, преди да успее да получи любимото си лакомство.
– Каква магия?
– Каква, наистина – каза Ашаел с най-ласкавия си тон. – Вече знаеш, че тя може да превърне един обикновен вампир в злодей, който побеждава минотавъра, така че представи си какво може да направи за теб?
– Дай му наградата, Морана – каза Фанес хрипливо.
– Наградата е моя – изсъска Чингис. – Аз поставих капаните.
– Капани, които без мен щяха да са празни – отвърна Ашаел. – Кое струва повече за теб, моето великолепно трио богове? Празните капани или пълните?
Чингис се насочи към Ашаел.
– Няма да ти позволя…
Ръката на Ашаел избликна. Чингис падна назад, а дръжката на сребърния нож се заби в гърдите му. Ашаел хвърли хладен поглед към десетките вампири и гули в тунелите отвъд него.
– Кой иска да умре следващ? Или пък кой иска да се изхитри, а аз ще го назнача за надзирател на области, които не ми харесват особено?
– Надзорник звучи добре – каза един червенокос вампир с кожа от слонова кост и ирландски акцент.
Още мърморене на съгласие, докато тунелите не започнаха да се изпълват със звуците на вампири и гули, които подкрепяха Ашаел.
Борих се срещу мрежата. Тя се държеше с впечатляваща сила. Морана ме наблюдаваше, а на устните ѝ играеше усмивка.
– Предложих ви мир под мое управление. Ти избра войната. Сега се погледни. С цялата си мощ си безпомощна. Не можеш да разкъсаш още една дупка в подземния свят, за да ме хвърлиш обратно; това само ще пропука завесата широко на стотици места и ще пусне на свобода още мои съюзници, мой малък, заблуден полубоже.
Фанес посрещна разширения ми поглед с противна усмивка.
– Да, казах и за пукнатините. Не можех да виждам само в подземния свят. С достатъчно сила можех и да говоря в него. Казах на Морана и Руаумоко, че ще дойда за тях, откакто твоята сила постави първата пукнатина в завесата. Сега ти умираш.
– Да – промърмори Морана. – Дори няма да си правя труда да го направя сама. Не заслужаваш честта аз да те убия. Вместо това ще позволя на някой от моите вампирски или гулски последователи да те изпрати обратно в онази мизерна река от урина, която наричаш баща.
Земята изведнъж се разтресе. Морана погледна към Руаумоко, сякаш искаше да попита: „Ти ли направи това?“
Той поклати глава, а тъмните му очи се стесниха, докато гледаше покрай нас надолу по планината към останките на манастира Манджусри.
Морана проследи погледа му.
– Какво? – Издъхна тя.
Ашаел изчезна и отново се появи до Руаумоко, като го сграбчи, преди двамата да изчезнат. Издърпах маншетите, които през цялото време горяха под ръкава ми. Ашаел се появи отново пред мен. Той притисна Руаумоко към мен и аз забих белезниците на китката му през една от дупките на мрежата.
Крясъкът на Руаумоко бе повторен от рева на яростта на Морана, когато огънят обхвана тялото на Руаумоко, докато кожата му не засия оранжева като погледа му. Този огън се превърна в течност, която изчезна в земята като вода, засмукана в безкрайна дупка.
Иън се телепортира от мрежата, потвърждавайки подозренията ми, че винаги е бил способен да напуска. Преди това беше казал само, че не може да телепортира и двама ни навън. Той се появи отново до Морана и я сграбчи. Изтръгнах следващия чифт белезници, протягайки се към нея… само за да може Фанес да се появи между нас, преди Иън да успее да вкара Морана в обсега ми.
Усетих друга, по-силна вибрация, когато стотици крака направиха още една крачка напред.
– Знаеш ли какво, Морана? – Казах, докато все още се протягах към нея през мрежата. – Не сме дошли сами.