ЕЛИС
Прекосих кампуса и се отправих към Емпиричните полета, където часът по елементарна магия щеше да започне и професор Марс се подготвяше за урока.
Не успяхме да намерим Данте по време на обяда, което трябваше да означава, че е заминал някъде по работа с Оскура, така че Леон беше отложил изпращането на секс записа, който бяхме направили, досега.
Леон привлече вниманието ми, когато се приближих, и се усмихна широко, докато държеше Атласа си в готовност, а аз се преместих в позиция, в която можех да видя лицето на Данте, когато той натисна бутона „Изпрати“.
Приложих засиленото си чувство за слух върху моя Буреносен дракон точно когато неговият Атлас пипна и зачаках в очакване той да реагира.
Данте отделяше половината от вниманието си на някои от приятелите си от глутницата, които се биеха, но той лениво извади атласа си от джоба и го погледна, когато видеото започна да се възпроизвежда на екрана.
След миг от високоговорителите се разнесе задъханият ми глас, когато изрекох името на Данте, и веждите му се вдигнаха, докато той бързо изключваше звука, оглеждайки се, за да се увери, че никой не е забелязал какво гледа.
– Dalle stelle(От звездите) – издиша той, а погледът му бе залепен за видеото за дълъг момент, преди да прочисти гърлото си и бързо да го изключи.
Погледът му намери моя през тълпата ученици и аз прехапах устни, за да не се усмихна, когато очите му пламнаха от желание.
– Опитваш се да ми докараш инфаркт ли, Бела? – Промърмори той, осъзнавайки, че го подслушвам.
Повдигнах невинно рамене, сякаш нямах представа за какво говори, а погледът му потъмня с обещание, което ми се искаше да изпълни.
– Хареса ли ти подаръкът? – Попита развълнувано Леон, като се запъти да се присъедини към него, а аз се засмях, когато той подаде с усмивка откраднатите от Данте бижута. – Направих ти шибано страхотна имитация, признай си.
– Да. Но моят член е по-голям от твоя – подиграваше се Данте, а Леон се подигра в отговор.
– Иска ти се.
Засмях се на себе си, докато се канех да се присъединя към класа. Въпреки факта, че прекарвах голяма част от времето си в опити да хвана убиец и да флиртувам с кралете на тази академия, всъщност трябваше да съм тук, за да уча…
– Здравей, Елис! – Обади се Юджийн, махна ми ентусиазирано и ме подкани да се приближа, като на практика подскачаше на пръстите на краката си.
Леко се усмихнах и му отвърнах с поздрав, като се придвижих в тълпата ученици и заех позиция в края на групата, далеч от него. Разбира се, това не беше краят на общуването и след кръг от „извинете, минавам, извинете“ Юджийн се появи до мен с широка усмивка.
– Хубаво ли обядва? – Попита той и се усмихна, докато аз надувах балон с дъвката си и го оставях да изпука силно.
– Разбира се. Сандвичите са страхотни – пошегувах се аз.
– О, да, обичам добри сандвичи. С целия хляб и пълнежа и другото парче хляб, което да държи пълнежа и… коричките…
Изхвръкнах от смях.
– Трябва да обичаш коричките.
Усмивката му се увеличи.
– Чудех се дали този уикенд не искаш да излезеш с мен, за да видим един филм, който се прожектира в града?
– Еми…
– Има няколко добри филма. Има един невероятен романс за почти безсилна фея, която се влюбва в престолонаследник…
– Не съм голям фен на романтиката – казах бавно.
– Добре, ами има един екшън, който току-що е внесен от царството на смъртните. Нещо за обири на коли, стрелба и…
– Майната му Дийпър – прекъсна ни гласът на Леон и аз се обърнах, за да го видя да крачи към нас, прокарвайки ръка през дългата си руса коса и привличайки вниманието ми към начина, по който бицепсът му караше ризата му да се разтяга, за да го побере.
– Аз просто… аз и Елис просто обсъждахме плановете си за уикенда – изпищя Юджийн, звучейки определено по-скоро като плъх.
– Плановете на Елис за уикенда включват най-вече да бъде притисната под мен и макар че съм готов за публика, наистина имах предвид феи с по-хищнически орден.
Юджийн се изчерви толкова силно, че изглеждаше така, сякаш има опасност да се превърне в репичка.
– Престани – смъмрих Леон, като го ударих леко по гърдите, за да му кажа. – Юджийн ми е приятел.
– Най-добри приятели – добави твърдо Юджийн.
Дано звездите се смилят.
Леон се засмя гръмко, притисна се до ухото ми и ме целуна по бузата.
– Тогава трябва да е твоят щастлив ден, Дийпър. Щом моето момиче казва, че си готин, значи трябва да е така. Така че сега си и мой най-добър приятел – обяви той.
Юджийн изглеждаше така, сякаш се опитваше да разбере дали Леон има предвид това, или не, и аз реших да го спася от необходимостта да отговаря.
– Може би можем да проверим филма по-късно? – Попитах Юджийн, макар че всъщност нямах никакво намерение да го преглеждам.
Той се поколеба, явно не искаше да си тръгва, като в същото време очевидно изглеждаше ужасен от Леон.
Леон обгърна раменете ми по начин, който подозрително приличаше на насъскване, и погледна Юджийн за дълъг момент.
Дрехите му паднаха на смачкана купчина на земята, а миг по-късно малък тиберийски плъх измъкна нос от деколтето на ризата му.
Хъркащ смях привлече вниманието ми и погледнах нагоре, за да видя Райдър, който се усмихваше. Леон също го забеляза и усмивката му се разшири.
– Мислиш ли, че съм смешен, змийско момче?
– Може би изглеждаш смешно, Симба – отговори Райдър категорично.
– Ти наистина обичаш „Цар Лъв“, нали? – Попита замислено Леон. – Може би трябва да го гледаме заедно някой път.
– Само в мечтите ти, Муфас – издекламира Райдър.
– Елис също може да дойде – добави Леон. – Сигурен съм, че тя няма да има нищо против да седне между нас, нали, малко чудовище?
– Мога да се сетя и за по-лоши неща – подиграх се на Райдър, докато погледът му се плъзгаше по ръката на Леон, която се опираше на раменете ми.
– Ще оставя тази малка част от ада на вас двамата – каза той пренебрежително, преди да се отдалечи от нас.
Надух се драматично и погледнах към Леон.
– Ти плашиш всички днес.
– Не мога да помогна, ако не могат да се справят със съревнованието – отвърна той и отново ме дръпна по-близо, за да може да ми говори на ухото. – Освен това сънувам онзи шум, който издаде, когато те оставих насаме в аудиторията по-рано.
– Какъв шум?
– Знаеш. Този, който направи, когато взех члена си и го сложих…
Юджийн изведнъж се превърна отново в много голото, много пасивно момче до нас и аз изтръпнах от изненада.
– Това е начин да убиеш настроението, Дийпър – измърмори Леон, закривайки драматично очите си.
Надигнах се на пръсти, за да го целуна по устните, докато не виждаше, а той изръмжа благодарно, хвана ме за кръста и ме придърпа по-близо.
– Мислех за тази вечер – издишах, докато плъзгах ръце по талията му. – След тренировката по питбол. Може би ти, аз и Данте трябва да…
– Четеш ми мислите, малко чудовище! – Отговори Леон ентусиазирано. – Трябва да прегледаме всичките си игри за мача на Изгрева следващата седмица. Всички знаят, че ние тримата сме звездните играчи и ако успеем да усъвършенстваме нашата тристранна атака, тогава просто знам, че ще ги разбием в мача. А след това ще бъдем на финала, където ще се изправим срещу Академията „Зодиак“.
– Искаш ли да останем и да тренираме до късно? – Попитах го, като повдигнах вежда. – Мислех си, че можем да направим нещо с по-малко дрехи…
Леон се усмихна широко, хващайки дупето ми, докато ме придърпваше към себе си.
– Това би било много разсейващо, малко чудовище – мърмореше той. – Трябва да се съсредоточа върху играта си… но може би бихме могли да въведем някаква система за възнаграждение за добра игра…
– Да? – Попитах със смях.
– Да. Можеш да печелиш целувка за всяка вкарана яма, а ако успееш да минеш едновременно покрай мен и Данте, ще те прегъна пред дупката на огъня и ще ми…
– Калисто! – Изръмжа Марс и аз се откъснах от Леон със смях. – По-малко кандърдисване, повече бой. Да видим как ще се справиш срещу Галакса.
Смехът угасна на устните ми, когато погледнах към Синди Лу и вместо това лицето ми се намръщи.
– Сериозно? – Попитах, надявайки се, че Марс може да осъзнае, че е било ужасна идея да ни свърже в двойка и да ме пусне.
– Сега! – Изиска той и аз се отдръпнах от Леон с въздишка.
Синди Лу се нацупи, докато се приближавах към нея, и също изглеждаше далеч не толкова доволна от уговорката.
– Не виждам защо трябва да ме свързват в двойка с тая уличница – каза тя с достатъчно силен глас, за да се чуе.
– И аз не разбирам защо трябва да бъда в двойка с някой, който е толкова далеч под мен в скалата на властта, че е срамно дори да се изправя срещу теб. Но ето ни.
– Ще те накарам да си изядеш думите, парче боклук – изръмжа тя.
– Да видим дали ще успея да те накарам отново да загубиш контрол над формата си на Орден, нали? – Подиграх се.
Синди Лу хвърли огнен юмрук към мен толкова бързо, че почти нямах време да изсмуча кислорода от него, преди да ме удари. Тя изръмжа, като го последва с друга серия от удари, един след друг, изстрелвайки ги към мен със скорост, така че не можех да насоча силата си към тях достатъчно бързо, за да ги потуша поотделно.
Отскочих настрани, като изхвърлих ръцете си и изпратих огромен порив на вятъра, който се заби право в нея. Огнените кълба се отклониха от курса си и миг по-късно тежестта на силата ми се удари в нея, като я събори от краката ѝ.
Увеличих натиска на въздуха, който я държеше на земята, и я притиснах в калта, обездвижвайки ръцете ѝ, за да ѝ попреча да хвърли отново, докато аз продължавах да тичам, за да избегна огнените кълба.
След като я удържах, си поех дълбоко дъх и вдигнах ръка нагоре, за да изсмуча кислорода от заобикалящото ме пространство.
Най-голямото огнено кълбо не се затисна напълно, преди да ме достигне, и целувката на пламъците, които прогориха лявата страна на ризата ми, изпрати болка, пламнала по плътта ми, преди да угасне.
В мен проблясна раздразнение, че тя е нанесла удар, но аз бях спечелила и това беше всичко, което наистина имаше значение.
Върнах нормалното състояние на въздуха около себе си, за да мога да дишам отново, и стиснах зъби срещу болката от изгарянето.
– Плюс пет точки за ранг, Калисто – небрежно каза Марс, докато минаваше покрай нас. – Смени партньора си, когато си готова.
Освободих магията, приковаваща Синди Лу към калта, и се обърнах от нея, за да си намеря нов партньор, без да си правя труда да я заговоря отново. Тя започна да кашля драматично зад гърба ми, звучеше така, сякаш всеки момент щеше да изхвърли вътрешностите си, но аз я игнорирах.
Данте привлече вниманието ми, докато слизаше от един човек, който изглеждаше полумъртъв, и се затича към мен с топла усмивка.
– Отново печелиш, Кариня? – Мърмореше той, протягайки ръка, за да докосне страната ми и да излекува изгарянето, което Синди Лу ми беше причинила.
– Както винаги – пошегувах се аз.
– Тя се опита да ме убие! – Изхлипа драматично зад гърба ми Синди Лу и аз се обърнах, за да я погледна през рамо, където тя все още седеше в калта, задъхвайки се отчаяно, докато стискаше гърлото си. – Тя почти ме удуши!
Пръстите на Данте се измъкнаха от кръста ми, когато той също я погледна надолу, а Синди Лу отдръпна ръката от врата си, за да покаже пръстен от червени следи от пръсти, притиснати в кожата ѝ, които явно си беше направила сама.
– Какво става? – Обади се Марс, докато обикаляше обратно през класа, за да види каква е тази суматоха.
– Тази психопатка току-що се опита да ме убие! – Провикна се Синди Лу, като ме посочи обвинително.
– Ти луда ли си? – Попитах невярващо. – Дори не съм те докосвала физически!
– Тя хвърли въздушната си магия във формата на ръка и се опита да изтръгне живота от мен, докато го прикриваше с атаката, която ме държеше на земята! – Обвини ме Синди.
Около нас се беше събрала тълпа, тъй като хората спираха битките си, за да видят какво се случва.
– Колкото и да ми се иска да ти извия мършавия врат, не бих рискувала да получа присъда в затвора Даркмор заради теб – изохках аз.
Синди Лу се изправи на крака и се хвърли върху гърдите на Данте, докато ридаеше.
Той изглеждаше наполовина отвратен, докато се опитваше да я отлепи отново от себе си, но все пак ме погледна намръщено.
– Може би не бива да се нахвърляш толкова силно върху нея, ако отново сте в двойка, Кариня – предложи той с тих тон. – Тя явно не може да се сравнява с теб, така че ми се струва малко излишно.
– Току-що на чужд език ли говорих? – Изръмжах. – Казах, че не съм го направила!
– Добре, добре. Нека просто да отдадем това на малко превъзбуда и от двете страни и да продължим напред – предложи Марс, махайки на всички с ръка. – И да не се налага някой да бъде отвеждан в Даркмор по мое време, а?
Синди се разплака още по-силно, когато Данте най-накрая успя да я отскубне от себе си и тя се обърна и побягна обратно към общежитията на Вега.
– Тя очевидно е малко по-крехка от теб, amore mio – каза Данте с вдигане на рамене. – Най-добре е просто да я оставиш на мира.
– Да я оставиш на мира? – Попитах, като повдигнах вежди към него. – Тя е шибана лъжкиня и мръсна кучка и няма да търпя повече нейните глупости.
– Тогава какво ще направиш с нея? – Чу се гласът на Райдър зад гърба ми и аз се обърнах към него, когато очите му затанцуваха с ентусиазъм. – Да я пребием в банята и да и бутнем главата в тоалетната?
– Не ме изкушавай – казах мрачно, без да се чувствам никак склонна да се смея в този момент.
Атласът ми пипна в джоба и аз го извадих, за да открия, че съм отбелязана в публикация във FaeBook.
Синди Лу Галакса:
Току-що станах жертва на психоатаката на каналната курва за пореден път. Пазете се от @ЕлисКалисто – тя е направо луда. #койяепусналтук #върнисекъмканавката
Данте издаде ниско свистене, докато четеше поста през рамото ми, а аз изръмжах гневно.
– Покажи и с кого се ебава, бейби – насърчи ме Райдър.
– Това е – изригнах аз. Толкова ми беше писнало от нейните глупости. Вече знаех, че така или иначе е наранила брат ми, така че не ми трябваше кой знае какво извинение, за да я преследвам.
Изстрелях се далеч от останалите, без да ми пука, че прекъсвам час, докато тичах обратно към общежитието на Вега.
Стаята на Синди Лу се намираше на етажа под моя и когато стигнах до него, я забелязах да отваря вратата.
Ускорих се и влязох вътре, преди тя да успее да затвори вратата, и ѝ изръмжах, докато спирах.
Синди Лу изкрещя, когато ме забеляза, спъна се и вдигна ръце, сякаш смяташе, че може да ме отблъсне.
Изтръгнах въздуха от нейния край на стаята, преди тя да успее да хвърли един пламък, и кътниците ми изтръпнаха от желание да се изплъзнат, когато направих крачка към нея.
– Какъв е проблемът ти с мен? – Поисках. – Никакви глупости, никакви театри. Тук няма никой освен теб и мен, така че просто искам да си го кажеш направо. Между нас двете. Какво е това?
Синди Лу се втренчи в мен, очите ѝ бяха пълни с омраза, а челюстта ѝ бе здраво скована.
Преместих хватката си върху въздуха, създавайки от него въжета, с които вързах ръцете ѝ отстрани, за да не може да направи никаква магия в отговор, преди да ѝ позволя да диша отново.
– Говорих с майка ми за теб – изръмжа тя обвинително. – И съм почти сигурна, че съм те разбрала.
– Да? – Попитах, сгъвайки ръце, докато чаках да чуя останалото.
– Тя каза, че и преди е срещала момичета като теб. Момичета, които се появяват от нищото, пърхат с мигли, разтварят бедра и карат момчетата да се влюбват в тях, въпреки че си толкова обикновена.
– От най-елементарната кучка, която някога съм срещала, едва ли ще се обидя – отвърнах с насмешка.
– Хората влизат в затвора за това, което правиш – изсъска тя, като размяташе дългата си черна коса, сякаш очакваше това изказване да ме уплаши.
– И какво точно е това? – Попитах, а сърцето ми се разтуптя, докато се чудех дали тя наистина знае нещо уличаващо за мен. Напоследък бях вършила много глупости извън пределите на закона, но се стараех да не разкривам следите си. Поне така си мислех…
– Бедазлинг – обяви Синди Лу, а очите ѝ блестяха от триумф, сякаш ме беше хванала.
Облекчението се разля в мен от нелепото твърдение и аз изпуснах един смях.
– Мислиш, че аз съм „Бедазлинг“ на някого? – Бях познавала стриптизьорки, които правеха по малко от това още в „Искрящият Уран“, но не беше съвсем лесно. Първо, трябваше да си адски могъщ, за да се справиш – каквато аз бях, но не в това беше въпросът – после трябваше да се промъкнеш покрай умствените щитове на целта си и да позволиш на магията си да я зарази и да предизвика пристрастяване. При правилно изпълнение на задачата, те щяха да копнеят за теб, да те желаят, да правят всичко възможно, за да ти угодят. Имаше случаи на феи, които бяха толкова добри в това, че караха други фея да извършват престъпления за тях в името на любовта, която бяха подмамени да почувстват. Това било доста сериозно престъпление и ако ви хванат, се налагала голяма присъда. Разбира се, първо трябваше да те хванат. А и можеше да бъде доста трудно да се докаже, че изобщо е било използвано, ако въпросните феи наистина са вярвали, че са влюбени, а не са подложени на омагьосване.
– Не някой. Трима души. Защо иначе трима от кралете на това училище биха били толкова обсебени от едно нищожно малко нищожество като теб? – Изсъска Синди Лу.
Този път ме напусна истински смях.
– Значи ревнуваш? – Попитах недоверчиво. – Дали това е, че искаш всички тях или един конкретно?
Синди Лу стисна челюст, но не отговори.
– Мога да направя едно смело предположение – казах аз. – И съжалявам, че ще спукам балона ти, но не съм правила заклинания на никого, за да го накарам да се влюби в мен. Ако Данте просто не иска парче от боклукчийския ти задник, то това не е по моя вина.
Синди Лу изпищя от ярост и се хвърли към мен, блъскайки ме като носорог, докато ръцете ѝ оставаха привързани отстрани.
Изскочих от пътя, блъснах се в една от койки, преди да се изправя, но при падането изгубих контрол над заклинанието, което я контролираше.
Синди Лу дори не се опита да изстреля огън по мен, а просто скочи върху мен, разкъсвайки лицето ми с нокти и сграбчвайки шепа от косата ми, докато ме хвърляше обратно към стената.
Зъбите ми се освободиха и аз изстрелях юмрук в корема ѝ, борейки се с желанието да я ухапя. Не исках нито една капка от кръвта на гадната кучка във вените си.
Ударих я отново и тя се спъна, като освободи хватката си върху мен с писък на гняв.
Изхвърлих въздушна струя към нея, за да я отблъсна още повече, и тя се блъсна в стената зад себе си, като при падането си събори голямото огледало от нея.
Синди Лу изтръпна от ужас, когато огледалото се сгромоляса на земята, но аз дори не погледнах надолу, за да видя как се разбива, тъй като цялото ми внимание падна върху това, което се беше скрило зад него.
В стената беше издълбана широка дупка, а вътре имаше нещо, което можех да опиша само като светилище. Имаше малки свещички, които бяха запалени и горяха с малки вечни пламъчета, подредени в основата му, а стотици снимки бяха осветени от сиянието на оранжевия огън. Снимки на дракони в преместена форма и не само. И адски много снимки на един дракон, по-специално. Моят дракон.
– Какво си ти, някаква луда преследвачка? – Задъхах се, докато се приближавах, забравяйки за нашата кавга, докато се взирах в малките модели на Дракони, които бяха разположени навсякъде из пространството. Имаше и скици. Не бяха правени от кой знае колко талантливи хора, но беше трудно да се пропуснат гигантските петли, надраскани навсякъде, дори и да приличаха малко на зле опаковани колбаси.
– Аз не съм преследвачка! – Протестира Синди Лу и се втурна напред, за да се опита да ми закрие гледката към страховитата си колекция, но аз отново я повалих настрани с въздушна магия и я обгърнах, за да я задържа.
– Боже мой – това ли е… коса? – Смутих се, когато забелязах кичура къса черна коса, който лежеше в сребърна кутийка във формата на сърце на рафт в средата на светилището.
Имаше толкова много снимки на Данте, че не можех да ги преброя, но можех да кажа, че почти всички бяха направени без негово знание. Имаше снимки, на които той е с клана си, тренира питбол, седи в клас и се разхожда по коридорите. Имаше размазани снимки, на които той е във формата си на Буреносен дракон, лети в небето и хвърля мълнии. Имаше дори няколко, които бяха направени от някого, който се беше скрил, докато той се къпеше в съблекалните.
Какво, по дяволите? И тя ме нарече психопат??
Синди Лу започна да ме проклина, борейки се отчаяно срещу магията ми, докато аз продължавах да се взирам очаровано в колекцията ѝ. Бях еднакво очарована и ужасена, особено когато забелязах скица на променен Дракон с член с размерите на кола, застанал над голо момиче с дълга черна коса.
Дали тя си фантазира как той я чука във формата си на Орден? Бях виждала много странни и прекрасни неща, докато растях около стриптийзьорки и проститутки, но това беше направо шибано.
Златен пръстен лежеше върху червена възглавничка под пластмасов модел на тъмносин дракон и забелязах символа на клана Оскура – вълк, който вие на луната, гравиран върху него под инициалите М.О.
– Да видим коя от нас Данте ще сметне за луда, когато види това – предложих аз, като издърпах пръстена от възглавничката и го нахлузих на палеца си.
– Не! – Изкрещя Синди Лу. – Умолявам те! Имам нужда от това!
За какво, по дяволите?? Изведнъж ме обзе желание да си измия ръцете и да измия пръстена в казан с белина.
Направих и гримаса, докато се връщах към вратата.
– Е, предполагам, че Данте не ти е дал това. Но ако искаш да си го върнеш, можеш да го поискаш от него.
Дръпнах вратата и се обърнах да си тръгна, но вместо това се изправих лице в лице с Данте и Леон.
– Какво става, малко чудовище? – Попита Леон, повдигайки вежди, когато забеляза Синди Лу, все още неподвижна на пода.
– Изглежда Синди Лу е малко влюбена в Данте – казах аз и го погледнах, докато му предлагах пръстена от пръста си.
Погледът на Данте беше паднал върху страховитото тайно светилище, когато Синди Лу започна да хлипа, но той погледна надолу, когато натиснах пръстена в ръката му.
Дълбоко ръмжене резонира в гърдите му и статично електричество се разнесе из въздуха толкова гъсто, че Синди Лу изкрещя.
– Татко ми остави този пръстен, когато умря – изръмжа той. – Прекарах седмици в търсене на пръстена, когато той изчезна. Скърбях за него, сякаш го бях загубил отново и отново.
– Съжалявам – промълви Синди Лу. – Исках го само, за да мога да бъда близо до теб. Обичам те!
Данте отново изръмжа, пристъпвайки напред, сякаш възнамеряваше да ѝ даде своя урок, а аз поставих ръка на гърдите му, за да се опитам да го задържа.
– Тя не си заслужава – издишах аз, привличайки погледа му надолу, за да срещне моя.
Напрежението, което се навиваше в тялото му, беше толкова твърдо, че усещах как резонира чак до основата на гръбначния ми стълб. Косата ми се изправи нагоре, когато от него се разнесе електричество, но той бавно успя да овладее гнева си достатъчно, за да отстъпи назад.
– Per me sei morto(Ти си мъртва за мен) – изръмжа той на Синди Лу, изплю се на пода, преди да се отдалечи от стаята ѝ и да се върне към стълбището.
Леон извади атласа си от джоба и с насмешлива усмивка направи снимка на светилището.
– Хаштаг отчаяна за драконовия член – каза той с подигравателна усмивка, докато я публикува във FaeBook, преди да щракне лениво с пръсти по светилището и да го запали цялото.
Синди Лу изрева, сякаш беше в истинска агония, когато колекцията ѝ пламна, а аз последвах Леон от стаята ѝ, когато той ме хвана за ръка.
– Никога не съм харесвал това момиче – промърмори той, докато тръгвахме след Данте, а аз не можех да не се засмея, докато той ме придърпваше към себе си.
– Аз също.
Назад към част 10 Напред към част 12