Глава 25
Закъсняхме за бала. Не само защото правехме секс, макар че леглото беше на парчета, а по стените имаше няколко вдлъбнатини с размерите на тяло. Не, закъсняхме, защото не бях осъзнала колко съм изтощена, докато не се унесох в ръцете на Иън и не се събудих цели осем часа по-късно.
В някакъв момент по време на съня ми Иън беше пуснал Силвър вътре. Щях да се чувствам ужасно, ако през цялото време беше останал в коридора. Беше в ъгъла на стаята, най-отдалечен от рога и отломките на леглото, и спеше, докато Иън и аз се обличахме.
Бях взела много неща за това пътуване, но не бях помислила да взема бална рокля. Нямаше значение, както се оказа. Катсана ми донесе четири, от които можех да избирам. Избрах роклята без презрамки, с тесен квадратен корсаж и широка, люлееща се пола, която се събираше по средата с елегантността на лебедови криле, които се събират нежно. От корсажа до средата на бедрото тя беше в цвят индиго, а след това беше боядисана в блестящо сребро. Напомняше ми на морето, окъпано от лунната светлина; опасно по тези места, но въпреки това прекрасно.
Иън беше опаковал смокинг, така че предвидливостта му означаваше, че няма нужда да взема назаем. Неговият беше черен с бяла вратовръзка, като цветови акценти оставаха само червеникавата му коса и рубинените копчета за ръкавели. Изглеждаше недостижимо красив в елегантния ансамбъл. Само аз знаех, че копчетата му за ръкавели подхождат на новия му сребърно-рубинен пиърсинг на члена. Иън никога не можеше да бъде укротен, дори и в най-изтънчения си вид.
– Бих предпочел да прекараме остатъка от нощта тук, но Йона беше категоричен, че трябва да присъстваме на бала – отбеляза Иън, докато придавах последни щрихи на външния си вид. – Каза, че празнуват пристигането на новодошъл на острова. Предполагам, че правенето на парти помага на новодошлите да се чувстват не толкова като попаднали в затвор за отхвърлени, а повече като намерили нов дом. Ще се почерпим с всички за няколко часа, преди да натикаме Йона в ъгъла и да го убедим да направи заклинанието.
Хванах косата си на кок, който беше достатъчно официален за случая. Това ми позволяваше също така да донеса на бала тънка, остра сребърна пръчка. Малко хора забелязваха женската фиба, дори и да можеше да се използва също като оръжие.
– Ти си убеден, че Йона може да направи заклинанието, но така и не ми каза защо.
– Йона е бивш демоничен принц. – Тонът на Иън беше толкова непринуден, че можеше да обсъжда дали нося косата си вдигната или спусната. – Ето защо за главата му е обявена зашеметяваща награда. Демоните не обичат собствените им да ги предават, а Йона напусна братята си в такъв пламък на задкулисна слава, че те убиха всички, които го познаваха, опитвайки се да овладеят унизителните последици.
Това обяснява защо не бях чувала за Йона преди! И уау, колко бях сгрешила, като си мислех, че Йона е вампир. Как беше успял да го прикрие така, че да се чувства като един вид, когато беше друг? Това беше трик, който трябваше да науча.
– Разбира се, невъзможно е да заличиш напълно някого, когато той все още е наоколо – продължи Иън. – Въпреки масовото клане, слуховете за Йона все още се носеха. Както и историите за тайно скривалище. Един от бившите ми любовници сподели тези истории с мен. Сподели ги и с други хора и така си извади очите – добави той небрежно. – На демоните все още не им е приятно да чуват името на Йона.
Нищо чудно, че Ашаел бе реагирал по такъв вискозен начин, когато Иън за първи път спомена Йона. Всичко по-малко щеше да хвърли подозрение върху него, ако Иън беше изпратен от друг демон да изпита Ашаел. Знам, че трябва да се отречеш от Йона – беше казал Иън. Не може да се разчуе, че все още поддържаш приятелски отношения с най-търсения човек в света на демоните, нали?
Но моят полубрат се беше сприятелил с най-издирвания беглец в света. Освен това Ашаел сигурно е превозвал и други хора до острова на Йона, ако се съди по това колко лесно Йона прие Ашаел да доведе мен и Иън тук. Въпреки много различното ни възпитание и хилядите години, които ни разделяха, и двамата бяхме свършили едно и също нещо: приютявахме хора, несправедливо осъдени от законите, които управляваха другата половина от нашия вид.
Може би един ден Ашаел и аз също ще имаме общо приятелство. Странно, но се надявах на това. Междувременно…
– Какво мислиш? Сапфира или перлените обеци? – Попитах, като поднесох по една от тях до ушите си.
– Нито една от двете – отговори Иън, изваждайки от куфара си тънка правоъгълна кутийка. – Препоръчвам тези.
Той отвори кутията. Триетажните диамантени обеци тип полилей улавяха светлината, сякаш я бяха преследвали до този момент. Всеки безупречен камък беше вграден в платина, като най-големите бяха в основата, преди да се стеснят до разпръснати блестящи капки на върха. Устата ми изведнъж пресъхна. Кутията за бижута изглеждаше и миришеше на ново. Това не беше нещо, което Иън просто така беше захвърлил наоколо.
– Кога, ама кога ги взе?
– Преди няколко седмици – отговори той, а в очите му блесна нещо, което не можех да назова.
Срамът ме удари отново. Беше ми купил багрите „Faery Queen“ и тези обеци, докато аз отказвах дори да чета текстовете му. Как щях да компенсирам това?
Ще намеря начин. Върнах другите си обеци в куфарчето за път.
– Зашеметяващи са, Иън. Благодаря ти.
Той сам закрепи обеците на ушите ми. Когато свърши, се погледнах в огледалото. Вдигнатата ми нагоре коса ги показваше в максимална степен и бяха толкова прекрасни, че се отказах от колие. Всичко, което се конкурираше с тези обеци, щеше да загуби.
– Ако не искаш да върнеш тази рокля на Кацана на парчета – каза Иън с непринуден тон – свали я веднага щом приключим работата си. Заклех се, когато ги купих, че ще те видя с тях и с нищо друго. Възнамерявам да изпълня това обещание тази вечер.
Почти съблякох роклята, за да се случи това сега, но вече беше минал час от здрача. Ако се забавим още малко, ще пропуснем прозореца за „модно закъснение“ и в крайна сметка ще обидим същия домакин, от когото се нуждаехме от голяма услуга.
Все още се изкушавах да разкъсам роклята.
Иън се наведе, поемайки си дълбоко дъх, преди устните му да докоснат гърлото ми.
– Каквото и да си мислиш, продължавай да го мислиш – промърмори той. – Желанието изостря аромата ти, докато не стане така, сякаш стоя насред буря, дъждът ме блъска, а наоколо се блъскат мълнии…
– Спри – издишах, а от нуждата гласът ми се задъхваше. – Или ще изпуснем топката, ще ядосаме Йона и ще изгубим шанса си да проследим Дагон и другите възкръснали души.
Той се отдръпна, но горещината в очите му ми пречеше да помръдна. Въжетата не можеха да ме държат по-здраво.
– Един час. – Гласът му беше стегнат. – След това намери най-близката тоалетна. Ще те посрещна там.
Само кимнах, след което зададох напомняне на мобилния си телефон за шестдесет минути. В погледа му все още тлееше топлина, но той държеше вратата отворена, сякаш беше съвършен джентълмен.
– Тогава към бала.