ЕЛИС
Прокарах пръсти през косата си, която висеше до брадичката ми, докато чаках Леон пред общежитието. Беше планирал да ме вземе от стаята ми, но когато Райдър ми изпрати съобщение, промених плана. Атласът ми все още беше на горния етаж, но реших да не се връщам за него. Нямах чанта, така че така или иначе не можех да го държа със себе си тази вечер, а и не беше като да имам пари, които да сложа в портмоне. Надявах се питиетата тази вечер да са безплатни, иначе щях да прекарам вечерта трезва… освен ако не успеех да убедя Леон да ми купи няколко.
Отново прокарах език по устните си, вкусвайки застоялите капки кръв на Райдър с усмивка, която танцуваше около устата ми.
Силата му ме изпълваше до краен предел, танцуваше под кожата ми и шепнеше тъмни обещания в ухото ми. Бях повече от изкушена да приема предложението му тази вечер. Но колкото и да бях привлечена от него, нямаше да забравя причината, поради която бях дошла в тази академия. Имаше адски голям шанс Райдър Драконис да е убил брат ми. И ако това беше истина, единственото нещо, което щях да взема от него, беше животът му.
Червата ми се свиха неприятно при тази мисъл и аз се намръщих на себе си. Защо се чувствах некомфортно? Никога преди това не се бях съмнявала в идеята да отмъстя на парчето гадина, което беше убило брат ми. И определено нямаше да позволя и на шибаните си хормони да ме накарат да се чувствам виновна. Само защото момчетата, които най-вероятно бяха отговорни за смъртта му, бяха глупаво привлекателни, това не означаваше, че щях да мигна.
Тази вечер нямаше да отида в стаята на Райдър.
И не само защото се притеснявах, че ако спя с него, ще ми е по-трудно да го убия, ако се наложи. Но и защото това означаваше да избера и него. Лунар или Оскура. Райдър или Данте. Отказах да избера някое от двете. Но в най-тъмното кътче на сърцето си исках да имам и двамата.
Подсмърчах от нелепостта на тази идея. Ако си позволявах да изпадам във фантазии, включващи двамата лидери на бандите, които нямаха нищо против подобна ситуация, се заблуждавах. И предполагах, че това също е част от нещата, които ме възпират. И двамата ми казваха какво трябва да направя. И двамата ми казваха какво не мога да направя. Да избера едното означаваше да кажа „не“ на другото, а аз не исках това, както не исках да се присъединя към банда. Освен това не исках и не се нуждаех от мъж, който да смята, че може да ми налага правила.
Вратата на общежитията на „Вега“ се отвори и Леон излезе, очите му се спряха върху мен за миг, а топлината в тях ме накара да изпитам желание.
Изправих се на крака, докато той се приближаваше към мен, движенията му бяха изцяло мъжки и животински, а очите му бяха втренчени в мен, сякаш бях негова плячка. И установих, че ми харесва да бъда плячка, а не ловец.
Беше укротил дългата си, мръсно руса коса на възел и се беше облякъл в тъмносин костюм с бяла риза под него. Не носеше вратовръзка и имаше достатъчно разкопчани копчета, за да ми даде възможност да зърна загорелите му гърди.
Леон не забави темпото, докато се приближаваше право към мен, като от него се изтръгна дълбоко ръмжене, докато очите му ме обхождаха в роклята, която беше купил.
Той ме хвана за кръста и аз вдишах рязко половин секунда преди устните му да завладеят моите.
Устните ми се разтвориха за езика му, а той се притисна напред, придърпвайки ме към себе си, така че всяка линия и извивка на телата ни се притиснаха една към друга.
Хванах ревера му в юмрук, придърпвайки го още по-близо, докато целувката му ме поглъщаше цялата.
Сърцето ми блъскаше в гърдите хаотична мелодия, мислите ми се разпръскваха, а болезненото желание ме връхлиташе като буря. Исках го. Имах нужда от него. Повече, отколкото си бях позволила да осъзная до онзи момент, когато той най-накрая реши да спре да ме оставя да бягам.
Хватката на Леон върху мен се затегна и усетих как възбудата му се притиска към мен, докато топлината на целувката ни изгаряше като горски пожар.
Кътницте ми изскочиха, когато загубих контрол, въпреки че бях изпила повече от достатъчно от кръвта на Райдър, за да се наситя. Но исках още от Леон, всяка част от него.
Той се отдръпна малко назад и аз хванах долната му устна между зъбите си, като кътниците ми се одраскаха от вътрешната ѝ страна и ми предложиха най-слабия вкус на кръвта му. Изстенах на глас, когато пламтящата му сила ме повика като слънце в зимен ден. Той беше оазис насред пустинята, диамант в купчина въглища. Искаше ми се още, но той прекъсна целувката ни, преди да успея да вкарам кътниците си по-дълбоко.
– Успокой се, малко чудовище – подиграваше се той, навеждайки се близо до мен, за да ми говори на ухото, а наболата му брада му се отъркваше в кожата ми по начин, който накара пръстите ми да се свият. – Има само един начин, по който ще ти позволя да ме ухапеш.
– И какъв е той? – Попитах, накланяйки глава, за да мога да погледна в златистите му очи, които пламтяха със същото желание, което усещах да се разгаря във вените ми.
– Когато съм те притиснал под себе си и крещиш името ми – изръмжа той, а тонът на гласа му предизвика тръпки по гърба ми. – Можеш да ме ухапеш, когато накарам тялото ти да трепери от удоволствие и не можеш да издържиш повече.
– Е, това е нещо, което трябва да очакваме по-късно – подиграх се, като се отдръпвам назад, докато се борех да възвърна контрола над себе си.
– Това обещание ли е? – Помоли той и ме придърпа за последен път.
– Не – отвърнах с усмивка, преди да се измъкна от хватката му.
Леон хвана ръката ми и аз му я оставих. Той се усмихна, сякаш току-що беше спечелил точка, след което ме дръпна по-близо, за да може вместо това да преметне ръката си през раменете ми и аз му позволих да направи и това.
– Мисля, че започвам да усещам вкуса на това гонене – каза Леон и отново допря уста до ухото ми.
– Не си изпробвай късмета – подиграх се аз, като го погледнах изпод миглите си.
– Ще се опитам да се контролирам – обеща той, макар че това беше лъжа.
Усмихнах се, като се подпрях на прегръдката му и започнахме да вървим към огромната спортна зала „Воян“, където се провеждаше партито.
Все повече ученици се появяваха по пътеката, докато се приближавахме към партито, където Тейлър Суифт изпълняваше най-добрата си песен I Knew You Were Trouble. Леон се засмя, докато ме водеше през двойната врата.
– Свирят твоята песен – пошегува се той, но вниманието ми се беше отклонило от него към неузнаваемата спортна зала пред мен.
Парти комитета беше свършил невероятна работа и устните ми се разтвориха, когато погледнах нагоре към водния басейн, който беше сътворен, за да виси над главите ни. Докато гледах, покрай мен плуваха ята от блестящи сребърни рибки и не можех да не се усмихна на впечатляващата демонстрация на магия.
Отпуснах поглед към стените, по които безкрайно се стичаха водопади, а звукът на течащата вода заглушаваше музиката, която се разнасяше от високоговорителите в далечния край на стаята. По краищата на пространството бяха разположени кръгли маси, всяка от които държеше в сърцето си красива ледена скулптура, изобразяваща различни форми на Ордени. Не забелязах вампири, но предположих, че ледено момиче с остри зъби не изглежда толкова впечатляващо, колкото Мантикор с тяло на лъв, крила на прилеп и жило на скорпион вместо опашка.
Някой се блъсна в мен и аз се отдръпнах назад точно преди едно питие да се строполи на земята до краката ми, като едва не улучи новите ми обувки.
– О, толкова съжалявам – изсумтя фалшиво Синди Лу, когато вдигнах поглед и я открих да стои твърде близо до мен, а ръката ѝ се беше увила притежателно около тази на Данте.
Дори не си направих труда да ѝ отговоря, тъй като погледнах към Буреносния дракон, чиито тъмни очи в момента ме попиваха, сякаш бях единственото цвете на поляната. Беше облечен в черен костюм, който подчертаваше цялата тъмнина в чертите му и го правеше да изглежда много по-възрастен от деветнайсетте.
– Здравей – издишах, когато той ме прикова в погледа си.
– Ти… splendi più luminoso di tutte le stelle nel cielo, bella (блестиш по-ярко от всички звезди в небето, красавице) – каза той с усмивка, която накара стомаха ми да направи задно салто, въпреки че не знаех какво означава.
– Престани да ми бъркаш в очите, човече – закани се Леон, като удари Данте право в бицепса и отклони вниманието му от мен. – И не използвай и тази глупост с чуждите гащички върху нея.
Не можех да не се засмея, когато Леон ме придърпа към гърдите си и топлината му ме обгърна.
– Притесняваш се, защото може да подейства? – Подразни го Данте, а аз извъртях очи в отговор.
Синди Лу цъкаше с език и ме зяпаше, но момчетата я игнорираха.
– Не знам, малко чудовище, изкушаваш ли се да ме изоставиш заради този задник? – Попита ме Леон, като ме погледна с игрива усмивка.
Вдигнах поглед към него и протегнах ръка, за да прокарам пръсти по грубата му челюст.
– Не – отвърнах честно. Нямах никакво желание да изоставя Леон заради Данте. Макар че ако те бяха готови да споделят, тогава изобщо не бих се противопоставила на тази идея.
За миг между двамата премина поглед, който почти ме накара да се запитам дали не са си помислили едно и също нещо, но Синди Лу ни прекъсна, напомняйки на всички ни, че и тя все още е там. За съжаление.
– Хайде, бейби – каза тя, като размърда мигли към Данте, докато свиваше ръката си около неговата по-плътно. Гласът ѝ се сниши внушително, докато протягаше другата си ръка, за да прокара пръсти по колана му, и аз замълчах, тъй като ме обзе желание да отблъсна блуждаещите ѝ ръце от него. – Искам да ти покажа нещо навън…
Данте се поколеба за миг, преди да ѝ позволи да го поведе нанякъде, а аз ги гледах как си тръгват с вик на разочарование, заседнал в гърлото ми. Което беше напълно безумно, защото нямах никакви претенции към Данте и това беше изцяло по мой избор. Но от идеята тази глупава крава да си сложи ръцете върху него ми се искаше да плюя. Което беше безумно. Да не говорим, че беше напълно лицемерно, защото аз бях тук с Леон и нямах никакво желание да променям този факт.
– Пфф, това момиче – изръмжа Леон и аз го погледнах изненадано, когато той сведе очи към гърба на Синди Лу.
– Какво тя? – Попитах. Мислех си, че съм единствената, която знае, че тя е пълен боклук, но ако Леон искаше да си поприказва за нейна сметка, тогава бях съгласен.
Той поклати пренебрежително глава.
– Тя просто се срещаше с един мой приятел и всичко приключи… зле.
– А?
Леон ми се усмихна и хвана кръста ми между ръцете си, докато отхвърляше темата за Синди Лу.
– Искаш ли да ми покажеш как обичаш да се забавляваш, малко чудовище? – Мърмореше той и аз се усмихвах, докато оглеждах стаята, опитвайки се да разбера какво искам да направя първо.
Очите ми попаднаха на дансинга, който сякаш беше направен от блок от бледосин лед, и аз се усмихнах, като тръгнах право към него, дърпайки Леон след себе си за ръка.
– Не искаш ли първо да пийнеш нещо? – Попита ме Леон, опитвайки се да ме дръпне назад, но аз само се дръпнах по-силно.
– Не. Искам да танцувам. Няма да ме оставиш вече, нали?
Устните му се размърдаха от забавление при тази смелост и той поклати глава.
Музиката се смени, когато стигнахме до дансинга, и аз се усмихнах, когато започна да звучи Hot in Herre на Нели. Песните за сваляне на дрехи обикновено се пускаха много в „Искрящият Уран“ и бях сигурна, че бих могла да изпълня цяла програма на тази песен, ако ме обземеше настроение.
Вместо да се събличам пред цялото училище, аз влязох в прегръдките на Леон и попаднах в ритъма на музиката, докато телата ни се движеха заедно и топлината между нас започна да се разгаря отново.
Дишах по-бързо и сърцето ми биеше по-бързо с всяка секунда, в която той ме държеше в прегръдките си. Докато една песен преминаваше в две, после в три, четири, пет, осъзнах, че се усмихвам. Като че ли се усмихвах от истинска радост в неговата компания. Което не би било странно за никой друг. Но откакто бях загубила брат си, бях започнала да мисля, че никога повече няма да се чувствам така.
И през цялото време, докато Леон ме караше да се чувствам така, знаех, че не бих искала да бъда другаде, освен в ръцете му. Точно там възнамерявах да остана тази вечер.
Той беше като олицетворение на радостта. Бях престанала да мисля за него дори като за потенциален заподозрян. Просто нямаше как някой толкова щастлив и топъл като него да е убиец. Така че се оставих да попадна под магията му съвсем малко. Защото бях толкова уморена от всички лъжи, които изричах, откакто бях дошла тук. Усмивката, която Леон постави на лицето ми, беше едно от най-искрените неща, които бях преживявала от твърде дълго време. И възнамерявах да прекарам колкото се може повече време в усмивки с него.
Назад към част 36 Напред към част 38