Глава 36
Когато размазването от телепортирането на Иън спря, ние бяхме в нов дом. Прозорците с бели рамки разкриваха дървена пешеходна пътека, плаж и потъмнели от нощта вълни навън. В тази стая имаше каменна камина, открити греди на високия таван, подове от твърда дървесина и удобни на вид велурени дивани.
– Вилата на Менчерес в Хемптън – каза Иън като обяснение, хвърляйки чантите на един от диваните. – Той няма да има нищо против, а и този район е почти безлюден през зимата, така че няма да ни се налага да се притесняваме от любопитни съседи.
Освен защитата от това, че се намирам в частна резиденция, непрекъснатото солено пръскане действаше и като естествен репелент за демоните, а освен това същото това море ми предлагаше безкраен запас от енергия, заредена с вода. Иън явно не поемаше никакви рискове.
– Страхотно е – казах аз, като поставих Силвър на земята. Той веднага полетя върху дивана и се сгуши в меките на вид възглавници. За миг очите му се затвориха. Сигурно не съм единствената, на която този ден и беше омръзнал.
Иън се приближи и започна да разглажда косата ми от лицето, но не успя да стигне далеч, тъй като тя веднага се заплете около пръстите му. Телепортирането беше ад за прическата. Косата ми щеше да изглежда по-малко разчорлена, ако ме бяха удряли многократно с ток.
– Нищо от това не е чудесно, Веритас.
Ръката му остана в косата ми, а погледът му се изпълни със съпричастност, която не можех да понасям да призная. Опитах се да преглътна новото стягане в гърлото си. Не заслужавах това, което беше в очите му. Не и когато се бях провалила толкова много, позволявайки на Ерешки отново да ме заблуди. Бях изложила и двама ни на по-голяма опасност от преди, а това вече беше в категорията „вероятно ще умреш“.
– Трябва да започна да правя ново защитно заклинание – казах аз, обърнах се, за да вляза в съседната стая. Тя беше зимна градина и в друго настроение щях да харесам прозорците ѝ за стени и яркобялата тапицерия. Сега я мразех, защото прозорците отразяваха отражението ми навсякъде, където погледнех. Все пак беше по-добре, отколкото Иън да не ми дава никакъв гняв, който заслужавах – и от който се нуждаех – за да се предпазя от огромния размер на това, което бях направила.
Преди да направя следващата си стъпка, Иън беше пред мен.
– Веритас – започна той.
Хванах го и придърпах главата му към моята. След това скочих, за да обвия краката си около кръста му. Ако не можех да избегна Иън, можех поне да съм сигурна, че не е в настроение да говори.
Той ме хвана, държейки бедрата ми, докато устата му се отвори, за да ме целуне с лека чувствена целувка. Засмуках езика му, след което впих кътници, докато не усетих вкуса на медното вино на кръвта му. Той завъртя бедрата си, предизвиквайки сладка болка в слабините ми. Сега и аз бях напълно разсеяна.
– Ще те хапя навсякъде – издишах, прокарвайки кътниците си по долната му устна, за да изсмуча рубинените капки, които се появиха.
– Дали? – Изръмжа той, докато развързваше краката ми от кръста си, след което падна на колене, докато държеше бедрата ми. Притисна устата си между краката ми и издиша, докато горещият му дъх не проникна в дрехите ми със собственото си докосване.
Изкусително стискане ме накара да се хвана за главата му, за да го задържа по-близо. Той се засмя и това също премина през мен, дразнейки плътта, която пулсираше, за да усети повече от него. Опитах се да разкопчая панталоните си, за да му осигуря по-добър достъп, но той ме спря и отново се засмя, като ме държеше по-здраво, докато изпускаше още едно дълбоко, дразнещо издишване.
Плачът ме напусна, когато той завърши издишването с продължителна хапка. Панталоните ми не позволяваха на кътниците му да пробият кожата, но умелото им прилагане на натиск предизвика вълни на екстаз в мен. Отговорът му на вика ми беше дълбоко смеене, което беше някак толкова еротично, сякаш бе разяждало гола плът. Ръцете ми трепереха, докато се вкопчваха в косата му. Сега го желаех с жестокост, която ме караше да се чувствам сякаш съм станала дива, а той дори още не беше свалил панталоните ми.
И скоро нямаше да го направи. Можех да го видя в чувствения дразнещ блясък в очите му точно преди отново да отвори уста. Още едно дълбоко, разтопено издишване, съчетано с още по-съблазнително триене, ме накара да се разтреперя срещу него. Не, той щеше да ме дразни, докато не изгубя съзнание от желание, и колкото и великолепно да беше това обикновено, нямах търпение да го дочакам. Трябваше да го имам сега.
Затворих очи, фокусирайки се върху онази част от него, от която се нуждаех дълбоко в мен. След това обгърнах със силата си дългия, дебел член и много нежно го издърпах.
Изненаданото му съскане сякаш премина през цялата ми душа.
– Какво правиш? – Попита той с пресипнал глас.
Усмихнах се, без да отварям очи, и отново дръпнах нежно тази сила. Защо никога преди не ми беше хрумвало да го направя? Ерекцията беше възможна само когато членът се изпълни с кръв. Можех да извикам тази кръв по-близо до повърхността, докато Иън не беше залят от чувствителност, карайки едва доловимото докосване на плата от панталоните му да се усеща по същия начин, както устата ми, която се плъзгаше нагоре, за да погълне члена му.
Или пък зъбите ми да се плъзнат във върха му, ако фокусирам тази сила по-селективно, докато го дърпам малко по-силно…
Той нададе дрезгав вик, а хватката му върху мен се затегна, докато не чух разкъсване и не усетих как платът се поддава около бедрата ми.
Спрях.
– Твърде много ли е? – Той обичаше болката, но аз бях нова в това, така че може би съм дръпнала прекалено силно…
Той разкопча панталоните ми и зарови уста между краката ми. В мен избухнаха фойерверки, толкова поглъщащи и непрекъснати, че всичко останало се стопи. Когато последният оргазъм отшумя достатъчно, за да мога да мисля отново, бях по гръб с разкъсани дрехи, а Иън се надигаше от разтворените ми бедра. Той също беше свалил дрехите и рога си, позволявайки на лунната светлина, която нахлуваше от прозорците, да полепне по тялото му, сякаш тя също правеше любов с него. Кожата му беше почти толкова бледа, колкото и тези ефирни лъчи, което правеше бедрата ми далеч по-тъмен контраст, когато ги вдигнах, за да хвана бедрата му, когато той се плъзна напред, за да покрие тялото ми със своето.
Силната дъга на бедрата му ме накара да изтръгна дъх, когато ме изпълни с един удар. Удоволствието беше толкова силно, че забих нокти в гърба му, докато очите ми се затваряха от блаженство.
– Недей – каза той с пресипнал глас. – Отвори си очите.
Направих го и видях как стегнатите му мускули се напрягат, преди поредният дълбок удар да вкара още повече блаженство в мен. После погледнах лицето му. Удоволствие разтвори устните му, които бяха по-пълни от това, че само преди малко ме докараха до множество оргазми. Тъмните му вежди обрамчваха сияещите изумрудени очи, а червеникавата му коса се развяваше, за да се отъркаля в скулите му при всеки нервен удар. Ако красотата можеше да се влее в кожата, тя щеше да изглежда точно така.
– Ще свърша само като те гледам – издишах аз.
Ниският му смях беше изпълнен с всичко, което правеше Иън пристрастяващ.
– Още не, но скоро. Нали не си мислеше, че ще те пусна, без да ти се отплатя за това, че ме накара да си намажа панталоните с палавата страна на силите си?
Усмивка подразни устата ми.
– Значи това ти е харесало.
Още едно завъртане на бедрата му за кратко прочисти съзнанието ми от мисли.
– … обичах го – долових смътно думите му. – Точно както ще ти хареса и това.
Ръката му ме напусна, докато я вдигаше, а пръстите му правеха сложно, но бързо заклинание. Когато спря, очертанията му се размиха за миг, после вторият Иън се откъсна от тялото му, а истинският Иън ми се усмихна.
– Какво? – Казах с недоверие.
Усмивка озари лицето на Иън, преди да се отрази на втория, леко преливащ Иън, който сега се плъзгаше зад мен.
– Временно заклинание за дублиране – каза Иън, вдигна ме и ме настани в скута си. Това оголи гърба ми пред втория Иън, който започна да го гали. – Той се контролира от моите желания, така че всичко, което искам да направя, той го прави.
Той доказа това, като ме целуваше, докато ръцете на двойника му се разхождаха по частите на тялото ми, които ръцете на Иън още не бяха погалили. Скоро и устата на двойника му го направи, засилвайки удоволствието, което и без това се покачваше до небето от тези непрестанни тласъци.
Ако един Иън беше ненаситен, то двама бяха безмилостно, великолепно завладяващи. Нищо друго не съществуваше, защото нищо друго не можеше да премине през потока от удоволствие. Когато най-накрая увиснах срещу него, твърде преситена, за да помръдна, той издаде забавно хъркане и сложно щракна с пръсти.
Дубликатът му изчезна. Използвах последните си сили, за да се облегна назад и да го издърпам изцяло върху себе си. Погледът му беше почти ослепително ярък нюанс на зеленото, но изражението му си струваше усилията да задържа очите си отворени.
Ако можех да замразя някой момент във времето, за да живея в него завинаги, това щеше да е този. Не заради възторга, който напълно ме бе изтощил от тази неочаквана астрална тройка, а заради това, което виждах в очите на Иън сега. Виждайки го, през мен премина вълна, която нямаше нищо общо с начина, по който той ме стисна по-здраво и увеличи темпото си.
Преди Иън никога не бях искала някой да ме гледа по този начин. Имах твърде много тайни, а да бъда обичана означаваше да бъда преследвана до степен, която би ме застрашила. Но гледайки в очите на Иън, исках това, което ми се струваше, че виждам в тях, повече от всичко, което бях искала преди това.
В същото време се страхувах, че това може да е само отражение на онова, което аз изпитвах към него, а не на онова, което той изпитваше към мен.
Поредният тласък доведе до разсейващо свиване на екстаза. Отдадох се на него, позволявайки му да прогони страховете ми. Точно сега Иън беше мой и аз бях негова. Утрешният ден беше несигурен поради много причини, така че точно сега това беше достатъчно.
Назад към част 37 Напред към част 39