НЯКОЛКО МЕСЕЦА ПО-КЪСНО…
ГЕЙБРИЪЛ
Събудих се с огромна тежест, която ме притискаше към матрака, и изръмжах, докато се опитвах да помръдна, но не можех. Атласът ми бръмчеше на нощното шкафче и аз избутах звяра, който ме притискаше към леглото. По някое време през нощта Леон очевидно се беше преместил във формата си на лъв и сега се беше разпрострял над всички нас.
– Ебаси, Муфаса – изръмжа Райдър отвъд Елис, докато тя хъркаше, опитвайки се да го отблъсне с вампирската си сила, но той не помръдна.
– Всички заедно – заповяда Данте и ние се борихме да го бутним, като го бутахме силно, но той просто се претърколи, а краката му стърчаха във въздуха.
Периуинкъл изпищя, когато една от опашките ѝ се смачка и Райдър я сграбчи и я сложи на възглавницата си, за да не пострада, където тя се сгуши в главата му и отново заспа.
– Лео! – Убоде го в ребрата Елис и той пръдна.
– Неее! – Извика Данте, залепнал за задника на Леон, докато той се бореше да се измъкне.
– По звездите – изръмжах аз, опитвайки се да а видя начин да го събудя.
– Мерда Санта, мирише така, сякаш някакво гадно животно е пропълзяло в задника му и е умряло там – изръмжа Данте и използва въздушната си магия, за да отнесе пръднята.
Атласът ми продължаваше да бръмчи и аз се опитах да го достигна, но не успях. Зрението най-сетне ми даде отговор и аз въздъхнах.
– Райдър помогни ми да го вдигна с лиани. – Закачих две дебели около предната част на Леон, а Райдър направи задните, преди да го вдигнем с магията си към тавана и да го оставим да виси там, докато продължаваше да спи, а езикът му се подаваше от устата.
Елис се протегна, търкайки ръка по заобления си корем, а аз се наведох и целунах подутината. Голямата дебела котка, която лежеше върху бебето ни, нямаше да му навреди, то беше прекалено фея, за да се притеснявам от това.
Разгърнах Атласа си и открих, че Орион ме търси, избутах се от леглото и отговорих, докато излизах на балкона, оставяйки останалите да се свият отново заедно и да заспят.
– Здравей, Орио – казах аз през прозявка. – Всичко наред ли е? – Напоследък той се занимаваше с какви ли не неща, след като в Академия „Зодиак“ имаше няколко инцидента с нападения на нимфи, и се кълна, че всеки път, когато му говорех, аурата му ставаше още по-тежка.
Помагах му, доколкото можех, но все още се притеснявах за него. Знаех, че с него се случва нещо повече, отколкото даваше да се разбере, бях го виждал, и честно казано, гадостите, в които се забъркваше с един ученик, ме караха да се страхувам какво ще му се случи. Не исках обаче да го питам, ако не искаше да обсъжда подробностите за всичко, което се случваше с него, тогава можех да го разбера, при всички положения. Просто ми се искаше Прозрението да ми даде повече отговори как да му помогна.
– Поне веднъж имам добри новини – каза той и сърцето ми се повдигна.
Утринната слънчева светлина ме обля и аз я попих, позволявайки ѝ да запълни магическите ми запаси, докато се спусках в един люлеещ се стол и се отблъсквах от парапета, за да го разклатя.
– Да?
– Да, имаме свободно място за професор по таро и арканични изкуства в Академия „Зодиак“. Илейн Нова ме попита дали познавам някой подходящ и очевидно се сетих за теб.
Устните ми се разтвориха от изненада и аз спрях, докато чаках Прозрението да ми подскаже дали трябва да го приема, или не. Не видях нищо веднага и се огледах през рамо през прозореца, като погледнах семейството си с намръщен поглед.
– Не знам, човече, това е много далеч от дома.
– Ще получаваш стипендия от звезден прах, така че ще можеш да се прибереш вкъщи, когато пожелаеш – каза той, като в тона му ясно се долавяше надеждата, че ще се съглася на това.
– Е… добре, ще помисля за това – съгласих се аз.
– Не се бави много – каза той.
– Няма да го направя. Всичко останало добре ли е с теб? – Попитах и той замълча за момент.
– Да – каза той, макар да не звучеше така, сякаш това е съвсем вярно. – Но може би скоро ще дойдеш на гости и ще можем да поговорим? Или още по-добре, приеми работата и ще се видим следващата седмица.
Засмях се на ентусиазма му.
– Добре, ще ти съобщя веднага щом говоря с Елис и момчетата за това.
– Добре, Нокси – каза той и усетих, че се задържа на линията още миг, сякаш искаше да каже още нещо, преди накрая да се сбогува и аз да остана с оловна тежест в гърдите.
В момента той беше в адски неприятности, може би щеше да е добре да съм близо до него, за да мога да следя звездите за него.
Докато си мислех това, погледът ми се спря на нещо, което блестеше далеч в моравата пред мен, и аз се намръщих, изправих се на крака и опрях ръце на парапета. То продължаваше да блещука и аз изпитах най-отчаяна нужда да отида и да разбера какво е това.
Изкачих се на парапета, освободих крилата си от плътта и се издигнах във въздуха.
Издигнах се към него, после го обиколих няколко пъти, опитвайки се да разбера какво може да е, преди да се приземя и да посегна надолу, изтръгвайки от стръковете трева една блестяща карта Таро.
Това беше Глупакът, който обикновено означаваше ново начало.
– Какво за… – Веждите ми се свиха, докато я обръщах, откривайки, че по нея са изписани сребърни думи.
Пламтящите близначки те очакват.
Трябва да се отзовеш на призива на съюзника си и да отидеш да му помогнеш.
Светът се нуждае от теб, Гейбриъл Нокс.
Падаща звезда
Виденията преминаха през съзнанието ми в мъгла и видях ужасната съдба, сполетяла близначките от сънищата ми – Ланс Орион и Дариус Акрукс. Сърцето ми биеше извън ритъм, докато виждах толкова много мрачни съдби да се разиграват пред очите ми, и в дълбините на душата си знаех, че трябва да приема работата, която Орион ми предложи.
Звездите сякаш се приближаваха и усещах как ме подтикват към този път, сякаш отчаяно искаха да тръгна натам. Сякаш трябваше да го направя, защото в противен случай съдбата на Солария можеше да се обърне към по-лошо.
– Време е, сине на съдбата – прошепнаха ми те. – Въпросите за твоя произход ще получат отговор. Следвай следите на миналото и ще намериш всичко, което си изгубил.
Умът ми се разтресе от тежестта на този глас и аз поех две дълбоки глътки хладен утринен въздух, докато вземах решението си, знаейки в душата си, че то е единственото, което наистина мога да взема.
Изглежда, че ще работя в Академия „Зодиак“.
Назад към част 63 Напред към част 65