ГЕЙБРИЪЛ
ДВА МЕСЕЦА СЛЕД СВАТБАТА…
Пристъпих към входната врата на къщата, която строях в продължение на месеци между преподаването на непълно работно време в Академия „Аврора“. Елис и Леон скоро щяха да се приберат от тренировките по питбол с отбора на „Скайларкс“. Бях накарал Розали да отвлече вниманието на Данте и Райдър от търсенето ми с помощта на връзката за проследяване между нас, като ги заведе на лов в гората в края на лозята на Оскура за мечка, която беше забелязана на територията на училището и трябваше да бъде прогонена.
Закрепих специалния клон, който Елис и момчетата бяха направили за мен, в средата на вратата, като използвах земната си магия, за да овладея дървото около него и да го задържа там, и през мен премина удовлетворение.
Отдавна ме беше обзело желанието да построя това място, но то трябваше да бъде абсолютно съвършено. То щеше да бъде нашият дом, нашето гнездо. И аз старателно се бях потрудил да се уверя, че всеки детайл от него е точно на място.
Слязох от широката каменна веранда на пътеката отпред и се възхитих на работата си. Къщата беше голяма, на три етажа, с бял балкон на всяко ниво. Сивите керемиди бяха елегантни и се спускаха над покривите на всяка спалня на второто ниво. А на последното ниво покривът се издигаше в точка, но от източната му страна имаше изваяна дървена наблюдателна кула с издълбани крила отстрани. Оттам можех да видя цялата земя, а покривът беше в състояние да се отвори, за да влезе утринната светлина, ако някога не искам да спя там, без да се събуждам за изгрева на слънцето. Бях купил тайно тази земя, която се намираше в северното лозе на Оскура; тя беше на границата с висока планина, която се издигаше вляво от мен, а умиращото слънце блестеше от върха ѝ, докато потъваше зад нея.
Извадих атласа от джоба си и изпратих съобщение в груповия чат с усмивка на устните.
Гейбриъл:
Имам нужда от помощ. Ела да ме намериш.
Бях поставил защитни граници навсякъде около това място, за да го предпазя, но магическите подписи на всички тях щяха да бъдат разпознати, за да ги пропуснат. Засега бях оставил защитите от звезден прах да паднат, за да могат да пътуват директно до мен и да получат изненадата на живота си.
Семейството ми се появи пред мен на пътеката и се втурна напред със страх в очите, докато аз се усмихвах и пъхах ръце в джобовете си.
– Какво става? – Попита Елис, косата ѝ беше все още мокра, а роклята ѝ – обърната, сякаш я беше навлякла по средата на душа. Всъщност сега, когато я погледнах, тя беше станала някак прозрачна. А аз определено гледах. Ммм… видях всички ни в масивното легло, което бях инсталирал на горния етаж, и започнах да се усмихвам.
– Гейбриъл? – Изръмжа тя, като ме изтръгна от мислите ми, а аз я придърпах в прегръдките си, усетих сладкия ѝ черешов аромат и я целунах по челото.
– Извинявай, ангелче, но в момента изглеждаш гореща като сладкиш. – Погледнах към Леон, който не се беше справил много по-добре от Елис в отдела за обличане, косата му беше мокра и имаше само сини гащета.
Данте и Райдър сгънаха ръце, имитирайки се един друг, докато навеждаха глави един към друг. В момента Райдър се прикриваше като Карсън, но остави самоличността си да отпадне, когато разбра, че сме сами.
Периуинкъл беше по петите му, собствената ѝ кучешка маскировка отпадна, за да разкрие яркия ѝ син цвят и трите ѝ опашки, които започнаха да се размахват.
– Докара ме до инфаркт, какво става? – Поиска Елис и през мен премина мисълта за вина, че я притеснявам.
– Обърни се, ангелче – казах ѝ.
– Не, няма да се обърна. Искам да знам защо…
Хванах я, като я завъртях, и момчетата също погледнаха, когато тя падна неподвижна в ръцете ми.
– Добре дошли у дома – казах им, като изведнъж се притесних, че съм сбъркал, че не е това, което са си представяли, или че съм бил твърде самонадеян, като съм построил това място, без да ги попитам за мнението им. Но в природата ми на харпия беше да създам дом на своята половинка и исках да осигуря това и за всички нейни мъже.
– Какво? – Издиша Елис и аз започнах да я водя към него.
– Това е наше – казах аз. – Аз го построих.
– Сериозно ли? – Задъха се Леон, а мократа му коса се развяваше около него, докато се обръщаше и тичаше към мен. Подготвих се за удар, когато той блъсна Елис в гърдите ми и обви ръцете си около нас двамата, скачайки нагоре-надолу. – Позволи ми да видя вътре, Гейб. Покажи ми вътре. Искам да вляза дълбоко там, да изследвам всяко тъмно ъгълче и да се втренча в красивата му…
– Престани да говориш за това по този начин – изръмжах аз и той бързо млъкна, като вместо това се втренчи в лицето ми.
– Наистина ли си направил това за нас, Фалко? – Попита Данте, докато Райдър продължаваше да гледа нагоре към мястото, очевидно без коментар.
– Да. – Прокарах ръка по задната част на врата си, докато Елис и Леон ме пуснаха, като се отправиха към входната врата в очакване. – Какво мислиш?
– Мисля, че е фантастично – усмихна се Данте, а в очите му блеснаха светкавици. – Има гръб право към земята на Оскура, така че винаги ще си близо до работата с глутницата – казах аз и той изглеждаше още по-развълнуван, като се затича да ме прегърне.
– Grazie, mio amico. – Той се отдръпна и се втурна към Елис и Леон, които разглеждаха верандата и се чудеха на всички сложни детайли в дограмата.
– Виж, тук има дърворезби на всички нас! – Извика Леон, когато се преместих до Райдър и рамото ми се допря до неговото.
– Харесва ли ти? – Попитах несигурно, като погледнах изражението му, което не издаваше нищо.
– Никога не съм мислил, че отново ще имам дом – каза той с груб глас и гърдите ми се стегнаха. Плъзнах ръка по раменете му и той ме погледна с крива усмивка. – Наистина ли е наш?
– Да – заклех се аз. – Всичко е наше.
Той се обърна, за да ме прегърне, плесна ме силно по гърба и за миг усетих как връзката ни се разпалва още повече, преди да се разделим и да тръгнем нагоре по стъпалата на верандата, за да се присъединим към останалите.
– Можем ли да влезем вътре? – Стрелна се към мен Елис и взе ръката ми в своята.
– Разбира се. – Казах и. – Просто докосни вратата, за да влезеш, магията ще те разпознае.
Насочих я напред и тя изтръпна, когато забеляза специалното клонче, което ми беше подарила, вградено в центъра на вратата.
– Обожавам го.
– Влизай – подканих я аз.
Тя протегна колебливо ръка и ме погледна, когато пръстите ѝ се спряха пред дървото.
– Ангелче? – Попитах я и погледнах към нея, докато емоцията щипеше чертите ѝ. – Добре ли си?
– Да, просто… – Тя си пое дъх. – Винаги съм си мислела, че Гарет ще мине през вратата на първия ми дом с мен, точно тук, до мен.
Червата ми се свиха и стиснах пръстите ѝ точно когато около нас се надигна вятър и усука косата ѝ в прегръдка. Тя въздъхна и от мен се изтръгна тих смях, когато усетих присъствието на брат ѝ толкова силно, сякаш беше до нас. Едно хленчене сякаш се носеше от този вятър и Елис затвори очи, докато усещаше за миг прегръдката на брат си, а една сълза се изплъзна от окото ѝ.
Райдър се премести до нея, избърса я с палеца си, преди да положи ръка на долната част на гърба ѝ.
– Изглежда, че се е появил за случая, бейби – каза той с тих тон и тя кимна, подсмърчайки малко, преди отново да посегне към вратата.
– Обичам те, Гарет – прошепна тя, докато вятърът продължаваше да трепти около нас, и когато притисна ръката си към вратата, тя щракна, докато се отключваше
– Вятърът е, Гарет! – Извика Леон и всички се разсмяхме, когато той развали тъжното настроение, обърнахме се към него и открихме, че косата му се върти на вятъра, преди да блъсне Данте в лицето и той да изръмжи от смях, прокарвайки пръсти през вятъра и добавяйки свой собствен порив, за да си поиграе с изгубения ни брат.
Елис бутна широко вратата и ние влязохме в коридора, а светлината на залеза се разливаше по дъските на пода в широки розови щрихи. Белите стени също бяха обляни в нея и Елис се втурна напред, за да погледне огромния силует на Пегас, нарисуван на стената до стълбите, който се издигаше нагоре, докато рогът му сякаш пронизваше звездите над него.
– Гейбриъл, прекрасен е – въздъхна тя с възхищение, постави ръка до него, след което прокара пръсти по него, докато завиваше по-нататък по коридора до мястото, където по стените висяха безброй снимки. Бях използвал Зрението, за да се сдобия с албума на Леон за една нощ, и бях копирал всички най-добри, като ги бях поставил в рамка, а освен това бях успял да се сдобия с някои от детските снимки на Елис от нейния Атлас. Снимките на нея и Гарет бяха разпръснати между тези на цялото ни семейство, свързвайки го с нас толкова ясно, колкото и всичко останало.
Леон и Данте се втурнаха нагоре, като се надпреварваха да се удрят в раменете си, а смехът им се носеше обратно към нас, докато заедно изследваха горните нива. Двамата с Райдър последвахме Елис до огромната кухня с отворен план, изградена от медено дърво, а отвъд нея имаше салон, декориран в кремави цветове. В него имаше три огромни дивана, разположени под ъгъл към каменна камина отвъд бара за закуска. Прозорците с дължина до пода водеха към задната веранда, където имаше и джакузи и външен бар, но Елис не се насочи натам, а заобиколи в следващата стая, в която имаше дълга маса за хранене и рафтове за книги наоколо. Скоро се върнахме в антрето и се отправихме нагоре, като разгледахме всички спални за гости, преди да им покажа главната спалня с огромното легло в сърцето ѝ, заемащо по-голямата част от пространството.
Леон и Данте вече бяха там, подскачайки нагоре-надолу върху него, и аз се засмях, когато те хванаха Райдър и го завлякоха върху него по гръб, подскачайки от двете му страни, докато той се бореше да се изправи.
Хванах Елис за ръка, поведох я към следващата стая по коридора и я бутнах, за да ѝ покажа детската стая, която бях направил там в бледосини тонове. В креватчето имаше куп плюшени мечета, включително змия и лъвче, което приличаше на Рори.
– Гейбриъл… – Започна Елис, но аз само я придърпах към себе си и се усмихнах. – Ами, може да ни потрябва по-скоро, отколкото си мислиш – промърморих тя и се засмя и ме плесна по ръката, но не изглеждаше, че тази идея я плаши толкова много. Мен изобщо не ме плашеше. Всъщност бях готов да създам семейство веднага щом звездите преценят, че е подходящо.
Заведох я до следващото ниво нагоре и я насочих към тайна врата, която беше скрита зад стенопис на ревящ лъв. Промъкнахме се през нея и аз я натиснах зад гърба ни с палава усмивка, като я поведох по дървеното стълбище към наблюдателницата на върха на къщата.
Мястото беше осветено от феерични прожектори и навсякъде бяха разстлани кожени одеяла, а едно уютно кресло в ъгъла беше наклонено така, че да гледа към нашата земя.
– Уау – въздъхна Елис, докато стоеше и гледаше през безстъклените прозорци, обграждащи наблюдателницата.
Пристъпих зад нея, целунах я по врата и стигнах до ухото ѝ.
– Харесва ли ти, ангелче?
– Харесва ми – каза тя с усмивка в гласа, докато обгръщах с ръце талията ѝ и я притисках към себе си.
– Той е изцяло твой – казах аз. – Всяко парче. Включително и човекът, който го е направил. – Тя извърна глава, за да улови устните ми, а аз държах жена си в прегръдките си, целувайки я сладко, докато последната слънчева светлина падаше от света. А нощта, която настъпи, носеше само мир.