***
След дълъг, горещ душ и още малко плач Грейс се преоблече в пижамата си – уютни шорти и стара, раздърпана тениска, която имаше още от гимназията.
Свърза мобилния си телефон към зарядното и си каза да спре да го гледа. В края на краищата Лиъм все още не се беше обадил или изпратил съобщение, а бяха минали часове и часове.
След това изтича до кухнята и си приготви лека закуска, преди да се върне на горния етаж.
Съквартирантките ѝ се бяха настанили в стаите си, точно както тя щеше да се настани в своята. Грейс чуваше как Елиан говори по телефона с приятеля си и му крещи за някаква забележка, докато Грейс минаваше покрай нея с кутия бисквити „Орео“ и кана мляко.
Затвори вратата и седна на леглото си, потъна в бисквити и мляко, а накрая задряма с кутията на гърдите си, трохи по устните и дълбока, непроницаема мъка в сърцето.
Сънищата ѝ бяха страшни и мрачни.
Лиам стоеше много далеч от нея, от другата страна на широка река, която беше залята от буен поток с бели водни бързеи. Тя извика към него, опитвайки се да привлече вниманието му. Искаше да знае как да премине от другата страна или да разбере дали той ще се опита да доплува до нея.
Но Лиъм просто обърна гръб и не отговори.
В следващия сън Ан Хюстън преподаваше в клас по бизнес етика. Тя беше по-млада, отколкото Грейс си спомняше, и носеше много секси черна рокля, която разкриваше много бедра и имаше дълбоко деколте.
– Знаете ли за етиката на работното място, млада дамо? – Попита Ан Хюстън, а тонът ѝ беше агресивен, докато сочеше с дълъг пръст към Грейс.
– Мисля, че да – отвърна Грейс. Сякаш седеше на малък стол, който ограничаваше движенията ѝ, докато Ан се извисяваше над нея от предната част на класната стая.
– Смея да твърдя, че не – възкликна по-възрастната жена. – Ти чука най-големия ми син върху бюрото на шефа си. Това звучи като поведение на курва – и човек с лоша репутация няма място в живота на сина ми.
Класът започна да се смее и да се залива от смях.
Грейс се обърна, опитвайки се да види кой се смее, за да може да им изкрещи.
– Кои си мислите, че сте, за да ме съдите? – Извика тя, но това само направи смеха около нея още по-силен.
А и освен това класната стая беше празна, освен нея и учителката.
– Погледни ме, тъпа кучко! – Изкрещя Ан Хюстън.
Когато Грейс се обърна с лице към нея, Ан висеше от гредите, а лицето ѝ беше подуто, лилаво и гнило.
Грейс крещеше и крещеше, докато не се събуди от уплаха.
Беше задъхана, събаряйки „Орео“ от гърдите си и падайки на пода, докато се бореше да седне.
Това не беше реално, каза си тя. Всичко е наред, това беше просто сън.
Мобилният ѝ телефон бръмчеше и звънеше. Това ли беше, което я беше събудило, или това беше ужасният кошмар?
Примигвайки, Грейс направи всичко възможно да забрави ужасните, ярки образи на починалата майка на Лиъм, които висяха в тази празна класна стая.
Тя се пресегна, взе мобилния си телефон и го погледна.
ЛИАМ
Той се обаждаше. Сърцебиенето ѝ веднага се ускори и паяжините се разсеяха, когато тя отговори.
– Ало? Лиъм?
– Аз съм навън – каза той. – Пусни ме да вляза.
– Ти си пред апартамента ми в момента? – Каза тя, стана от леглото и провери прозореца.
Със сигурност го видя да стои на тротоара пред сградата ѝ, облечен в тъмен блейзър и дънки. Когато Грейс отново доближи телефона до ухото си, за да го попита какво прави там, тя осъзна, че Лиъм ѝ е затворил телефона.
– По дяволите – каза тя, разочарована, но и облекчена, че го вижда. Тя бързо излезе от стаята си и изтича долу до входната врата, като я отвори, докато Лиъм влизаше енергично вътре.
Тя усети миризмата на алкохол от него още щом мина през вратата.
– Здравей, кукличке – каза той с усмивка, докато я заобикаляше и се насочваше към стълбите.
– Какво правиш, Лиъм? – Попита тя, без да помръдва от мястото, където стоеше до входната врата.
Той ѝ се усмихна глуповато.
– Какво изглежда, че правя?
– Нямам представа – каза тя.
– Искам да те видя – каза той. – Затова съм тук.
– Добре… – Тя зачака по-добро обяснение.
– Хайде – каза Лиъм и ѝ махна да го последва, сякаш това беше неговият дом, а не нейният. Той продължи нагоре по стълбите и Грейс тръгна след него, чудейки се какво, по дяволите, се случва.
– Липсваше ми това място – извика Лиъм гръмко, докато вървеше по коридора покрай стаите на съквартирантите ѝ.
– Тихо – каза Грейс. – Късно е, нали знаеш.
– Наистина ли? Не съм забелязал. – Той се поколеба малко, накрая стигна до стаята ѝ и отвори вратата на спалнята. – Красива – каза той. – Точно такава, каквато я помня. А и виждам, че си закусвала, преди да дойда.
Грейс извъртя очи, влезе в стаята зад него и взе кутията с „Орео“, като я постави на бюрото си наблизо.
– Лиъм, аз спях. Ти ме събуди – което, разбира се, е нормално – каза тя, като си спомни какво беше преживял през този ден.
Той се запъти към леглото, смеейки се.
– Мисля, че Ексли се превръща в алкохолик – каза той. – Екс, Вера и аз излязохме да пием след болницата, а малкият ми брат ме изпи почти под масата.
– Не почти – съобщи му Грейс.
Той се завъртя, хвана я за ръка и я издърпа към леглото.
– Липсваше ми днес – каза той, придърпа я към тялото си и падна с нея в леглото.
– Лиъм – прошепна тя, докато той целуваше шията ѝ и вдишваше дълбоко, сякаш вдишваше аромата ѝ.
– Боже, нямаш представа колко силно те искам – промълви той. Устните му целунаха шията и, ключицата и ѝ тя откри, че откликва на вниманието му.
Зърната ѝ се втвърдиха под леката материя на тениската ѝ, а когато Лиъм притисна бедрата си в нея, тя усети как се овлажнява, как от центъра ѝ се излъчва топлина.
Ръцете му се плъзнаха надолу към задните ѝ части, притискайки дупето ѝ през шортите, докато той продължаваше да натиска топлото си тяло в нейното.
– Днес така и не отговори на съобщенията ми – каза тя, докато той продължаваше да целува врата ѝ. Езикът му облизваше кожата ѝ, карайки я да трепери.
– Не искам да мисля за днешния ден – отвърна той, а гласът му звучеше плътно и почти сънливо. – Всичко, което искам, е да те вкуся, Грейс.
Тя също искаше това – поне тялото ѝ го искаше отчаяно. Но не можеше да се справи с чувството, че е в засада. Беше си тръгнал от нея в болницата и се беше появил часове по-късно, пиян, в апартамента ѝ, без предупреждение или обяснение.
– Това купон ли е? – Попита тя, докато ръцете на Лиъм търкаха гърдите ѝ по ризата.
Той спря за миг и я погледна в очите.
– Грейс – засмя се той, а очите му бяха кръвясали.
– Какво?
– Моля те – каза и той. – Имам нужда от теб точно сега.
И това я погуби, защото много искаше да бъде до него по всякакъв възможен начин. Знаеше, че той трябва да изпитва огромна болка и смут, и всичко, което можеше да направи, за да го успокои, беше задължение, що се отнася до Грейс.
Беше се скарал с вече покойната си майка заради връзката им.
Най-малкото, което можеше да направи, беше да му покаже малко любов и нежност сега.
И освен това – тя също искаше това.
Искаше него и докосването му, тялото му, усещането, че е в нея, че я докосва, гали, смуче. Тя го искаше.
Грейс затвори очи и позволи на Лиъм да целуне устните ѝ. Когато отвори уста, сега възприемчива и отворена за неговите услуги, тя усети и вкуси алкохола в дъха му.
Това не я притесняваше. Лиъм все още имаше вкус на Лиъм – горещ, невероятен, чувствен, добър.
Но тя го забеляза и знаеше, че той се държи различно с нея заради пиянството си. Ръцете му бяха малко по-смели, по-настойчиви по начин, който беше почти груб, примитивен.
Похотта му я възбуждаше, макар част от нея да се питаше дали това наистина е най-доброто.
Дали да го чука, за да успокои страховете и тъгата му, наистина е здравословно да се прави?
Грейс нямаше представа.
Знаеше само, че притесненията ѝ за пиянството му не бяха достатъчни, за да я спрат да се отвори пред усещането за него и за кожата му върху нейната, когато той разкопча тениската ѝ и започна да смуче чувствителните ѝ зърна.
Гледаше как той ближе и смуче, а зърната ѝ блестяха, мокри, розови и твърди, докато езикът му продължаваше да ги стимулира до още по-изправено състояние.
Грейс изстена, прехапа долната си устна и изви гръб, когато грубите ръце на Лиъм хванаха и двете гърди, а след това той засмука още по-интензивно.
– Имаш толкова сладък вкус – изръмжа той, преди да засмуче отново.
Тя изтласка бедрата си нагоре, искайки още.
Лиъм плъзна шортите ѝ надолу, докато стигнаха до глезените ѝ, и след това започна да разтрива цепнатината ѝ с едната си ръка, докато с другата хвана лявата ѝ гърда и я стисна.
– Толкова си шибано влажна и стегната – каза ѝ той, целувайки устата ѝ, докато търкаше набъбналия ѝ клитор.
Тя се хвана за разкрача му и започна трескаво да разкопчава панталоните му. Пенисът му се отприщи, голям, твърд и съвършен. Грейс стенеше, галейки извития му вал, докато бедрата му се огъваха и той чукаше ръката ѝ, а той продължаваше да вкарва пръстите си в мократа ѝ путка.
Всичко вървеше по план, докато тя не се опита да погледне в очите му. Той не гледаше към нея, а над нея, през нея.
Назад към част 1 Напред към част 3