***
Тя го погали по бузата и той я хвана за китката.
– Не – промълви той.
Грейс се отдръпна от него, след което плъзна шортите си обратно нагоре по краката и по бедрата си, докато Лиъм седеше на леглото, а лицето му придобиваше притиснато, раздразнителна гримаса.
– Не се чувствам добре – прошепна тя, грабна тениската си и също я облече обратно.
– Грейс – промълви Лиъм. Очите му бяха оцъклени и отдалечени. – Какъв е проблемът?
– Не мога да направя това с теб, не тази вечер. Не и след начина, по който се отнесе с мен днес, Лиъм. – Тя поклати глава. – Едва ли можеш да ме погледнеш. Използваш ме само, за да забравиш…
Той се изправи, закопчавайки ципа на панталоните си.
– Не ми трябват тези глупости, Грейс. Не и сега. Да се оправдавам ли пред теб?
– Ти си пиян и дори нямаш смисъл, Лиъм.
Той я погледна, застанал в центъра на стаята, изглеждаше съсипан и пребит, поне толкова силно наранен, колкото когато се беше сбил в онази ужасна битка. Но това беше друг вид побой, който беше получил – и той беше в душата му.
– Имам пълен смисъл, Грейс. И двамата с теб знаем какво имам предвид.
– Не – каза тя. – Всъщност нямам представа какво имаш предвид. Единственото, което знам, е, че в една секунда ми каза, че наистина те е грижа за мен… Всъщност ти каза, че ме обичаш…
– А, и ти мислиш, че съм те излъгал за това? – Каза Лиъм. Очите му се фокусираха и за миг изглеждаше трезвен. – Майка ми почина, Грейс. Отидох в моргата и трябваше да разпозная осакатения шибан труп на майка ми. Лицето ѝ изглеждаше така, сякаш някой го е прекарал през месомелачка. Това ли искаш да кажа?
Тя усети как дъхът ѝ избива и вълна от чист ужас заля тялото ѝ.
– Лиъм… – изпъшка тя.
Ръцете му се свиха в юмруци, а бледото му лице почервеня.
– И аз трябва да живея с факта, че майка ми умря, мислейки, че не ме е грижа за нея. Никога не успях да и кажа, че я обичам, нищо. Последният ми спомен винаги ще бъде онзи спор, който имахме, Грейс. Това и начинът, по който изглеждаше счупеното и тяло… – той се задави, а после очите му се затвориха и той сложи ръце на лицето си.
– О, Боже! – Изкрещя той, но звукът му беше заглушен, докато падаше на колене и започваше да ридае.
Грейс скочи от леглото и се затича към него, потъна на пода заедно с него, ръцете ѝ се увиха около мускулестия му торс, придържайки го, както можеше.
– Шшш… – прошепна тя. Опита се да го поклати, като целуваше косата му.
Той плачеше беззвучно, цялото му тяло се тресеше и трепереше, и всичко което Грейс знаеше да направи, беше да продължи да го обича.
Имаше чувството, че са обсадени, че навсякъде около тях избухват бомби и те просто трябва да се сгушат един в друг и да се опитат да не бъдат унищожени.
– Майка ми е мъртва – извика той в един момент.
– Ела в леглото, Лиъм – каза Грейс и го хвана за ръката. – Ела и легни при мен.
Той направи, както тя каза, и тя събу обувките му, а след това се вмъкна в леглото след него, придърпвайки одеялата около двамата.
Той беше спрял да плаче, но душата му тлееше, беше тъмна и изхабена.
Тя усещаше празнотата му и се опитваше да го прегърне, а това я ужасяваше.
Но Грейс направи всичко, което можеше, погали го по косата, каза му, че всичко ще бъде наред, и накрая той заспа дълбок, привидно спокоен сън.
Назад към част 2 Напред към част 4