***
Тази нощ тя сънува удивително ярък сън за Истън.
Всъщност той започна да е за Блейк. Блейк чукаше на вратата ѝ, отново и отново, а тя продължаваше да му крещи да спре и да си тръгне.
Силното блъскане по вратата сякаш продължаваше вечно и накрая тя стана и отвори вратата, за да изкрещи на Блейк и да му каже, че не изпитва никакви романтични чувства към него.
Но тогава Блейк се беше отдалечил по коридора, мърморейки за правото на съд и законите за тормоз.
Точно когато Блейк си тръгна, Истън се появи зад ъгъла. Беше облечен в дънки и риза с разкопчана яка, а потта блестеше по кожата му, сякаш току-що бе пробягал километри, за да стигне до нея.
– Пусни ме – настоя той, като се промъкна покрай нея в апартамента.
Тялото му се блъсна в нейното, докато минаваше.
И тогава Истън беше затръшнал вратата, беше я хванал за кръста и беше започнал да я целува настойчиво по устата, шията и горната част на гърдите.
Скоро след това двамата бяха голи на дървения под, Истън влизаше в нея, а тя крещеше в екстаз. Ръцете ѝ се вкопчиха в изпъкналите му гръдни мускули, оставяйки червени следи, докато се движеха по кожата му.
Истън я блъскаше, огромният му член се впиваше в нея, навлизаше все по-дълбоко и по-дълбоко, а тя му позволяваше да го прави, позволяваше му да я владее, отстъпвайки под него.
– Влез в мен – извика тя. – Чукай ме, Истън. Свърши в мен, моля те.
Моля.
– Ще свърша – каза и той. – И ти ще свършиш с мен.
И тогава и двамата свършиха едновременно и това беше най-невероятният прилив на топлина и удоволствие, а тя беше толкова щастлива…
Точно когато завърши оргазма си, Кенеди се събуди, седнала в леглото си и задъхана.
– Господи Боже, какво не ми е наред? – Попита тя празната си стая.
През прозореца на спалнята ѝ се процеждаше слънчева светлина.
Сънят беше толкова невероятно реален и жив и Кенеди почти не можеше да повярва, че не се е случил в действителност. Тя огледа стаята, уверявайки се, че всъщност се е събудила от сън. Истън не беше в коридора.
Тя не го беше помолила да влезе вътре – нито по един от начините, по които го беше направила в съня си.
Но все пак имаше продължителен оргазъм, който не беше никак неприятен. Въпреки че знаеше, че Истън не иска да има нищо общо с нея, Кенеди установи, че сънят и вдъхва странна увереност, че Истън все още е привлечен от нея, както и тя от него.
Това беше твоят сън, Кенеди. Твойя и само твой.
Но нелепата увереност остана, въпреки логичните твърдения за обратното.
Кенеди стана от леглото, взе душ и тогава забеляза мобилния си телефон.
Някой се беше обадил и оставил съобщение от чуждестранен номер.
Озадачена, тя провери гласовата поща.
В мига, в който чу гласа на Никол Джеймисън по мобилния си телефон, Кенеди изпищя – висок писък на недоверие.
Никол Джеймисън се беше обадила. Това беше почти по-безумно от съня за Истън, само че този път лудостта се беше превърнала в реалност.
– Здравей, Кенеди – каза спокойният, красив глас в ухото на Кенеди, докато тя възпроизвеждаше съобщението. – Мислех си, че може би е време да се срещнем и да поговорим, само двете. Ако имаш възможност, моля те, обади ми се обратно и ще уговорим нещо.
И тогава съобщението приключи.
Кенеди усети прилив на страх, въодушевление, надежда отчаяние – всичко това се смеси и се разля в кръвта ѝ като инжекция метамфетамин.
И сега тя беше нависоко, нямаше грешка. Среща между нея и Никол, само между тях – това беше всичко, което някога е искала. Толкова много, че беше тръгнала да го постига по напълно обратен, заобиколен начин, който почти беше унищожил възможността.
Но възможността се бе появила въпреки неумелите контакти и стратегии на Кенеди. Никол все още искаше да говори с Кенеди. Искаше да се срещнат.
Имаше шанс да поправи кораба, да се върне в правия път и да възстанови зараждащите се отношения.
Не изпреварвай себе си. Нямаш представа за какво изобщо иска да говори тя.
Трепереща, Кенеди набра номера на Никол и зачака отговора ѝ.
– Здравей – каза Никол.
Гласът на Кенеди беше хриптящ.
– Здравей, Никол, това е… това е…
– Кенеди – довърши вместо нея смутено Никол. – Много мило от твоя страна да ми върнеш обаждането.
– Наистина се радвам, че искаш да се срещнем – каза Кенеди. Сега тя трепереше още повече.
– Кои дни са подходящи за теб?
– Сега, когато нямам работа, всичките ми дни са наистина свободни – каза Кенеди и веднага се почувства по-глупава, че го е казала.
Настъпи неловка пауза, докато Никол сякаш възприемаше странния ѝ коментар.
– Свободна ли си този следобед? Имам набелязана детегледачка за Райли и мога да дойда в града.
– Разбира се! Да, бих… с удоволствие.
– Добре, тогава – каза Никол. – Какво ще кажете да се срещнем на кафе при Норма… тя е в хотел „Паркър Меридиън“ на западната петдесет и шеста улица.
– Звучи прекрасно, Никол.
– Добре ли ти звучи един часа?
– Разбира се. Както казах, нямам никакви планове. – Кенеди затвори очи и се плесна по челото.
– Добре тогава – отвърна Никол, а гласът ѝ звучеше малко объркано и несигурно. – Ще се видим тогава.
Разговорът приключи, а Кенеди просто седеше и бавно поклащаше глава. Трябваше наистина да се успокои и да се опита да не провали това. Сякаш не можеше да направи нищо както трябва, когато се намираше около Никол.
Вземи се в ръце. Ще съсипеш всичко за пореден път.
Тя все пак успя да се овладее, поне за момента – достатъчно, за да влезе в гардероба си и да избере подходящо облекло. Панталон, блуза, обувки с вкус, чанта, която беше по-непретенциозна. Трябваше да промени лошото мнение на Никол за нея, което се дължеше на факта, че Никол я беше виждала предимно полугола и с лошо поведение.
Сега изглеждаше по-скоро като това, което беше в действителност – консервативен човек без толкова много сексапил.
Докато мислеше това обаче, Кенеди веднага се запита какво я кара да вярва, че това изобщо е вярно?
Истън смята, че съм секси. Блейк също.
Дори Никол го мисли – ето защо тя си помисли, че съм някаква развратница, която иска да спи със съпруга ѝ.
Аз съм секси, а и всъщност не съм чак толкова консервативна. Това беше просто нещо, което осиновителите ми се опитаха да ми внушат поради собствените си задръжки.
Все пак Кенеди държеше да се облече в невзрачното облекло. Тя наистина искаше – трябваше тази среща да бъде успешна. Толкова много от нейното идване в Ню Йорк зависеше от това да бъде приета от Никол, да станат сестри, да станат цялостни.
Тя се стараеше да е заета в апартамента, чистеше, реорганизираше, правеше всичко, за да не мисли за предстоящата среща. Беше твърде нервно, за да си позволи да се занимава с нея дълго, но умът ѝ продължаваше да се връща към нея, като куче, което подушва любимата си кост.
В крайна сметка времето мина и Кенеди осъзна, че може да закъснее, ако не тръгне веднага.
Никога не беше ходила в „Паркър Меридиън“ и не беше съвсем сигурна къде се намира ресторантът, но го намери без особени проблеми.
Пристигна точно навреме и видя Никол, която я чакаше във фоайето, и изненадващо беше с детска количка.
Беше довела дъщеря си Райли!
В момента, в който Кенеди видя бебето, тя започна да се усмихва. Това беше истинско.
Точно така си го беше представяла в най-топлите си мечти.
Но усмивката на Никол беше определено ледена, формална и повърхностна, когато Кенеди се приближи.
– В последния момент моята детегледачка се отказа, надявам се, че нямаш нищо против – каза тя на Кенеди.
– Шегуваш ли се? Толкова съм щастлива да видя малкото мъниче. – Тя се наведе и махна на Райли, който се кикотеше и гукаше.
– Мамо – каза Райли и посочи с пръст.
– Това е нейната дума на деня – отвърна Никол студено. Сега тя гледаше Кенеди без следа от усмивка. – Масата ни чака. Трябва ли да вървим?
– Разбира се. – Усмивката на Кенеди се развали. Хладнокръвието и сдържаността на сестра ѝ създаваха у Кенеди определено по-малко щастливо чувство, отколкото се надяваше да има.
Към масата им ги поведе висока, подобна на модел жена с лице, за което Кенеди се кълнеше, че е виждала на корицата на „Вог“.
След като седнаха, Никол бавно бутна количката напред-назад, като се наведе да провери дали Райли е добре, но тя само гукаше щастливо и сочеше към Кенеди.
– Тя те харесва – каза Никол, сякаш изненадана.
– Аз също я харесвам – отвърна Кенеди.
– Колко мило. – Никол, облечена в красиво шикозно яке и шал, седна назад и погледна оценяващо Кенеди.
– Ти наистина ме мразиш, нали? – Попита Кенеди.
– Аз дори не те познавам. Моля те, не драматизирай толкова. – Отпусна шала си Никол, докато говореше.
Точно в този момент към тях се приближи сервитьор и взе поръчката им за напитки.
– Кафе и вода, моля – каза Никол.
– И аз ще си взема същото – добави Кенеди.
Сервитьорът кимна и бързо си тръгна.
Очите на Никол се присвиха.
– И така… не можех да не се конфронтирам с баща ми за това ваше твърдение – започна тя.
Кенеди си пое дъх и кимна.
– Добре. – Тя изчака разказът да продължи.
– Това е вярно. Баща ми го призна. Имал е дете от друга жена.
– Той… той го е признал? Майка ти не знаеше ли?
Никол поклати глава веднъж, бавно.
– Не, не е знаела. И не знае. Мисля, че причините за това са достатъчно очевидни.
Кенеди сложи ръка на устата си, когато през тялото ѝ премина вълна от замайване.
– О, Боже мой, Никол. Толкова ми е жал. Наистина.
– Моля те, спести ми съжалението си – каза Никол. – Ти знаеше какво правиш.
– Как можех да знам? Дори не ми е хрумвало, че майка ти не е наясно… Предполагам, че би трябвало, но не е така.
Ъгълчето на устата на Никол трепна.
– Може би просто трябва да разгледаме менютата си – каза тя, за да смени темата. – Всичко тук е вкусно.
Очите на Кенеди обаче се разшириха при цените.
Никол обърна внимание на това.
– Не се притеснявай, аз плащам.
– О, не, Никол. Наистина не мога да ти позволя да направиш това.
– Защо не? Това е най-малкото, което мога да направя за малката си сестра. – По някакъв начин, по начина, по който изрече думите, това я нарани толкова, колкото ако отрече изцяло семейните им връзки.
Кенеди изпусна треперещ дъх и вместо това погледна към Райли. Райли ѝ се усмихна беззъбо в отговор, сякаш искаше да каже, че я обича независимо от всичко.
Райли изпищя шумно.
Никол се наведе и се опита да даде на Райли биберона ѝ, но момиченцето го отблъсна с раздразнено хленчене.
– Тази сутрин е толкова кисела – каза Никол.
Кенеди погледна отново към менюто си и се спря на пълнения френски тост.
Сервитьорът пристигна скоро след това с кафето им, а след това попита дали са готови да поръчат. И двете го увериха, че са.
Никол каза:
– Ще си взема френския тост, моля.
Кенеди въздъхна и поклати глава, като сега погледна обратно към менюто.
– Нуждаете ли се от малко време, госпожо? – Попита сервитьорът.
Веждите на Никол се повдигнаха.
– Мислех, че си готова да поръчаш.
– Бях.
– Така че поръчайте. Казах ти, че аз плащам. Докато не поръчаш хайвер за хиляда долара, всичко е наред. – Тя се усмихна, но едва-едва.
Сервитьорът се взираше внимателно в Кенеди, витаеше, притеснен.
Всички бяха разтревожени, особено Кенеди.
– Ще си взема пълнения френски тост – каза тя, изричайки го възможно най-бързо, след което му подаде менюто си.
Когато се обърна към Никол, другата жена се беше намръщила.
– Наистина, Кенеди. Нищо не доказваш с тези твои трикове.
– Мислиш, че копирам поръчката ти ли? – Вцепени се Кенеди.
– Съвсем очевидно е какво правиш.
– Исках този френски тост и няма да си поръчам нещо друго, само за да изглежда, че не те копирам.
Никол се усмихна.
– Нека да е по твоя начин.
– Никол, наистина ли мислиш, че искам нещата между нас да се развиват по този начин?
– Наистина? Да, мисля, че точно така искаш да бъде между нас.
– Това е безсмислено – каза Кенеди.
Никол бавно започна да сипва сметана в кафето си.
– За мен също няма смисъл – каза Никол и постави сметаната между тях. – Но ти си тази, която избра да започне връзката ни под фалшив претекст.
– Знам, че съм се объркала – каза Кенеди. Тя взе крема, а после осъзна, че Никол може да си помисли, че отново се опитва да я копира, и го постави на мястото му.
Вместо това грабна няколко пакетчета „Спленда“ и ги разклати в чашата си.
Никол отпи от кафето си.
– Не съм дошла тук, за да получа извинение или да те пребия заради цялата случка.
– Тогава защо дойде тук?
– Дойдох тук, за да оправя нещата между нас – каза Никол равно.
– Ооо.
– Слушай, няма да се преструвам, че съм щастлива от това. Да знам, че имам сестра, за която не съм знаела през целия си живот – това беше ужасно за мен. Това означава, че баща ми е имал афера и е пазил тайни, а това е много разрушително знание, което съм придобила. Разбира се, това не е изцяло по твоя вина.
– Колко успокояващо е, че това не е изцяло моя вина.
Никол я погледна с твърд поглед.
– Не бъди саркастична с мен.
– Всичко, което си направила, е било саркастично с мен – как трябва да реагирам?
– Добре, реагирай, както искаш – отвърна Никол.
– Съжалявам. Продължавай с това, което искаше да кажеш.
Никол си играеше с чашата си за кафе.
– Не те обвинявам за това, че баща ми пази такава ужасна тайна. Обвинявам те за начина, по който се опита да се внедриш при съпруга ми, да си проправиш път в компанията му, в живота ми – това беше много разрушителна и ненадеждна постъпка.
– Съгласна съм. Много съжалявам.
– Казах ти, че не се интересувам от извиненията ти.
– Но аз искам да се извиня, Никол.
Никол погледна към приближаващия се сервитьор с напрегната усмивка.
– Прекрасно, двете чинии с френски тост са тук.
Сервитьорът постави чиниите и Кенеди трябваше да признае, че храната изглеждаше невероятно. Тя веднага отхапа една голяма хапка и изстена от удоволствие.
– Добър е, нали? – Попита Никол. Тя отряза няколко съвсем малки парченца и ги подаде на Райли. Райли протегна ръце и се ухили, сочейки към Кенеди.
– Мисля, че иска да я държат – каза Никол, измъкна Райли от количката и я придърпа здраво, като я побутна малко, докато бебето се оглеждаше наоколо.
Сега Райли се кикотеше и гледаше към Кенеди.
Лицето на Кенеди се зачерви, когато бебето установи контакт с нея. Беше все едно да гледаш ангел. Очите на Райли бяха толкова невинни, толкова лъчезарни и доверчиви.
Райли протегна ръце и се наведе към Кенеди, а вокалите ѝ се засилваха и ставаха още по-настойчиви.
– Извинявай – каза Никол. – Обикновено тя не е такава.
– Мога ли да я прегърна за момент? – Попита Кенеди. – Моля?
Никол изглеждаше неудобно от тази перспектива.
– Не знам.
Бебето вече плачеше леко, напрягаше се, докато се опитваше да се протегне към леля си, и Никол най-накрая я предаде на Кенеди, която я прегърна леко.
Райли веднага се успокои. Тя погледна към Кенеди и се прозя с широка усмивка.
– Мамо – каза тя. Протегна мъничката си ръчичка и погали Кенеди по косата.
Кенеди се намръщи и погледна към Никол.
– Съжалявам.
– Продължаваш да се извиняваш. Това е малко неприятно. – Никол се премести на стола си, устата ѝ се намръщи още повече, докато Райли гукаше, гукаше и се отпускаше в ръцете на Кенеди.
Очите на Райли бяха толкова мили, толкова прощаващи, помисли си Кенеди. А Райли идваше от майка ѝ. Въпреки че Никол се държеше зле и нелюбезно, Кенеди се успокояваше със съзнанието, че дълбоко в себе си Никол е добър и любезен човек. Само като гледаше херувимското лице на Райли, Кенеди знаеше, че е така.
– Добре, време е да се върнеш при мама – каза Кенеди и потисна желанието си да забие голяма мокра целувка в бузата на момиченцето.
После върна Райли на Никол. На Кенеди ѝ се стори, че усеща леко съжаление от страна на Никол, сякаш въпреки себе си, Никол беше започнала да се радва на това, че Кенеди държи племенницата ѝ.
Но от друга страна, Кенеди знаеше, че това може да е просто пожелание.
Никол успокои бебето си за малко, а Кенеди просто ядеше и се наслаждаваше на превъзходния френски тост. Отпивайки кафе.
Кенеди се опитваше да се отпусне и да бъде спокойна, въпреки че усилено мечтаеше за този момент. Въпреки факта, че това беше основната причина, поради която първоначално беше дошла да живее в Ню Йорк.
Разбира се, това се беше променило наскоро. Сега тя знаеше, че принадлежи на Ню Йорк, независимо от това какво се е случило с Никол.
Райли се беше успокоила достатъчно, за да може Никол да я сложи обратно в количката. Тя отново насочи вниманието си към Кенеди.
– Мога ли да ти се доверя, че ще спреш да преследваш тази връзка между нас? – Попита тя.
Кенеди седна назад, сякаш беше ударена.
– Не съм сигурна, че разбирам въпроса.
– Факт е, че не съм готова да се занимавам с това… с теб. – Никол погледна встрани, а изражението ѝ беше дълбоко неудобно. – Може би, ако подхождаше към мен по различен начин, можех да намеря начин да погледна на нещата откъм добрата страна. Винаги съм искала да имам сестра, докато растях.
– И аз. – Очите на Кенеди се напълниха със сълзи и тя не искаше Никол да види слабостта ѝ, затова погледна настрани и си внуши да спре да плаче.
– Исках да имам сестра, но това е нещо друго. То промени начина, по който гледам на баща си и на семейството си, и, ако трябва да бъда съвсем откровена, не знам дали някога ще мога да ти се доверя след начина, по който се свърза с мен. Беше толкова измамно и просто странно. Не мога да повярвам, че някой, който би направил това, което ти направи, би могъл някога да бъде човек, когото бих искала в живота си.
Кенеди кимна бавно.
– И така, доведе ме на закуска, за да ми кажеш да не се намесвам в живота ти.
Сега Никол наистина срещна погледа на Кенеди.
– Мислех, че ти дължа да проведем този разговор лично.
Кенеди повдигна предизвикателно брадичката си нагоре.
– Благодаря ти за тази любезност.
– Аз съм много прям и честен човек – каза Никол.
– А аз не съм?
– Не съм казала това – отвърна Никол.
– Не, но ти го намекна. – Поклати глава Кенеди. – Предполагам, че трябваше да очаквам това, а и предполагам, че го заслужавам. Но се надявах на нещо друго. Наистина се надявах, че ще можем да станем приятелки.
При това и се стори, че си представя, че Никол малко се поколеба. За пръв път изглеждаше малко несигурна. Но след това Никол сякаш възстанови чувството си за цел.
– Може би щяхме да станем приятелки при други обстоятелства.
– Знам, знам. Аз съм виновна, че сме при тези обстоятелства.
– Нека не се въртим в кръг – каза Никол. – Ще уважиш ли молбата ми? Ще ме оставиш ли на мира, ще оставиш ли Райли на мира? И да стоиш далеч от съпруга ми?
Кенеди помръдна.
– Нямам никакъв интерес към Ред.
– Искам само да поддържаш уважителна дистанция от мен и семейството ми.
– Разбира се, ще направя това.
– Благодаря ти – каза Никол. Тя въздъхна, заигра се с чашата си за кафе, като я въртеше първо в една посока, а после в друга, докато говореше. – Сега исках да поговорим за работата ти в компанията.
– Бях уволнена. Напълно ясно ми е по този въпрос – каза Кенеди. – Не се притеснявайте, нямам намерение да вдигам шум по този въпрос.
– Не си уволнена.
Челото на Кенеди се смръщи.
– Какво?
– Може би ще бъдеш уволнена. Не знам. Но говорих с Ред за това и двамата се съгласихме, че не бива да те освобождават от поста ти в компанията.
Вълна от противоречиви емоции заплашваше да залее Кенеди. Тя си пое дълбоко дъх и се опита да осмисли нещата.
– Не разбирам защо ме държите на работа.
– Ако можеш да поддържаш уважителна дистанция от Ред и от мен, както и от всеки друг от моята страна на семейството, тогава не виждам защо трябва да напускаш работата си. Но ще бъда честна – не съм сигурна дали си способна да го направиш и дали изобщо искаш. Тъй като цялата причина, поради която започна да работиш за нас, беше да получиш достъп до живота ни, вероятно това не е работата, която би вършила, без това да е част от пакета. Или не? – Никол прикова Кенеди с особено напрегнат поглед.
Кенеди се почувства изложена на риск, но също така знаеше, че ѝ се предлага много честна възможност.
– Работата е там, че си права, че приех работата, за да бъда по-близо до теб. Във всеки случай в началото. Но откакто се преместих тук и започнах работа, установих, че всъщност ми харесва да живея тук и да работя тук независимо от това. Обичам Ню Йорк.
Никол кимна, но изражението ѝ беше предпазливо.
– Щом казваш така. Въз основа на това, което разбрах от ситуацията, в която се намирахте, когато ви хванах да се шмугвате полугола около къщата ми, бих казала, че имате други причини да искате тази работа.
Значи тя знае за Истън, помисли си Кенеди, а лицето ѝ почервеня от срам и смущение.
Но защо трябва да се срамувам? Не е ли точно това начинът, по който Никол и Ред Джеймисън станаха двойка? Всички вестници говореха за това.
Кенеди седна малко по-изправена.
– Личният ми живот си е моя работа. Но мога да ти гарантирам, че съм адски добра в тази работа.
Никол се усмихна леко, но този път усмивката не беше злобна или снизходителна. Сякаш най-накрая харесваше това, което виждаше от Кенеди.
– Ако е така, тогава не би трябвало да имаме проблем. Сега не мога да кажа със сигурност, че няма да бъдеш уволнена. Това не зависи от мен. Но мога да ти кажа, че няма да бъдеш уволнена заради това, което се случи в къщата ми, или заради факта, че не беше честна относно връзките си с мен и семейството ми.
– Благодаря ти – каза Кенеди, като се мъчеше да не бъде обзета от емоции. – Наистина оценявам това.
– Ред и Истън все още трябва да поговорят за нещата. Все още има вероятност да не можеш да продължиш да работиш в компанията – каза Никол. – Но това е между тях и теб. Ако те освободят, това няма да е заради мен.
– Благодарна съм ти за разбирането.
– Не бъди благодарна – каза Никол. – Просто уважавай молбата ми. Защото ако се отметнеш от думата си, ако направиш нещо друго, което да изложи на риск мен или семейството ми – ще се погрижа да платиш скъпо за това – каза Никол.
Тонът ѝ беше напълно убедителен и Кенеди знаеше, че въпреки изяществото и чара на сестра ѝ, под учтивостта се криеше стоманена решимост да защити себе си и хората, които обича.
Кенеди кимна и наведе глава.
– Обещавам ти, че ще стоя настрана от теб и Ред и всички останали от семейството ти. Може би някой ден ще се чувстваш различно по отношение на мен, но ако този ден никога не настъпи, ще уважа желанието ти и ще те оставя на мира.
– Добре – каза Никол. – Тогава всичко е решено. – Тя извади картата си за плащане и махна на сервитьора.
Назад към част 6 Напред към част 8