Глава 11
Как се появи търговеца
Преди 155 години
Петата на ботушите ми се впива във врата на шейпшифтъра. От всички свръхестествени същества на Земята шейпшифтърите може би са най-гадните шибаняци там. Този се представяше за мършаво улично куче, за да се скрие от мен.
– О – казвам, като поклащам глава – мислеше ли, че няма да те намеря?
Около нас се носят звуците на Калкута. За нещастие на мъжа, когото размазвам в земята, никой няма да спре в тази задна уличка.
– Моля…
– Знаеш ли какъв е проблемът ти? – Питам небрежно, с ботуш все още върху врата му. – Това, че всички от твоя вид си мислят, че могат да ме надхитрят. – Сенките в това царство са особено нелоялни. Не е нужно много, за да ги накараш да говорят.
Навеждам се и издърпвам китката на Едгар Уортингтън назад. Една груба черна линия е изписана с мастило върху предмишницата на преобръщача.
– Имаш дълг, който трябва да платиш. – Това получавам за това, че давам на престъпниците свободна каишка.
– Щях да го платя! – Казва той, а гласът му се повишава с лъжата.
– Все още ще го платиш – казвам аз. – Само че сега имаш допълнителна лихва. – На предмишницата му започва да се появява още една черна линия до първата.
Човек започва да крещи, когато белегът си проправя път върху кожата му.
– Не-не!
– Сега не само ще ми дадеш имената на всички сродни души, регистрирани в Европа, но и на тези, регистрирани в Америка. – Това в никакъв случай не е безотказен план за намиране на моята половинка, но е начало.
Той се изплюва.
– Не съм се съгласявал на това…
Извивам ръката му.
– Не си се съгласил? Забавно, но си спомням, че ти твърде охотно изпълняваше заповедите ми, когато искаше пари. – Приближавам се до ухото му. – Този път ти предлагам наистина да изпълниш своята част от сделката, иначе ще разбереш защо съм си спечелил репутацията, която имам.
С бързо дръпване и малко магия счупвам лявата му ръка.
За част от секундата лицето на Едгар е изненадано. След това болката се усеща и той започва да пищи.
– Ти ми счупи шибаната ръка!
– Имаш три седмици – казвам над виковете му.
Той се поти и се задъхва, все още гледайки ръката си, докато думите ми не потъват в съзнанието му.
– Три седмици? – Вниманието му се насочва към мен. – Това е… това е невъзможно. Ще ми трябват месеци, за да отплавам сам до Европа.
– Ето защо е добре, че си шейпшифтър. – Той може да се превърне в каквото си поиска същество и да преплува или да прелети дотам.
Изправям се, като го пускам. Изглаждам ризата си и се обръщам на пета.
– Но ръката ми е счупена! – Той извиква след мен.
– Не е мой проблем – казвам през рамо.
В другия свят съм свиреп, но почтен.
Тук съм подъл и безмилостен. Тук съм Търговецът.
Назад към част 11 Напред към част 13
