Глава 12
Обратното на надеждата
Преди 37 години
Беше минало толкова много време. Преди сто години си мислех, че идването на Земята е добра идея, но може би през всичките тези години съм си губил времето.
Сродната ти душа може вече да е живяла и умряла. Не си я открил навреме.
Чувствам как отчаянието се прокрадва, докато се отправям по лей-линията, обратно към моя дворец, но знам, че отново ще се върна на Земята.
Как да не се върна?
Стремежът да намеря сродницата си ме разяжда. Когато лягам да спя, затварям очи с мисли за нея. Когато поемам друга жена, фантазирам за докосването и вкуса на моята половинка. Когато седя на трона си или се взирам в леглото си, това е празното пространство до мен, което копнея да запълня.
Ловът ѝ се превърна в новата ми зависимост. Нощ след нощ се връщам на земята за нея, сърцето ми е изморено, изтощено. През тези дълги години станах циничен, но никога не съм губил решителността си.
Щом я намеря – а трябва да вярвам, че ще я намеря – няма да я пусна да си отиде. Ще я пазя, ще я обичам и накрая ще я нахраня с люляково вино. Ще я направя изцяло и напълно моя и аз ще бъда неин.
Докато мракът не умре.
Назад към част 12 Напред към част 14
