Глава 4
Пулсът ми се удряше в студеното стоманено острие на меча. Свиващият натиск на въжето се вряза в лактите ми, притискайки ръцете ми отстрани, а другият му край беше в свободната ръка на мечоносеца. Набитият мъж с къса руса коса, който стоеше близо до рамото ми, ми беше напълно непознат.
Ами, по дяволите. Блейк се беше оказал прав. Телефонът ми вече не беше в ръката ми и нямах представа дали разговорът ни все още е свързан.
Езра, излязъл наполовина от потъналото стълбище, стоеше неподвижен, а погледът му се стрелкаше между острието в гърлото ми и похитителя ми.
– Най-накрая се срещнахме, Енеас.
Без да помръдна, се напрегнах да видя говорещия. Втори мъж, висок и тънък като релса, стоеше точно отвъд руините на кенотафа, скръстил ръце на тесните си гърди. Той не носеше онова толкова елегантно алено наметало на злодеянието на Двора, но беше вдигнал качулката на якето си, а сенките покриваха по-голямата част от лицето му.
– Но ти вече не се казваш така, нали? – добави мъжът.
– Кой си ти? – Гласът на Езра беше страшно спокоен, но по земята около него се образуваше слана.
– Магна Дучиса ни помоли да разговаряме с теб.
– Страхува се да се изправи пред мен?
Мъжът се усмихна.
– Тя е заета жена.
– Сигурен съм, че е така.
– Много се радваме, че си оцелял, Енеас – каза култистът, като звучеше по-скоро кисело, отколкото възхитено. – Ако знаехме, че си избягал от Енрайт, щяхме да ти подадем гостоприемна ръка за подкрепа още преди много години.
– Разбира се.
Тънките устни на мъжа потрепнаха надолу, докато се опитваше да разчете плоския тон на Езра.
– Сега искаме да подадем тази помощна ръка на едно благословено дете на Богинята.
– Благодаря ви. Приемам.
На поляната настъпи тишина и въпреки меча, опрян в югуларната ми вена, почти се разсмях на осезаемото объркване на култистите.
– Поемаш ли ангажимент да се върнеш към пътищата на Двора? – Попита несигурно водещият култист.
– Абсолютно. Трябваше да ме поканите по-рано. – Езра изкачи последните няколко стъпала, като запази движенията си бавни, след което се завъртя към мен и русокосия мошенник. – Тори също ще дойде. Тя искаше сама да изпита Светлината на богинята, откакто ѝ разказах за нея.
О, да. Запиши ме.
Езра вдигна ръка към мен, сякаш посочваше удивителната Тори Доусън и нейното горещо желание да стане сектант. Изражението му беше смътно приятно и само защото го познавах толкова добре, видях лекото стягане на челюстта му.
Той изпука пръсти в свит юмрук – и изблик на вятър удари мечоносеца. Той и острието му отлетяха назад, а аз се претърколих в обратна посока. Изправяйки се на крака, прескочих потъналото стълбище. Езра ме хвана по средата на скока и ме преметна зад себе си.
Миг по-късно слабият култист, набитият мечник и третият митик ни обградиха в полукръг на петнайсетина метра.
– Това ще бъде единственото ти предупреждение – ледено проговори слабия култист. – Върни се в Двора или няма да имаме друг избор, освен да ви накараме да замълчите.
Багряна светлина се разгоря по пръстите на Езра и се изкачи по китките му.
– Продължавай тогава. Накарай ме да замълча.
– Може би не оценяваш последиците от действията си. Ние ще…
Езра вдигна ръка с разперени пръсти. В лявото му око пламна алена светлина, а от дланта му изригна вихър от магия, който се втвърди в шестоъгълно заклинание. Устните му се изкривиха в насмешка, култистът отметна качулката си назад и разкри дълго лице с плоски скули – и очи, обсипани с червено.
Човекът беше демоничен магьосник.
А аз стоях на грешното място. В никакъв случай не исках да бъда толкова близо до дуел с демонична магия. Трескаво размахвах ръце, опитвайки се да разхлабя въжето, което прекъсваше кръвообращението под лактите ми.
Демоничният-маг култист оголи зъби.
– Ти си вундеркинд, Енеас. Дете на Богинята в истински съюз с нейния Сервус. Можеш да станеш първият истински апостол на Богинята в живата памет. Ще го заизхвърлиш ли?
Заклинанието на Езра пламна по-ярко, а когато заговори, гласът му бе заразен от акцент.
– Попитай твоя Сервус какво мисли за отвратителната ти приказка – изръмжа той. – „Thāit ad hh’ainun, hrātir.“(Това е много важно, за да можеш да се възползваш от него.)
Сиянието в очите на демоничния магьосник култист проблесна по-ярко и мъжът стисна зъби.
Мечоносецът се втурна към Езра.
Езра се завъртя с невероятна скорост и изпусна заклинателните си копия от пурпурна светлина. Но мечоносецът вече беше сменил посоката и се отклони, а атаката го пропусна.
Паднах назад.
– Хоши!
Тя изскочи от чантата на колана ми, а сребристото ѝ сияние ме заля.
– Свали това въже от мен! – Казах ѝ бързо, като все още отстъпвах, докато тримата култисти заобикаляха Езра, никой от тях не желаеше да попадне в обсега на атаките му – но това нямаше да продължи дълго.
Тя се скри зад мен и усетих силно дърпане на въжетата, които притискаха ръцете ми отстрани.
Демоничният-маг култист се загледа в Езра, после вдигна ръка. В отговор ново заклинание се промъкна през ръката на Езра. Демонът маг се издигна към Езра, след което се отклони встрани, когато Езра хвърли струя червена сила. Тя премина покрай култиста, удари се в земята и избухна в дъжд от буци пръст.
Въжето около ръцете ми се отпусна.
Езра се завъртя на пета и се хвърли към демоничния маг култист. Третият мъж се хвърли в атака и когато мечоносеца вдигна оръжието си, аз се впуснах в действие.
– Хайде, Хоши!
Тя ме изпревари и светкавично мина покрай лицето на мечоносеца, като го накара да се дръпне настрани. Сложих месинговите си боксове на пръстите си, когато мъжът се завъртя към мен, а смъртоносното му острие се насочи към гърдите ми.
Вкопчих се в краката си. Докато той се спъваше от изненада от неочакваното ми движение, аз изпънах юмрук и изкрещях:
– „Ori amplifico!“
Боксовете ми се удариха в капачката на коляното му с ужасяващо хрущене. Кракът му отлетя назад от удара, което го накара да се преобърне – върху мен.
Въздухът се изтръгна от дробовете ми, когато той ме изравни с тревата. Ударих лакът в мекото място на торса му, след което се изтласках нагоре и настрани, за да го изхвърля от себе си. Той се претърколи настрани, държейки се за крака, с бяло лице и изпъкнали очи.
На няколко крачки от него Хоши стискаше острието на меча му и го влачеше по земята, докато се носеше назад.
Докато скачах нагоре, детонация от червена сила отново ме изхвърли от краката ми. Съкрушителна вълна от пурпурна магия се разнесе от Езра и отхвърли нападателите му назад. Двамата култисти се забиха в земята.
– „Ori celare caligine!“ – изпъшка третият.
От него се издигна дим с кафяв оттенък. Той се разнесе из поляната, покривайки десет пъти повече квадратна площ от димните ми бомби. Зрението ми се замъгли и аз се изправих в неуверен пристъп.
– Хоши!
Появи се светещата ѝ форма и тя размаха опашка. Мощен порив на вятъра ме връхлетя, но мъглата почти не се раздвижи.
Стъпките се разнесоха шумно и аз се напрегнах. Появиха се две сенки, едната с блестящи червени очи. Култистите. Магьосникът сграбчи новоизлюпения си приятел, а демоничният маг се завъртя към мен.
Не помръднах, болезнено осъзнавайки, че той може да ме убие, преди да успея да извадя пистолета си за пейнтбол. Хоши се приближи, а страхът ѝ танцуваше в съзнанието ми.
Магът демон се ухили, после се изгуби в мъглата. Двамата му слуги се втурнаха след него, като се подкрепяха един друг.
Изстрелях се на крака и измъкнах пейнтбол пистолета си, но те вече бяха изчезнали. По дяволите.
– Езра? – Изкрещях.
Той се втурна от мъглата, лявото му око светеше.
– Къде са?
Посочих посоката, в която бяха изчезнали.
– Натам.
Той се поколеба, после поклати глава.
– Това заклинание обърква въздушната ми магия. Не мога да усетя движенията им.
– Тогава ще ги намерим по старомодния начин – заявих аз и тръгнах напред.
Направих две крачки, преди той да ме хване за ръката и да ме дръпне назад.
– Не… трябва да ги оставим да си отидат.
– Какво? Защо?
– Защото мисля, че искат да ги последваме. – Мръщенето му се задълбочи. – Или… може би не, но те искат нещо. Те дори не се опитваха да ме убият. Магът демон не използва магията си.
Прибрах оръжието си в кобура, докато стомахът ми се свиваше от студен ужас.
– Тогава какъв беше смисълът да ни правят засада?
– Не знам, но не искам да влизаме в поредния капан.
Съдът беше добър в залагането на капани. Въпреки че нашата гилдия наблюдаваше това място за някакви признаци на активност на сектата, изглежда, че вместо това сектата ни шпионираше. И колкото и да мразя да отстъпвам, трябваше да се съглася с оценката на Езра. Преследването им беше глупаво, особено когато бяхме само аз и Езра срещу друг магьосник демон.
Но какво искаше сектантът – и получи ли го?
Назад към част 4 Напред към част 6
