Глава 20
Изплащането започва
Май, преди 7 години
Сърцето ми ще се пръсне в гърдите от късно снощи.
За хиляден път се опитвам да се материализирам в стаята на Кали в общежитието. И за хиляден път се удрям в магическа стена, която ме запраща обратно в апартамента, който бях наел в Дъблин.
Богове, какво е направила магията ми?
Опитвам различен подход, като се появявам в покрайнините на град Пийл. Движа се като сянка през града, като се насочвам все по-близо до пансиона, в който се намира моята половинка.
Академия „Пийл“, училището на Кали, се намира на самия край на града, заобиколено от три страни от отвесни скали и бушуващи морета. То е свързано с останалата част на Пийл с един-единствен, криволичещ път.
Забелязвам го в далечината, крайбрежната мъгла се стели между сградите. Приближавам се все повече и повече и за няколко нищожни минути надеждата ми се покачва.
Каквото и да е отнела магията ми, може би ще успея да я надхитря.
Тръгвам по тесния, криволичещ път, насочвайки се към територията на кампуса. Стигам на около петстотин метра от академията „Пийл“, когато собствената ми предателска магия ме спира. Краката ми не могат да се движат напред. Когато се опитвам да полетя, магията ми прегражда въздушното пространство около кампуса. Когато се разтварям в нощта, превръщайки се в едно цяло с нея, мракът все още не ми позволява да се приближа повече.
Проявявам се обратно на земята и яростно удрям с юмруци по невидимата бариера, отново и отново, докато кожата ми не се почувства като протрита, а костите ми не се пропукат. Може и да удрям себе си. Това е моята собствена магия, срещу която се изправям.
Ядосан и победен, неохотно се връщам в апартамента си.
Прокарвам ръце през косата си.
Майната му, майната му, майната му.
Едва сега наистина започвам да приемам онова, което осъзнах в онзи миг, когато силата ми се извиси, за да отговори на последните думи на Кали: моята магия направи услуга на половинката ми и сега и двамата плащаме нейния десятък.
Затварям очи и чувам последните думи отново и отново.
„От пламъка до пепелта, от зората до залеза, до края на живота ни, бъди винаги мой, Дезмънд Флин.“ Гласът ѝ е като призрак в стаята.
Опитвам се да задържа думите ѝ. Те са всичко, което ми е останало от нея.
Засмуквам дъх. Те са всичко, което ми е останало.
Изведнъж отчаяно се опитвам да докосна всеки нелеп сувенир, който тя настояваше да купи за мен. Отчаяно искам да видя лицето ѝ във всяка от моите скици. Започвам да се движа из апартамента, събирайки предметите, които имам от нея, от местата, където лежат. Чаша за шотове от Вегас, коприна от Бейрут, примамлива котка от Ташироджима, лампа от Маракеш, барета от Париж – списъкът продължава и продължава.
Разпръсквам ги около себе си, всеки един от тях е талисман, който по някакъв начин може да ме предпази от ужасната истина: моята магия ни прецака и двамата.
Ще ме обича ли все още Кали, след като платя този магически десятък? Дали в крайна сметка ще успее да събере всички доказателства за това, което се е случило?
Имам нужда тя да го сглоби. В противен случай …
Несигурното бъдеще се очертава голямо.
Ти си идиот, Дезмънд. Ако беше дал малко повече от себе си малко по-рано, ако ѝ беше обяснил какви са истинските ти чувства, това можеше и да не се случи.
Но какво трябваше да ѝ кажа? Че тя е предопределена да бъде моя сродна душа и партньорка? Че тя наистина нямаше избор по въпроса, защото беше моя?
Не смятах да оказвам такъв натиск и да възлагам такива очаквания на една тийнейджърка. Особено пък към такава, която току-що е избягала от тормоза на доведения си баща.
Седнах тежко на леглото си.
Какво си е мислила моята магия? Дадох ѝ всички тези мъниста, за да мога да остана близо до нея през следващите години. Не за да бъда принуден да спазвам дистанция.
Само ако разбирах точните условия на тази отплата. Но както белите дробове могат да дишат и сърцето да бие дори когато не ги осъзнаваш, така и моята магия може да действа без съзнателното ми съгласие.
Обикновено не го прави – подобно на сърцето и белите дробове, тя действа неволно само когато се налага. И по някаква причина тя почувства, че тази сделка е тази, която трябва да сключи.
Просто си мислех, че ще имам повече време.
Назад към част 20 Напред към част 22
