Глава 31
Когато намерих Темпер в стаята ѝ, тя избираше какво да облече. Днес косата ѝ е сплетена на десетки плитки, в които са вплетени кристали и златни спирали.
– Какво става, пиленце? – Казва тя, след като се спускам на леглото ѝ.
Гледам как се преоблича, подпирайки главата си на ръцете.
– Нищо…
Всичко.
– Няма да лъжа, тези костюми на феи са сладки като дявол, – казва тя и хвърля един до мен.
Отговарям неангажиращо.
Защо съм дошла тук? Темпер на практика бръмчи под носа си. Явно нещата между нея и Малаки вървят добре. Тя е похотлива магьосница, което означава, че не е в настроение за тъжна история.
– Какво е това? – Пита тя, докато започва да се съблича.
– Нищо.
Темпер се измъква.
– Кучка, ние сме приятелки от почти десетилетие. Престани да отсичаш от храста…
Извиквам.
– Наоколо, Темпер. Биенето около храста.
Тя се обръща към мен.
– Изглежда ли, че ми пука за предлозите? Просто изплюй каквото ти хрумне.
– Дез и аз официално не сме сродни души. – Излиза като шепот.
Тя спира по средата на преобличането, а гърдите ѝ са на показ.
– Какво имаш предвид?
Грабвам сутиена от купчината дрехи до мен и го хвърлям към нея. Тя разсеяно започва да го облича.
Чувам думите на Дез горе в короната на дървото.
Херувимче, нашата връзка… има проблеми.
– Когато бях затворник на Карнон, Дез не можеше да ме намери, защото въпреки че технически сме сродници … магията ни е несъвместима.
– Несъвместима? – Казва Темпер, изглеждайки смаяна. – Това е най-глупавата глупост, която някога съм чувала. Как може да е несъвместима?
– Аз съм човек. Той е фея. Магията ни идва от различни светове. – Това е същата причина, поради която моят блясък не действа върху феите и поради която тъмната сила на Карнон никога не е действала върху мен.
Не че човешката и феената магия са напълно несъвместими – Дез очевидно може да използва собствените си сили върху мен, но когато става дума за сливане на двете ни същности… връзката ни е несъвършена.
Темпер изсумтява.
– И въпреки това все още сте сродни души?
Кимвам, а брадичката ми се трие в гърба на ръцете ми. Това беше единственото нещо, на което Дез наблягаше отново и отново.
Ти си моята сродница.
– Добре, тогава се успокой, – казва Темпер и навлича облеклото си. – Поне имаш сродна душа. Останалите трябва да се справят с цялата тази любов по старомодния начин.
Грабвам една от възглавниците ѝ и заравям лицето си в нея.
– Уф, права си, – казвам.
– Разбира се, че съм права. – Тя вижда възглавницата в ръката ми. – О, не искаш да я прегръщаш. Почти съм сигурна, че е била използвана като реквизит снощи, когато Малаки…
– Ех! – Изхвърлям възглавницата, докато приятелката ми се смее от сърце.
– Момиче, лицето ти беше по-дълбоко във възглавницата, отколкото членът на Малаки в мен.
– Не искам да чуя това по много причини.
И така. Много.
– Той е огромен – казва Темпер и се свлича на леглото до мен. – Но знаеш ли, точно толкова огромен, колкото трябва. И двете знаем, че има такова нещо като прекалено голям член.
Въздишам. Наистина, защо бях дошла тук?
– А когато започне да го прави – продължава тя – шибанякът е като чук…
Добре, тази картинка е трийсет различни вида смущения.
– … просто трябва да се държа за живота си.
Отблъсквам се от леглото.
– Добре, времето за приказки свърши.
– Не се прави, че не искаш да знаеш.
– Има знаене и после има знаене – казвам аз.
Никой не се нуждае от нивото на подробности на Темпер.
– Готова ли си? – Питам я, когато тя приключва с преобличането.
– Ех, ти си такъв хитрец – казва тя. Разтърсва косата си и грабва нещата си. – Готова съм.
Двете излизаме от стаята на Темпер и се отправяме към градините под нас. Пресичаме дворцовата територия и спираме, когато стигаме до маса и столове. Сядаме и около минута след като седнахме, не говорим, а наблюдаваме разхождащите се феи.
– И така – казва Темпер, като най-накрая откъсва вниманието си от феите около нас – къде е любимият на всички престъпник? – Пита тя.
– Ще трябва да бъдеш по-конкретна. – Тя и аз познаваме много престъпници.
Темпер въздъхва.
– Търговецът.
– О, още срещи. – Такива, които са строго предназначени само за управници. Трябва да бъда там; знам, че дискусиите ще включват докладите за пленниците на Карнон. Но традицията ми забранява да се присъединя, така че съм тук, стиснала палци с Темпер.
Една човешка жена се приближава към нас, носейки сервиз за чай и чиния с малки сандвичи, от които е отстранена кората. Напрегнах се, когато видях набраздената кожа на китката ѝ, докато поставя подноса на масата ни.
Робиня.
Да бъда обслужвана от нея е неправилно. Ако беше избрала да бъде сервитьорка, това щеше да е едно, но това е нещо съвсем друго.
Очите ѝ са присвити, когато започва да подрежда чашите пред нас.
Опитвам се да отклоня усилията ѝ да ни обслужи.
– Всичко е наред – казвам аз – ние се справяме. Благодаря ви, че го донесохте.
Тя не ме поглежда, дори когато кимва. И по дяволите, чувствам се зле за всичко, което правя и не правя в момента, защото робството изкривява всичко в нещо грозно.
Тя се обръща, за да си тръгне.
– Хей, почакай – казва Темпер на жената.
Жената не реагира.
– Хей – казва Темпер – аз говоря на теб.
Човешката жена прави пауза. После колебливо се обръща назад.
Темпер потупва празната седалка до нея.
– Седнете.
Жената изглежда така, сякаш сядането е последното нещо, което иска да направи, но с неохота сяда.
– Как се казвате? – Докато говори, Темпер започва да приготвя на жената чиния със сандвичи и чаша чай.
– Гладиола. – Жената се притеснява и нервно ни оглежда.
– Здравей, Гладиола, аз съм Темпер, а това е Кали – казва тя и ни представя. – Знаеш ли какво сме?
Гладиола кимва несигурно.
– Значи си наясно, че мога да избия дупето на всяка фея, която ме вбеси, и че тук Кали може да те накара да направиш каквото пожелае, ако пожелае?
Страхотно, принуждавайки и плашейки поробената човешка жена. Точно така си представях да прекарам Слънцестоенето.
Гладиола отново кимна.
– О, добре. Е, тогава, след като това е изяснено, нека се насладим на една малка закуска заедно. – Темпер бута чинията със сандвичи, която е приготвила за Гладиола, малко по-близо до жената. – И така, кажи ми какви са последните клюки?
Очите ѝ се стрелкат към мен.
– Не бива да говоря с теб.
– Защо не? – Пита Темпер. – Всички тук сме хора.
Тя само поклаща глава.
– Хайде – насърчава я Темпер – няма страшно, просто искаме да научим малко клюки.
Взирам се предпазливо в приятелката си, опитвайки се да разбера на какво си играе.
Гладиола изпуска треперещ дъх.
– Феите се чувстват неудобно, че една човешка жена ще стане следващата Кралица на нощта.
– Аз няма да стана кралица – казвам аз.
Жената поглежда надолу към ръцете си в скута.
– Те не се доверяват и на Нощния крал. Той е убил друг крал и феите от Фауна искат да си отмъстят. И… – Тя се колебае.
– И какво? – Темпер я насърчава.
Ръцете на Гладиола се свиват в скута ѝ.
– Хората казват, че зад изчезванията стои Нощният крал.
Стомахът ми се свива. Това е вторият човек днес, който казва такова нещо.
– Казват – продължава тя – че той е последният човек, когото виждат.
По гърба ми пробягва неприязън.
Това е просто слух.
Гладиола поглежда между нас двете.
– Мога ли да си тръгна?
Преди аз или Темпер да успеем да отговорим, през градините минават няколко войници на Нощта.
Няколко от тях минават покрай нас, преди да хвана един от тях за ръкавите на ризата.
– Какво става?
Той почти не спира. Спира едва когато вижда кой го е хванал.
Поема си дълбоко дъх.
– Още един войник е изчезнал.
Назад към част 30 Напред към част 32
