Глава 1
Вземам се в ръцете си за петдесети път, откакто с Дез се върнахме от Кралство Флора, търсейки нещо, което да показва, че съм различна. Променена.
Безсмъртна.
Притискам дланта си към сърцето си. Под равномерното му туптене усещам нещо друго. Нещо вълшебно и мистериозно.
Нещо, което го нямаше преди броени дни.
Връзката ми с Дез тупти под докосването ми като втори удар на сърцето, двамата вече сме магически свързани.
Хвърлям му срамежлив поглед.
Дез седи на дебелия каменен парапет, опрял гръб на една от колоните, забити в скалистия остров над нас. Двамата се намираме на най-ниския балкон на Сомния, един от шестте плаващи острова на Нощното кралство и столица на царството на Търговеца.
– Ядосана съм ти, знаеш ли – казвам аз, макар че в думите ми няма яд.
Очите на Търговеца са затворени, главата му е отпусната назад към колоната.
– Знам.
Гледам го как седи на самия край на света, на тъмната нощ отвъд него. В далечината чувам дрезгавия смях на пиксите, които се носят по вечерния вятър.
– Никога не си ме питал дали искам да живея вечно. – Гласът ми се пречупва при последната дума.
Технически погледнато, няма да живея вечно, но може и да е толкова дълго. Благодарение на люляковото вино, което Дез ми даде да изпия, сега ми предстоят солидни четиристотин години живот – ако не и повече.
Как ще изглежда Земята, когато наистина ще се издъня? Какво ще кажеш за другия свят?
Трябва да поговоря с Темпер за това колко дълъг е животът на феите.
Очите на Търговеца се отвориха, а блестящият му сребърен поглед изглеждаше страховит и фееричен.
Той ми се усмихва, макар че в него няма хумор.
– Херувимче, изглежда забравяш факта, че по това време умираше.
Аз умирах, а той не искаше да ме остави да си отида.
Протяга ръка към мен и магията му ме придърпва към него. Намръщвам се, когато ме отвежда до него.
Дез потупва устата ми.
– Кажи ми, Кали – казва той, гласът му е като медено вино, докато ръцете му падат на кръста ми – не искаш ли да прекараш с мен повече от няколко десетилетия?
Разбира се, че искам. Това не е важно.
Разстроена съм, че никога не съм имала възможност сама да реша съдбата си. И сега бъдещето се очертава безкрайно пред мен.
Дез вдига мастилената си ръка във въздуха. От нощта се сгъстява луминисцентен син дим, който се втвърдява все повече и повече, докато си проправя път към ръката на Търговеца. Докато стигне до дланта му, тя се превръща в светещ шнур. Виждала съм това нещо и преди – заплетена лунна светлина.
Търговецът го манипулира в ръката си, обработвайки зловещата субстанция, докато не се превърне не просто в шнур, а в сложна огърлица.
Свивам очи, докато той поднася неземното бижу към гърлото ми.
– Това не е честно – казвам, когато той го закопчава зад врата ми, дори когато върховете на пръстите ми се протягат към огърлицата. – Не можеш просто да извадиш един от красивите си феерични трикове и да откупиш прошката ми.
Но той може, и го е правил, и ще го направи отново. Тези негови спретнати малки трикове ме накараха да простя много.
Търговецът се обръща на пета, така че краката му да се изравнят с моите. Той ме придърпва към себе си, а бедрата ми се вместват плътно между бедрата му.
– Моите красиви феерични трикове са това, което най-много харесваш в мен – казва той, а устните му се плъзгат по устата ми, докато говори. Погледът му пада върху устните ми. – Е, това и моят ди…
– Дез.
Той се смее срещу кожата ми, а от топлият му дъх ме пронизват тръпки. Бавно смехът утихва от чертите му.
– Веднъж те загубих, Кали – казва той – и тези седем години едва не ме убиха. Не възнамерявам да те загубя отново.
Стомахът ми се свива при спомена. Дори сега усещам болката от отсъствието му; това беше рана, която никога не заздравя.
Дез притиска ръка към сърцето ми:
– Освен това – не си ли струва?
Не е нужно да уточнява какво е това.
Под дланта му усещам топлината на присъствието на Дез – не само върху кожата ми, но и вътре в мен. Чувствам се така, сякаш ме целува бледа лунна светлина, сякаш звездите и дълбоката нощ почиват под кожата ми, и знам, че няма смисъл, но е така.
Магията му дори има звук. Това е ниска мелодия, слабите ноти са точно извън обсега ми. Кара ме да изпитвам същото задъхано вълнение, което изпитвах в Академия „Пийл“, когато настъпваше вечерта, а с нея идваше и Дез.
Някога бяхме съученици, разделени от светове и магии. Вече не сме разделени, благодарение на люляковото вино.
Виното има и други предимства. Сега имам способността да правя така, че ноктите, люспите и крилата ми да се появяват и изчезват по желание. И мога да усещам магията на феите по начин, по който никога преди не съм могла.
Разбира се, има и недостатъци – приказните дарове винаги имат недостатъци.
Аз все още идвам за теб. Животът ти е мой.
Търговецът хваща китката ми, разглеждайки голата ми предмишница.
– Триста двадесет и две услуги – стойност за цял живот – промърморва той.
Проследявам погледа му. Странно е да гледам надолу и да не виждам гривната на Търговеца. Кожата там е по-светла от останалата и признавам, че ръката ми се чувства гола без тежестта на всички тези черни мъниста. Бях носила тази гривна всеки ден в продължение на почти осем години… и за една нощ тя изчезна.
Беше мъниста за цял живот, но в крайна сметка беше дори нещо повече – струваше си целия живот. Тези мъниста ме върнаха от ръба на смъртта. И сега трябва да се запитам дали от самото начало магията на Дез е знаела, че ще се стигне дотук. Дали целият този дълг и всички тези години на чакане не са били нейният начин да събере магия, за да може един ден да предотврати преждевременната ми смърт.
Или може би просто съм имала голям, голям късмет.
Спускам китката си, за да мога да погледна Нощния крал в очите.
– Гневът настрана – благодаря ти. – Думите ми звучат грубо.
„Благодаря“ е жалка проява на благодарност за това, което Дез направи. Защото в крайна сметка той ме спаси. Отново.
Поне веднъж бих искала да му върна услугата.
Ръката на Дез се стяга около предмишницата ми, той доближава китката ми до устните си и поставя там целувка.
– Това означава ли, че ми прощаваш за люляковото вино?
– Не си изпробвай късмета, момче от приказките.
– Херувимче, никой ли не ти е казал? Да получа това, което искам, няма нищо общо с късмета. Аз се занимавам с услуги.
Назад към част 1 Напред към част 3
