Глава 20
– Махни ръцете си от мен – изръмжах, като изтръгнах ръката си.
Усилията ми донесоха изригване на пареща болка в китките от белезниците и раздразнено подсмърчане от страна на агента, който държеше лакътя ми.
Знаех, че съпротивата е безсмислена, но не можех да се спра. Не и докато Дариус беше закопчан с белезници за масата в стаята за разпити. Не и докато четирима агенти водеха Езра някъде по-навътре в сградата. И не докато още двама агенти ме насочваха надолу по стълбите към долните нива на полицията.
– Къде отведоха Езра? – Поисках да знам, когато водещият агент отвори една врата за сигурност. – Той не е демоничен магьосник и ако някой го нарани…
Замълчах, неспособна да довърша заплахата. Оскъдните ми познания за съдебната система на полицията не включваха нищо за всичко това. Дори не знаех как работят обжалванията.
Мълчаливите агенти ме насочиха през още един набор от охранителни врати и към един килиен блок. Подобни на затворнически решетки изпълваха лявата стена, отделните килии бяха разделени от дебели бетонни прегради.
Вкопчих се в петите си.
– Не можете просто да ме хвърлите в килия! Не трябва ли да ми прочетете правата или нещо подобно?
Немият дует ме повлече по плочките на пода, минавайки през първите няколко килии.
– Това са глупости! – Извиках се срещу хватката им. – Това е тирания! Каква тоталитарна тайна полицейска сган сте…
– Тори?
Дръпнах се срещу белезниците. В килията отпред до решетките стоеше мъж в сив затворнически комбинезон, с разрошена медна коса и челюст, набраздена от къса, неподдържана брада.
Сърцето ми подскочи.
– Аарон!
– Замълчи! – Изръмжа един от похитителите ми. Той ме завлече до съседната на Аарон килия, дръпна решетъчната врата и ме хвърли вътре. Ключалката изщрака шумно и докато се обърна, двамата агенти вече се връщаха с бърза крачка по коридора.
– Копелета! – Изревах. – Страхливци! Корумпирани лизачи на обувки!
Вратата за сигурност се затвори зад тях. Взривът отекна в коридора, след което настъпи зловеща тишина.
– Тори, къде е Езра?
Този глас принадлежеше на Кай и идваше от другата ми страна – една килия отвъд моята.
Притиснах лице към решетките.
– Той е в сградата, но са го отвели някъде другаде.
– Какво стана? – Попита Аарон.
– Всички тук умират да знаят – добави Кай. Тонът му беше сух, но разпознах предупреждението, което ми отправяше: да внимавам какво казвам.
На забележката му беше отговорено с развеселен смях.
– Давай, забавлявай ни – обади се един мъж в друга килия, а гласът му беше дрезгав, сякаш отдавна не беше говорил. – Тук има какво да правим.
– Да, заповядай – добави някой друг.
Е, добре. Реших да пренебрегна аудиторията ни и намалих гласа си.
– Дойдохме с Дариус. Аз и Езра, имам предвид. Защото… – Направих пауза, като се уверих, че гласът ми ще остане стабилен. – Защото Езра не е демоничен маг. Както и двамата знаете.
Мълчанието ми отговори. Не така си представях да им кажа, че с Езра сме завършили успешно мисията, която бяхме започнали всички заедно. Те бяха живели години наред със съзнанието, че не могат да го спасят. Бяха страдали и скърбели, но напук на всичко ние бяхме обърнали съдбата на Езра. Искаше ми се да плача, да се смея и може би да крещя, докато ги прегръщам и двамата, докато ръцете ми се счупят.
Вместо това не можех да ги видя, камо ли да ги докосна, а те не можеха да ми отговорят, без да издадат, че Езра не е демон маг, а скорошно минало.
– Дариус обжалва всички обвинения срещу нас – продължих аз – и всичко вървеше добре, но после капитанът, този човек – Блайт, каза, че някакъв друг човек отговаря за това. Някакъв човек от „вътрешните работи“?
– Вътрешни работи? – Попита Аарон, а гласът му беше наситен с емоции, които все още не беше овладял. – Това не звучи добре.
– Вероятно е същият агент, който не искаше да освободи Макико – разкри Кай. Звучеше още по-делово от обикновено – така се справяше със силните емоции. – Тори, добре ли си?
– Да… добре.
– Добре. Какво става с… – прекъсна се той. – Почини си малко, добре? Дариус знае какво прави.
Той искаше да знае повече, но с толкова много уши, които слушаха, не можехме да обсъждаме нищо.
Отдръпнах се от решетките и прецених килията си. До едната стена беше построено двуетажно легло, а в ъгъла имаше тоалетна с малка мивка за миене на ръце. Това беше всичко.
Преглъщайки, седнах неловко на долното легло, а китките ми бяха оковани с белезници пред мен. Изтръпнах, крайниците ми измръзнаха. Исках да видя Аарон и Кай. Исках да ги прегърна. Исках да се прибера у дома с тях и да се тръшна на дивана им, да играя на глупава състезателна игра и да пия бира, докато не припадна.
Исках да знам къде е Езра. Какво се случва с него. Исках да го измъкна оттук и да го запратя направо вкъщи – или още по-добре, направо при Елизабет. Той се беше излекувал, но далеч не беше добре.
Исках да го прегърна, да го целуна и никога да не го пусна.
Исках само този кошмар да свърши, но бях затворена в килия, отделена от всички, и на милостта на човек, който носеше значката на защитник на справедливостта, но се усмихваше като тиранин.
След няколко часа изпълнена с тревога скука един агент дойде с вечеря за затворниците. Убедих го да отключи белезниците ми, след което се нахвърлих върху храната си, която приличаше на най-евтината вечеря за микровълновата печка, която някога съм яла, само че по-лоша. Картофеното пюре беше направено от смес – картон и вода. Бях сигурна в това. Все пак беше топло и полуприятна промяна от мюслито и сместа, с които се хранех през изминалата седмица.
След като приключих с яденето, отново нямаше какво да ме разсейва, докато течеше поредният час. Аарон и Кай не говореха и колкото и да ми се искаше да чуя гласовете им, не започнах разговор. Всяка дума отекваше в коридора от бетон и плочки.
Мислите ми се върнаха към Езра. Какво щеше да стане, ако агент Сьозе беше решил да пренебрегне искането на Дариус да тестват Езра и беше продължил да изпълнява смъртната присъда? Дали щяха да убият Езра точно тук, в участъка?
Ужасът пламна и аз вкопчих пръсти в коленете си, опитвайки се да овладея емоциите си. Той не можеше да умре сега, не и когато най-накрая, най-накрая бяхме успели да го спасим. Дариус щеше да го защити. Трябваше да вярвам в това.
Без да имам по-добри идеи как да разсея мозъка си, започнах да правя таблици за умножение в главата си. Да, бях толкова отчаяна.
Стигнах до шестнайсет пъти по четиринайсет, когато охранителната врата изпищя и дръжката изскърца. Скочих от двуетажното легло и се втурнах към решетката с надеждата да видя Езра или още по-добре Дариус, който идва да ни каже, че всичко вече е наред и можем да си тръгнем.
Агент Сьозе се появи, придружен от двама приближени агенти. Задникът от „Вътрешни работи“ държеше клипборд, а безжизненият му поглед обхождаше блока.
– Аарон Синклер, Кай Ямада и Виктория Доусън – интонира той без емоции. – Тук съм, за да ви информирам за допълнителните обвинения срещу вас. Както е по правилник, те вече бяха представени на вашия гилд майстор. С кого да започна?
Той прелисти една страница нагоре.
– Аарон Синклер. Освен укриването на магьосник демон, новите обвинения включват и извършване на магия пред човек, разкриване на митични тайни пред човек, въвличане на човек в митични дела, заговор за незаконно въвеждане на човек в гилдия, заговор за фалшифициране на документацията за регистрация на митичен магьосник …
Докато говореше, мъртвите очи на агент Сьозе се плъзнаха по мен. Кръвта ми се смрази. „Човекът“ във всички тези обвинения бях аз.
Той обърна страницата.
– Имаме и три обвинения в нападение, три обвинения в нападение с магия и три обвинения в убийство първа степен.
– Убийство? – Аарон избухна в гърч. – Кой…
– Уилям Бърк, Халил Демир и Фентън Армстронг, членове на базираната в Юта гилдия „Ключовете на Соломон“. Разполагаме с множество свидетелски показания за сблъсъци между вас и техния екип по време на лова на необвързани демони миналия Хелоуин. – Той прокара пръст по страницата си. – Говорейки за демони, обвиненията включват и укриване на измамен изпълнител на Демоника, участие в незаконна магия на Демоника и подбудителство към… множество убийства.
– Какво? – Аарон изръмжа яростно.
Агент Сьозе наблюдаваше реакцията на Аарон с клинично безразличие, после премести поглед към килията на Кай. Започна да чете обвиненията на електромага. Те бяха подобни на тези на Аарон и безкрайният списък се превърна в каша в ушите ми.
Откъде знаеше, че на миналия Хелоуин сме убили трима изпълнители от „Ключовете“? А „недобросъвестният изпълнител“ – за Робин ли говореше?
Агент Сьозе завърши списъка на Кай, фокусира се върху мен и отново започна да говори. Тялото ми се смрази, крайниците ми потрепериха, докато той изброяваше обвиненията ми, които включваха повечето от същите като тези на маговете, плюс няколко нови, свързани с представянето ми за митичен и лъжата пред полицията за това.
– Почти впечатляващо е количеството престъпна дейност, която сте натрупали вие тримата – заключи той безстрастно. – Между вашите престъпления и многобройните нарушения и укривания на Дариус Кинг разпускането на тази гилдия ще бъде много лесно.
Той върна документите на клипборда си на мястото им.
– Обвиненията ви ще бъдат финализирани през следващите двадесет и четири часа, а скоро след това ще се събере Съдебният съвет, за да определи присъдата ви.
– А какво ще стане с Езра? – Попита Кай, гласът му беше тих и лаконичен.
– Полицията е длъжна да използва всички възможности за разследване. – Агент Сьозе прибра клипборда под мишницата си. – Никой от нашите експерти обаче не се чувства сигурен да извърши теста за откриване на демони върху осъден магьосник.
– Никой? – Изплю Аарон. – Трябва да си…
– Съдебният съвет ще вземе окончателното решение.
С двамата си агенти до ръката му той си тръгна. Охранителните врати изтракаха, след което се затвориха с трясък. В килията настъпи тишина, а аз се взирах замаяно в мястото, където беше застанал агент Сьозе.
– Това копеле – изръмжа Аарон, а гласът му беше гъст от ярост. – Той ще попречи на всеки да тества Езра и така или иначе ще го екзекутира.
Не отговорих. Гърлото ми се беше свило, мускулите бяха блокирали. Едва можех да дишам, камо ли да издам звук. Препъвайки се, се оттеглих на койката си и седнах, преди краката ми да ме предадат.
Всички тези обвинения срещу нас. За повечето от тях не можеха да имат убедителни доказателства, но това нямаше значение. Точно както нямаше значение, че Езра мирно се бе предал, за да докаже, че не е магьосник демон.
Аарон и Кай отново замълчаха, а останалите затворници също останаха безмълвни. Може би изпитваха съчувствие към това колко напълно сме прецакани – или може би усещаха същото заглушаващо безсилие, което излъчваше това място.
Мислите ми се усукваха и кипяха, като ме поглъщаха изцяло. Седях на койката, заровила лице в ръцете си, и не правех нищо друго, освен да дишам и да мисля. Но без значение как сглобявах или разглобявах парчетата, без значение каква дива идея обмислях, не виждах изход от това. Никакъв.
Не знаех колко време е минало, когато с електронно щракване светлината в килията ми угасна до слабо сияние. Примигвайки, погледнах към коридора, където светлините също бяха угаснали. Време за лягане на затворниците?
Взирах се за миг, след което изтръпнах.
Пред килията ми стоеше непознат мъж.
Докато зяпах, той се усмихна и притисна пръст към устните си, след което изви пръст в жест „ела тук“. А?
Предпазливо се отлепих от леглото и се насочих към решетките.
– Здравей – прошепна той. – Наслаждаваш ли се на престоя си в хотел „Магипол“?
Челото ми се смръщи.
– Кой си ти?
– Не ме позна? Помня те.
Примижах, заглеждайки се в младежкото му лице. Може би в началото на двайсетте? Къса шоколадовокафява коса и сини очи, които караха момичетата да припадат – дълбоки и проницателни, но смекчени от забавен блясък – подчертаваха момчешката му външност.
– Нямам представа – промълвих аз.
– Може би последната ни среща е била по-запомняща се за мен, отколкото за теб. По онова време бях забравен агент-новобранец на първото си назначение на терен.
Отдръпнах се.
– Чакай, ти си агент…
– Шшш – прошепна той и провря ръка през решетката. – Кит Морис – агент Кит… е, агент Морис. – Той се намръщи. – Наричайте ме Кит.
Загледана в недоумение, аз хванах ръката му. Странно време за учтив поздрав, но защо не.
Той стисна пръстите ми.
– Готова ли си да се изнесеш?
– А?
– Освен ако не искаш да се изправиш пред фалшифицирано съдебно заседание, но не ти го препоръчвам. Бил съм там и е гадно. – Той вдигна другата си ръка, а на единия му пръст висеше халка с ключове. – Лично аз бих искал да излезете от сградата, преди агент Комод да се е увлякъл наистина. Мисля, че планира да изложи главата ти на кол във фоайето, а това е просто нецензурно, разбираш ли?
Когато само се загледах, той изви вежди над тези странно проницателни сини очи.
– Влез в моята роля, Тори. Аз те изкарвам навън и нямам време първо да ти обяснявам филмографията на Хоакин Финикс.
Назад към част 20 Напред към част 22
