Глава 19
А когато се прибрахме в стаите си и аз отново страхливо избягах от Ерилив, макар че той се опита да ме задържи, Филимон нахлу.
– Е? – той се просна демонстративно на леглото, като ми пречеше да легна.
– Какво-е?
– Докога ще продължава това? Искам обяснения.
– Какви, Филя? – свалих уморено обувките си, тръгнах боса по килима и се свлякох на стола отсреща.
– Всичките! Какво се случва? Защо, по дяволите, си пуснала тази жаба в къщата? Какво става с теб и Азберт? И накрая, какво става с теб и Ерилив? Защо първо се сгодявате – между другото, нетърпелив съм за подробности – а после той три дни те гледа с вид на пребито куче, което не разбира защо го наказват.
– Филя, той разбира всичко. Ето защо ме гледа така, сякаш е направил нещо нередно.
– А сега за мен: КАКВО СЕ СЛУЧВА! – изрева котарака и аз го погледнах с уважение.
– Уау, Филя. Ти си страшен!
– Ще бъда страшен с теб. Ето какъв късмет имах в стопанката – никакви нерви не са достатъчни.
– А какво не е наред с това? Искал си вещица. Аз съм хубаво, мило момиче, също и фея.
– О, да-а-а! – котаракът размаха гневно опашка – Ти си много хубава жена, не дай си Боже да те опозная по-добре. И не се шегувай с мен, а разказвай!
– Ами… Всичко започна, когато драконите ме откраднаха… – и аз започнах да разказвам.
– Ето това да! Ех ти! – Филя слушаше с интерес.
– … и после този демоничен глупак… – и му разказах за стимулиращата напитка и моята реакция – И ето! – показах му пръстена.
– Това е страхотно. Искам да кажа не, че онзи млад идиот те е упоил, а че ако не беше това, нямаше да се събереш с Ерилив Бог знае колко време. Не съм ти казал, разбира се, но ти, скъпа стопанке, си болна в главата. Заобиколена си от мъже, които слюноотделят и те желаят. А ти сякаш не си жива. Нищо не виждаш, нищо не чуваш, на никого не се доверяваш.
– Филя, съгласи се: имам своите причини. Моят Лешка беше гадняр, а аз го обичах. Ейлард – е, при него всичко е ясно: той се събуди след четиристотин години, токсикоза от сексуално въздържание, и ето ме тук. Останалите изобщо не се броят – всички те искат нещо, което притежавам, а не мен. Ерилив… – за момент замълчах – Беше ми продънил ушите за годеницата си, а в крайна сметка се бе увлякъл по мен. Но се беше загледал в онази мръсница Еолина, докато тя поклащаше гърдите си. Мислиш ли, че се чувствах добре? Мисля си, че той беше привлечен от мен само защото бяхме един до друг ден след ден. Годеницата е далеч, аз съм близо. И тогава какво? Например, ще замина за дълго време, не знам. И наоколо ще има някоя мацка, така че той ще забрави за мен, както е забравил за годеницата си.
– Каква си ми ти на мен глупава… – Филя въздъхна – Кажи ми, как я погледна той? Искаше ли я? Дали я поглъщаше с очите си? И какво беше изражението на лицето му?
– Как, как… Той я погледна с очи, усмихна се. – намръщих се аз.
– Какво друго можеше да направи, освен да ѝ се присмее? Ти осъзнаваш ли колко идиотски изглеждаше тя в този момент от гледна точка на един мъж? Да тича из замъка почти гола и да се опитва да принуди един мъж да я вкара в леглото.
– Грешиш, Филимон! Той продължи да се усмихва дори когато тя започна да разтърсва тялото си и да глади формата си.
– Ти си ревнива глупачка, Вика, съжалявам. Дори аз бих се усмихнал в този момент, въпреки че съм котка!
– Ти си глупакът!
– Не, аз съм умен фамилиар. И на мястото на твоя Рил, всеки нормален мъж щеше да гледа и да се смее. Първо, любопитно е да го гледаш, да не си кривя очите, не съм девица на брачна възраст. Ето от теб, той идиота, отвърна поглед встрани, когато излезе от спалнята си почти в дрехите с които майка ти те е родила. Знаеше, че би могъл да реагира по погрешен начин, защото отдавна ти беше хвърлил око. И второ, да пропусне подобно шоу, което Еолина изнесе? О, наистина?! Дори на мен ми е интересно.
– Така или иначе не бива да се заглежда по момичета.
– Той не се заглежда. Откакто пътуваш с него, някога поглеждал ли е някого, освен теб?
– Ами-и-и… – опитах се да си спомня – Не, напротив, той отвръщаше поглед от всички. Само веднъж в Керистали, когато прислужницата в таверната заби деколтето си точно под носа му.
– И какво направи той? Дали се възползва?
– Не. Напротив, помоли ме да го спася.
– И?
– И почти ме целуна.
– И?
– И какво? – загледах се в котката.
– Помисли, вече не си малко момиченце. Отивам да си легна. – Фамилиара скочи от леглото и се насочи към изхода.
– Филя… Защо тогава не се опита да говори с мен? Той вижда, че съм ядосана.
– Ето защо не се опитва. Никой не иска да се превърне в жаба само защото си ядосана и си въобразяваш нещо. Преодолей го, тогава ще може да говорите.
На сутринта Илза дойде при мен, вече напълно устроена, и започна работа. Прекарахме известно време в прически и грим, а в същото време и казах как точно трябва да стои и лежи всичко в стаите ми. Навикът е ужасно нещо и трябваше да се уверя, че не пренарежда в различен ред бурканите и бутилките на масата ми или гардероба ми, иначе нямаше да мога да намеря нищо.
В същото време се опитвах да измисля как да получа възможността да се обадя на някого от персонала, ако ми се наложи, но да не се налага да тичам по етажите и да ме следват постоянно. Трябва ли да се сдобия с вътрешна телефонна централа, както е в хотелите? Трябва да разбера повече за това.
Освен това след вчерашния разговор с Филя се успокоих и реших, че днес няма да се дуя на Ерилив и веднага щом имам възможност, ще говоря с него.
На закуска гостите ми казаха, че са приключили с преговорите и ще си тръгнат днес следобед. Въздъхнах с облекчение и реших, че щом е така, мога да изкарам този обяд сред природата. Хубавото беше, че моите домовици бяха построили голяма уютна беседка в градината от остатъчните строителни материали, поръчани за гаража и детската площадка. Беше решено там да се сложи масата за прощалния обяд.
Всичко продължи тихо и спокойно почти до края на обяда. И тъкмо когато пиехме кафето си, Бесон бързо се приближи до беседката.
– Милейди! – демонът се поклони учтиво – Вашият годеник е пристигнал от Ферин и иска да ви види. Искате ли да го пусна да влезе?
– Как годеник? – Кирин едва не се задави с кафето си и се загледа в Ерилив.
– О-о-о, добре, най-после ще видим мистериозния годеник на нашата фея! – каза Албрит с доволен глас и се облегна назад в стола си.
– Бесон – обърнах се към охранителя, без да обръщам внимание на погледите на присъстващите – той сам ли пристигна или с ескорт?
– С ескорт, лейди. – промърмори демона – По-точно, той е този в ескорта. Освен него са пристигнали господарят му и още няколко елфи
– По дяволите! – станах – Хайде да вървим.
Илфинор не беше пристигнал сам. До него стоеше висок, красив елф в скъпи дрехи. Всички елфи са красиви по един или друг начин. Да се определи, че именно този персонаж е господаря, можеше само по златния обръч на главата му.
– Добър ден, леро Илфинор. – усмихнах се учтиво на Илфинор и той се поклони, без да каже нито дума – Владетел Ерелд? – преместих погледа си към човека с обръча.
– Откъде знаете името ми? – той ме погледна, а аз него.
– Леро Илфинор го беше споменал последния път, когато дойде тук.
– А ти, както разбирам, си негова годеница! – каза лордът по-скоро утвърдително, отколкото въпросително.
– Лейди Виктория, и не съвсем годеница.
– Да, аз знам, че вече сте дама. – каза той равнодушно – Това е добре: в крайна сметка не е толкова срамно, че Илфинор ще се ожени за теб.
Примижах, но не отговорих, не и на прага на къщата ми. Все пак видях как нещастно се намръщи Илфинор. А зад мен мрачно стоеше Ерилив. М-да.
– Искате ли да влезете? – огледах спътниците на Ерелд.
Освен Илфинор той беше придружен от още осем елфи, които в момента държаха конете за юздите.
– Да. – лордът пристъпи към мен – Отведете конете ни в конюшнята и ги нахранете. И ни дай стаи. Възнамерявам да остана тук за няколко дни до сватбата ви.
– Не можете да вкарвате коне тук. – не се помръднах и на милиметър – И нямам конюшня. Накарайте някой от спътниците си да ги заведе до селото и да се уговори със селяните.
– Каква бедност! – елфът, все още надвесен над мен, смръщи злобно нос и като обърна леко глава към Илфинор, подхвърли, без да гледа – Леро, надявам се, че ще поправиш това недоразумение възможно най-скоро. И всъщност… – той направи жест с ръка към Замъка – Приведете мястото в ред. Хората са напълно некадърни. Време е да вземеш нещата в свои ръце.
– Минута! – продължих да стоя, без да отстъпвам – Първо, няма нужда да обиждате къщата ми и мен. Това, че си елф, не ти дава право да го правиш. Второ, имаш остаряла информация: аз не съм човек, а фея. Трето, няма да влизаш тук без мое разрешение. И четвърто, никой – наблегнах на последната дума – не може да поеме контрола върху собствеността ми.
– Какво нахално момиче. – лордът ме изгледа с интерес – Но какво друго да очакваме от един чуждоземен възпитаник без ни най-малък проблясък на магически сили.
Намръщих се, а ръката на Ерилив се облегна на рамото ми.
– Виктория, не се притеснявай. Очите ти започват да светят.
– Е какво пък…. – разчистих прохода с ласкавата усмивка на пираня – Давам разрешение да влязат в дома ми на всички, които не замислят зло и подлост срещу мен и домашните ми. Леро Ерелд, искате ли да се запознаете с някои от останалите световни височества? В момента при мен са един демоничен висш лорд от съседния свят, Мариел, и един принц от втория свят, Лилирея.
– Какво? – свръхвладетелят изгуби крачка.
– Точно това което казах. Леро Илфинор, радвам се да ви видя. – отвърнах се от Ерелд и кимнах учтиво на проваления си годеник – Трябва да говоря с вас и много се радвам, че дойдохте сега. Следвайте ме, всички.
В пълно мълчание елфите, с изключение на двамата, които бяха останали при конете, ме последваха. Пристъпих предизвикателно към Илфинор и сложих ръка на лакътя, който ми предложи. Ерилив ни последва с мрачно лице, но не се впусна в разговор.
– Лейди, вие много сте се променила! – равнодушно каза Илфинор, като ме поведе.
– Да, леро. И вие даже нямате представа колко много. Надявам се да ви хареса и да останете за няколко дни, след като господарят ви си тръгне.
– Правилно ли разбирам? – каза той след пауза.
– Абсолютно!
Елфът не ми отговори нищо, но някак си се отпусна и обречеността започна да напуска лицето му.
– Между другото… Познавате ли една определена личност на име Еолина? – попитах аз.
– Какво? – той се поколеба – Но откъде вие я познавате?
– Еолина е била тук? – попита недоумяващо един от спътниците на лорда.
– Защо била? Тя е тук сега. Много невъзпитана и нахална личност. Когато пристигна, ме скандализира и обиди и поиска гривната на леро Илфинор, твърдейки, че тя е по-подходяща за негова съпруга.
– И така? – Илфинор спря съвсем и като пусна ръката ми, се обърна към мен – Вие дадохте ли я?
– Защо да го правя? Не знам кой ще се появи и ще започне да изисква от мен неща. Не, ако тя обичаше леро Илфинор, нямаше да имам нищо против. Но тя каза, че се интересува само от имота и положението на леро. Затова ѝ предложих да остане и да се срещне с принца демон.
– Вие също имате демоничен принц тук? – свръхвладетелят получи правилната информация.
– Да, той е тук с баща си. Така че позволих на Еолина да се срещне с него и да поговори с него. Единственото ми условие беше да не се опитва да отнеме самия демонски лорд от годеницата му, тъй като той е сгоден за моя приятелка – иначе ще я превърна в жаба.
– Еолина не може да бъде спряна – в разговора отново се включи същият спътник на лорда – дъщеря ми е изключително решително момиче. А и красотата ѝ дава право да прави много неща.
– Всеки може да бъде спрян. – погледнах замислено бащата на Еолина – Зависи от това на кого ще се натъкне.
– А на кого се е натъкнала Еолина? – усмихна се той – Предполагам, че трябва да се подготвям за брака на дъщеря си с демоничен принц? Или с върховния лорд? Съмнявам се, че той би могъл да ѝ устои. Правилно ли разбрах това? Годежът на демонския лорд е развален и той се жени за Еолина?
– Еолина ми се нахвърли. Предупредих я, че ще се превърне в жаба, ако погледне лорда и се опита да го открадне от булката му.
– Е, Еолина никога не се е страхувала от предизвикателства. И така, къде е тя? Искам да я видя! – каза бащата на жабата с арогантно изражение.
– Следвайте ме. Ще ви запозная с другите гости, а после Негово височество ще доведе Еолина. Тя може и да е с него, но аз не съм забелязала. – обърнах се и забързах към беседката.
– Какво искаш да кажеш, че той я води? – вместо объркания баща на елфката, господаря Ерелд зададе въпроса.
– Ще видите. Тя реши да пренебрегне думите ми, така че…
Приближихме се до беседката и спряхме на прага.
– И така, леро, позволете ми да ви представя на моите гости. Негово величество крал Албрит от Филерия. – погледнах към Албрит и илюзията избледня за няколко мига, така че имахме възможност да го погледнем.
– Негова светлост принц Кирин, един от двамата владетели на княжество Анигвен от света на Лилирея.
Кирин кимна учтиво с глава.
– Върховен лорд Ренард от демоничния свят на Мариел.
Главата на демона едва забележимо раздвижи брадичката си.
– Негово височество принц Азберт, наследникът на лорд Ренард.
Азберт също кимна.
– И годеницата на лорд Ренард, баронеса Селена Олгрейв. С останалите гости ще ви запозная по-късно. – завърших, без да представям всички на масата.
Селена също поклони учтиво златната си глава и аз продължих:
– Господа, това са нашите гости от Светлата гора. Господарят Ерелд! И леро Илфинор, който беше достатъчно любезен да ми позволи да бъда негова годеница през цялото това време, за да избегна вашите брачни планове за мен. Надявам се, че с него ще станем приятели, защото съм оценила до най-висока степен неговото благоприличие и благородство. За съжаление, не мога да ви представя останалите лери, тъй като самата аз не знам имената им.
След като казах това, настъпи тишина и всички се вгледаха в мен и Илфинор.
О, мисля, че нещо ще се случи! В края на краищата, толкова дълго съм бъркала в главите на всички….
– И така, къде е Еолина? – бащата на Еолина прекъсна дългата пауза.
– Азберт, къде е нашата жаба? – погледнах към принца.
– Какво?! – елфът беше зашеметен – Наричаш дъщеря ми жаба?!
– Как иначе да я нарека? Жабата си е жаба. Сам ще видите.
– Виктория, – в това време Азберт привлече вниманието ми и постави на масата възглавничка, на която седеше бяла жаба – Еолина е тук.
– Къде? – бащата на елфката се обърна към него.
– Ето. – принцът посочи възглавницата.
– Що за глупава шега е това? – намръщи се елфът.
– Няма никаква шега. Просто ви казвах. Предупредих Еолина, че ако се опита да открадне годеника на моята приятелка, вместо да се възползва от възможността да опознае по-добре принца, ще се превърне в жаба. И това беше резултатът. – посочих с брадичката си бялата, пъпчива жаба.
– Рибит! – Еолина стана по-активна, когато видя баща си и съплеменниците – Рибит!
Елфите дружно потръпнаха, а бащата на Еолина ме погледна сърдито.
– Каква е тази жаба и защо крещи така странно?
– За пореден път обяснявам… – сгънах търпеливо ръце – Аз съм фея. Мога да преобразявам. Това е Еолина. Тя се превърна, защото не изпълни условията, които договорих с нея.
– Рибит! – бялата жаба скочи от възглавницата и прескочи през масата към баща си – Рибит!
– Тоест, аз съм разбрал всичко правилно? – съскаше елфът, таткото на нашата пъпчива красавица – Ти, чуждоземен боклук, превърна дъщеря ми в жаба?
– Не съм го направила. – поклатих глава, опитвайки се да запазя самообладание – Тя се превърна сама. Аз само произнесох заклинание, за да наложа условията. Но Еолина си мисли, че за нея няма правила и може да пренебрегва всички и всичко, ако иска нещо. И един приятелски съвет: не ме обиждай.
– Ти, кучка!!! – изръмжа елфът.
И в следващите мигове секундите се разтеглиха като дъвка, издута в балон, тънък филм, обхващащ събитията. Дори не секунди, а части от секунди.
Първи момент: елфът се стрелна към мен, преодолявайки разстоянието между нас с една крачка.
Втори момент: ръцете му се сключиха около врата ми и аз се издигнах във въздуха.
Трети момент: аз, по някаква причина летейки във въздуха настрани, се озовах в нечий скут, а елфът беше отхвърлен от Ерилив.
Всичко се случи толкова бързо, че дори нямах време да осъзная или усетя нещо. Странно, но не усетих натиска на пръстите му върху врата си – дали пръстенът амулет ме предпазваше?
Четвърти момент: от ръцете на Ейлард, седящ спокойно на ръба на масата, излитат искри, а около мен започва да трепти тънък филм.
Момент пети: елфът се опитва да отърве крака си от Марс, който се вкопчва в него с гръмогласно ръмжене, и от съскащия Филимон от рамото си, докато вади меча си. Не разбирам как Марс и Филя успяха да се доберат до него толкова бързо. Мигновена телепортация ли беше или нещо подобно?
Шести момент: бащата на Еолина отблъсква удара на меча на Ерилив.
Седми момент: елфът изчезва с плясък, в същия момент Филия пада на земята, а Марс отскача с писък и разтрива носа си с лапи. Ерилив застива в недоумение с вдигнат меч над купчината дрехи и оръжия, лежащи на земята.
Балонът на дъвката се спука и времето се върна към нормалния си ход. Погледнах собственика на коленете, на които седях, онемяла, а той срещна погледа ми със също толкова онемелия Азберт. Ерилив направи кръг около купчината дрехи, като все още държеше меча си. Марс, спомняйки си за мен, се затича нагоре, като хленчеше и пъхаше нос в дланта ми. И тогава Филя се качи в скута ми, което накара Азберт да изохка. Двойна тежест, все пак…
– Рибит! Рибит! – изкрещя Еолина.
– Къде е? – не издържа главният елф.
– Да! – каза лорд Ренард.
И всички ме погледнаха.
– Аз не знам. – примигвайки озадачено, огледах всички – Това не съм аз.
Всички отново погледнаха към Ерилив, а той реши да сложи крак на земята и внимателно избута настрани нещата, изпод които изпълзя таралеж.
– Какво е това? – Рил дори спусна меча си от изненада и направи крачка назад.
– Елфите могат да се превръщат в таралежи? – придворният маг на Албит, който до този момент наблюдаваше мълчаливо, проговори.
– Не! – скръцна със зъби лорд Ерелд, извади меча си и се обърна към мен. И спътниците му синхронно повториха движението и се чу противен метален звук.
– Съветвам те да не го правиш! – заговори отново Маркис – Всички тук ще застанат на страната на господарката на дома.
В отговор на тези думи се чу звук, съпровождащ такъв жест на моите демонични стражи.
А аз бях толкова объркана, че просто седнах в скута на Азберт, държейки Филя, и дори не се опитах да стана. Фактът, че бащата на Еолина се беше превърнал в таралеж, определено не беше по моя вина. Не съм му пожелавала нищо. Но как тогава…?
Или?
– Леро Ерелд. – изкашлях се – Не искам да те огорчавам, но не съм превърнала нахалния ти спътник в таралеж. И следователно – не искам да те разстройвам повече, но трябва да го направя – няма да мога да поставям условия за престоя му, както направих с Еолина. Боя се, че това е работа на Източника. В края на краищата аз те допуснах в дома си само при условие, че не замисляш никаква злоба или подлост срещу мен. Но…
– Какво?! – ръката на главния елф потрепери – Това постоянно ли е? Дали моят съветник се е превърнал в таралеж завинаги?
– Не знам! – отговорих честно и свих рамене – Той сам си е виновен за това. Той се издъни, обиди ме и се опита да ме убие. Така че не мога да му помогна. Еолина е просто глупачка, ще се опомни и ще осъзнае всичко, а после ще се върне към нормалното си аз. Но аз не мога да помогна на този бодлив предмет. И не искам да го правя.
– Баф! – Марс привлече вниманието ми и отново потърка носа си в ръцете ми, така че сведох поглед.
– О! Марсик, горкият. – едва сега забелязах, че по носа му има няколко капки кръв. Изглежда Марс го беше държал здраво със зъби, когато се беше превърнал в таралеж, и не го беше пуснал веднага. – Ейлард, можеш ли да оправиш носа му? – преместих погледа си към Пазителя на източника.
– Марс, ела тук. – Ейлард потупа с ръка по коляното си, подканяйки кученцето да се приближи – След малко ще мине.
– Леро Ерелд… – погледнах отново към елфическия лорд, който наблюдаваше таралежа, задъхващ се гневно около краката му – горещо те съветвам да не се биеш с мен. И е желателно да решиш дали си ми враг, или съюзник. В първия случай е по-добре да напуснете дома ми, тъй като резултатите може да са плачевни, и то по независещи от мен причини. Ако е вторият, заемете място на масата.
– Вие сте възхитително нагла и самоуверена! – Ерелд бавно прибра меча си в ножницата и направи крачка встрани от таралежа, който се опитваше да се покатери по ботуша му – Ренирен, погрижи се за Игулф и Еолина, ще ги заведем в Светлата гора.
Един от елфите кимна и се опита да хване таралежа, на което животното явно се противопостави. В крайна сметка таралежът Игулф изсъска, изтърси се и се сви на кълбо, а Ренирен се опита да го вдигне, докато не си убоде пръстите.
– Ще ви дадат някаква кутия, почакайте. – обадих се аз на бедняка – От друга страна, по-добре е Еолина да е в стъклен буркан, тя има нужда от влага.