ГРИМ
„Ако разбера, че са я наранили и косъм падне от главата на момченцето ми, когато са отвлекли жената, се заклех, че след мен ще последват разруха и смърт.
И този път никой нямаше да ме спре.
Щях да направя това, което името ми обещаваше, че ще направя.
Щях да започна да вземам души.“
(Грим ; Дивите врани MC Книга 10)
Г Р И М
Не ми е писано да бъда огромна част от живота ѝ. Всичко е предопределено да започне и да свърши със Скраб.
Аз съм президентът. Животът ми се върти около този клуб.
Докато почти не я загубих.
В този момент осъзнавам, че ще направя всичко, за да я задържа в живота си.
~ * ~ * ~
К А Т Ю Ш К А
Той изтръгва сърцето от гърдите ми. Скраб се опитва да бъде всичко, от което се нуждая, но знае, че имам нужда и от Грим.
Но някъде всичко се е объркало и сега аз прецаквам всичко.
И черешката на тортата? Бременна съм с детето на Грим.
**18+. Съдържа тригери. Бързо развиваща се романтична новела за MC.
Глава 1
ГРИМ
– Имаме липса на пари в брой в „Трикси“ – каза Алекс, като почука с пръсти по бара.
По дяволите. Винаги някъде имаше проклет проблем. Някой ден щях да се обадя в църквата и да се надяваме, че няма да има нито един проклет проблем, но за това вероятно щеше да е нужно шибано чудо.
Погледнах към Скорпиона.
– Влез в камерите – наредих аз. – Трябва да знам какво, по дяволите, се е случило и кой, по дяволите, ги е взел. – Погледнах към Алекс. – Трябва ти списък на служителите на Трикси – казах му.
Той кимна веднъж.
– Тя вече работи по него. – Каза ми той.
– Гаражът? – Попитах Грейв. Той ръководеше местния ни гараж и вършеше работата на механик. – Има ли проблеми?
– Никакви, През. – Каза ми той. – Всичко върви гладко. Някои хора ни питат дали ще работим по поръчка. Казвах им, че ще им обърна внимание.
Погледнах към Скорпиона.
– Смяташ ли, че можеш да се справиш с това, братко? – Попитах го. – Ти вършиш най-добрата работа по поръчка от всички тук. Би могъл да отвориш нов магазин с подкрепата на клуба. – Казах му. Знаех колко много Скорпион мрази да работи под ръководството на други хора. Ето защо през повечето време се придържаше към себе си.
Той сви рамене.
– Звучи ми забавно. – Каза ми. Погледна към Скраб. – Влизаш ли, братко? – Попита го Скорпиона. – Знам, че от известно време искаш да направиш нещо подобно.
Скраб сви рамене.
– Щом се излекувам, да, съгласен съм.
Вратите на параклиса внезапно се отвориха.
– Какво става?! – Изръмжах, докато се обръщах към вратата, а очите ми се разшириха, когато попаднаха на Катюшка. Тя знаеше, че не бива да нахлува на среща. Жената сигурно можеше да си счупи главата и пак да изчака да свърши църквата, за да дойде да безпокои мен и Скраб.
Скраб вече се движеше към нея, когато се изстрелях от мястото си.
– Какво става, бейби? – Попита я той. – Говори с мен, принцесо.
– Взеха Йън! – Разплака се тя, а по бузите ѝ се стичаха сълзи. Стиснах челюстта си, опитвайки се да сдържа гнева си. – Взеха ми бебето!
Веднага бях до нея, хванах лицето ѝ в ръцете си и накарах красивите ѝ сини очи да се срещнат с моите.
– Знам, че се страхуваш, но се овладей, Катюшка. – Нахвърлих се върху нея. – Дишай и се съсредоточи – заповядах.
– Тя трябва да седне, Грим. – Каза ми Скраб. – Тя ще получи пристъп на паника.
Сърцето ми се блъскаше силно в гърдите, но трябваше да бъда силен. Не можех да се поддам на емоциите си, както беше направила тя.
Но това, което наистина исках да направя, беше да изгоря всяка шибана сграда, докато не намеря отново сина ни.
Заведох я до моя стол и внимателно я бутнах в него, докато коленичих пред нея.
– Мило момиче, погледни ме – заповядах аз. Разплаканите ѝ очи се фокусираха върху моите. – Трябва да ми кажеш какво, по дяволите, се е случило.
– Бащата на Алексей – неговите хора влязоха и ме вързаха за стола в трапезарията. – Тя се задави, докато бършеше бузите си с треперещи ръце. Скраб коленичи от другата ѝ страна и хвана едната ѝ ръка в своята. – Казаха, че искат наследника на Алексей – че баща му имал нужда от наследник, който да замени Алексей. – Хълцаше тя. – Йън е единственото момче. – Заплака тя. – Те го взеха. Джулиан – перспективата – дойде да провери мен и бебето, както ти поръча, и ме намери.
– Майната му! – Изръмжа Скраб, като скочи, а яростта му беше осезаема. Тор го хвана за здравото рамо, като го задържа на място. Когато ставаше дума за Катюшка и сина ни, на Скраб не му пукаше за правилата и протокола. Правеше каквото си поиска, а това беше едновременно опасно и смъртоносно.
– Задръж го, братко! – Изръмжах му. – Сега не е моментът да си изпускаш нервите!
Погледнах към Алекс, но той вече държеше телефона си до ухото и говореше бързо на Купър.
– Грим, ами ако… – извика Катюшка.
– Не. – Извиках на Катюшка. Тя се разплака, цялото ѝ тяло се разтресе. – Няма никакво шибано „ако“ – казах ѝ аз. – Това ще те докара до шибана лудост. – Наведох се над нея и хванах лицето ѝ в ръцете си, като притиснах устните си към нейните в силна целувка. – Ще намеря Йън, мило момиче, и ще го доведа у дома при теб. И двамата ще го направим. – Обещах, като погледнах към Скраб.
Очите му бяха плоски и студени, разкривайки чудовището, което знаех, че той никога не разкрива, освен ако някой не се изгаври с жената пред мен. А също така знаех, че изпитва абсолютна убийствена ярост, защото синът ни беше шибано наш.
– Ще ги убия всичките. – Закле се той.
Извади телефона си от джоба.
– Скраб, какво, по дяволите, правиш? – Поисках да знам, като се изправих в пълния си ръст.
– Обаждам се на единствения човек, за когото знам, че ще ни донесе това, което, по дяволите, искаме. – Каза ми той. – Викам Алехандро.
– Не. – Изръмжах му. Да дължи нещо на Алехандро беше последното шибано нещо, от което Скраб се нуждаеше. Той нямаше представа какъв човек е Алехандро. Ръката на Катюшка плътно се уви около моята. – Ще си изкопаеш шибана дупка с него. Той не е човек, на когото искаш да дължиш шибания си дълг, Скраб.
Той сви рамене, като посочи с пръст Катюшка, която все още плачеше.
– Ако това означава, че тя ще си върне сина, ще продам проклетата си душа на шибания дявол. – Предупреди ме той.
– Нашият син! – Изръмжах му, като най-накрая изгубих шибаното си хладнокръвие – нещо, което рядко ми се случваше. – Ние бяхме с Йън от момента на раждането му точно толкова, колкото и тя. – Напомних му.
– Скраб, недей. – Задави се Катюшка. – Ти не знаеш какъв човек е Алехандро.
Той излезе от стаята, когато Алехандро отговори на телефона.
– Майната му! – Изкрещях, докато изтръгвах ръката си от тази на Катюшка.
Алекс ме хвана за ръката, за да ме спре да не разруша нещо.
– В каквото и да се е заровил Скраб, братко, ние влизаме с него. – Каза ми той. Завъртях яростните си, тъмни очи към неговите. – Чувствата му към Катюшка са различни от твоите – запомни това. Ако Александра или Сторм бъдат отвлечени, аз бих направил същото, което прави той.
– Можем да се справим с тази глупост, Алекс. – Напомних му. – Не ни е нужен Алехандро или мексиканският картел за тази гадост – изръмжах аз.
Алекс поклати глава към мен.
– Ако продаването на душата ми на Алехандро Гарсия ще премахне измъчения поглед от лицето на Трикси, ще го направя на мига, със или без съгласието на моя президент. – Каза ми той честно. Стиснах челюстта си. – Така че, да, може и да не си съгласен с това, Грим, но всички ние трябва да продадем душите си със Скраб. – Усмихна се язвително. – Не бихме могли да останем чисти за дълго, братко. Знаеш това.
– Господи – заклех се аз. Отдалечих се от него и се преместих при Катюшка. Вдигнах я на ръце и я изнесох от параклиса. Тя свърза ръцете си около врата ми, а тялото ѝ се тресеше от ридания. – Кажи на Скраб да ме потърси, когато приключи разговора си с Алехандро – наредих аз.
Когато се качих на горния етаж, направих единственото нещо, което знаех, за да отвлека ума на Катюшка от мъките ѝ – единственото нещо, което умеех да правя с нея.
– Грим. – Тя изхлипа, когато я изправих на крака. Тя се вкопчи в елека ми, а в очите ѝ се появи паникьосан поглед.
Притиснах устните си към нейните.
– Ще ти помогна, мило момиче. – Успокоих я. – Просто ми позволи да ти помогна. Ще направя всичко по силите си, за да подобря положението за малко.
Съблякох я от дрехите ѝ и я сложих на леглото, като се преместих над нея. Тя сграбчи лицето ми в ръцете си, а очите ѝ плуваха в сълзи.
– Обичам те. – Прошепна тя.
Въздъхнах тихо.
– Мило момиче, знаеш, че не мога… – Не можех да ѝ кажа тези думи, не можех да ѝ върна всичко, което тя така безрезервно ми даде. Не бях такъв мъж. Не бях сигурен дали някога ще мога да бъда. Толкова дълго време бях студен и дистанциран.
– Знам. – Прошепна тя. Преглътна трудно. – „просто исках да знаеш това. Обичам те, ти си страхотен баща и знам, че каквото и да се случи, ще си върнеш бебето ни. – Каза ми тя, като гласът ѝ се пречупваше на няколко думи.
С това тя се наведе и притисна устните си към моите. С тих стон се плъзнах вътре в нея, като я откъснах от мъките ѝ, дори и само за малко.
