Глава 2
КАТЮШКА
Трикси държеше ръката ми здраво в своята, когато вратата на клуба се отвори и се появи Алехандро Гарсия – човекът от кошмарите на повечето хора. Влезе в сградата, сякаш беше собственик на мястото, без нито едно мимолетно изражение на лицето или в очите му. Човекът беше като самия дявол и по-добре да си готов да продадеш душата си, ако го потърсиш за помощ.
Защото в общи линии точно това правеше.
Джоуи – президентът на „Синовете на ада“, неговият вицепрезидент и сержантът му Уайлдър влязоха зад него. Поех си дълбоко, разтреперано дъх, напомняйки си, че макар Алехандро да беше задник през цялото време, той имаше слабост към мен; съжаляваше за младото момиче, което беше попаднало в капана на един тиранин. Той не би наранил моите хора.
Но това не правеше присъствието му по-малко изнервящо.
Грим излезе от параклиса, очите му бяха плоски и студени, когато се изправи пред Алехандро.
– Всички са в параклиса. – Каза той. – Аз ще дойда след малко.
С това Грим се приближи до мен и кимна веднъж на Трикси, докато Алехандро, Джоуи, Инк и Уайлдър влязоха в параклиса, затваряйки тихо вратите след себе си. С едно последно стискане на ръката ми Трикси се изправи и постави ръката ми в тази на Грим, поверявайки му грижите за мен. Тя не бе слизала от страната ми, откакто Грим започна да се опитва да намери малкото ми момче.
– Искам да си в този параклис. – Каза той грубо, а тъмните му очи бяха вперени в моите.
Преглътнах трудно. Обикновено жените не бяха допускани в параклиса. На практика беше забранено. Ако бях нахлула по-рано, обикновено щях да вбеся Грим. Но тогава бях отчаяна и не ми пукаше за последствията, които можеха да ме сполетят.
Фактът, че Грим с готовност ме помоли да бъда в тази стая, докато мъжете си говорят, означаваше, че го е грижа за мен и че иска да бъда част от всичко, което щеше да се случи, за да си върнем сина ни.
Примигвайки от сълзите си, му позволих внимателно да ме издърпа от дивана. Той ме придърпа в прегръдките си и опря брадичка на върха на главата ми. Стиснах очи, ръцете ми се увиха плътно около него, докато черпех от всяка частица сила, която ми предлагаше моят мъж.
– Ще го върнем, Катюшка. – Прошепна в косата ми той. – Или ти се кълна, че ще умра, като се опитам.
Дъхът ми замря. Стиснах по-силно очи, правейки всичко възможно да се заземя. Исках да крещя, докато гърлото ми не пресъхне, а дробовете ми не започнат да горят за въздух. Толкова ме болеше, че бях провалила Йън.
Толкова се притеснявах, че няма да успеем да го спасим навреме. Толкова се страхувах, че никога повече няма да видя или да прегърна момченцето си. Но беше както каза Грим – не можех да се тревожа за това какво ще стане, ако. Трябваше да се съсредоточа върху настоящето.
Грим се отдръпна от мен и с ръка върху долната част на гърба ми ме поведе към параклиса. Скраб обаче ни посрещна пред стаята и затвори вратите на параклиса, като блокира погледите на останалите мъже от нас.
– Грим. – Каза грубо Скраб, като привлече погледа на президента към себе си. Грим му кимна веднъж.
Моите мъже веднага ме преместиха между телата си. Грим държеше ръцете си здраво на бедрата ми, докато галеше врата ми отзад. Долната ми устна потрепери, когато Скраб се протегна и нежно притисна лицето ми в ръцете си, придърпвайки устните ми към своите, докато ме целуваше – устните му бяха успокояващ балсам върху празнотата, която усещах в гърдите си.
От гърлото ми се изтръгна съкрушен плач, а по бузите ми се плъзнаха горещи сълзи.
– Не, мое сладко момиче. – Успокои ме Грим, докато обвиваше ръцете си около мен и придърпваше гърба ми плътно към предната част на тялото си. – Съсредоточи се, Катюшка. – Нареди той, докато Скраб движеше устните си с моите, мъжете ми правеха всичко възможно, за да облекчат мъката ми, макар че и двамата знаеха, че единственото нещо, което би помогнало на тази болка, която изпитвах, е момченцето ми да се върне безопасно в ръцете ми, където му беше мястото.
– Ето така. – Прошепна Скраб срещу устните ми, докато стисках в юмруци елека му и стисках очи, докато сдържах сълзите си. – Запази сълзите си за времето, когато Йън ще се върне на сигурно място в ръцете ти, защото той ще се върне, Катюшка. Скоро. – Обеща Скраб.
Кимнах, когато той се отдръпна от мен, а очите му се свързаха с моите.
– Ето така. – Въздъхна, докато прокарваше палци по бузите ми. Нежно прокара кокалчето на показалеца си под брадичката ми. – Вдигни брадичка. – Тихо ми нареди. – Знам, че в момента не е тук, но трябва да останеш силна за него.
И двамата се отдръпнаха от мен едновременно. Скраб хвана ръката ми в своята, свързвайки пръстите си с моите. Грим се придвижи пред нас и влезе в параклиса. Когато влязох в параклиса зад него със Скраб до мен, всички мъже в стаята се изправиха от уважение.
Като жена на Грим, дори и да нямах официалната титла на негова стара дама, бях смятана за кралицата на клуба и те се отнасяха към мен като такава. Всеки път, когато влизах в параклиса, всички мъже заставаха нащрек и не сядаха, докато не седна или докато не напусна стаята.
Грим мълчаливо протегна ръка към мен, а тъмните му очи се впиха в моите. Предполагах, че ще седна на стола на Скраб, но не изглеждаше това да се случи.
Скраб прокара устни по слепоочието ми и постави ръката ми в тази на Грим, като кимна веднъж на президента си. Грим ме настани на стола си, а после застана зад него, докато всички отново заеха местата си.
– Какво знаем? – Грим попита Алехандро.
– Вече накарах един от моите хора да проучи ситуацията. Обадих му се веднага след като получих телефонното обаждане от Скраб. – Информира ни той. – Той е осигурил кадри от пътното движение, на които се вижда как бащата на Алексей пътува през Мисисипи.
Той вдигна ръка, за да не позволи на никого да говори, и натисна своя Bluetooth.
– Алехандро. – Поздрави този, който беше от другата страна на линията.
Подскочих с коляното си нагоре-надолу, като нетърпеливо почуквах с пръсти по бедрата си. Алехандро кимна веднъж и погледна към Грим.
– Изглежда, че е спрял в един град точно навътре в линията на Мисисипи. Рикардо работи по хакването на хотелите в района, опитвайки се да види дали може да открие къде е отседнал. Но ако искаме да го вземем преди разсъмване, трябва да тръгнем сега. – Каза му Алехандро.
Грим кимна.
– Тор, Инк, Хатчет, искам вие тримата да сте тук с Катюшка и останалите жени. Един от вас да се свързва с нас, за да може да държи Катюшка в течение на случващото се. – Нареди той.
– Разбрах, През – каза Хатчет, като извади слушалката си от джоба и я сложи в ухото си.
– Всички останали, имате петнайсет шибани минути, за да си съберете нещата и да сте готови да потеглите. – Изръмжа Грим.
Всички започнаха да се изнизват от стаята, за да се сбогуват със семействата си. Мъжете, които тръгваха да бягат, винаги бяха опасно нещо. Никога не се знаеше дали ще се върнат живи или мъртви – ранени или невредими. Единственото, което можеше да направиш, беше да се молиш да се върнат живи и здрави.
Но всички знаехме, че те са такива, а когато ставаше въпрос за семейството, всеки мъж, който носеше нашивка, рискуваше живота си.
И днес семейството беше заложено на карта.
***
Затегнах якето около торса си, докато гледах как Грим лае заповеди на мъжете и подготвя всички за потегляне. Той дръпна Скраб настрани и му каза нещо. Скраб кимна и се приближи до мястото, където стоях под навеса на клуба.
– Той няма да дойде да се сбогува, нали? – Попитах тихо, като откъснах очи от Грим и погледнах към съпруга си.
Скраб поклати глава.
– Първо клубът, принцесо. – Напомни ми той. Преглътнах трудно, но кимнах. Скраб ме обви в прегръдките си и прибра главата ми под брадичката си. – Каза ми да ти предам, че ти си най-важното нещо на света за него и че няма да се върне у дома, докато Йън не е в безопасност в прегръдките му. – Каза ми тихо той.
Разплаках се, като вече не можех да сдържам сълзите си.
– Толкова много ме боли, Скраб. – Захлипах. – Искам си бебето.
– Знам, Катюшка. – Каза Скраб тихо. – Майната му, принцесо, той също липсва и на мен. – Каза грубо, а думите му се задушаваха. – Но ние ще си го върнем, обещавам. Никой няма да се изгаври с теб или Йън и да остане жив, за да разкаже историята. – Напомни ми той. – Грим или аз ще ги заколим.
Той се облегна назад и притисна лицето ми в ръцете си.
– Бъди силна, принцесо. – Успокои ме. – Плачи, но дръж брадичката си нагоре. Ти си кралицата на този клуб – кралицата на Грим. – Напомни ми той. Още сълзи се плъзнаха по бузите ми. – Бъди силна. – Каза тихо той.
– Иска ми се да дойде да ми каже поне довиждане – прошепнах аз. – Мразя да виждам как и двамата тръгвате. Той знае колко много мразя, когато ме блокира по този начин. – Подсмръкнах.
Скраб допря устните си до моите, докато успокояваше ръцете си по гърба ми. Потръпнах, автоматичен отговор на докосването му.
– Грим също го боли, Катюшка. – Каза той. Стиснах очи, като ми се искаше Грим просто да сподели с мен болката, която изпитваше. – Той просто не го показва. Честно казано, не мисля, че знае как да го покаже.
Кимнах мълчаливо. Скраб сви ръце около мен и придърпа тялото ми към себе си, като прокара устни по моите. Не успях да спра стона, който се надигна в гърлото ми, когато той пое устните ми с твърда, изискваща целувка – целувка, която си беше чисто Скрабска: гореща и груба, но в същото време успокояваща.
– Обичам те, принцесо. – Прошепна той.
Вдигнах ръка и нежно погалих бузата му с върховете на пръстите си. Той наклони лицето си към докосването ми.
– И аз те обичам – прошепнах аз. – Моля те, кажи на Грим, че го обичам – помолих го аз. – Знам, че той не ме иска там…
Скраб отново допря устните си до моите.
– Ще го направя. – Обеща той. Кимна с глава в посока на клуба, когато някой отвори вратата и остави повече светлина на чакълената площадка. – Влез вътре, принцесо.
С въздишка се отдръпнах от него. Тръгнах към вратата, за да вляза вътре, но се спрях точно на входа и се обърнах, за да гледам как мъжете тръгват.
Грим се обърна и очите му се втренчиха в моите. Долната ми устна потрепери, но аз наклоних брадичката си, мигайки яростно, за да задържа сълзите. Той ми кимна веднъж – неговият начин да ми каже, че се гордее с мен, без да се налага да изрича думите.
А после ги нямаше.
Назад към част 1 Напред към част 3
