Глава 12
Гърлото на Елена пресъхна под непоколебимия фокус на погледа на Рафаел, а кожата над гърдите ѝ изведнъж се оказа твърде стегната. Нуждата ѝ от него беше дълбока, болезнен глад, подхранван от един ден, който бе събудил скрити страхове, болезнени тайни. Искаше устата му да е върху нея, ръцете му да са върху нея – но тази вечер погледът му беше опасен. Нищо подобно на яростта, която го бе накарала да изстине след събитията в девическото училище, нищо, което да я уплаши… освен по най-чувствения начин.
– Планираш ли да дойдеш тук, Архангеле? – Попита тя, когато той продължи да я гали само с тези нечовешки сини очи, а болката в нея се превърна в нещо по-тъмно, по-горещо.
Той се облегна на затворената врата на спалнята.
– Първо възнамерявам да се насладя на гледката.
Тя беше ловец, никога не е била разкрепостена, но той накара кожата ѝ да почервенее, а зърната ѝ да станат настойчиви.
– Поне си свали ризата – каза тя и потърка краката си в чаршафите. – Нека бъде честно.
– Защо да искам да правя това, когато в леглото ми има гол ловец, готов да се подчини на всяка моя прищявка?
Пръстите на краката ѝ се свиха, защото точно сега погледът в очите му беше на завоевател, на човек, свикнал да завладява. Но това не беше единственото, което видя на лицето му. Най-слабата усмивка се изтръгна от устните, които познаваха всяка скрита точка на удоволствието ѝ. Раменете му бяха отпуснати по начин, който ѝ подсказваше, че си играе с нея. О, не всичко това. Голяма част от него по всяка вероятност изпитваше същото арогантно задоволство като всеки завоевател, изправен пред жена, облечена само в кожата си, жена, която нямаше намерение да му откаже нищо… но точно този ѝ беше дал правото да предяви собствените си изисквания.
Гледайки към него, тя спусна ръце по гръдния си кош, после се върна нагоре, за да докосне гърдите си. Течна топлина в този поглед, но той не помръдна от вратата.
– Още, Елена. – Това беше заповед, издадена с тон, който тя чуваше само в леглото – сексуален и изискващ, а понякога и безпощаден.
– Винаги със заповеди – прошепна тя, търкаляйки се и дърпайки зърната, които молеха за по-силно и смело докосване, но бяха толкова непоносимо чувствителни, че си мислеше, че могат да се откъснат от самосебе си, ако той понечи да сложи тези силни ръце върху нея. – Може би аз искам да съм тази, която дава заповеди в леглото.
– Каква заповед би ми дала? – Интимен въпрос, погледът му се задържа върху устните ѝ с нескрито намерение, преди да се спусне към ръката, която тя плъзна провокативно под чаршафа.
Гърдите ѝ се зачервиха под сексуалната целувка на тези очи и тя възприе твърдата сила на великолепното тяло, подпряно на вратата.
– Бих казала да дойдеш тук – потупа с пръсти между краката си в греховно подчертаване – за да ти покажа колко много съм готова и те желая. – Физическата връзка… и двамата се нуждаеха от нея на най-дълбоко ниво тази вечер – да изгори студените, тъмни места в душата, да ги заключи заедно в земното плъзгане на плътта.
– На мен – каза Рафаел – ми харесва, когато ми правиш лоши неща. – Това беше ехо на нещо, което тя му беше казала веднъж.
Спомените за кадифената топлина на пениса му срещу езика ѝ накараха бедрата ѝ да се свият около нахлуването на ръката ѝ.
– Тогава защо – попита тя, като удряше със свободната си ръка чаршафите – не се движиш? – Той не я беше докоснал, а тя беше като разтопен метал от желанието.
– Защото тази вечер, ловецо, имам предвид свои собствени порочни неща.
Тя спря да диша. Когато той спусна очи надолу, за да се задържи там, където чаршафите се събираха на кръста ѝ, заповедта можеше и да бъде изречена, беше толкова директна, толкова мъжка. Пое си рязко дъх, с една ръка избута чаршафа до горната част на бедрата си, където нагънатата материя продължаваше да я скрива от погледа му… и спря.
„Елена.“
Тя поклати глава.
– Ризата трябва да си отиде. – Когато танцуваше с архангел, едно момиче трябваше да играе мръсно.
Отблъсквайки се от вратата, той вдигна пръсти към копчетата на черната риза, разкопча ги с бърза ефективност, от която устата ѝ се разтвори. Тези пръсти, които познаваха тялото ѝ толкова добре, я бяха докоснали както с изящна нежност, така и с тъмно владение. Ясно е какво ще получи тази вечер, помисли си тя, докато той свали ризата на пода и повдигна вежда.
Боже, но той беше красив, раменете и гърдите му натежали от мускули, кожата му златна, която приканваше устата ѝ, докосването ѝ. Но не това беше сделката, която бяха сключили. Като махна пръстите си от хлъзгавата си от желание плът, тя прибра колене към гърдите си, преди да плъзне чаршафа през бедрата си, за да се събере в краката ѝ.
– Ето ти го.
Архангелът сгъна ръцете си.
– Краката надолу.
Поклащайки глава, тя се съсредоточи върху гордия натиск на ерекцията му върху панталоните в същия нюанс като ризата му. Малки вътрешни мускули се свиха.
– Искам нещо в замяна.
– Не.
Тя понечи да протестира срещу категоричния отказ, но той вече беше прекосил стаята, за да обхване с ръка тила ѝ. Устата му, тази смъртоносна, знаеща уста, беше върху нейната част от секундата по-късно. Вдигна ръце, за да се хване за кръста му, когато той се наведе над нея, и изтръпна, когато той премести другата си ръка надолу, за да покрие гърдите ѝ с увереност, която казваше, че тя е негова и той го знае. Стискането беше уместно, кожата му беше достатъчно груба, за да дразни зърната ѝ.
Тогава тя осъзна, че е отпуснала коленете си.
– Предполагам, че си мислиш, че си спечелил. – Хлипащ шепот, докато той вдигаше глава и я избутваше обратно на леглото с ръка, опряна на гръдната ѝ кост. Може би трябваше да се съпротивлява, но тя искаше той да е отгоре ѝ, вътре в нея, пенисът му да разделя мокрите ѝ, набъбнали от страст гънки с твърдо искане.
***
– Този рунд, да. – Рафаел просто стоеше така дълги секунди, наслаждавайки се на гледката на своята съпруга. Тя имаше тяло на воин. Силна, гладка и мускулеста. Приятно за всяко негово желание.
Очите, които го гледаха, бяха замъглени от желание, устните ѝ бяха изкривени в леката усмивка на жена, която знае, че любовникът ѝ ще я задоволи, единият ѝ крак беше вдигнат в коляното, докато лежеше ленива, топла и възбудена в леглото им. Когато се обърна по лице, а необикновените ѝ криле се разпериха от двете страни, той не я спря. Вместо това, качвайки се на матрака, той я разпъна на колене, преди да отметне копринените нишки на косата ѝ от гърба ѝ, за да прокара пръст по линията на гръбнака ѝ.
Тя потрепери.
– Архангеле.
Хареса му начинът, по който каза това, звукът, който сам по себе си доставяше удоволствие на гърлото. Наведе се, за да постави ръцете си с длани надолу от двете страни на главата ѝ, целуна тила ѝ и усети как долната част на тялото ѝ се издига към него. Докато продължаваше да я целува по гръбначния стълб, като в същото време галеше с пръсти чувствителните вътрешни ръбове на крилата ѝ, дишането ѝ ставаше все по-рехаво, малките движения на тялото ѝ все по-настойчиви… земният аромат на възбудата ѝ проникваше във въздуха.
Пенисът му потрепна, но той още не беше свършил с нея.
Погали основата на гръбнака ѝ с въртеливо движение на езика си, повдигна се отново и каза:
– Време е за първото порочно нещо, Елена. – Той плъзна ръце под бедрата ѝ и се изтласка нагоре.
– Не и от мястото, където лежа. – Гласът ѝ беше задъхан, но тя се вслуша в мълчаливата му молба да се повдигне на колене и лакти, да разтвори бедрата си.
Неспособен да се съпротивлява, той прокара двете си ръце по чувствителната вътрешна страна на бедрата ѝ и я чу да издава типично женски звук на удоволствие. В това положение тя беше открита за него – сочна и зачервена, а пухкавите ѝ гънки бяха чиста еротична покана. Без да я предупреждава, той я обгърна с уста. Тя щеше да се отдръпне от чувствения шок, освен ако той не беше хванал здраво бедрата ѝ.
Когато той опита за първи път, тя изтръпна. Той се нуждаеше от това, от нея. Денят беше взел жестоки жертви, но тук беше само неговата съпруга, която не се поколеба да стане свидетел на безмилостната реалност на това, което е необходимо, за да не се допусне Хъдсън да се разкървави, която дойде в прегръдките му, въпреки че гневът ѝ към него беше суров камшик.
– Рафаел, моля те. – Чувствена молба.
Отдръпна устата си от нея и се спусна надолу, за да прокара един пръст през влажната ѝ топлина. Това накара ръката ѝ да се вкопчи в чаршафите, а сърцето ѝ да се ускори… но тя беше ловец, воин. Направи неочаквано движение, отдръпна се и се обърна по гръб с грациозност, която накара едно от крилата ѝ да трепне над него за една секунда. Първото нещо, което направи, бе да разчисти сплетената си коса. Второто беше да се изправи на колене и да поиска устата му с целувка, която имаше вкус на женско притежание, от което той нямаше намерение да се откаже.
Използвайки възможността да погали пищната тежест на гърдите ѝ, чувствителните върхове на зърната ѝ, той я спря, когато тя се опита да го избута по гръб.
– Не, ловецо. Не тази вечер. – Никога не бе обичан с такава страст, с каквато го обсипваше ловеца. Но в мига, в който тя постави ръцете си, устата си върху него, той щеше да бъде разкъсан – а тази вечер той искаше нещо друго. – Ще ти доставя удоволствие.
– Искаш да кажеш, че ще ме измъчваш? – Въпреки мекото оплакване, тя се облегна назад, остави го да дойде над нея, да я гали от рамото до гърдите и бедрото. Дърпаше зърното ѝ, търкаше палеца си по ключицата ѝ, прокарваше устни по извивката на бедрото ѝ. Започна отново. Устата ѝ беше мокра от целувки, съблазън, пулсът на шията ѝ подтикваше към смучене, към отбелязване, кракът, който свиваше върху бедрото му, беше елегантно изкушение.
Когато тя се надигна към него, той поклати облечената си долна част на тялото срещу нея.
О. Триенето на панталоните на Рафаел, натискането на ципа… Това накара Елена да впие нокти в раменете му.
– Боли ме за теб – прошепна тя, а нуждата ѝ бе широко отворена в сърцето ѝ.
Рафаел спря лежерните си движения, за да стигне до нея и да отметне влажните от потта кичури коса от челото ѝ, да я докосне отстрани на лицето.
– Имаш ме, Елена. Винаги. – Целувката му беше тъмна претенция, която я накара да затаи дъх, а вкусът му да проникне във всяка нейна клетка.
– Сега.
– Не. – Премести пръстите си между краката ѝ и натисна клитора ѝ, като я накара да извика. – Кажи ми – каза той, плъзгайки пръстите си през треперещата ѝ плът до хлъзгавия вход на тялото ѝ – ако се движа прекалено бързо.
– Ти – каза тя, ръцете ѝ се вкопчиха в раменете му, докато той вкарваше два от пръстите си вътре в нея с тъпа умисъл – си дразнител.
Твърдо навлезнал в нея, той започна да разтваря пръстите си, предизвиквайки спазъм на вътрешните ѝ мускули… но спря точно преди да се преобърне, запазвайки равновесие на този най-фин ръб.
– Не съм дразнител – пръстите му се събраха и отново се разтвориха – но има какво да се каже за търпението. – Едно силно, бързо отдръпване и тласък.
„Рафаел.“ – Хващайки се за бицепсите му, тя завъртя бедрата си в опит да го подтикне да го довърши, но той се върна към мъчителната леност на движенията си, дори когато наведе глава, за да засмуче в устата си едно от зърната ѝ, вкусвайки я със същото нехайно удоволствие.
Цялото ѝ тяло се колебаеше на ръба.
– Ти си в дяволско настроение.
Усмихна се срещу гърдите ѝ, когато с влажен звук пусна зърното ѝ, за да целуне кожата около него.
– Искам да се насладя на моята съпруга. Ще ми го позволиш.
***
Вкопчила ръка в косата му, тя повдигна главата му.
– Тази консортка има нож под матрака, който няма да се поколебае да използва, ако скоро не ѝ доставиш оргазъм.
Той се усмихна. Блестящо, ослепително нещо. Толкова рядко се срещаха подобни усмивки от страна на архангела ѝ, че сърцето ѝ спря за секунда. Мой, помисли си тя, ти си мой.
Тази усмивка стана по-широка.
„Да.“
Едва тогава осъзна, че е изпратила тази мисъл до него. Това, че той не се е поколебал нито за миг… Това победи грозотата, която се бе събудила в нея по-рано, болезненото ехо на отхвърлянето и самотата. Знаеше, че ще се надигне отново – белегът беше твърде дълбок, твърде порочен, но този мъж, нейният архангел, той държеше на своето; неговата притежателна воля беше нейният щит.
– Защо се усмихваш? – Устните ѝ се извиха и тя открадна целувка.
– Защото имам своя воин в леглото, толкова стегнат – две дразнещи помпи с пръсти – гореща – зъби върху челюстта ѝ – и мокра. – Потапяйки глава, той обсипа с внимание пренебрегваното ѝ зърно. Дългите, дълбоки подръпвания разтърсиха нещата ниско в корема ѝ, карайки я да се извива, да се притиска към пръстите му. В отговор на това той се приближи с палеца си, обиколи… и накрая разтърка пулсиращото връхче на клитора ѝ с твърдото докосване, което знаеше, че я побърква.
Толкова близо. Толкова близо.
Той вдигна палеца си.
– Никога повече няма да се спусна върху теб – заплаши тя, а гърдите ѝ се извисиха.
Смях срещу кожата ѝ.
„Ами ако помоля много мило?“ – С това той започна да движи тези знаещи пръсти в бърз ритъм, навеждайки глава, за да засмуче силно зърното ѝ в същото време… преди да захапе със зъби.
Оргазмът я разтърси толкова силно, че тя не само видя звезди, но и цели съзвездия, които се взривиха в бяло-златист проблясък. Беше великолепен, но я остави развалина. Когато най-сетне успя да вдигне тежките си клепачи, видя, че Рафаел се надига, за да свали останалите си дрехи. Красотата му я порази отново. Това тяло – могъщо и опасно, пенисът му – солиден. Сини очи, ярки като планинското небе по пладне. Крила, които можеха да го издигнат над облаците с ненадмината скорост; широчината на тези крила беше изключителна.
Докато тя го наблюдаваше, той се спусна и стисна пениса си. Изпомпа го веднъж. Два пъти.
Въгленчетата в тялото ѝ се разгоряха до тлеещ живот. Този път, когато тя вдигна ръце в мълчалива покана, той дойде. Нямаше повече дразнене, нямаше повече думи. Архангелът ѝ разтвори бедрата ѝ и я пое с твърд, горещ тласък, който изпепеляваше плътта ѝ, вече набъбнала от силата на първия ѝ оргазъм.
– Устата ти – каза той, а след това взе тази уста, докато движеше члена си навътре и навън от нея в изискващ ритъм, който накара богата, тъмна топлина да се разгърне по тялото ѝ. Това удоволствие беше първично, плътно и висцерално. То свиваше пръстите на краката ѝ, караше гърдите ѝ да набъбват, а нежната плът между краката ѝ да се зачервява от прилив на кръв.
Никога не се беше чувствала толкова обладана, толкова отдадена. Оргазмът се разрастваше по-бавно, продължаваше по-дълго и беше по-силен. Но този път тя усети парещия прилив на собственото удоволствие на Рафаел, чу как мощните криле на архангела се разтварят над нея, докато мускулите на гърба му се напрягат и стягат.
Мислите ѝ се разпиляха.
Назад към част 12 Напред към част 14
