ПРИЗРАКА – Книга 5
„Ще направя така, че всички те да си платят за това, което са ти направили.“ – Призрака; Дивите врани MC, книга 5
П Р И З Р А К А
Винаги съм я искал, но никога няма да бъда на второ място след който и да е мъж.
Докато не осъзнах, че не съм всичко, от което тя се нуждае. Но я обичам достатъчно, за да бъда това, от което тя се нуждае.
~ * ~ * ~
Д Ж Е С А
Обичам Призрака, но когато той изтръгна сърцето ми от гърдите, бягам.
И се озовавам в прегръдките на Съдията.
Но Съдията знае, че той не е всичко, от което се нуждая, и е решен да се увери, че съм пълноценна.
18+
Глава 1
ПРИЗРАКА
Откъснах поглед от Джеса, когато до мен се приближи Хатчет.
– Махай се, братко. – Измърморих. Бях в ядосано настроение и честно казано не исках да се занимавам с никого. Просто исках да ме оставят на мира.
– Здравей и на теб. – Отвърна ми Хатчет, докато ми подаваше студена бира. – Клубът е притеснен, Призрак.
– Няма за какво да се притеснява. – Измърморих.
– Сигурен ли си в това? – Попита ме Хатчет. Стиснах челюстта си. – Главата ти не е наред от известно време насам. – Напомни ми той. – От няколко проклети месеца. Клубът ви вижда и двамата заедно. – Стиснах челюстта си. – Спри да се караш с нея, братко.
Въздъхнах, стягайки ръката си около гърлото на бутилката в ръката ми.
– Не съм аз този, който се бори с нея, Хатчет. – Признах. – Джеса се бори с мен на всяка крачка от проклетия път. Тя не ми позволява да я направя своя. Най-накрая започваме да правим някакви стъпки напред, а тя се отдръпва от мен. Джордан я прецака жестоко. Тя се страхува да се обвърже с мъж. – Поклатих глава.
Разбира се, че щях да се влюбя в най-сложната жена в шибания свят.
– Може би трябва да поговориш със сестра си за съвет, Призрак. – Предложи той.
Поклатих глава към него. Съветите на Рейна или Инк нямаше да ми помогнат в ситуацията ми с Джеса. Джордан беше продавал Рейна и Джеса, държейки ги в килии, позволявайки на случайни мъже да влизат и да правят с тях каквото си искат. Но когато Рейна бе дошла тук и бе потърсила помощ от Инк, тя го познаваше. Имали са обща история.
Джеса не познаваше никого от нас, когато дойде тук.
– За Рейна и Инк нещата бяха различни. – Напомних му. – Те се познаваха, преди тя да попадне в капана на глупостите на Джордан. Джеса не познаваше никого от нас и единствената причина, поради която е тук, е, че ѝ предложихме място, където да остане. В противен случай никой от нас нямаше да я познава.
– А сега тя си има собствено жилище и работа. – Напомни ми Хатчет. – И все пак тя продължава да идва тук. Тя все още идва тук заради теб, братко. Просто трябва да я умориш.
– Не е толкова лесно. – Помърморих.
Джеса беше адски сложна жена.
Хатчет плесна с ръка по гърба ми.
– Ще разбереш, Призраче. Просто си върни главата на място, ясно?
Кимнах веднъж. Джеса ме погледна, а очите ѝ се втренчиха в моите от другия край на стаята. Въздъхнах и наклоних бутилката с бира, отпивайки глътка от студената течност. Видях как тя въздъхна от мястото, където стоях, преди да се освободи от Лейла и Изи и да дойде при мен.
– Добре ли си? – Попитах я, когато стигна до мен. Винаги се притеснявах за нея. Психически тя винаги беше толкова отдалечена от мен през цялото време.
Тя кимна. Обвих ръка около кръста ѝ и я придърпах към себе си.
– Мога ли да те закарам до работа по-късно? – Попитах я.
Тя бързо поклати глава. Намръщих се.
– Не. – Каза тя малко прекалено силно. Извих вежда към нея. Това беше сигурен знак, че тя се опитва да скрие нещо от мен. – Извинявай, не, Призрак. – Каза този път тя малко по-тихо.
Стиснах челюстта си. Това беше нещо, което се случваше постоянно при нас, и не разбирах защо е толкова голям проблем.
– Защо не ми позволяваш да те закарам до работа, Джеса? – Попитах я.
Тя сви рамене.
– Просто не искам да го правиш. – Измърмори тя, отвръщайки поглед от мен.
Телефонът ѝ звънна в джоба и тя го извади, отключвайки екрана. Хвърлих поглед на съобщението и веднага във вените ми нахлу ярост.
– Майната му, Джеса? – Изръмжах, докато изтръгвах телефона от ръцете ѝ и четях съобщението по-внимателно.
Имам клиент за теб. Иска те за три часа. Плаща 600 долара. Иска да си там в 5 часа тази вечер.
– Не. – Погледнах я надолу. Лицето ѝ пребледня, в очите ѝ се появи страх. – Това ли правиш? – Поисках да знам.
– Не е това, което си мислиш, че е. – Каза ми тя, като отчаяно искаше да разбера. Устоях на желанието да счупя телефона ѝ. Обладанието към тази жена плъзна по вените ми. Чувствах се разрушителен. Исках да убия всеки, който беше сложил ръка върху нея, докато тя се заиграваше с мен.
Бях на косъм от това да унищожа нещо.
– Тогава какво е това, Джеса? – Попитах разпалено, докато се взирах в красивото ѝ лице.
– Аз съм ескорт. – Каза ми тя. Стиснах челюстта си толкова силно, че зъбите ми се сгромолясаха. – Мъжете плащат за част от времето ми, понякога и жените, и аз ходя с тях на събития като тяхна половинка за вечерта.
Изведнъж всичко ми се стори логично – защо никога не ми позволи да я закарам до работа, защо не ми позволи да я обявя за своя стара дама.
Това би попречило на работата ѝ. Беше преминала от един дом за проститутки направо в друг.
– Ето защо продължаваш да се отдръпваш от мен?
Тя преглътна нервно, но кимна.
– Но, Призраче, моля те – имам нужда от тази работа…
– Или аз, или шибаната работа, Джеса. – Лицето ѝ пребледня, сълзите напълниха очите ѝ, но в този момент не можех да се накарам да се прецакам. Бях шибано ядосан. – Не ми пука, че работата е платонична. Аз не деля шибаната си жена и няма да се правя на глупак. Кое ще бъде?
Тя се взираше в мен, а в очите ѝ напираха сълзи.
– Призрак, моля те. – Умоляваше ме. – Недей да правиш това. Това е моята работа…
Поклатих глава и ѝ върнах телефона.
– Няма да се занимавам с тези глупости с теб, Джеса. – Изригнах. Тя помръдна. Изборът ѝ беше пределно ясен. Избрала е работата си.
Отдръпнах се от нея, преди да направя нещо, за което знаех, че ще съжалявам.
***
Чакълът се плъзна под нечий крак, звукът достигна до ушите ми в иначе тихата нощ. Дръпнах глава от мястото, където работех под капака на един джип, без да мога да заспя. Работата по колите беше това, което правех, когато сънят ми убягваше.
Не можех да се откъсна от мислите си за Джеса – не можех да спра да се чудя дали е в безопасност, дали е добре.
Чух отново движение на чакъл и тихо оставих гаечния ключ в ръката си. Някой беше на площадката.
Извадих пистолета от кобура си и се измъкнах от гаража, като държах гърба си към сградата. Завих зад ъгъла, насочвайки пистолета си към жената, която се препъваше по парцела в черна, лъскава рокля. Очите ми моментално се разшириха от ужас, когато пълните със сълзи очи на Джеса срещнаха моите. Лицето ѝ беше в синини, а носът и долната ѝ устна кървяха.
Нуждата от кръв се разля във вените ми, но притеснението и страхът ми за Джеса надделяха.
– Майната му. – Проклех се, докато се втурвах към нея, връщайки пистолета в кобура си. – Джеса, бейби, кой ти направи това? – Поисках да знам, докато я вдигах на ръце.
Роклята ѝ беше разкъсана, а една от презрамките – скъсана. Тя обви ръце около врата ми, а сълзите бързо се стичаха от лицето ѝ върху шията ми. Гръдният ѝ кош се раздираше от силни ридания, а тялото ѝ трепереше в ръцете ми. – Шшш, хубаво момиче. Вече съм с теб. – Нежно я уверих, докато я носех към клуба.
Тя стискаше в малките си юмручета задната част на елека ми, докато я носех вътре. Тор вдигна поглед от дивана, където играеше на телефона си, и очите му се разшириха.
– Ебаси, братче. – Каза той, докато скачаше от дивана. – Ще извикам Медик.
– Не. – Извика Джеса, като се вкопчи в мен още повече. – Не, Призраче, не ме пускай. – Умоляваше ме тя, а молбите ѝ разкъсваха душата ми.
Допрях устни до челото ѝ.
– Всичко е наред, хубаво момиче. Няма да те пусна, обещавам. – Успокоих я. Кимнах на Тор. – Вземи Медик и събуди братята.
Тор кимна, преди да се втурне в една от долните зали, докато изваждаше контактите на телефона си. Занесох Джеса по стълбите към стаята си.
– Ще се оправиш, хубаво момиче. – Уверих я, докато тя продължаваше да плаче. – Вече си в безопасност.
– Те щяха да… да… О, Боже. – Тя се разплака.
Стиснах ръцете си около нея. Гневът пулсираше в тялото ми, но го потиснах. Сега не беше моментът за експлозия. Точно сега Джеса се нуждаеше от мен, за да я успокоя – да я утеша – и аз щях да направя всичко възможно да бъда това за нея.
– Хей, погледни ме. – Тя поклати глава, отказвайки да я вдигне от врата ми. – Погледни ме, хубаво момиче. – Наредих отново, когато тя не се подчини. Тя ме погледна, като остави красивите си сиви очи да срещнат моите. – Имам те. Сега си с мен, Джеса. – Напомних ѝ. – Ти си в безопасност и аз няма да позволя на никой друг да те нарани. – Обещах.
И мислех тези думи с всяка шибана фибра на съществото си. Веднага щом можех, щях да пролея кръв. Никой, който се ебаваше с тази жена, не беше живял дълго, за да разказва за нея.
Погледнах нагоре, когато Грейв и Скорпион влязоха в стаята ми. Седнах на леглото, а Джеса беше в скута ми. Гневът изкриви чертите им, докато я разглеждаха.
– Който и да е направил това, ще си плати. – Изръмжа Грейв, когато Тор влезе в стаята зад тях.
– Медикът е на път, както и всички останали. – Каза ми Тор. – Саботажът иска кръв. Никой не наранява жените от клуба.
Кимнах в знак на съгласие, преди да допра устните си до челото на Джеса. Тя хлипаше, а звукът разби шибаното ми сърце.
– Аз съм тук, хубаво момиче. – Успокоявах я, докато тя плачеше, раменете ѝ трепереха, тялото ѝ се тресеше от страх. – Ще се погрижа за теб, обещавам. – Заклех се.
