Глава 2
ДЖЕСА
Вкопчих се в елека на Призрак с бели кокалчета, когато Медик влезе в апартамента на Призрака, а медицинската му чанта висеше свободно в ръката му до него. Не бях толкова ранена. Малко натъртено, но нищо, от което да се притеснявам истински.
Но аз познавах Призрака и знаех какъв човек е той. Той нямаше да се почувства по-добре, докато не получих по същество чиста здравна бележка.
Призрака прокара устни по челото ми, успокоявайки ме за тази част от времето.
– Хей, погледни ме, хубаво момиче. – Успокои ме той, докато стягаше ръцете си около мен. Веднага вперих поглед в кафявите му очи. В дълбините на очите му се зараждаше буря, но засега той я държеше настрана. Знаех обаче, че щеше да избухне, когато всичко това най-накрая станеше прекалено много за него. – Аз съм тук. – Нежно ми напомни той.
– Какво, по дяволите, стана? – Излая Саботаж, докато влизаше в малкия апартамент, в който живееше Призрака в горната част на клуба. Медикът постави чантата си на леглото и я отвори, разкривайки различни лекарства и други важни медицински консумативи, необходими за клуба.
– Не точно сега. – Призрака се нахвърли върху своя президент, докато прокарваше ръка по косата ми. – Точно сега трябва да се погрижа за нея. След това ще се съсредоточим върху това кой, по дяволите, ѝ е направил това.
Саботаж стисна челюстта си, а в очите му пламна ярост.
– Искам стаята да бъде опразнена. – Обяви Медик , а между двамата мъже се заражда спор. И двамата бяха изключително темпераментни и поне веднъж седмично Призрака и Саботаж водеха разгорещена дискусия за нещо. – Сигурен съм, че тя ще се чувства много по-удобно, когато не е обградена от всички вас. – Каза им Медик, като ми се усмихна любезно. Аз нервно му отвърнах с една усмивка.
– Няма да я оставя. – Каза Призрака на Медик, като тонът му дръзваше да го предизвика.
Медик кимна в знак на разбиране.
– Скъпа – изтръпнах при това име. Никога повече не исках да чуя този шибан термин за ласкателство: – Трябва да ми кажеш къде са те наранили.
– Добре съм. – Казах му. Призрака отвори уста, за да протестира, но аз поклатих глава на капелмайстора, протягайки се нагоре, за да прокарам върховете на пръстите си по линията на челюстта му. – Моля те, Призрак, те се опитаха, но аз успях да се измъкна. Аз съм добре. – Уверих го, като запазих тона си нисък и успокояващ.
Призрака беше звяр – човекът от шибаните ти кошмари. Той правеше всичко възможно да държи тази част от себе си заключена, но решетките, които я държаха, ръждясваха и се повреждаха, което улесняваше бягството на тази част от него.
Той опря челото си в моето. Виждах как се опитва да овладее темперамента си, докато вдишваше дълбоко, а след това бавно го отпускаше.
– Остави ни. – Заповяда Призрака, като вдигна поглед към Медик.
Медик безмълвно напусна стаята, оставяйки мен и Призрака сами.
– Трябва да ми кажеш какво се случи, преди да слезем в параклиса и ти да кажеш на останалите от клуба. – Каза ми Призрак. – Ако разбера в този параклис, Джеса, ще си изгубя ума, по дяволите.
– Не мога. – Задуших се, а в очите ми се появиха сълзи. Не можех да му кажа – нито сега, нито някога. Ако си отворя устата, хората ще пострадат. Хората, които бях обикнала и за които ме беше грижа, щяха да умрат.
Призракът хвана лицето ми в ръцете си, а кафявите му очи се впиха в сивите ми.
– Можеш, Джеса. – Подкани ме той. – Трябва да ми кажеш какво се е случило, хубаво момиче. Трябва да знам кой ти е направил това, за да можем да се справим с тази гадост.
– Моля те, Призрак, не ме карай. – Умолявах го. – Те ще наранят Рейна – не мога да ти кажа. – Изплаках.
В очите му трепна ярост, кафявото потъмня до почти черен цвят, докато той отчаяно се опитваше да сдържи самообладанието си. Долната ми устна трепереше, докато се взирах в него.
– Не можеш да ми кажеш, че ще наранят сестра ми, и да очакваш, че няма да настоявам за това, Джеса. – Каза ми той честно. Стиснах очи. Знаех това, но ако му кажа и нещо се случи с нея или с Илайджа, никога нямаше да си го простя. – Ще защитя теб и Рейна – целият този клуб ще защити и двете ви. Но трябва да знам какво, по дяволите, се случва, за да можем да го направим ефективно. – Напомни ми той.
– Първо трябва да се преоблека. – Прошепнах, чувствайки се уязвима и изложена на показ в роклята, която бях принудена да облека за тази нощ – роклята със скъсаната презрамки.
Роклята, в която се бяха опитали да ме изнасилят.
Без да казва нищо, Призрак внимателно ме постави на леглото и се изправи, като отиде до скрина си. Отвори най-горното чекмедже, където съхранявах част от дрехите си, и извади чифт еластични шорти. След това взе една от тениските си от едно от собствените си чекмеджета и се върна при мен.
Очите му притеснено преминаха през лицето ми, след което въздъхна и ми подаде дрехите.
– Знаеш къде е банята, хубаво момиче. – Заговори той тихо.
Аз безмълвно му кимнах с глава и се отправих към банята, а сълзите заплашваха да ме задушат. Той ме познаваше по-добре, отколкото аз самата се познавах. Можеше да разбере, че се боря.
И след случилото се тази вечер знаех, че инстинктите на Призрака го подтикват да ме облече сам, за да си припомни, че съм там, пред него, и че всичко е наред.
Но той знаеше, че не мога да се справя с това точно сега. Знаеше, че трябва да го направя сама. Това беше нещото, което винаги правех. Трябваше да се чувствам в свои води.
Може да е огромен задник за почти всички останали, но с мен беше мил и грижовен.
След като навлякох късите панталони и тениската с прекалено голям размер, излязох от банята му, скръстила ръце на гърдите си. Очите му блестяха от топлина, докато ме обхождаше с поглед, задържайки се върху краката ми. Той обаче само протегна ръка към мен, като мълчаливо ме подкани да се приближа към него. След като се настанихме на леглото един до друг, той се протегна и нежно прокара палец по бузата ми.
– Говори ми, хубаво момиче.
– Помниш ли работата, която имах в закусвалнята? – Попитах го тихо. – Заех мястото на Изи, когато тя напусна.
Той ми кимна мълчаливо, с което ми каза, че си спомня. Поех си дълго и дълбоко дъх. Хванах ръцете му в своите и го погледнах с умоляващи очи.
– Моля те, запази спокойствие. – Помолих го. – Не мога – няма да ти кажа какво се случва, ако не ми обещаеш да запазиш спокойствие.
Той си пое рязко дъх, но кимна, навеждайки глава надолу, така че очите му да са на едно ниво с моите.
– Имаш моята дума. – Увери ме той. – Ще направя всичко по силите си. – Знаех, че това е най-многото, което мога да искам от него.
Поех си дълбоко дъх и стегнах ръцете си около неговите.
– Джордан имаше и други хора, освен Ангелите на Ада, които идваха да ни изнасилват. – Задуших се. Почувствах как ръцете на Призрака се затягат при думите ми. Тези ужасяващи години все още ме караха да искам да повръщам. – Те знаеха, че Рейна има защита като старата дама на Инк, но знаеха, че аз съм тук само за да си оправя живота. – Преглътнах трудно. – Те искаха да работя за тях, но аз отказах. Не мислех, че могат да ме наранят, да ме принудят, но те заплашиха, че ще наранят Рейна.
Поех си треперещ дъх.
– Тя току-що беше родила бебето, Призрак. – Казах му, дланите ми се изпотиха срещу неговите, но въпреки това той държеше ръцете ми. – Ужасявах се да не се случи нещо на нея или на бебето ѝ, защото бях слаба и не исках да се върна към тази гадост.
– Ти не си слаба, по дяволите. – Изръмжа тихо Призракът, а ноздрите му се разтвориха от ярост при думите ми. Стиснах ръцете му, опитвайки се да го накарам да се успокои и да се приземи заедно с мен. – Ти си най-силната жена, която познавам. – Закле се той. Освободи едната ми ръка и обхвана челюстта ми, като притисна устни към челото ми. Вдишах разтреперана, като затворих очи, наслаждавайки се на утехата, която ми предлагаше, приемайки всяка частица от нея, която можех.
– Казаха ми, че работата ще е строго платонична. Аз щях да играя ролята на бонбон за очите. – Преглътнах трудно. – Но ако разберат, че съм с някой друг, ще ми напомнят на кого принадлежа.
Тялото на Призрака физически се разтресе от ярост, докато се въздържаше да не унищожи нещо. Стиснах ръцете му по-силно, като отчаяно се опитвах да го задържа при себе си.
– Те разбраха, че си с мен, нали? – Знаех, че той вече знае отговора.
Кимнах, докато сълзите ми заплашваха да ме удавят.
– Държаха ме на задната седалка. Не ме бяха вързали – искаха да се боря с тях. – Захлипах, докато сълзите се стичаха по лицето ми и бодяха раните по краищата на разцепените ми устни. – Те не знаеха, че ще се съпротивлявам толкова силно. – Засмуках рязко дъх. – Тръгнах да бягам през гората, докато не бях абсолютно сигурна, че вече не ме преследват. И накрая се препънах тук, в клуба.
– Кои са те, Джеса? – Попита Призрака, а зъбите му бяха стиснати, докато тихичко сипеше закани. – Кой, по дяволите, ти направи това? – Изръмжа той.
Призрака официално беше на път да се изпокара. Знаех, че следващите ми думи щяха да бъдат шибаната черешка на тортата за него. Той щеше да избухне.
Поех си дълбоко дъх, подготвяйки се да му кажа кои са хората, които ми направиха това – хората, които заплашиха да убият сестра му и племенника му.
– Холдън Дийн, Луис Дарнел и Джошуа Куинси. – Казах му тихо. – Вицепрезидент на Съдията, оръжеен сержант и касиер.
Призракът скочи от леглото, крещейки „майка му да еба“, докато изпращаше юмрука си през стената.
– Призрак! – Изкрещях, скачайки от леглото, докато той изваждаше кървящата си ръка от стената.
Той ме погледна с диви, неукротими очи. Притиснах ръце към гърдите му, усещайки под дланта си бързото, забързано биене на сърцето му. Протегнах ръка и сграбчих ръцете му, като ги придържах до лицето си, без да се интересувам от кръвта, която попадаше по кожата ми. Чух, че вратата се отваря зад нас, но продължавах да гледам бушуващите очи на Призрака.
– Аз съм тук. – Въздъхнах, надявайки се да го успокоя, знаейки, че съм единственият човек, който може да го извади от ума му – от яростта му. – Върни се при мен. – Тихо го помолих.
Той стегна ръцете си върху лицето ми, когато спусна устата си към моята, целувайки ме толкова нежно, че усетих как сълзите напират в очите ми.
– Те ще си платят, Джеса. – Закле се той. Затворих очи, а сълзите се плъзнаха по бузите ми. – Ще направя така, че всички те да си платят за това, което са ти направили.
Назад към част 1 Напред към част 3
