Глава 16
ДЖЕСИКА
Гледах как Скорпионът се свлича от мотора си. Двамата с Чейс размениха няколко думи, след което Чейс кимна и се отправи към клуба. Скорпионът се обърна и отиде до колата ми, където аз продължих да седя, загледана в стария дом на моите кошмари. Единственото нещо, което беше ново, беше клубната сграда. Беше напълно възстановена, след като Скорпиона я бомбардира.
– Скъпа, хайде. – Нежно ме подкани Скорпиона, когато отвори вратата на колата ми. Стиснах ръката си на волана. В мен пулсираше желанието да бягам. Той протегна ръката си към мен. – Аз съм тук, бейби – винаги. – Напомни ми. – Всеки мъж, който е бил в този чартър преди, е мъртъв. Това са само нови членове – мъже, които аз сам съм оформил.
– Съжалявам – прошепнах, докато си поемах треперещ дъх. Бях ужасена да се върна тук. Знаех, че е различно, но Боже, това място беше абсолютен ад, след като баща ми почина.
Скорпионът приклекна така, че трябваше да го погледна надолу.
– Скъпа, не съжалявай. – Успокои ме той. – Разбирам. Всичко е наред. Не бързай. Когато вляза в този клуб, ти ще бъдеш до мен.
Положих ръка на корема си, докато малкото ми риташе. Скорпионът опря ръката си на моята.
– Дишай и не бързай. – Успокои ме той. – Аз съм тук.
Обърнах тялото си така, че да съм с лице към него. Той нежно хвана бедрата ми, а тъмните му очи се взираха неотклонно в моите.
– Моите мъже нямат търпение да се срещнат с теб, Джес. – Увери ме той. Това малко успокои нервите ми. – Те са готови да имат кралица тук. – Малка усмивка наклони устните му. – Разбира се, вероятно са по-развълнувани от факта, че ще имат жена тук, която да им готви, но все пак са развълнувани.
Засмях се тихо. Той ми се усмихна.
– Ето я. – Потърка дланите си по бедрата ми. – Няма причина да се притесняваш, бейби.
Издишах тежко и кимнах.
– Добре – прошепнах аз.
Той се усмихна и се изправи, като протегна ръце към мен. Веднага щом се изправи, изтръпнах от шок. Всеки мъж, който носеше елек, беше извън клуба. Скорпионът се усмихна надолу към мен.
– Добре дошла у дома, скъпа.
– Парти! – Изкрещя някой.
Във въздуха се разнесоха наздравици. Засмях се, докато се обръщах към Скорпиона, за да го прегърна.
– Обичам те – прошепнах, докато облягах глава на гърдите му, толкова доволна, че имам толкова невероятен мъж като него.
В отговор той обгърна ръцете си плътно около мен.
– Винаги, бейби. – Каза просто.
***
Скорпионът ме държеше в скута си, докато той и ковчежникът му Марк разговаряха помежду си. Марк беше техничар като Скорпион, което обясняваше разговора, който водеха. Не разбирах много от нещата, за които говореха. Единственото, което знаех, беше, че е свързано със системата за сигурност, но да слушам Скорпиона да говори за такива глупости беше адски горещо.
Човек, който е едновременно престъпник и умен като дявол, беше адски секси.
Зяпнах, като опрях глава на рамото на Скорпиона, а очите ми се затвориха. Скорпионът стегна ръцете си около мен.
– Уморена ли си, скъпа?
Той притисна устни към бузата ми.
– Нека да я сложа да си легне, а след това можеш да ми покажеш какво си направил – каза Скорпион на Марк.
– Лека нощ, Джесика – заговори Марк.
Изпратих му сънлива усмивка.
– Лека нощ – промърморих аз, като южняшкото ми звучене беше много по-отчетливо.
Скорпионът се засмя тихо.
– По дяволите, да, уморена си. Това говорене е много по-плътно, когато си сънена, скъпа.
Той се придвижи към задния коридор на клуба, където бяхме отседнали, докато със Скорпион намерим къща, която да закупим заедно.
– Ще останеш ли с мен? – Попитах го, когато той бутна вратата.
– Да, скъпа, ще остана с теб. – Каза ми тихо. – Само ми дай да кажа на Марк, че на сутринта ще погледна промените му.
– О – промълвих, когато изведнъж си спомних, че той щеше да направи това. – Забравих. – Признах си. Скорпионът се засмя тихо. – Продължавай да го правиш – казах му. – Все пак имам нужда от душ.
– Сигурна ли си, бейби? – Попита ме, докато внимателно ме изправяше на крака, като държеше ръцете си на бедрата ми, докато не стъпих стабилно на краката си.
Кимнах.
– Иди – казах му. Прокарах пръсти по челюстта му.
– Освен това сега си президент. Все още имаш задължения освен мен.
Той измърмори недоволно.
– Иска ми се нещата да са различни, Джес. – Каза честно. – Иска ми се ти и нашето малко дете да сте единствената ми грижа.
Въздъхнах.
– Знам, но щом си тук с мен, нямам нищо против да те споделя с клуба – казах му честно.
Той хвана китката ми и притисна нежна целувка към дланта ми.
– Винаги си била предназначена да бъдеш кралица, скъпа. – Каза ми нежно. Преглътнах внезапно появилата се буца в гърлото ми, докато отвръщах на сълзите при думите му. Те означаваха за мен повече, отколкото той някога би осъзнал.
– Моите мъже ще се покланят на земята, по която ходиш.
– Престани да бъдеш толкова мил. – Задуших се.
Той се усмихна.
– Невъзможно е да го направя, когато си близо до мен, скъпа. – Подигра ми се.
Наведе се и притисна устни към моите, преди да излезе от стаята, като тихо затвори вратата след себе си.
***
Когато се събудих на следващата сутрин, Скорпионът беше станал от леглото, а обувките и елека му липсваха в стаята. Претърколих се и погледнах часовника отстрани на леглото.
11:24.
Господи, нищо чудно, че вече беше станал от леглото. Бях издигнала спането на съвсем друго ниво, но това бебе ме караше да заспивам все повече и повече.
Станах и бързо се облякох в клин и тениска, като след това обух краката си в джапанки. Когато излязох в главната стая, погледът ми моментално попадна на Скорпиона, който стоеше над маса с разстлана пред него карта. С него стояха Чейс, Елиас – неговият ефрейтор – и Танго – неговият сержант по оръжията.
Скорпионът вдигна очи, сякаш усещаше, че го гледам, и щом срещна очите ми, по лицето му се разля усмивка. Сърцето ми трепна в гърдите.
– Добро утро, скъпа. – Поздрави ме. – Как спа?
– Добре – отвърнах, докато се приближавах към него. Той обви ръка около кръста ми, щом стигнах до него, и ме целуна нежно. Когато се отдръпна, погледнах надолу към картата. – Какво е това?
– Работя по създаването на нова пратка – каза ми Скорпионът. – Винаги ми се получава по-добре, когато виждам всичко, от което се нуждая, пред себе си, вместо да си играя с увеличението на компютъра.
– По дяволите, През, къде намери това парче задник? – Глас, който не разпознах от вчера, попита, докато влизаше през вратата.
Скорпионът изръмжа тихо, докато хващаше бедрата ми, придърпвайки ме по-близо до себе си.
– Казва се Джесика и е моята шибана старица. Внимавай с проклетия си език, Гиджет. Не съм доволен от теб. – Предупреди той, а тонът му потъмня. Притиснах ръце към коремната преса на Скорпиона, надявайки се да го успокоя.
Гиджет преглътна трудно, лицето му побледня мъничко.
– Разбрах, През. – Наклони глава към мен. – Извинявай, Джесика.
Кимнах му.
– Всичко е наред.
От гърдите на Скорпиона се чу недоволно ръмжене. Поставих ръката си върху сърцето му. Той бавно отмести поглед от Гиджет и ме погледна.
– Спокойно. – Успокоих го. – Аз съм твоя. – Напомних му.
– По дяволите, дяволски си права. – Изръмжа той.
С това той показа претенциите си, като пое устните ми с твърда целувка, която ме накара да изстена в устата му, докато се вкопчвах в елека му, а сърцето ми блъскаше силно в гърдите.
Принадлежах изцяло на този мъж – всяка частица от мен.
Назад към част 15 Напред към част 17
