Епилог
РОНАН
СЕДЕМ ГОДИНИ ПО-КЪСНО…
– Петък. Четири часа. – Седнах на дивана в чакалнята на офиса, като прехвърлих глезена си през коляното и разперих ръце по облегалката.
– Какво се случва в петък в четири часа? – Попита Ембър.
– Щастливият час – отвърна Гертруда, като стана от стола си. – Ще донеса напитки. Какво искате, хора?
– Една бира. Благодаря, Герти.
– Няма за какво. Ембър?
– Ем… Предполагам, че и аз ще изпия една бира.
Гертруда кимна, после изчезна в стаята за почивка и се върна с три бутилки от пивоварната. Тя зае обичайното си място зад бюрото, а Ембър седна на стола срещу дивана.
– И така? Какво мислиш за първия си ден? – Попитах Ембър.
– Хареса ми. – Тя се усмихна и погледна към прозореца. – Чувствам се добре да съм си у дома.
След четири години бакалавърска степен в Бозман, после три в юридическия факултет в Мисула, Ембър се беше върнала в Каламити и работеше в „Адвокатска кантора Тачър“.
Днес се бяхме срещнали с трима клиенти. Ембър предимно наблюдаваше, но въз основа на въпросите, които задаваше след това, не се съмнявах, че ще приеме работата тук като риба във вода.
Беше умна и трудолюбива. Беше преминала през колежа с почти перфектни оценки и въпреки че можеше да отиде в Бръшляновата лига, за да учи право, беше избрала да остане в Монтана, за да бъде близо до братята си.
Ерик и Илайджа щяха да започнат втората си година в гимназията тази есен. И двамата бяха активни в спорта и клубовете. Бяха избрали да останат при приемните си родители, докато завършат училище, но дори и докато я нямаше, Ембър беше постоянно присъстваща. Голяма сестра.
И аз не мога да се гордея повече с жената, в която се е превърнала.
Не само че беше пример за подражание за братята си, но и за моите момичета.
Ларк и аз бяхме платили за образованието на Ембър при едно условие – винаги когато се прибере в Каламити, да се отбие в къщата, за да поздрави. Тя и без това щеше да го направи. През повечето от посещенията си оставаше при нас, тъй като не искаше да претрупва братята си и приемните им родители. Имахме достатъчно място за това.
Малко след като Ембър замина, за да започне училище, аз се преместих при Ларк. Бяхме продали другата къща в задънената улица и семейството, което живееше там, сега имаше две момичета като нас. Най-голямата им дъщеря беше най-добрата приятелка на Рен.
– Какъв е планът ти за уикенда? – Гертруда попита Ембър.
– Да разопаковам. – Тя въздъхна. – Омръзна ми да живея в кутии.
– Мина по-малко от седмица, дете. Дай си малко милост.
Тя току-що се беше преместила в едностаен апартамент на Първа улица. Беше един от имотите на Кериган, с чудесен изглед към центъра. Щеше да е в центъра на Каламити и близо до работата.
– Мислиш ли, че винаги ще ме наричаш „дете“? – Ембър се усмихна, докато отпиваше от бирата си, прекъсвайки въпроса си.
– Да. – Усмихнах се, поемайки собствената си напитка, точно когато разрошена кестенява коса привлече погледа ми. Входната врата се отвори.
– Татко! – Рен прескочи чакалнята и се хвърли към мен, преди да успея да се изправя.
– Здравей, светулке. – Целунах я по бузата и оставих бирата си настрана. – Как мина урокът по плуване?
– Скочих от дъската за скачане съвсем сама. – Тя се усмихна, а кафявите ѝ очи блестяха.
– Добра работа. – Протегнах ръка за юмручен удар, когато Ларк влезе вътре с Лейла.
– Здравей, татко! – Подобно на по-голямата си сестра, Лейла се затича и се заби в скута ми. Успях да преместя Рен и да хвана Лейла, преди да ме удари с коляно в слабините.
– Здравей, орехче. Забавляваше ли се с мама днес?
– Да. – Тя взе лицето ми в ръцете си и стисна бузите ми, докато устните ми не се сляха.
Рен беше започнала да прави това, когато беше малка, а сега го правеше и Лейла. С бузите ми все още в ръцете си, тя търкаше носа си в моя, напред-назад, нагоре-надолу.
Лейла беше на пет години и започваше детска градина през есента. Всеки ден тя сякаш се променяше, но ескимоските целувки бяха нейното нещо още от двегодишна възраст.
– Здравей, бейби. – Ларк се приближи и се наведе между момичетата, за да ме целуне.
– Здравей, мамо. Как мина денят ти?
– Зает, но забавен. – Ларк обичаше летните ваканции с момичетата. Тя изпълваше всеки ден със забавни дейности, като искаше да прекара времето с дъщерите ни, преди те да тръгнат да правят своите неща.
Тази сутрин бяха отишли в библиотеката, преди да обядват в дома на майка ѝ. След това отидоха на уроци по плуване, а после се прибраха в центъра на града. Щяхме да се забавляваме малко, преди да се срещнем с Кериган, Пиърс и децата им за вечеря в пивоварната.
Животът беше забързан, но беше по-различен от този в Калифорния. По-добър вид.
Лятото, след като се запознахме, с Ларк се оженихме на тиха церемония в задния ни двор. Тя не искаше да има фанфари, а и аз вече имах сложна сватба. Единственото, което имаше значение за мен, беше да я направя своя съпруга.
Скоро след това осинових Рен, а след няколко месеца Ларк забременя с Лейла.
– И така? Как мина първият ден? – Ларк открадна бирата ми от крайната масичка, като прегърна бързо Гертруда, преди да отиде при Ембър за същото. След това потъна в другия стол.
– Добре. – Усмихна се Ембър. – Наистина добре.
– Тя ще тича около мен за нула време – казах аз.
Бяхме имали натоварени няколко години в „Адвокатска кантора Тачър“. Завършването на Ембър в юридическия факултет не можеше да дойде в по-добър момент. Аз и Гертруда се мъчехме да се справим и очаквахме с нетърпение да получим помощ.
Рано или късно щеше да ми се наложи да си намеря по-голям офис. Засега Ембър използваше конферентната зала, но щеше да ѝ трябва нещо постоянно. Може би дори ще ми трябва място за още един адвокат.
Когато миналия месец родителите ми и Ноа дойдоха на гости, брат ми намекна, че Калифорния му е омръзнала. Ако Ноа искаше да направи своя собствена голяма промяна, щеше да има място тук.
Никой от нас не беше чувал повече за Боби след деня, в който той замина с корветата на татко. А баща ми, както се очакваше, погледна Рен и ми каза, че се гордее, че съм направила правилния избор.
– Искате ли сок, деца? – Попита Гертруда, като вече беше станала от стола си.
Рен и Лейла се откъснаха от коленете ми и потеглиха след Герти към стаята за почивка. Без съмнение тя щеше да им подхвърли бисквити.
– Искаш ли да дойдеш утре на вечеря? – Попита Ларк Ембър.
– Разбира се. Мога ли да донеса нещо?
– Само себе си.
Цветя. Ембър щеше да донесе цветя.
Тя винаги носеше цветя на Ларк, когато идваше на гости. Дори в началото, когато беше разорен първокурсник в колежа, тя идваше в къщата с онази стара раница в едната ръка и сноп карамфили от магазина за хранителни стоки в другата.
Ембър ми се възхищаваше.
Но тя обичаше Ларк.
По време на младшата си година в колежа тя се беше върнала у дома за Коледа и беше останала при нас за празника. Една ранна сутрин двамата се бяхме събрали при кафеварката, докато останалата част от къщата спеше. Говорихме за братята ѝ. Говорихме за училището. И тя ми каза, че е поставила в рамка работата, която е написала в класа на Ларк. Тази шестица е висяла на стената в апартамента ѝ.
Ларк ми приписваше заслугата за спасяването на Ембър.
Но Ембър отдаде тази заслуга на Ларк.
Това „С плюс“ беше спасило живота ѝ. Този плюс ѝ беше дал бъдеще. На братята ѝ също.
През годините, последвали съдебния процес, бяхме научили много за миналото на Ембър. Ашли Скот е била гадна майка от самото начало. Тогава Ембър не е знаела по-добро. Харесваше ми да мисля, че Ларк ѝ е показал как работи истинската майка.
Ембър не беше сигурна кой е баща ѝ. Ашли не беше споменавала името му. Но Ембър си спомняше за мъжа, който беше станал баща на близнаците. Беше неудачник – думата на Ембър – и в момента, в който Ашли му бе казала, че е бременна, той се бе отказал от всички.
Ашли беше разхождала децата си от град на град, най-вече в Средния Запад. Трудно ѝ било да си намери работа и всеки път, когато я уволнявали, тя събирала децата и се местела. Каламити е бил идеята на Ашли за приключение.
През цялото това време Ембър се грижела основно за момчетата. Докато Ашли обикаляла наоколо и харчела малкото пари, които имали, в бара или за маникюр, Ембър си беше вкъщи с Ерик и Илайджа.
Докато Ашли не се наситила и не си тръгнала на рождения ден на Ембър.
Кучка.
Около година след като ги беше изоставила, властите бяха арестували Ашли в Ню Мексико. Бяха я спрели за шофиране в нетрезво състояние и в комбинация с неизпълнената заповед за арест я бяха вкарали в затвора.
Надявах се, че трите месеца, които е прекарала в окръжния затвор за опасност за децата, са ѝ дали урок, но не си поемах дъх. Ашли не беше стъпвала повече в Каламити и докато това оставаше така, се стараех да не мисля за нея.
– О, това ли е господин Абът? – Ембър седна по-изправена и посочи през прозореца, докато Уайлдър Абът минаваше покрай нея.
– Задник – промълвих аз.
– Ронан. – Ларк ме стрелна намръщено. – Бъди любезен.
– Не.
Тя извъртя красивите си очи и поклати глава, преди да каже:
– Обичам те.
– Аз също те обичам. – За Ларк щях да държа злобата си вечно.
Уайлдър Абът се беше държал гадно с Ларк, макар че това беше преди години и в наши дни двамата работеха мирно един до друг. Не ми пукаше колко учтив е сега. Всеки път, когато бях на училищно мероприятие, се стараех да му хвърлям поглед.
Ларк беше променила решението си да преподава в гимназията и когато директорът я беше помолил да остане за постоянно, тя се беше съгласила. Първата година беше най-трудната, но за Ембър тя не съжаляваше нито минута.
Ембър не беше единственият човек, който беше благодарен за този плюс.
Момичетата се върнаха в чакалнята, всяко с по един сладолед. Гертруда се усмихваше, докато ми даваше бира на мястото на тази, която жена ми пиеше в момента.
Установихме се в лек разговор, смеехме се и разговаряхме, докато хората минаваха покрай прозореца.
Тъкмо се канех да предложа да се отправим към пивоварната, когато отвън мина мъж, вероятно в края на двайсетте, с къса, кестенява коса.
Очите на Ембър се разшириха. Тя седна по-изправена.
– Познаваш ли го? – Попита Ларк.
– Не. Кой е той?
Ларк поклати глава.
– Не знам. Герти?
– Нямам представа.
Очите на Ембър проследяваха всяка негова стъпка. Бузите ѝ почервеняха.
– Той е сладък.
Сладък? Не бях готов за това, все още не. В устата ми се разнесе кисел вкус. Същият вкус имах всеки път, когато си мислех, че момичетата ще имат гаджета някой ден.
– Иди да поговориш с него – каза Герти.
– Не, това би било странно. – Раменете на Ембър паднаха, когато той изчезна от погледа.
Ад. Преместих се, като бръкнах в джоба си за щипката с парите.
И ѝ подадох банкнота от двадесет долара.
