ГЛАВА 4
Балансирайки чинията с бисквити върху дланта си, отворих вратата на библиотеката и надникнах вътре. В мекото сияние на свещите на свещника сенките обгръщаха стаята. Демоничният купол се намираше в центъра, странен и обезпокоителен.
Наведох се на вратата, спомняйки си тихия смях от първото ми и единствено посещение.
Промъкнах се през вратата, намерих плъзгащия се ключ на стената и го натиснах. Светлините се проясниха, прогонвайки мрака в ъглите. Куполът на неестествената нощ изглеждаше още по-странно. Закрачих покрай стената с рафтове, стискайки чинията си, сякаш щях да я хвърля при първия признак на движение.
Кръгът беше черен и мълчалив. Никакъв признак на живот.
По ръцете ми преминаха ледени тръпки. В този мрак се криеше демон. Същество от… ами не от теологичния Ад. Все пак от адско измерение. Това беше всичко, което знаех; бях чела само бегли описания за призоваването на демони. Не е изненадващо, че това не беше моя интерес.
Обмислях да се оттегля, но примамката на книгите беше по-силна. Демонът беше заседнал в този кръг. Най-лошото, което можеше да направи, беше да ми се присмее. Сложих чинията си с бисквити на крайната масичка до кожения диван, избрах две бисквити, след което тръгнах да изследвам.
Повечето хора не биха могли да пренебрегнат демон, който споделя с тях библиотеката, но повечето хора не обичаха книгите толкова, колкото аз.
Тридесетте минути се изплъзнаха, докато разглеждах рафтовете, откривайки енциклопедии, истории на всяка култура и държава, за която се сетих, географски и природонаучни изследвания, копия на древни класици, някои съвременни класици, книги за пътуване и, странно, един рафт в задния ъгъл, подреден с остарели любовни романи, чиито хартиени корици се гордееха с избледнели мъже с дълги коси и разкопчани ризи, развяващи се от вятъра.
Върнах се към бисквитите, грабнах една и захапах шоколадовата вкусотия. Нямах търпение да си избера книга и да започна да чета, но една част от библиотеката оставаше неизследвана: рафтовете срещу вратата, точно зад демоничния кръг. Тези книги се различаваха от останалите – повече размери, повече цветове и неорганизирани, сякаш някой ги беше размествал.
Проучих шестте метра пространство между сребърната инкрустация на кръга и рафтовете. Шест метра бяха много. Стига да не се спъна и да не падна, всичко щеше да е наред.
Сърцето ми заби в гърдите, плъзнах се пред рафтовете и сканирах гръбчетата. Ускореният ми пулс се ускори. Всичко, което бях видяла досега, бяха истории, текстове и романи, които можех да намеря в повечето добре заредени библиотеки, но тези – тези книги бяха за магия.
Учебници по магия. Магически изследвания. Истории на магията. Аркана, Елементария, Спириталис, Психика и Демоника – всичките пет класа магия бяха представени на рафтовете.
Изучаването на магията беше най-голямата ми страст. Технически аз бях магьосница – митична от класа на Аркана, но никога не бях започвала чиракуване. Стой настрана от магията. Това беше девизът на семейството ни, а изучаването на свръхестествените явления в света беше толкова близо, колкото бях готова да се доближа до истинската власт. Бях академичен зрител на най-опасната игра на света – и бях напълно щастлив да остана извън арената.
Прелиствайки с очи заглавията, аз развълнувано извадих една книга: „Изследване на астралните конструкции в Аркана“. Следващата: Уникалната физиология на Елементария. След това: „Небезизвестните екстрасенси на XXI век“ и „Мисията на вещицата“: Балансиране на съвременността, природата и феи.
Подреждах книгите в ръцете си, после приклекнах, за да прочета заглавията в долната част – но гръбчетата бяха празни. От любопитство избрах произволно един дебел том и го измъкнах. Кожената корица не беше стара и олющена, както очаквах, а лъскава и твърда. Разгърнах я. Заглавната страница беше залепнала за корицата и вместо това погледът ми попадна на съдържанието.
1. Въведение в призоваването на демони
2. Правилник и изисквания на МНП
2.1 Правни практики и наказания
2.2 Документи за издаване на разрешително
2.3 Срокове за инспекции
2.4 Регистрация на изпълнителите
3. Ритуали за призоваване
3.1 Стандартни варианти
3.2 Гръцки и латински заклинания
3.3 Изисквания за местоположението
3.4 Изграждане на ритуала
3.5 Често срещани грешки при изпълнението
3.6 Неуспех при задържането
4. Основи на договора
4.1 Шаблони, одобрени от МПД
4.2 Често срещани грешки
4.3 Дължина на договора: Краткост срещу старание
4.4 Език, който трябва да се избягва
4.5 Клаузата за забрана
4.6 Препоръчителна предварителна подготовка
Книгата продължи така в продължение на тридесет и две глави и още безброй подзаглавия, като обхващаше всичко – от избора на изпълнители до техниките за водене на преговори и имената на демоните. Прелистих още няколко страници, след което отлепих заглавната страница.
Легална Демоника: Наръчник на призоваващия
Представен от Магически Полицейски Департамент
Магически Полицейски Департамент – полусекретна международна организация, известна като МПД или МагиПол. Тя не само крие съществуването на магията от обществеността, но и следи за всичко, което използва или злоупотребява с предвечна сила. Ако този наръчник за призоваване беше буквално техният правилник, защо да не науча как точно чичо Джак нарушава закона? Обзаложих се, че глава 3.3 „Изисквания за местоположението“ не включва жилищни мазета като законна възможност.
Пренесох избора на книгата си до кожения диван и се свих до чинията с бисквити. Докато прелиствах „Наръчник на призоваващия“ на първата страница с текст – „Предговор от Арналдо Бандерас, специален агент на полицията“ – и вдигах бисквитка към устата си, си спомних, че не съм сама в библиотеката.
Погледът ми се стрелна към черничкия купол. Как бях забравила за демона? За миг се замислих дали да не отмъкна книгите до стаята си, но хитростта не беше силната ми страна. Освен това навсякъде беше тихо – нямаше страшен смях, нито звуци на движение.
Отхапах голяма хапка от бисквитата си и започнах да чета. Минутите минаваха, докато прелиствах предговора и въведението на книгата. Едва в края на втората глава забелязах, че очите ми са уморени.
Затворих корицата и се замислих за това, което бях научила. Чичо Джак определено нарушаваше законите и ако полицията го хванеше, го очакваше затвор или дори смъртно наказание. Полицията не се забъркваше, когато ставаше въпрос за незаконни призоваващи. Впечатлението ми досега беше, че предпочитат хората изобщо да не призовават демони.
Погледът ми отново се плъзна към тъмния кръг. Съществото, скрито вътре, беше машина за убиване; основната му функция беше да убива и ако някога избяга, щеше да избие всеки срещнат човек, докато някой не го убие.
Реших, че не искам повече да съм в тази стая.
С изтръпнали пръсти – защо беше толкова студено тук? – поставих избраните от мен книги на пода и една по една ги плъзнах под масичката за кафе. Ако някой не реши да размести мебелите, нямаше да разбере, че книгите са там.
Доволна, изправих се на крака и направих две крачки, след което си спомних за полуизядената чиния с бисквити. Грабнах чинията, като случайно я блъснах в бързината си. Купчината бисквити се плъзна по гладката керамична повърхност и се изтърколиха. Те паднаха на пода в пръсканица от трохи, които подскачаха навсякъде. Една от тях, търкаляща се като перфектно колелце, се търкулна по дървения под.
Тя се търкаляше, клатеше се, извиваше се – и изчезна по сребърната линия.
Загледах се в мястото, където бисквитката беше изчезнала в черния купол. Паниката изпищя в главата ми и аз се дръпнах назад, очаквайки бисквитата да излети навън и да се забие като тестен куршум в очната ми ямка. Можеше ли демон да хвърли бисквита достатъчно силно, за да убие?
При тази последна мисъл паниката ми отслабна. Бисквитата би навредила, ако се забие с нечовешка сила в меката ми плът, но се съмнявах, че може да нанесе сериозни щети. Може би демонът също го осъзнаваше.
Без да се движа, изчаках цяла минута, но от кръга не се чу никакъв звук. Бисквитката не се появи отново.
Издишайки, предпазливо събрах падналите бисквити от пода и ги подредих отново в чинията. Замислих се за осеяната с трохи твърда дървесина, след което използвах обутия си в чорап крак, за да забърша трохите под страничната маса. Дали ми пукаше, че омърсявам имението на чичо Джак? Нито за миг. Ако допринасях за проблема с паразитите, толкова по-добре.
С чиния в ръка се отправих към вратата, после погледнах обратно към кръга. Дали демонът беше забелязал, че сладкишът е влязъл в затвора му?
Любопитството ме прониза. Импулсивно взех една бисквитка, прицелих се и я хвърлих. Тя полетя в красива дъга и падна в черния купол.
Заслушах се. Никакво хрущене или тропане. Никакъв звук. Странно. Хвърлих втора бисквитка. Тя също падна в неестествения мрак и отново нищо освен тишина. Или вътрешността на кръга беше джобно измерение без гравитация и без твърди повърхности, или…
… или демонът е хванал бисквитите, преди да паднат на пода?
Примижах към кръга, представяйки си как може да изглежда един демон. Приближих се предпазливо. Мълчание от кръга. Стиснах чинията си с последните пет бисквити и асортимент от едри парчета. Осмелявах ли се?
Преди да успея да се разубедя, обърнах чинията към купола.
Бисквитите се издигнаха в дъжд от шоколад, пекани и трохи, които изчезнаха в черния купол. При падането им на пода се чу отчетливо потракване. Аха! Значи демонът беше хванал първите две бисквитки. Това означаваше ли…
Чу се тихо стържене, след което нещо излетя от кръга с огромна скорост.
Бисквитката ме удари между очите.
Изкрещях, спънах се и едва не изпуснах чинията. В очите ми се появиха сълзи от болка. Въртейки се, се затичах към вратата, след което спрях и се върнах обратно, за да грабна бисквитата от дървения плот. Не исках чичо Джак да види това…
О, мамка му. Ами ако демонът е запазил бисквитите, за да ги хвърли по чичо Джак следващия път, когато дойде тук?
Проклинайки глупостта си, се втурнах нагоре по стълбите и се спънах в тъмната, празна кухня. Внимателно побутнах пулсиращото си, горящо чело. Между очите ми се образуваше нежна рана, а по очилата ми се появиха трохи. Ау.
Ако не беше болката, може би щях да се усъмня в паметта си. Демонът беше хвърлил бисквита в лицето ми? Най-странното нещо, което ми се беше случвало.
Погледнах парчето бисквита между пръста и палеца си. Демонът го беше докоснал. Държеше го. Прицелил се е и го е хвърлил. Сбърчих нос, изхвърлих я в кофата за боклук и измих ръцете си, докато кожата ми не стана розова и сурова.
Назад към част 4 Напред към част 6
