Глава 10
ТРИКСИ
Наблюдавах Грейв, който се отпусна на дивана с изпълнен с болка стон. Направих гримаса. Знаех, че трябва да го боли. Тези рани от куршуми изглеждаха ужасно.
Ксандра се приближи до него с една от бисквитите си и му я подаде, след като се настани.
– Бисквитка? – Попита тя. – Те ме карат да се чувствам по-добре. – Каза му тя, като сви рамене.
Грейв ѝ се усмихна.
– Ти си също толкова очарователна, колкото и майка ти, дете. – Каза ѝ той, докато вземаше бисквитката. Бузите ми почервеняха. – Благодаря, скъпа.
Тя му се усмихна.
– Мислиш ли, че мама е очарователна? – Попита тя. Бузите ми се оцветиха още повече, а Грейв се усмихна. Човекът винаги беше излизал извън рамките на възможното, за да ме накара да се усмихна и да ме направи щастлива, докато Алекс го нямаше, и изглежда това нямаше да се промени.
Алекс влезе във всекидневната, а на чертите му се беше настанила гримаса, очевидно чул какво бе попитала Александра Грейв. Той притисна целувка на върха на главата ми и удари Грейв по тила. Ксандра се захили, докато Грейв стенеше, и посегна да разтрие вече болното място. Устните ми потрепнаха от усмивка.
– Чичо Грейв ще получи ритник в задника, ако не спре да флиртува с мама – каза Алекс на Александра, макар да знаех, че го казва и за Грейв.
Изчервих се и станах, като отидох в кухнята, за да проверя втората партида бисквити, които правех. Грейв беше останал при нас, докато се излекува достатъчно, за да може отново да остане сам, а Александра ме беше помолила да направя бисквити, тъй като те винаги я караха да се чувства по-добре. Тя искаше и Грейв да се почувства по-добре.
Беше толкова мило, малко момиче. Майка ми може и да беше получила попечителство над нея заради психическо заболяване, което беше напълно извън моя контрол, но очевидно беше отгледала Александра добре.
Алекс ме обгърна с ръка отзад и допря устни до слепоочието ми.
– Знаеш, че не ти се сърдя, нали? – Попита ме тихо той. Въздъхнах. Знаех, че постоянните флиртове и дребни забележки на Грейв изправят Алекс пред стената, но Грейв беше безобиден.
– Знам, че си правила секс с почти всеки мъж от този клуб, и знам, че е било преди мен. – Едва се сдържах да не потръпна при думите му. Без Алекс се намирах на наистина лошо място. – Аз просто съм териториален. – Призна той. – Грейв просто иска да те види усмихната, момиченце. – Въздъхна той. – Иска ми се само да знае как да те направи щастлива, без да флиртува толкова много с теб, по дяволите.
– Съжалявам, че толкова много те притеснява. – Извиних се, като оставих ръцете си да обикалят около мускулестите му предмишници, които бяха обгърнали кръста ми.
Той нежно ме завъртя в ръцете си, за да се обърна с лице към него, преди да посегне да хване лицето ми в големите си, загрубели ръце.
– Не се извинявай, бейби. – Поклати глава той и въздъхна. – Може и да ме е яд, но щом това предизвиква усмивка на лицето ти, ще се справя. – Нежно притисна устни към моите в бърза целувка. – Всичко, което искам, е да те виждам усмихната и щастлива, момиченце.
Обвих ръце около кръста му и положих глава на гърдите му. Той веднага ме обгърна с мускулестите си ръце и притисна устните си към върха на главата ми.
– Обичам те, бейби.
Усмихнах се.
– Аз също те обичам – казах му тихо.
Телефонът му в джоба изведнъж изсвири и той въздъхна, като се отдръпна леко от мен, за да го извади от джоба си и да отговори.
– Да. – Каза, когато отговори. Слушах го за момент, а чертите на лицето му се втвърдиха. – Майната му. – Прокле той. – Ще бъда там след трийсет.
Той затвори и ме погледна.
– Трябва да тръгвам. – Каза ми тихо.
Сърцето ми падна в петите. Знаех, че в крайна сметка ще му се наложи, като се има предвид, че сега е член в клуба, особено след като Грейв беше прострелян и в момента беше извън строя. Просто се надявах това да не е толкова скоро.
Мъжете от клуба никога не бяха обещавали да се върнат от бягство.
– Не се замисляй, момиченце. – Нареди ми той, докато нежно галеше бузата ми, а другата му ръка лежеше на бедрото ми. – Ти не си сама тук. Грейв ще бъде тук, а ти разполагаш с Ксандра.
Тревога обзе гърдите ми.
– Алекс, ами ако не мога да се справя с това? – Попитах го нервно. – Ами ако не мога да бъда достатъчно добра майка за нея, докато теб те няма? – Ами ако не мога. Задуших се. Сърцето ми започна да се блъска силно в гърдите мисълта, че ще трябва да се грижа за нея сама. Не бях в състояние да го правя, когато тя беше бебе. Само опитът да се грижа за нея като новородено ме беше накарал да се обърна.
– Шшш. – Успокои ме той, като допря устни до върха на главата ми. – Ще се обадя на сестра ми – ще видя дали ще дойде да остане тук, докато ме няма. Това ще помогне ли?
Прехапах нервно долната си устна. Не исках да притеснявам Изи, а и мразех клубът да знае какво се случва с мен. Мразех, че клубът вече знаеше, че сега съм прецакана. Щеше да е още по-лошо някой – особено по-голямата сестра на Алекс – да види колко съм прецакана.
Поклатих глава.
– Не искам да я притеснявам…
– Не, бейби. Не за това питах. – Алекс ме хвана за брадичката и ме накара да вдигна очи към него. – Сестра ми ще дойде да помогне, ако я помоля. Едно от най-големите неща, върху които трябва да се съсредоточим, е да се уверим, че няма да се претовариш. Точно сега се намираме в критичен етап от овладяването на биполярната ти депресия. Запомни това, момиченце. Искаш ли помощта на сестра ми? – Попита отново той.
Отново поклатих глава. Трябваше да се опитам да се справя сама. Не можех да разчитам на всички останали през цялото време.
И не можех да понасям съжалителните погледи на всички, когато виждаха колко съм разбита отвътре.
Алекс притисна устни към челото ми.
– Добре. – Каза тихо той. – Трябва да поговоря с Грейв много бързо.
Той ме пусна и влезе в дневната. Докато го нямаше, извадих бисквитите от фурната и ги изключих, като ги поставих върху печката, за да се охладят. Алекс се върна в кухнята и ми протегна ръка.
– Ела да се опаковаш с мен.
Веднага сложих ръката си в неговата и му позволих да ме издърпа нагоре по стълбите след него. След като се озовахме в стаята ни, той затвори вратата след себе си и я заключи, като мигновено се приближи към мен.
– Алекс, трябва да…
Той ме прекъсна, когато устните му срещнаха моите. Изстенах в целувката, като веднага отворих устни под неговите. Той прокара пръсти по ризата ми, без да губи време, като я издърпа през главата ми.
– Съжалявам, че не мога да продължа това. – Прошепна той срещу устните ми.
Поклатих глава.
– Алекс, всичко е наред – уверих го. Сексът с него, независимо колко дълъг или кратък, винаги беше шибано умопомрачителен.
Той не губеше време, за да свали дрехите от мен, преди да ме вдигне с ръце под дупето ми. Притисна гърба ми към стената и се плъзна дълбоко в мен, като устните му работеха с моите, за да запази стоновете ми възможно най-тихи.
– Шшш. – Прошепна той срещу устните ми. – Грейв прави всичко възможно, за да попречи на Ксандра да дойде тук.
Продължи да ме целува, докато се плъзгаше навътре и навън от мен, а устните му поглъщаха всеки един от моите хлипове и стонове. Сърцето ми блъскаше силно в гърдите, а дишането ми се ускоряваше. Онова познато чувство се надигаше в мен и знаех, че не след дълго ще се преобърна на ръба на оргазменото блаженство.
– Свърши за мен. – Прошепна той срещу устните ми.
Забих нокти в раменете му, докато се въртях около него. Пръстите му се затегнаха върху дупето ми, докато той бързо се измъкна от мен, а спермата му кацна върху корема ми.
– Майната му. – Изстена той, като зарови лицето си във врата ми.
– Душ? – Попитах го тихо, докато прокарвах пръсти през тъмната му коса, а дъхът ми все още идваше на бързи издишвания.
Той поклати глава.
– Нямам време. – Изстена той. – Трябва да нахвърлям няколко дрехи в сака и да тръгвам на път.
Той тръгна към банята, а аз все още бях увита около тялото му.
– Колко време? – Попитах го, като почти се страхувах от отговора.
Той сви рамене.
– Саботаж не знае. – Преглътнах нервно, опитвайки се да не мисля за най-лошото, което можеше да се случи. Несигурният бяг никога не беше нещо добро. – Скорпионът е успял да се добере до информация за това кой е направил това на Грейв. Тръгваме след тях, но не знаем в какво се забъркваме. – Призна той.
Страхът се блъсна силно в гърдите ми, почти ме накара да се замая. Хванах лицето му в ръцете си, докато той ме поставяше на ръба на плота в банята.
– Моля те, бъди внимателен – помолих го.
Той допря устните си до моите.
– Винаги съм внимателен, момиченце. – Този път той притисна устните си към моите по-силно. – Бъди силна за мен, докато ме няма, добре? Сестра ми е само на едно телефонно обаждане разстояние, ако имаш нужда от нея.
Кимнах.
– Обичам те – казах му.
Той ми се усмихна.
– И аз те обичам, момиченце. Вземи си душ, добре? Ще се обадя веднага щом мога; обещавам.
Той излезе от банята. Мълчаливо го наблюдавах как се облича и хвърля някои дрехи в един сак, преди да излезе от спалнята, като ми хвърли една последна усмивка през рамо, преди да изчезне напълно от погледа ми.
Но така и не получих телефонното обаждане, което ми беше обещал. Защото около тринайсет часа по-късно Изи нахлу в къщата, а сълзите ѝ се стичаха по бузите, докато идваше до мястото, където седях на дивана до Грейв и мълчаливо чаках телефонното обаждане на Алекс.
– Изи, какво става? – Поисках да знам.
– Алекс е. – Задави се тя. Сърцето ми спря. Това не можеше да се случи. – Някой се опитал да убие Саботаж, но Алекс се изправил на огневата линия. Той получил изстрел в стомаха. Откаран е в най-близкото спешно отделение.
Сърдечният ми ритъм се ускори в гърдите ми. Единственото, което чувах, беше звън в ушите ми. Болката – толкова много емоционална болка и мъка плъзнаха по тялото ми, разкъсвайки душата ми на парчета.
– Не! – Изкрещях, като всяка частица от агонията, която изпитвах, излезе в тази единствена дума.
Грейв мигновено ме обгърна с ръце, правейки всичко възможно да ме задържи, докато крещях, но целият ми свят вече се беше разпаднал.
Както и душата ми.
Назад към част 9 Напред към част 11
