Глава 17
КАЛ
Писанието в дневника беше грубо и дебело, думите бяха по-скоро надраскани, отколкото написани.
Да, излъгах. И щях да го направя отново.
Бяха минали пет дни от посещението на Нели в Уиннебаго и както през цялото лято, прекарах тези дни в препрочитане на дневника ѝ. Към този запис се връщах често. Всеки път, когато го четях, ми се искаше да я разтърся. Да ѝ изкрещя в лицето, че съм излъгал по основателна причина.
Дневника беше отворен пред мен на масата за хранене на фургона и лежеше до чаша вода. Ръцете ми бяха свити в юмруци, докато сканирах записа за деня, в който татко беше уволнил Дариус. Думите ѝ заемаха цели три страници.
Един друг човек може би щеше да съжалява за трудностите, които беше причинил. Но не и аз.
Разбира се, бях се извинил на Дариус, но не защото бях излъгал. Извинението ми беше заради вредата, която беше причинил на семейството му. За финансовия стрес, който бях стоварил върху раменете на един мъж.
Всеки път, когато си възпроизвеждах онзи ден, не виждах друга възможност. Поставен отново в тази ситуация, на тази възраст, лъжата беше единственият избор.
Макар че може би трябваше да очаквам прекомерната реакция на баща ми. Той се беше заел да съсипе Дариус, като се обади на няколко приятели и ги помоли да уволнят Дариус. Слухът се беше разпространил като чума и лъжата ми се беше превърнала в снежна топка.
Единственото, което исках, беше да махна Нели от дома си. Далеч от баща ми, който ме изхвърляше.
Той ме беше взел от училище онзи ден. По време на цялото пътуване до вкъщи той се оплакваше, че трябва да ме води. Обикновено това беше задължение на мама, но тя имаше среща със зъболекар. Беше обещал, че в деня, в който получа шофьорска книжка, ще ми купи кола, за да не му се налага да ме превозва повече.
Добре за мен. Исках да имам кола, за да бъда независим. Кой тийнейджър не иска свобода?
Тъкмо се бяхме качили на алеята, когато той забеляза Нели да коси тревата. Той я погледна, достатъчно дълго, за да ми стане лошо. После направи коментар, от който кожата ми настръхна. Нещо от рода на това, че тя ще бъде гореща. Не можех да си спомня точните му думи.
Беше побутнал лакътя си към моя, сякаш не бях забелязал Нели преди това. Сякаш щеше да се гордее, ако синът му си спечели гореща приятелка. Сякаш ако тя беше на двадесет и четири, а не на четиринадесет, той сам щеше да я преследва.
Какво, по дяволите, му беше станало?
В известен смисъл бях прекалил с възгледите му за жените. Докато той имаше многобройни връзки, аз ги избягвах почти изцяло. Предпочитах срещите с жени в колежа и през първите години в лигата. И винаги се уверявах, че жените знаят резултата. Бях поставил двойно повече презервативи. След като бях призован, ако някоя жена не можеше да ми покаже личната си карта, която доказваше, че е над двадесет и една годишна, се пазех от нея.
После дойде онази нощ в Шарлот.
Оттогава единствената жена, която беше раздвижила кръвта ми, беше Нели.
И пак тя я беше раздвижвала години наред. Дори когато не бях готов да призная, че е специална.
Че може би съм се влюбил в нея.
Че може би съм влюбен в нея.
Това ли беше причината да предприемам крайни мерки, за да я държа настрана? Уволнението на Дариус определено беше тежка мярка.
След неприятния коментар на татко се прибрахме вътре. Той отиде до прозореца, за да погледне отново Нели, а аз изгубих ума си. Бях избълвала куп глупости за това, че Нели ме преследва и краде неща от спалнята ми.
Баща ми избухна и излезе навън. После слушах от отворения прозорец как той се изправя срещу Дариус.
Дариус моментално защити Нели. Нямаше съмнение. Той автоматично се застъпи за дъщеря си. Какво ли щеше да е да имам такъв мъж за баща?
Причината, поради която татко беше стигнал толкова далеч, беше, че Дариус не беше отстъпил. Не се беше преклонил и не беше целунал задника на великия Колтър Старк.
За това уважавах Дариус до дъното на душата си.
Защото, ако позициите на Нели и на мен бяха променени, баща ми в никакъв случай нямаше да се застъпи за мен, без преди това да проведе дълъг разпит.
Не, не съжалявах за лъжите си.
Но не бях простил и на себе си за тях.
Какво се беше случило с бизнеса на Дариус? Беше ли си намерил нови клиенти? Или нова работа? Не бях имал смелостта да попитам Пиърс. Не се осмелих да попитам и Нели.
Прехвърлих на следващата страница, за да започна още един запис, преди да си приготвя вечеря.
– Това е мое.
Погледът ми се отклони от дневника и се насочи към гласа отвън на „Уиннебаго“. Тези горещи юлски следобеди означаваха, че трябва да оставям прозорците и вратите отворени, за да не стане в кемпера прекалено топло и задушно. Трябваше да затворя проклетата врата.
Нели стоеше в подножието на стълбите, забила очи в дневника на масата.
– Мога да обясня.
– Иди по дяволите. – Тя се втурна нагоре по стълбите, докато аз се плъзгах от мястото си. Тя посегна към дневника, но аз го вдигнах, преди върховете на пръстите ѝ да докоснат кожената корица. – Това е моят дневник. Защо го имаш?
– Защото го взех.
– За да можеш да добавиш крадец към автобиографията си? – Тя отново го сграбчи, но аз го дръпнах. – Върни ми го. Сега.
– Не.
– Това е лично. Върни ми го.
Поклатих глава, като се обърнах настрани, за да не ѝ позволя да вземе дневника.
– Какво се е случи с баща ти? След онзи ден, когато баща ми се изправи срещу него и…
– Уволни го?
– Да. – Кимнах. – Какво стана с бизнеса му?
– Нямаше бизнес. Той се отказа от него. Реши, че не си заслужава да се занимава с клиенти задници като Старк. – Тя се ухили. – Затова продаде цялото си оборудване и отиде да работи за конкурент. Преди няколко години най-накрая му се наложи да напусне. Беше твърде тежко за коленете му да върши работа, предназначена за по-млади мъже.
– Пенсионирал се е?
– Той е на петдесет и три години, Кал. – Тя се подигра. – Пенсионирането на тази възраст изисква пари. Не, той не е пенсионер. Работи за една печатница в Аризона, обслужва една от техните печатници.
Изучавах лицето ѝ и руменината по бузите ѝ.
– Съжалявам. За онзи ден.
– Не, не е така.
– Добре, права си. Не съжалявам. Бих го направил отново.
– Защото си лъжец.
– Не, защото баща ми е болно копеле. Той се взираше в теб, а на мен не ми хареса блясъкът в очите му. Лъжех, за да те защитя. Лъжех, защото ти…
Моя.
Тя винаги е била моя.
– Какво съм? – Тя сложи ръце на хълбоците си в очакване да довърша изречението си. Когато не го направих, тя отново посегна към дневника, но аз не се отказах от него.
– Защо спа с мен? В Шарлот?
Нели пренебрегна въпросите, като отново посегна към дневника.
– Върни ми го.
– Кажи ми.
– Дай ми този дневник. – Тя се приближи и посегна към него, докато аз го прехвърлях от едната си ръка в другата. Върховете на пръстите ѝ докоснаха гръбнака, затова го вдигнах високо, притискайки го към тавана на кемпера.
– Ти, задник! Свали го.
– Не. – Държах го високо и извън обсега ѝ, дори когато тя се опита да скочи за него. – Защо дойде в стаята ми в Шарлот?
– Този дневник не е твоя шибана работа. – Тя отново скочи за него и когато дори не го доближи, ме удари в корема. – По дяволите, Кал.
– Отговори на въпроса и ще ти го върна. – Може би. – Защо ме чука в Шарлот?
– Как можа да ми го откраднеш? Той никога не е бил предназначен за теб. – Тя се взираше в мен, а болката на лицето ѝ почти ме накара да припадна. Но трябваше да знам истината за Шарлот.
– Нел. – Пуснах ръката си. – Моля те.
Тя чу отчаянието в гласа ми и не посегна към дневника. Гърдите ѝ се надигнаха.
– Защото ти ме прецака. Защото прецака семейството ми. И бях толкова уморена от това, че ти винаги печелиш. Аз исках да спечеля. Исках да ти покажа, че вече не съм онова несигурно момиче. И си помислих, че ако има време за отмъщение, то това е тази нощ.
Моят отбор току-що беше загубил първенството на АФК. Пиърс беше летял до Шарлот, за да гледа мача. Нели също се беше присъединила, тъй като някога беше живяла там и искаше да го посети заради носталгията. Бяха използвали билетите, които аз бях взел за Пиърс, и когато тя се появи на моите места, беше облечена с фланелката на другия отбор.
След загубата треньорите и съотборниците ми бяха отлетели за дома в Тенеси. Но аз бях поискал изключение от правилата, за да остана и да прекарам време с Пиърс. Бяхме в един и същи хотел. Нели също беше там. Не бях добра компания, така че след като Пиърс и аз вечеряхме в моя апартамент и изпихме няколко питиета от минибара, той ми даде малко пространство.
Бях се вглъбил в себе си, когато на вратата се почука.
Нели стоеше в коридора, все още облечена в тази шибана фланелка.
– Значи си дошла в стаята ми, за да злорадстваш? – Когато тя погледна към краката си, аз хванах брадичката ѝ и наклоних лицето ѝ, докато очите ни се втренчиха.
– Да – каза тя. – Знаех, че си на дъното. И исках да бъда злобна, както ти беше злобен.
Бях отворил вратата и я пуснах в стаята, напълно очаквайки тя да натрие сол върху зейналите ми рани. Да се наслади на провалите ми. Да ми припомни, че причината да загубим мача е, че бях хвърлил интерсепшън в първата четвърт и отборът не беше набрал нужната инерция, за да се възстанови от моята грешка.
– Но… ти не беше зла.
Тя преглътна трудно.
– Защото изглеждаше тъжен. Изглеждаше с разбито сърце. Изглеждаше като момчето, което ме беше целунало веднъж. Онзи, който се беше натоварил толкова много. Този, който пое отговорност за загуба, която трябваше да бъде споделена с екип, а не да бъде понесена сам.
Сърцето ми се сви.
Боже, тя беше добра жена. Толкова шибано добра. Прекалено добра за мен.
Бях я целунал онази вечер. Когато ми каза, че съжалява за загубата, бях толкова изненадан, че просто… я бях целунал. После ми позволи да изтръгна тази тениска от тялото ѝ.
Бяхме прекарали нощта в плетеница от отчаяние, докато на следващата сутрин, когато се събудих, тя вече си беше тръгнала, обратно в хотелската си стая, и се престорихме, че това не се е случило.
– След като започнахме да се чукаме, беше ли с някого? – Това беше въпросът, който отказвах да си позволя да задам в продължение на четири години.
– Това не е твоя работа. – Намръщи се тя. – Не е като да сме в сериозна връзка.
– Не съм – признах аз. – Не съм бил с никого.
През последните четири години единствената жена в леглото ми беше Нели. Защо да се нуждая или да искам някоя друга?
– К-какво? – Устата ѝ се разтвори. – Шарлот беше преди четири години.
– Да. Наясно съм. – Хвърлих дневника на масата, обрамчвайки лицето ѝ с ръце, преди тя да го вземе и да изчезне. След това допрях устни до нейните, целувайки шока от изражението ѝ.
Тя се прилепи към мен, а ръцете ѝ се плъзнаха по гърдите ми, докато се изправяше на пръсти.
Обгърнах с ръка гърба ѝ и я придърпах към себе си, притискайки я към себе си, за да не може да избяга. Другата ми ръка се движеше нагоре-надолу по гръбнака ѝ, а пръстите ми откриваха копринените нишки на косата ѝ. Езикът ми обхождаше устата ѝ, изследвайки всяко кътче, както първия път.
Тя не задържа нищо, устните ѝ бяха толкова отчаяни, колкото и моите.
Повдигнах я от краката ѝ и я понесох по коридора, като я пуснах на матрака. Вятърът се носеше през спалнята и галеше кожата ми, когато свалих ризата си.
Нели сигурно е дошла в кемпера от работа. Зелената ѝ блуза беше прибрана в черна пола тип „молив“. Слава богу, че полата беше разтеглива, защото я вдигнах нагоре по бедрата ѝ, като я прибрах на кръста ѝ, докато тя разтваряше краката си.
Късите ми панталони бяха свалени на мига и паднаха до токчетата ѝ на пода. След това едно бързо дръпване и бикините ѝ вече бяха в историята.
Стиснах с юмрук члена си, задържайки погледа ѝ, докато стоях в подножието на леглото, гол, твърд и отчаян от тази жена.
Косата ѝ беше разпиляна върху възглавницата ми. Очите ѝ бяха хлътнали и желаещи.
– Имаш ли? Била ли си с някого? – Кажи „не“. Моля те, кажи „не“.
– Не – прошепна тя.
– Благодаря, дяволе. – Спуснах коляно на леглото, надвесен над входа ѝ, за да прокарам върха на члена си през гънките ѝ. – На хапчета ли си?
Само едно кимване беше всичко, от което се нуждаех, преди да се втурна напред.
– Кал. – Тя се задъха, гърбът ѝ се изви, докато се разтягаше около мен.
Въздъхнах и отпуснах челото си върху нейното.
– Боже, чувстваш се толкова добре, захарче.
За първи път между нас нямаше нищо друго освен греховете на миналото ми.
– Движи се. – Тя се хвана за раменете ми, а кракът ѝ се сви около бедрото ми. – Бързай.
Издърпах се и отново се вмъкнах вътре, изучавайки красивото ѝ лице, докато екстазът се разстилаше по чертите му. Зачервяването на бузите и гърлото ѝ. Съвършеното о на устата ѝ. Очите ѝ се затвориха, докато вътрешните ѝ стени трептяха.
Слънчевата светлина се процеждаше през прозорците и осветяваше красотата ѝ.
Прокарах върха на пръста си по носа ѝ, като изтрих грима, за да видя луничките ѝ. Моите лунички.
После се подпрях на лакът и ѝ показах силата на тялото си, контрола и сдържаността. Изправях я нагоре, все по-високо и по-високо, докато ръцете ѝ течаха като вода по мускулите на ръцете, гърдите и гърба ми.
Ноктите ѝ се впиха в раменете ми, докато дъхът ѝ секваше.
– Свърши, Нел. – Наведох се и взех едно зърно в устата си, смучейки толкова силно, че тя се развика.
Тя извика, което отекна в стаята и се понесе отвъд прозорците. Тя пулсираше около дължината ми, а нейният оргазъм предизвикваше моя собствен.
Излях се в тялото ѝ, отбелязвайки го като мое, след което се сринах до нея, дишайки накъсано, докато се взирахме в тавана.
Птиците чуруликаха, докато летяха навън. Отвъд мотела се носеше шумът от движението. Дъхът на Нели беше толкова тежък, колкото и моят.
– Защо винаги се озоваваме тук? – Попита тя.
Подпрях се на лакът и се загледах в изумрудените ѝ очи. В леглото бяхме като огън. Можехме да блокираме останалия свят. Тук беше по-лесно.
– Защо дойде тук днес? – Завъртях пръст около кичур от косата ѝ, преди да го прибера зад ухото ѝ.
Никой от нас не отговори на въпросите на другия. Просто ги оставихме да висят във въздуха, докато не допрях устни до нейните.
Целувката беше твърде нежна. Осъзнах грешката си, когато устните ми се движеха лениво и езикът ми се завъртя с нейния. Но не натиснах, за да ѝ придам острота. Не ускорих темпото и не я докоснах никъде другаде. Просто се наслаждавах на жената, която беше погълнала проклетия ми живот.
И преминах границата с тази целувка.
Когато се откъснах, на лицето ѝ се появи истински страх. Сякаш бях нарушил негласно правило. В тази целувка имаше чувства отвъд омразата и възмущението. Срам за мен.
– Изчакай ме. – Станах от леглото, като ѝ дадох минута, докато се запътвах към тясната баня.
Чух стъпките ѝ по стълбите, преди водата в мивката да е станала гореща.
– По дяволите – промълвих.
Не се изненадах, че когато излязох, нея я нямаше.
Както и дневникът ѝ.
Назад към част 18 Напред към част 20
