Глава 8
ДЖЕСА
Наблюдавах Призрака от позицията си от другата страна на бара, докато говореше с Брент. Брент му поклати глава, а в лицето му се появи гняв. Въздъхнах. Бяха изминали две седмици, откакто Призрака беше ликвидирал заплахата срещу мен, и макар че Съдията вече се беше прибрал у дома, Брент беше останал. Съдията беше разрешил това, тъй като бях негова сестра, а той не ме беше виждал от години.
Заради това уважавах повече Съдията. Не всеки президент би позволил на вицепрезидента си да остане извън клуба толкова дълго по лични причини. Клубът беше на първо място – винаги.
Призрака погледна към мен, а след това към Хатчет, който играеше на X-Box с Матю. Лейла седеше зад тях на дивана, докато хранеше бебето.
– Джеса, Хатчет, Брент, хайде да излезем навън. – Извика Призракът. – Тази гадост се решава днес. Не мога да понасям повече цялото това напрежение, пич. От него ме боли главата.
Напрежението във въздуха се сгъстяваше с всеки изминал ден. Призрака ми беше казал да бъда търпелива, че в крайна сметка Брент и Хатчет ще се справят сами, но това не се беше случило. А аз се чувствах ужасно, че съм причината двама приятели да се разделят.
Въздъхнах, но послушно последвах Призрака навън. Бях уморена и наистина не исках да се занимавам с нищо – особено с това точно сега.
Последните две седмици бяха меко казано въртележка от емоции. Между възстановяването от грипа и после откриването, че всъщност съм била бременна, най-накрая едва сега започнах да възвръщам силите си – както физически, така и емоционално.
А Призрака? Да, той беше малко нервен заради всичко, което се беше случило. А и му беше омръзнало да вижда как се тревожа за Брент всеки път, когато той и Хатчет влязат в една стая. Всъщност той беше по-търпелив по отношение на тези глупости, отколкото обикновено, и това беше изненадващо.
Но явно днес най-накрая се беше наситил на напрежението.
Призрака протегна ръка към мен и аз поставих своята в неговата, позволявайки му да ме привлече към себе си, обгръщайки ме с комфорта и безопасността си. Той ме поведе към масата за пикник под навеса и нежно ме повдигна, като ме постави на нея, докато се подпираше на нея до мен, кръстосвайки обемните си, мускулести ръце върху гърдите си. Погледна към Брент и Хатчет.
– Добре, вие двамата, нека изкараме цялата тази работа наяве. – Започна Призракът.
Брент се подигра.
– Нямам какво да кажа на този шибаняк. – Избухна той.
Хатчет въздъхна, като наклони глава назад и се загледа в небето.
– Слушай, съжалявам. – Каза грубо Хатчет. – Бях прецакан тогава, Брент.
Брент опасно присви очи към Хатчет. Преглътнах трудно. Все още беше странно да виждам брат си в този вид. Преди беше толкова мил – златното момче. А сега беше престъпник, който живееше от грешната страна на закона.
– Ти даде това обещание, преди да се запознаеш с Лейла в последния клас. – Каза му Брент. – Тогава беше добре. Аз ти вярвах, по дяволите. След като си тръгнах, знаех, че тя няма да има никой друг, който да бъде до нея. Разчитах на теб, Хатчет.
Хатчет въздъхна и се обърна към човека, който някога беше най-добрият му приятел.
– Никога не съм искал да наруша думата си към теб. – Каза му Хатчет. – Тогава се случиха много гадости и преди да осъзная какво се е случило, бях навлязъл твърде дълбоко.
Брент замълча за момент. Накрая поклати глава.
– Не трябваше да вярвам, че ще спазиш обещанието си. – Каза Брент. – Знаех, че си прецакан, но се надявах, че поне ще опиташ.
Хатчет въздъхна отново и избърса ръцете си по лицето.
– Денят, в който ти си тръгна, Брент, беше денят, в който си тръгна и Лейла. – Каза му тихо Хатчет. Дръпнах очи, за да погледна Хатчет. Не знаех това. Знаех само, че в крайна сметка тя си е тръгнала. – Тя се опита, Брент. Знам, че не можеш да понасяш жена ми, но тя наистина се опита да ме спаси. Както казах обаче, бях навлязъл твърде дълбоко. Единствената причина, поради която стоя тук днес, е, че Саботаж ми спаси шибания задник и ми даде дом – изкара ме от дупката.
Брент ме погледна и аз преглътнах трудно.
– Ти си тиха, сестричке. – Отбеляза той.
Повдигнах рамене, без да искам да говоря. Предателството на Хатчет ме беше наранило дълбоко тогава, но знаех, че изказването на това пред Призрак можеше да се развие по един от двата начина. Първо, той можеше да прояви разбиране, което беше малко вероятно. Или второ, можеше да избухне, което беше по-реалистичната реакция от негова страна.
Призрак въздъхна и заговори.
– Джеса – каза той тихо, като ме погледна – Изи се притеснява за омразата ти към Лейла.
Потърках длани по дънките си, но в очите ми проблесна нещо, което отчаяно се опитвах да скрия, че Призрака вижда. Той стисна челюстта си.
– Кажи го, Джеса. Никой от нас няма да се върне в този клуб, докато всичко не се разкрие и не се реши.
Страхът обзе гърдите ми – страхът от реакцията на Призрака. Не исках да го загубя. Не бях сигурна дали ще го преживея.
Чувствата ми към Хатчет може и да са изчезнали, но това нямаше да промени начина, по който знаех, че ще се чувства Призрака. Той не беше на второ място след никой мъж и ако се чувстваше така, щеше да си тръгне от мен.
И това щеше да ме разкъса повече от всичко, което Хатчет или Брент някога са ми правили.
Погледнах надолу, далеч от неговия неспокоен, тъмен поглед.
– Когато бях по-млада, имах нещо общо с Хатчет. – Признах тихо, без да вдигам поглед от мястото, където краката ми бяха върху седалката на масата за пикник. – И когато го видях отново, когато ме доведоха тук, в клуба, само се надявах, че може да ме спаси. – Преглътнах трудно. – Очевидно той не отвърна на тези чувства.
Погледнах към Призрака и веднага съжалих за това. Той се изправи и сведе очи надолу към мен. Бързо погледнах обратно надолу към обувките си.
– Тогава намразих Лейла за това, че ми отне Хатчет, и отново я намразих, когато се върна и ми отне това внимание. – Поех си дълбоко дъх. – Мислех, че тя само ще го нарани отново.
– Искаш да ми кажеш, че съм бил само вторият ти избор? – Попита Призрака гневно. Дръпнах глава нагоре, за да го погледна, изпадайки в паника. Това беше, което не исках да се случи, но той не можеше просто да остави нещата на мира. – Все още ли имаш чувства към него, Джеса? – Втренчи се в мен той.
– Не! – Изкрещях, скачайки от масата за пикник, докато протягах ръце към него.
Той се отдръпна от мен. Сърцето ми се разби в гърдите, а очите ми бяха залети от сълзи. Това не можеше да се случи. Той не можеше да си тръгне от мен.
– Не ме докосвай, дяволе. – Изръмжа той. – Няма да отстъпя на никой шибан мъж и със сигурност не на проклетия брат от моя клуб.
Сълзите се разляха по бузите ми.
– Призраче, моля те, не е така. – Задуших се.
Чертите на лицето му се изкривиха в ръмжене, докато ме гледаше отвисоко, сякаш го отвращавах. Изплаках.
– Запази го за следващия задник, който се появи и в който се опиташ да впиеш шибаните си нокти. – Изсмя се той.
– Призрак, моля те! – Изкрещях, втурвайки се след него, докато той започна да се втурва към мотора си – далеч от мен.
Той се дръпна от мен, когато го хванах за ръката. Безпомощно отпуснах ръце обратно на страните си, долната ми устна потрепери. Той се наведе, така че изпълнените му с ярост и болка очи да срещнат моите. Отдръпнах се от него.
– Свършихме, Джеса, разбираш ли ме? – Изръмжа той. Поклатих глава, а в гърлото ми се загнезди жалко хлипане. – Другите мъже може и да не се притесняват да бъдат твоят шибан втори избор, но не и аз, разбираш ли? – Той се отдръпна от мен. – Толкова си отчаяна да имаш мъж между краката си, че ще се задоволиш с всеки мъж, който се появи. Ебати благословията, че си направила аборт. – Изръмжа той, без дори да се интересува от това какво, по дяволите, ми казваше.
Отдръпнах се от него, сякаш ме беше ударил. Брент ме дръпна назад в същия момент, в който Хатчет застана пред мен, а чертите на лицето му бяха изкривени от ярост заради мен.
– Това беше нисък шибан удар, братко.
– Аз съм проклетият капелмайстор по някаква шибана причина. – Изръмжа Призракът. – Казвам го както е.
Хванах задната част на елека на Хатчет, като му поклатих глава, когато той се обърна да ме погледне през рамо.
– Не си заслужава. – Казах тихо.
Хатчет стисна челюстта си, преди да погледне обратно към Призрака. С отвратително поклащане на главата той отстъпи назад. Но Брент пристъпи напред и изпрати юмрука си срещу лицето на Призрака. Хатчет го дръпна назад. Но аз останах безмълвна.
Не ми пукаше. Това, което изпитвах към Хатчет, беше само едно шибано увлечение – това беше всичко. Бях лудо влюбен в Призрака.
Но той ме беше потрошил, преди да ми даде възможност да обясня.
Погледнах към вратите на клуба, когато Рейна се втурна навън от сградата с Инк до себе си, а Саботаж беше с тях. Тя хвърли поглед между мен и Призрака, който вече се качваше на мотора от паркинга.
Призракът ме беше съкрушил с последните си думи.
– Джеса, недей. – Помоли ме тихо Рейна, докато се приближаваше към мен. Тя знаеше какво правя. Правех това, което умеех най-добре, когато нещо беше прекалено голямо, за да се справя с него.
Позволих на познатото изтръпване да ме обхване. Никога не си бях позволявала да изпадна в това познато изтръпване, откакто се освободих от Джордан, но сега си го позволявах. Не исках да усещам болката.
„Шибана благословия, че си направила аборт.“
Промъкнах се покрай всички и се качих в стаята на Призрака, без да кажа нито дума на никого. Взех малката си чанта от горната част на гардероба му и започнах да събирам малкото си вещи в нея. Брент ме посрещна в дъното на стълбите, като веднага разбра какво правя.
Заминавах.
– Можеш да бягаш, сестричке, но няма да бягаш сама. – Тихо ми каза той.
– Какво, по дяволите, стана? – Попита Саботаж.
– Попитай капелана си. – Нахвърлих се върху него, без да ми пука, че той е президентът на този шибан клуб. Очите му се присвиха към мен, но аз бях приключила. – Напускам.
– Не по този начин. – Каза тихо Лейла. Като я погледнах, знаех, че е чула всяка дума от казаното навън, но тя все още ме гледаше с тревога и загриженост в погледа си. – Джеса, само ще се нараниш, ако си тръгнеш така. – Каза тя.
Поклатих глава.
– С мен е Брент. – Казах, като се запътих към вратата на клуба.
Брент ме поведе към мотора си и пристегна чантата ми на задната седалка, преди да се качи на мотора си и да ми подаде каската си. Пристегнах я на главата си, преди да се кача зад него. Хванах се за страните на кръста му.
И докато Брент се изтегляше от паркинга и се насочваше към границата на град Хоуп, нито веднъж не погледнах назад към това, което някога беше моят дом.
Назад към част 7 Напред към част 9
